Решение № 1271 от 26.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1271 гр. София, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20251100510179 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 12321/24.06.2025 г., постановено по гр.д. № 3113/2025 г. на Софийски районен съд, 163 състав, съдът е осъдил Столична община, БУЛСТАТ 000696327, да заплати на „ЗД Бул Инс” АД, ЕИК 831830482, сумата от 17 873,70 лева, представляващи главница по регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Автокаско” с вкл. 25 лева, представляващи ликвидационни разноски, във връзка със заведена при „ЗД Бул Инс” АД, ЕИК 831830482, щета № 2003009098 вследствие на ПТП, настъпило на 27.03.2020 г. съгласно протокол за ПТП № 1762805/27.03.2020 г., съставен във връзка с пропадане на лек автомобил „Порше Панамера”, рег. № ****, в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно на ул. „Първа българска армия” № 14 в гр. София, ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба – 20.01.2025 г., до окончателното изплащане.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е осъдил Столична община, БУЛСТАТ 000696327, да заплати на „ЗД Бул Инс” АД, ЕИК 831830482, сумата от 1164,95 лева, представляващи разноски по делото.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника Столична община.

Релевирани са оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно. Поддържа се, че за да възникне регресно право на застрахователя, е необходимо да е сключен договор за застраховка, да е налице покрит застрахователен риск, да е заплатено застрахователно обезщетение и да е налице деликтна отговорност по отношение на увредения застрахован. Поддържа се, че по делото е оспорена доказателствената сила на протокола за ПТП, а СРС не е отчел, че същият не се ползва с материална 1 доказателствена сила, защото е съставен само по данни на водача на МПС. Твърди се, че съдът не трябва да формира своята воля въз основа на обективираното в протокола.

Твърди се, че въз основа на този протокол не може да се установи пълно и главно причинно-следствена връзка между несигнализираната неравност на пътното платно и настъпилия вредоносен резултат. Сочи се, че свидетелските показания не са отразени в цялост от съда, защото свидетелят е заявил, че е бил наясно за пътните препятствия в участъка, но е проявил поведение, с което да избегне настъпването на вредоносния резултат. Твърди се, че поради това е следвало да се определи процент на съпричиняване. Сочи се, че поради липса на ангажирани доказателства за механизма на ПТП, искът трябва да се отхвърли като недоказан. Предвид изложеното се иска отмяна на решението на СРС. Претендират се разноски по делото.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ищеца „ЗД Бул Инс“ АД, с който се оспорва жалбата. Поддържа се, че първоинстанционното решение е правилно.

Твърди се, че от свидетелските показания, автотехническата експертиза и материалите на СДВР се установяват основанието и размерът на иска. Предвид изложеното се моли да се потвърди първоинстанционното решение. Претендират се разноски по делото.

Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази следното:

Софийски районен съд е сезиран с осъдителен иск с правилна правна квалификация по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По доводите за неправилност съдът намира следното:

За уважаване на иска за регресното вземане ищецът застраховател следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1/ валидно застрахователно правоотношение със собственика на увреденото МПС, произтичащо от договор за имуществена застраховка „Каско; 2/ настъпване на застрахователно събитие в срока на застрахователното покритие на договора, за което събитие застрахователят носи риска; 3/ вид и размер на настъпилите вреди; 4/ размера на обезщетението, заплатено на собственика на увреденото МПС в изпълнение на задълженията по договора за имуществена застраховка „Каско”; 5/ причинна връзка между настъпилите вреди и неизпълнението на задълженията на ответника за обезопасяване на пътния участък, където е настъпило увреждането; 6/ възложена от ответника работа, при изпълнението или по повод на изпълнението на която изпълнителят с противоправното си поведение е причинил процесните вреди.

Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

По делото не е спорно и се установява от представите писмени доказателства, че между Х.К.К. и „ЗД Бул Инс” АД е сключен договор за застраховка „Каско” на лек автомобил „Порше Панамера”, рег. № ****. Периодът на застрахователното покритие е 2 от 20.09.2019 г. до 19.09.2020 г. Тоест процесното ПТП е настъпило в периода на застрахователното покритие по договора за застраховка „Каско“.

В хода на първоинстанционното производство е разпитан свид. Х.К.К., който е заявил, че през 2020 г. е участвал в ПТП с лек автомобил „Порше”, рег. № ****.

Свидетелят твърди, че е попаднал в дупка с този автомобил, като не е имал други инциденти с попадане в дупка. Свидетелят заявява, че е пътувал от „Люлин” към центъра, където живеел. Отдясно на булеварда имало магазинче, а отляво имало ТЕЦ.

