Решение № 26 от 07.02.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Пловдив, 07.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора Светрозар Лазаров като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225000600454 по описа за 2022 година ВНОХД № 454/2021 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив.

Производството е по реда на глава ХXI от НПК.

Образувано е по жалба на подс. А. М. М. срещу присъда № 14 от 01.09.2022 г., постановена по НОХД № 140/2022 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд, наказателно отделение.

С посочения съдебен акт подс. А. М. М. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 123, ал. 1 НК, за което му е било наложено наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 и чл. 58а, ал. 4 НК – седем месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието е било отложено с изпитателен срок от три години, след влизане на присъдата в законна сила. Съдът се е произнесъл и за разноските по делото.

В жалбата на подсъдимия се излагат съображения за неправилност на 1 постановения от първия съд акт. Излагат се доводи за нарушения на материалния закон. Релевира се оказана помощ на пострадалия. От въззивния съд се иска преквалификация на деянието на А. М. по по-леко наказуемия състав на чл. 123, ал. 4 вр. ал. 1 НК със съответните последици по отношение на наказанието в привилегированата санкционна рамка. Молят да бъде наложено такова при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК пробация с подходящ срок при двете задължителни пробационни мерки. Първият съд се е произнесъл и за разноските по делото.

В хода на съдебните прения защитата на подсъдимия поддържа доводите за неправилност на постановения от първия съд акт. Излагат се съображения за особеностите на конкретния случай в контекста, на което при постановяване на присъдата окръжният съд не е направил необходимия цялостен анализ на доказателствата по делото, като е игнорирал тези, които сочат на оказана помощ на пострадалия. От въззивния съд се иска да измени присъдата на първия съд, като преквалифицира деянието по по-леко наказуемия състав на престъплението по ал. 4 на чл. 123 НК и наложи наказанието в по-леката санкционна рамка.

Представителят на Апелативна прокуратура – П., в хода на съдебните прения, счита жалбата за основателна. Намира, че безспорно установените по делото обстоятелства за телефонното обаждане на спешен номер 112, даването на вода, обездвижването на пострадалия и посрещането на линейката налагат преквалификация на деянието в поискания от подсъдимия смисъл.

Повереникът на частните обвинители Д. С. М., Д. С. М. и С. А. А. - адв.

П. Д. застъпва становище за неоснователност на жалбата на подсъдимия, като акцетира върху показанията на свид. Р. А. М., за когото сочи, че е бил на мястото на инцидента през цялото време и не е съобщил за присъствието на свид. З.К.Х., поради което не може да приеме за категорично установено даването на вода на пострадалия. Не спори, че подсъдимият М. действително се е обадил на номер 112, но не открива данни, от които може да се направи извод, че това е могло да се отрази благоприятно на здравето на последния.

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с приложените по делото доказателства, прецени направените оплаквания, становищата на страните и служебно извърши проверка на правилността и 2 законосъобразността на обжалвания съдебен акт в пределите и предмета на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 от НПК, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е и ОСНОВАТЕЛНА.

Съдебното производство пред първия съд е протекло по реда на диференцираната процедура по чл. 371 т. 2 от НПК, при която съпроцесниците са признали изцяло фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и са изразили информирано съгласие да не се събират доказателства за тези факти, описани в обвинителния акт, а да се ползват вече събраните такива на досъдебното производство. Окръжният съд установил, че самопризнанието се подкрепя от събраните доказателства и с нарочно определение по чл. 372 ал. 4 от НПК е допуснал провеждането на съкратено съдебно следствие по този ред, като е разяснила на подсъдимите, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието им и събраните на досъдебното производство доказателства. Въз основа на тях, окръжният съд правилно е приел за установени следните фактически положения:

„К." ЕООД било регистрирано през 2010 г. със седалище в К. и предмет на дейност: строителство на жилищни и нежилищни сгради, общо строителство на сгради и строителни съоръжения. Едноличен собственик на капитала, управляващ и представляващ дружеството бил К.И.К..

Подсъдимият А. М. М. бил назначен като технически ръководител при посочения търговец с трудов договор № 2/08.11.2010 г. Имал завършен техникум по строителство („Х.С.“- гр. К.) с квалификация „техник по строителство и архитектура“. Бил запознат с длъжностна си характеристика технически ръководител на строителен обект, която подписал лично.

Съпроцесникът на подсъдимия А. М. - Б.М. И., който е бил обвинен при условията на независимо съпричиняване за престъпния резултат, също работел като „технически ръководител строителство на сгради“ в ,,К.“ ЕООД и бил запознат с длъжностната си характеристика.

В длъжностната характеристика на „технически ръководител“ били определени задължения, свързани с упражняване на контрол на строителната площадка, осигуряването на необходимите предпазни средства и инструктаж 3 на обекта във връзка с охрана на труда и противопожарна защита и недопускане извършване на работа при опасни и вредни за здравето условия, спазване изискванията, съгласно нормативни документи, свързани с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. Изрично било посочено, както за подсъдимия М., така и за неговия съпроцесник, в подписаните от тях длъжностни характеристики, че носят отговорност за спазване на определените от нормативните документи и от работодателя на правилата и инструкциите за безопасност и здраве при работа. По длъжностна характеристика, техническият ръководител носел отговорност за спазване на правилника за вътрешния ред, спазване на определените от работодателя правила и инструкции за безопасност и здраве при работа, противопожарна защита, действия при кризисни ситуации, санитарно-хигиенни изисквания приложими за работното място и за дейността, която осъществява.

Пострадалият С. М. бил назначен за общ работник в ,,К." ЕООД с трудов договор № 8 от 18.04.2019 г., като на същата дата му била връчена срещу подпис и трудова характеристика за заеманата длъжност. Той работел на различни строителни обекти, изпълнявани от това дружество, според необходимостта и където го изпратели строителните техници - подс. М. и неговият съпроцесник И..

