Определение № 1499 от 26.04.2021, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1499 гр. Варна , 26.04.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Николай С. Стоянов като разгледа докладваното от Николай С. Стоянов Гражданско дело № 20213100100502 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

На осн. чл.140 и чл.146 ГПК съдът съобщава следния проект на доклад:

Производството е по искове на Й. П. Р., ЕГН**********, с адрес по делото град Варна, кв. Трошево, бл.15, вх. „А“, ет.5, ап.15, с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за осъждане на Прокуратурата на Република България, адрес по делото гр.София, бул.

„Витоша“ №2, за сумите:

- 50 000.00лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпяни: страх от осъждане, шок от обвинението и тежестта на наказанието за него, няколко заведени граждански дела за вреди срещу ищеца, душевни страдания, отчуждение от семейството (в това число раздели и събирания със съпругата и окончателен развод през 2018г.), още финансови затруднения за семейството, социално дистанциране от близки, колеги и приятели, нарушения на съня, натрапчиви мисли, депресия, тревожност, посттравматично стресово разстройство (в това число с постоянно лечение при психиатър - терапевтично и медикаментозно), отключено заболяване на зъбите, наложило скъпоструващо и болезнено лечение, всичките от които – в резултат на неоснователното привличане на ищеца в качеството на обвиняем по ДП №53/2015г. по описа на ОСлО при ВОП на 23.04.2015г. и повдигането на обвинение срещу него по НОХД №820/2017г. на ВОС , за престъпление по чл.123, ал.3 вр. ал.1 от НК (че като технически ръководител на събаряне на сграда (хотел Вероника в кк Слънчев ден) е нарушил множество нормативни правила, в резултат на което причинил смъртта на четири човека работници), за което обвинение е признат за невинен с влязла в законна сила (спрямо Р.) на 27.07.2020г. присъда, след триинстанционен контрол;

- 7500.00лв. – обезщетение за всички имуществени вреди, формирани от сумите:

3300.00лв. – сбор от адвокатските хонорари за защита на Р. по ДП и по НОХД на три инстанции, а именно: 800лв. заплатени на 23.04.2015г. по договор за правна защита и съдействие относно досъдебно производство; 1000лв. заплатени на 01.10.2017г. по договор за правна защита и съдействие от 01.10.2017г. относно НОХД, по който е договорено разсрочено плащане - първа част от общите 2500лв.; 500 лв. заплатени на 01.10.2018г. по договор за правна защита и съдействие от 01.10.2017г. относно НОХД, по който е договорено разсрочено плащане - втора част; 500 лв. заплатени на 30.08.2018г. по договор за правна защита и съдействие от 01.10.2017г. относно НОХД, по който е договорено разсрочено плащане - трета част; 500лв. платени на 09.07.2018г. по договор за правна защита и съдействие от 01.10.2017г. относно НОХД, по който е договорено разсрочено плащане - последна вноска; и 4200.00лв. – заплатени от ищеца средства за дентално лечение, обща сума, формирана както следва: 850лв. - заплатени на 26.05.2015г. по фактура от дата 1

26.05.2015г., за мостова конструкция на зъби; 260лв. - заплатени на дата 24.06.2015г. по фактура от 24.06.2015г., за лечение и укрепване на пародонта на зъби в съзъбието; 460лв. заплатени на 05.06.2015г. по фактура от 05.06.2015г. за мостова конструкция на 22 и 23 зъби; 870лв. - заплатени на 15.07.2015г. по фактура от 15.07.2015г. за мостова конструкция на 25, 26 и 27 зъби; 588лв. - заплатени на 11.09.2015г. по фактура от дата 11.09.2015г. за пародонтално лечение /терапевтичен и хирургичен кюретаж/; 588лв. - заплатени на дата 13.01.2016г. по фактура от 13.01.2016г. за пародонтално лечение /терапевтичен и хирургичен кюретаж/; и 584лв. - заплатени на 14.04.2016г. по фактура от 14.04.2016г. за пародонтално лечение /терапевтичен и хирургичен кюретаж/;

- ведно със законната лихва върху главниците от датата 23.04.2015г. деня на привличане като обвиняем) до пълното изплащане на всяка от сумите.

