Разпореждане № 2152 от 24.04.2026, Районен съд - Монтана

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2152 гр. Монтана, 24.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА Частно гражданско дело № 20261630101684 по описа за 2026 година

В производство по реда на чл. 410 от ГПК е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу М. К., ЕГН **********, с настоящ адрес: *****, за парично вземане в размер на сумата 682.96 € главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.04.2026 година до изплащане на вземането, сумата 106.22€ договорна лихва за периода от 16.10.2024 г. до 14.04.2025 г., сумата 91.69 € мораторна лихва за периода от 17.10.2024 г. до 16.04.2026 г., както и 14.97 € ДТ и 25.56 € юрисконсултско възнаграждение.

Вземането произтича от сключен Договор за предоставяне на гаранция от 14.08.2024 г. с Файненшъл България ЕООД, с ЕИК *****, гр. София и М. К.. Кредитното правоотношение между страните е подчинено на ЗПК. След едностранен анализ на доказателствата, съдът намира, че са налице условията на чл.411, ал.2, т.3 ГПК, поради което следва да бъде отказано издаването на заповед за изпълнение, а на заявителя следва да се укаже възможността да предяви осъдителен иск в едномесечен срок. Настоящият състав намира, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза в сключения договор (недействителност на гаранционната сделка), доколкото наличието се преценява като се вземат предвид видът на стоката или услугата, предмет на договора и всички обстоятелства, свързани с неговото сключване (арг.чл.145 ЗЗП).

Претендира се само вземането по гаранционната сделка.

Според чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като е ограничен от изискванията по ал. 2 до ал. 4 от същия текст, според които кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие и видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.

В конкретния случай, при разглеждане на системата от сделки, може да бъде обоснован извод, че със сключването на договора за предоставяне на гаранция, в допълнение на договора за потребителски кредит, се цели заобикаляне на уредбата на Закона за потребителския кредит (ЗПК), поради което уговорките на двата договора следва да се разглеждат общо и неразделно. В случая реалното усвояване на кредита е поставено в зависимост от предоставяне на гаранция от посочено от кредитодателя лице. С оглед на това, дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция следва да се 1 квалифицира като такса или комисиона за действия, свързани с усвояване на кредита, като възнаграждението е уговорено в противоречие с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Претендираното възнаграждение не е включено в годишния размер на разходите, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и не е предвидено в договора. Сключването на този допълнителен договор за гаранция води до заобикаляне разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Видно е, че с плащането по договора за гаранция ГПР надвишава многократно допустимия размер от 50%. Двата договора следва да се разглеждат именно като част от едно кредитно правоотношение, доколкото изпълнението на договора за заем е предпоставено от сключването на договор за гаранция. Заявителят претендира вземането по Договора за предоставяне на поръчителство. Нарушението на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК има за последица недействителност на договорките между страните.

Изложеното по – горе води до извод за наличие на предпоставките на чл. чл.411, ал.2, т.3, предл.2 ГПК, поради което съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу М. К., ЕГН **********, с настоящ адрес: *****, за парично вземане в размер на сумата 682.96 € главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.04.2026 година до изплащане на вземането, сумата 106.22€ договорна лихва за периода от 16.10.2024 г. до 14.04.2025 г., сумата 91.69 € мораторна лихва за периода от 17.10.2024 г. до 16.04.2026 г., както и 14.97 € ДТ и 25.56 € юрисконсултско възнаграждение.

УКАЗВА на заявителя, че има възможност в едномесечен срок да предяви ОСЪДИТЕЛЕН иск за вземането си по отношение на отхвърленото вземане.

Разпореждането подлежи на обжалване пред ОС Монтана в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________

2