Решение № 260026 от 20.11.2020, Районен съд - Котел

Р Е

Ш Е Н

И Е

Номер 260026., 20 ноември 2020 г. , град

КОТЕЛ

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД

КОТЕЛ, граждански състав, на двадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание в следния състав :

СЪДИЯ : ЙОВКА БЪЧВАРОВА

Секретар Йордан

Кръстев, прокурор…………, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 239 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД моли съда да признае за установено в отношения с ответницата Н.П.Н., че ответницата дължи на ищеца вземането, за което в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение № 22/01.02.2019 г. по ЧГД № 42/2019 г. на РС Котел за следните парични суми : 623.09 лева, представляващи просрочена главница, дължима по договор за заем № 5382258/08.09.2017 г., сключен между „Вива кредит” ООД, заемодател, и Н.Н., заемател, 99.19 лева, представляващи договорна лихва за периода от 07.11.2017 г. до 05.06.2018 г., 294.00 лева, представляващи такса за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредита за периода от 07.11.2017г. до 05.06.2018г., 175.00 лева, представляващи такса разходи за събиране на просрочени задължения, 70.00 лева, представляващи такса разходи за дейност на служител, 293.91 лева, представляващи неустойка за периода от 07.11.2017 г. до 05.06.2018 г., 42.26 лева, представляващи лихва за забава за периода от 04.06.2018 г. до 31.01.2019 г., законната лихва, считано от подаване на заявлението на 01.02.2019 г. до окончателното изпълнение на задължението, като вземанията по договора за кредит са били цедирани в полза на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД с договор за цесия от 04.06.2018 г.

Тъй като заповедта е била съобщена на ответницата по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, съобразно указанията на съда ищецът е предявил в срока по чл. 415, ал.1 от ГПК искове за установяване на заявеното вземане.

Твърди се, че на 08.09.2017 г. между „Вива кредит“ ООД, от една страна, и ответницата, от друга, бил сключен договор за паричен заем „Вивакредит ПЛАН“ № 5382258, за сума в размер на 700.00 лева, която заемателят се задължил на върне на заемодателя заедно с договорна лихва в размер на 122.69 лева. Връщането било уговорено да се извърши чрез 9 равни месечни вноски, всяка по 91.42 лева, първата платима на 08.10.2017г, последната – на 05.06.2018г. В договора заемателят декларирал получаването на сумата и в тази клауза имала характер на разписка, доказваща изпълнение на задължението на заемателя да предаде сумата.

Съгласно

Тарифата на „Вива кредит“ ООД, при забава на плащането на погасителна вноска, на четвъртия и осемнадесетия ден забава заемателят дължал плащане на 10 лева, а на единадесетия и двадесет и петия ден – 15 лева, като максималният размер на начислените разходи не можел да надвишава

75 лева за заемни суми в размер на 300 лева, 125 лева - за заемни суми в размер на 400 лева и 175 лева – за заемни суми от 500 до 1500 лева. На ответницата била начислена такса разходи в размер на 175.00 лева за покриване на разходите на заемателя за проведени телефонни разходи, изпращане на писмени покани и електронни съобщения.

Страните били договорили, че при забава на плащането на която и да е погасителна вноска с повече от 57 календарни дни, на 58-я ден заемателят дължал на заемодателя еднократна сума в размер на 70.00 лева, представляващи разходи за събиране на просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на вземането.

Заемателят поел задължение да представи на заемодателя в тридневен срок от подписване на договора (т.е. най-късно на 11.09.2017г) две алтернатилно уговорени обезпечения: 1/поръчител физическо лице, което да представи бележка от работодателя, издадена не по-рано от три дни от деня на представянето и да отговоря на следните изисквания : лицето да е навършило 21-годишна възраст, да работи на безсрочен трудов договор, да има минимален стаж при настоящия си работодател шест месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лева, през последните пет години да няма кредитна история в ЦКР или да има кредитна история със статус не по-лош от 401 „Редовен“, да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател; 2/ валидна банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължението по процесния договор, която да е валидна за целия срок на договора. Тъй като заемателят не изпълнил задължението си, била начислена неустойка в размер на 330.75 лева, която страните се били договорили да се плати разсрочено на 9 равни вноски, всяка от които в размер на 36.75 лева, дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем.

Заемателят бил избрал да ползва допълнителна услуга експресно разглеждане на документите за одобрение на заема, поради което дължал такса в размер на 330.75 лева, която страните се договорили да се плати разсрочено на 9 равни вноски, всяка от които в размер на 36.75 лева, включени в размера на вноските за погасяване на главницата и договорната лихва.

В обобщения, общият размер на всяка от погасителните вноски възлизал на 164.91 лева.

Тъй като страните се били договорили да се дължи законна лихва за всеки ден забава при просрочие на вноските, се претендира сумата 42.26 лева за периода от 04.06.2018г. до 31.01.2019г.

Всички вземания по договора за заем били прехвърлени в полза на настоящия ищец на 04.06.2018г. по силата на приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.01.2013г. Твърди се, че цедентът „Вива кредит“ ООД изпратил уведомление до длъжника за извършената цесия, което било върнато в цялост. Тъй като цедентът „Вива кредит“ ООД упълномощил цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да уведомява цедираните длъжници по чл.99, ал.4 от ЗЗД, цесионерът изпратил на 09.05.2019г. до ответницата уведомление, което пак било върнато в цялост невръчено. Позовава се, в условията на алтернативност, на връчване на уведомлението за извършена цесия, приложено към исковата молба, в рамките на образуваното съдебно производство. Цитира съдебни актове на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумите, за които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение. Моли за присъждане на разноските по заповедното и по настоящото производства.