Обстоятелства, от които произтича претендираното право:

Ищецът твърди, че на 23.04.2015г. бил привлечен като обвиняем по ДП №53/2015г. по описа на ОСлО при ВОП за престъпление по чл.123, ал.3 вр. ал.1 от НК (че през 20142015г., като технически ръководител при събаряне на сграда (хотел Вероника в кк Слънчев ден), е нарушил множество нормативни правила, в резултат на което причинил смъртта на четири човека работници). Твърди, че при привличането му е била определена мярка за неотклонение „подписка“, както и заедно с това забрана за напускане на България. Не сочи в случая какви по вид и брой действия по ДП са били извършени с участието на обвиняемияищец. Но сочи, че след привличането той предпирел защитата си по ДП. Впоследствие на 10.07.2017г. на ищеца било повдигнато и обвинение за престъпленията чл.123, ал.3 вр. ал.1 НК. По обвинителния акт било образувано НОХД №820/2017г. на ВОС, по което с присъда от 04.10.2018г. подсъдимият бил признат за невиновен. След протест, с присъда от 27.09.2019г. на ВАпС е била потвърдена присъдата на ВОС спрямо подсъдимия Р.. След протест, с решение от 27.07.2020г. по к.н.д. №117/2020г. потвърдителната присъда била оставена в сила спрямо подсъдимия Р.. Така оправдателната присъда влязла в законна сила на 27.07.2020г., след което наказателното производство срещу ищеца приключило окончателно.

Ищецът твърди, че в резултат на незаконното привличане по ДП и след това от незаконното обвинение в престъпление, той претърпял неблагоприятни преживявания и състояния – шок от обвинението и тежестта на престъплението и наказанието за него, страх от осъждане, няколко заведени граждански дела за вреди срещу ищеца, душевни страдания, отчуждение от семейството (в това число раздели и събирания със съпругата и окончателен развод през 2018г.), финансови затруднения за семейството му, социално дистанциране от близки, колеги и приятели, нарушения в съня, натрапчиви мисли,депресия, тревожност, посттравматично стресово разстройство (в това число с постоянно лечение при психиатър терапевтично и медикаментозно), отключено заболяване на зъбите, което наложило скъпоструващо и болезнено лечение – всички от които твърди да са влошили още повече състоянието на ищеца; и всички от които счита за пряка последица от незаконно повдигнатото му обвинение.

Въз основа гореизложеното и на характера на обвинението, периода на процесуалните действия с участие на ищеца, мярката за неотклонение и вида й, преживяното в личен, морален, здравословен, семен и колегиален аспекти от ищеца и всички относими по ЗОДОВ факти, включително отражението на НП върху ищеца като цяло, се моли за обезщетение в претендирания и справедлив според него размер, като в подкрепа на искането развива правни съображения.

По отношение на имуществените вреди твърди, че направил разноски за адвокатско възнаграждение за защита по ДП и НОХД на три инстанции, общата стойност на които претендира да получи, също като пряка последица от факта на незаконното обвинение.

Отново като пряка последица от последното търси да получи и стойността на заплатените 2 средства за дентално лечение по пера и дейности, отразени при формиране на исковата сума.

Претендира и законната лихва върху горните обезщетения, считано от конкретно заявена от ищеца дата.

По същество моли за уважаване на исковете и за съдебни разноски.

Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който не оспорва привличането на ищеца, като обвиняем; повдигането на твърдяното обвинение срещу него; образуваното по обвинението НОХД; както и финалната оправдателна по НОХД присъда спрямо ищеца по настоящото дело.