Строителният обект - жилищна сграда в УПИ IV, кв. 143 по плана на ж.к. „В.“, гр. К. се изпълнявал съгласно разрешение за строеж № 177 от 09.08.2011 г., като през 2018 г. строителят - дружеството „К." ЕООД било вписано и като възложител, след съставяне на нотариален акт № 29 от 2016 г.

Към датата на настъпване на произшествието, строежът бил на етап акт 14 довършителни работи. Представлявал сграда от четири етажа и приземен такъв в непосредствена близост до друга сграда, където се помещавал офисът на дружеството.

В строителното предприятие нямало издадена отделна заповед от управителя на „К." ЕООД за определяне на някой от двамата назначени в дружеството строителни техници да отговаря сам за изпълнението на строежа. Такава дейност изпълнявали и двамата строителни техници – подсъдимият М. и неговият съпроцесник И..

На 20.02.2020 г. сутринта на строителния обект - жилищна сграда в УПИ IV, кв. 143 по плана на ж. к. „В.“, гр. К., били изпратени да работят 4 пострадалият С. М. М. и свидетелят Р. А. М.. Според подс. Б., в този ден ежедневен инструктаж им бил проведен от него, но изготвената графическа експертиза на книгата за ежедневен инструктаж опровергала това.

Фактическата работа, която била възложена на работниците, била следната: Р.

М. да прави връзки на ел. инсталацията в цялата сграда, там където е необходимо, а С. М. - да замазва с гипс след него, където се образували пукнатини и изкъртени места при направата на ел. инсталацията.

Пострадалият С. М. и свид. Р. М. отишли по отделно на обекта жилищна сграда в УПИ IV, кв. 143, като първо пристигнал Р., който започнал работа на втори жилищен етаж, реално трети етаж. След 10-15 минути дошъл и общият работник С. М., който започнал да бърка гипс за замазване в кофичка. Р. М. не видял от кой етаж започнал да замазва С., но предположил, че е на четвъртия, тъй като, качвайки се към втория жилищен етаж, не го срещнал.

При пристигане на обекта Р. М. видял, че липсвали обезопасителните елементи - предпазни парапети на стълбите и на площадките, каквито имало поставени преди това. Парапетите били премахнати предвид предстоящото полагане на настилка от плочи и парапети на стълбището. След като започнали работа, двамата работници не са разговаряли помежду си, като всеки изпълнявал задълженията си на различни места в сградата.

Видно от протокола за оглед на местопроизшествие от 20.02.2020 г. в момента на настъпване на злополуката със С. М., същият работел на последния четвърти етаж (трети жилищен), където била намерена, описана и фотографирана кофичка (гумено кошче за боклук) с незасъхнала мръсно бяла на цвят строителна смес и строителен инструмент за полагане на мазилка.

Кофичката била открита непосредствено до подпряна на стената дървена стълба на площадка, свързваща две крила на стълбището под прав ъгъл. По цялата височина на стълбището никъде нямало поставени перила, прегради или други предпазни съоръжения. Около 10,00 часа на 20.02.2020 г. Р. М. се намирал на втория етаж на сградата в един от обособените апартаменти, като преди това бил на първия, но там не видял пострадалия и предположил, че бил на четвъртия етаж. Докато работел, чул шум – сякаш нещо пада и отишъл до стълбите да види какво става. Огледал се наоколо, след което погледнал надолу и забелязал, че С. е паднал в пространството между стълбите на приземния етаж. Веднага слязъл да му помогне. След като видял, че все още диша, отишъл до офиса в съседната сграда и уведомил подс. А. М. за 5 случилото се. Подс. М. се обадил на телефон 112. На мястото на инцидента пристигнал екип на ЦСМП – К. и пострадалият бил транспортиран от медицинския екип в МБАЛ „А.“ - К., след което бил преведен в УМБАЛ „С.“ - П., където въпреки оказаните специализирани медицински грижи и проведеното му лечение починал на 04.03.2020 г.

Видно от заключението на изготвената на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза при освидетелстването на трупа на пострадалия се констатирало, че смъртта на С. М. М. се дължи на тежка черепно-мозъчна травма със счупване на черепния покрив и черепната основа, субарахноидните кръвоизливи двустранно челно и челно теменно, усложнила се с тежък оток до степен разрушаване на структурата на жизненоважни мозъчни структури. Вещото лице посочило, че е налице пряка причинноследствена връзка между претърпяната на 20.02.2020 г. травма и настъпването на смъртта на 04.03.2020 г. Травматичните увреждания са настъпили по механизъм на удар или притискане с или върху тъп предмет и е напълно възможно да са получени при падане от височина. В резултат на падането на пострадалото лице били причинени и: шийна травма, счупване на 7 ребра в дясно и 6 ребра в ляво, счупване на напречните израстъци на поясните прешлени, контузия на белите дробове с пневмоторакс и хемоторакс в дясно, счупване на дясната лопатка, счупване на лява скулова кост, контузия на бъбреците с кръвонасядане на хилуса, охлузване на гръдния кош, охлузване на дясна подбедрица.

Съгласно заключението на назначената на подготвителната фаза на процеса съдебно-графическа експертиза за изследване на подписи и почерк в книга за ежедневен инструктаж на работници в „К.“ ЕООД, подписът в графа „подпис на инструктирания“, на гърба на страница с дата 20.02.2020 г. под номер 15 срещу ръкописен текст „С. М.“ в Книгата за инструктаж по безопасност и здраве при работа (Ежедневен инструктаж) с баркод 3800211562796 не е положен от С. М. М., а от друго лице, от което следва, че в деня на злополуката същият не е бил инструктиран.