Искът с цена 632.09 лева е с правна квалификация чл.286, ал.1 вр. чл.287 от ТЗ вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК.

Искът с цена 99.19 лева е с правна квалификация чл.286, ал.1 вр. чл.287 от ТЗ вр. чл.240, ал.2 от ЗЗД вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК.

Искът с цена 293.91 лева е с правна квалификация чл.286, ал.1 вр. чл.287 от ТЗ вр. чл.92 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК.

Исковете с цена 294.00 лева, 175.00 лева и 70.00 лева са с правна квалификация чл.286, ал.1 вр. чл.287 от ТЗ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК.

Искът с цена 42.26 лева е с правна квалификация чл.286, ал.1 вр. чл.287 от ТЗ вр. чл.86 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК.

В срока по чл.131 от ГПК адв. Г.М. – назначен за особен представител на ответницата по реда на чл.47, ал.6 от ГПК, е подал отговор срещу исковата молба, в която се оспорва както допустимостта, така и основателността на предявените искове.

Съдът е оставил без уважение възражението за неправосубектност на дружеството – ищец и съответно искането за прекратяване на производството по делото на това основание. При извършена служебна справка в ТР се установи, че дружество „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ********* не е заличено, както се твърди, и е правоприемник „Агенция за събиране на вземания“ ООД, което е заличено, и което е било с ЕИК *********.

Ответницата не била уведомена за извършената цесия. Тъй като исковата молба не ù била връчена, което наложило назначаване на особен представител, то връчването на уведомлението за цесия, приложено към исковата молба, на особения представител нямало ефект на съобщаване на цесия по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД. Моли за отхвърляне на предявените искове.

В съдебно заседание не се явява представител на ищеца.

Исковете се поддържат чрез писмено становище.

Особеният представител поддържа отговора.

Съдът, след като обсъди доводите на ищеца и прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

На 08.09.2017г. между „ВИВА КРЕДИТ“ ООД и ответницата бил сключен договор за паричен заем „Вивакредит ПЛАН“ № 5382258, по силата на който заемодателят се задължил да предаде в собственост на заемателя заемна сума в размер на 700.00 лв, която заемателят се задължил да му върне ведно с договорната лихва, на 9 равни месечни погасителни вноски, в размер на 128.16 лв. всяка, като падежът на първата погасителна вноска бил 08.10.2017 г., а на последната - 05.06.2018 г. Фиксираният годишен лихвен процент е в размер на 40.29 %, а годишният процент на разходите - 49.45 %, като е предвидено какво се включва в ГПР. Уговорен е и лихвен процент, приложим при отказ от договора до 14-тия ден – 0.11 %. С подписването на договора заемателят удостоверил получаването на заемната сума и била уговорена изрична клауза, че договорът има силата на разписка. Приложен е и разходен касов ордер, с който на полза на заемателя е изплатена сумата 401.99 лева. С останалите 298.01 лева са били погасени стари задължения на ответницата към заемодателя – чл.2, ал.1.

В чл.1 от договора страните заявили, че са сключили договора на основание предложение, направено от заемателя, както и стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на заемателя, посочващ индивидуалните условия на бъдещия паричен заем, като заемателят е декларирал, че приема всички условия, посочени в преддоговорната информация.

Приложено е отправеното от ответницата предложение за сключване на договор за паричен заем, в което били описани основните елементи на бъдещия договор.

В чл.1, ал.3 заемателят се задължил да заплати такса в размер на 330.75 лева за експресно разглеждане на кредит.

В чл.5 в тежест на заемателя било установено задължение тридневен срок (считано от подписването на договора за заем) да предостави на заемодателя определено обезпечение на задълженията му по договора, като били уговорени и последиците от непредставяне – заплащане на неустойка в размер на 330.75 лева, която още тогава се съгласили, т.е. преди изтичане на срока, да бъде платена разсрочено и заедно с всяка от погасителните вноски.

В чл.9, ал.2 от договора е предвидена отговорност на заемателя да заплаща законната лихва в случай на забава.

В чл.4 от договора е уредено право на заемодателя по всяко време да прехвърли правата си по договора на трето лице.

В чл. 13 заемателят заявил, че е запознат и съгласен с

Тарифа за таксите на „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, актуална към датата на сключване на договора, която се намирала на видно място във всеки търговски обект от клоновата мрежа и партньорската мрежа на заемодателя, както и на електронната страницата на заемодателя www.vivacredit.bg .

С рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.01.2013 г. „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, като цедент, прехвърлило на ищеца, като цесионер, станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за заем, сключени от цедента с физически лица, които не изпълнявали задълженията си по тях, като вземанията е уговорено да се индивидуализират в Приложение № 1, неразделна част от договора, считано от датата на неговото съставяне. Уговорено е, че всяко едно от прехвърлените вземания включва всички непогасени задължения ведно с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително и с изтеклите лихви, засечени към датата на подписване на съответното Приложение № 1. В чл.4.1. е предвидено, че моментът на подписване на съответното Приложение № 1 се счита за надлежна дата, на която вземанията са валидно прехвърлени. От този момент съответното Приложение № 1 става неразделна част от Рамковия договор. Подписано е и потвърждение на извършената цесия. По делото е приета като доказателство извадка от Приложение №1 със заличени данни на останалите длъжници, в което е отразено, че на 04.06.2018 г. цедентът „ВИВА КРЕДИТ“ ООД прехвърлил на цесионера – ищец вземанията по процесния договор, по който общата дължима сума била 1564.19 лв.