Исковете обаче оспорва изцяло по основание и размер, като във връзка с това навежда следните групи доводи: 1/ недоказаност на поддържаните да са били претърпяни неимуществени вреди, по вид и размер; 2/ недоказаност на причинната връзка между вредите и действията на ответника по исковите ДП и НП; 3/ несъответствие и завишеност на претендираните неимуществени вреди с принципа на справедливостта, с оглед естеството на делото и обвинението, срока на разглеждане на същото, не най-тежката мярка за неотклонение по ДП, икономическата обстановка в страната и другите за случая относими по ДП и НП обстоятелства; 4/ изрично прави възражение с правно основание чл.5, ал.1 от ЗОДОВ за освобождаване на ответника от отговорност поради изключителна вина на ищеца по делото за евентуално настъпилите вреди от незаконното му обвинение, изразяваща се в това, че: Й.Р. бил издирил,наел на работа, осигурил превоза и заплащал труда на лицата, причинили срутването на хотел Вероника в кк Слънчев ден; пак той извършвал инструктаж за безопасността; и пак той разрешил на един работник да реже желязо в сградата; и с всичко това починалите четирима работници при срутване на хотела били изцяло зависими от Й.Р. и изпълнявали неговите нареждания.

По същество моли за отхвърлително решение по исковете.

Съдът, на основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ищеца, че следва да докаже: соченото неоснователно повдигнато му обвинение за престъпление (незконосъобразни съставомерни действия) на ПРБ по смисъла на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, в това число вид на обвинението, предвидено наказание,брой и вид задължителни действия по ДП и НП с участието на ищеца, продължителността на наказателното дело; факта, вида и продължителността на взетата мярка за неотклонение; и всички други съставомерни по реда на чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ действия на ПРБ; също и всички твърдяни по вид и обем вреди (имуществени и неимуществени), които да съставляват пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните действия на ПРБ, а също и последиците от незаконното обвинение върху физическото и психическото здраве на ищеца, личнния му живот и отношения със семейство, близки и колеги,както и за професионалното развитие; както и размера на справедливото обезщетение за доказаните по вид и обем вреди, пряка последица от обвинението.

Допълнително по исковете за имуществени вреди следва да докаже и факта и момента на реалното претърпяване на вредите (за претърпяни загуби) и пряката причинна връзка между тях и незаконните действия на ПРБ.

Съдът, на осн. чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ответника, че следва да докаже: положителните факти на които основава възраженията си – за липса на предпоставките за ангажиране на отговорността му (изобщо или в заявения и претендиран от ищеца обем); евентуално следва да докаже пълно и главно възражението си по чл.5, ал.1 от ЗОДОВ – за освобождаване на ответника от отговорност поради изключителна вина на ищеца за евентуално настъпилите вреди от незаконното му обвинение, изразяваща се в това, че: Й.Р.

3 бил издирил,наел на работа, осигурил превоза и заплащал труда на лицата, причинили срутването на хотел Вероника в кк Слънчев ден; пак той извършвал инструктаж за безопасността; пак той разрешил на един работник да реже желязо в сградата; и с всичко това починалите четирима работници при срутването на хотела били изцяло зависими от Й.Р. и изпълнявали неговите нареждания – всичко което да има значение за исковите обезщетения по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

Съдът на осн. чл.146, ал.1, т.3 ГПК обявява за безспорно по делото: че на 23.04.2015г. ищецът е бил привлечен като обвиняем по ДП №53/2015г. по описа на ОСлО при ВОП за престъпление по чл.123, ал.3 вр. ал.1 от НК (че през 2014-2015г., като технически ръководител при събаряне на сграда (хотел Вероника в кк Слънчев ден), е нарушил множество нормативни правила, в резултат на което причинил смъртта на четири работници); че с привличането му е била определена мярка за неотклонение „подписка“, както и заедно с това забрана за напускане на България; че на дата 10.07.2017г. на ищеца било повдигнато и обвинение за престъпленията чл.123, ал.3 вр. ал.1 НК; че по обвинителния акт било образувано НОХД №820/2017г. на ВОС, по което с присъда от 04.10.2018г. подсъдимият бил признат за невиновен; че след протест, с присъда от 27.09.2019г. на ВАпС е била потвърдена присъдата на ВОС спрямо подсъдимия Р.; че след протест, с решение от 27.07.2020г. по к.н.д. №117/2020г. потвърдителната присъда била оставена в сила спрямо подсъдимия Р.; че така оправдателната присъда влязла в законна сила на 27.07.2020г.,след което наказателното производство срещу ищеца приключило.