За автомобила имало сключен договор за застраховка „Каско“ с „Бул Инс“. В деня на ПТП било дъждовно, стъмвало се или вече било тъмно. Свидетелят не си спомня час, но посочва, че е попаднал с предната си дясна гума в дупка. Твърди, че може и да е минал през дупката, но само с метър, защото слязъл от автомобила. Последният светнал и паднал на една страна към предна дясна част. Свидетелят слязъл от автомобила и видял, че предната броня е била засегната, гумата е била пръсната, джантата е била счупена. Впоследствие свидетелят узнал, че е унищожен и спирачен диск на предно дясно колело. Свидетелят се обадил на 112 и след 15-20 минути пристигнала полицейска патрулка. Свидетелят потвърждава, че е съставен протокол № 176805, находящ се на л. 82 от делото, за ПТП. Свидетелят посочва, че той се е подписал за „участник 2“ и той е попълнил данните за „участник 2“. Свидетелят не си спомня да е правил схемата в протокола. Поддържа, че не е могъл да види дупката, защото всичко е било във вода. Към момента на ПТП не е имало други автомобили. Не е очаквал там да има дупка. Твърди, че при удара с дупката колата е спряла или той самият е натиснал спирачките. Дупката била достатъчно дълбока, след като настъпили поражения отдолу на автомобила. От застрахователната компания изброили всички увреждания, като свидетелят не си спомня какво обезщетение е заплатено. За дупката не е имало обозначения. Имало е лампа, която светела до магазините. Свидетелят твърди, че не си спомня с каква скорост се е движел. Поддържа, че е сменил гумата на автомобила си, за да си тръгне. Свидетелят не си спомня дали е викана пътна помощ.

По делото е представен Протокол за ПТП № 1762805 от 27.03.2020 г., съставен от С.А., служител на СДВР. В протокола е посочено, че по данни на водача Х.К. на 27.03.2020 г., около 19.50 часа, при движение по ул. „Първа българска армия”, пред № 14, лек автомобил „Порше Панамера”, рег. № ****, е попаднал в необезопасена дупка на пътя. Изготвена е схема на мястото на ПТП. Посочено е, че уврежданията по лекия автомобил са настъпили в областта на предна броня, предна дясна гума с джанта, предна дясна ходова част. В протокола за ПТП е отбелязано, че мястото е посетено от органите на МВР. Това отбелязване кореспондира с докладната записка от 27.03.2020 г. на Владимир Зашев, мл. автоконтрольор, както и с показанията на свид. К..

Въззивният съд намира, че свидетелските показания са еднопосочни, логични, необорени от други доказателства, събрани по делото. Поради това показанията на свид. К. следва да бъдат кредитирани. Не се установява свидетелят да е заинтересован от изхода на делото, доколкото същият вече е получил обезщетение за настъпилото застрахователно събитие.

Механизмът на ПТП може да бъде установен с всички допустими от ГПК доказателства. В случая съвкупният анализ на свидетелските показания и изготвения протокол за ПТП води до еднозначен извод, че при движението си по ул. „Първа българска армия” № 14 лек автомобил „Порше Панамера”, рег. № ****, е попаднал в дупка. Дори и по делото да липсваше представен протокол за ПТП, то механизмът на увреждането се установява и само от показанията на свид. К.. В този смисъл са необосновани доводите във въззивната жалба на Столична община, че липсват доказателства по делото относно начина на настъпване на ПТП.

Към исковата молба е представен опис от „ЗД Бул Инс” АД от 30.03.2020 г., в 3 който е посочено, че по лек автомобил „Порше Панамера”, рег. ****, се установяват повреди в областта на предна дясна гума, предна дясна джанта, преден десен амортисьор, преден десен долен носач, преден десен полувал, преден десен шенкел, преден десен горен носач, стабилизираща предна щанга.

В хода на първоинстанционното производство е приета без възражения от страните автотехническа експертиза на инж. М.Х., от която се установява, че причинените вреди, изразяващи се в увреждане на предна дясна гума, предна дясна джанта, преден десен амортисьор, преден десен долен носач, преден десен полувал, преден десен горен носач, стабилизираща предна щанга, преден десен шенкел, съответстват на механизма на ПТП и могат да настъпят в причинна връзка от него. Вещото лице е изчислило, че средната пазарна стойност на щетите към датата на ПТП (27.03.2020 г.) възлиза на 18 287,44 лева.

Приета е без възражения от страните и допълнителна експертиза на инж. М.Х., от която се установява, че уврежданията, описани от застрахователя, позволяват придвижването на лек автомобил „Порше Панамера” на кратко разстояние и при движение с ниска скорост. Според експерта при подобна ситуация е препоръчително използването на пътна помощ.

Тоест от съвкупния анализ на представените писмени доказателства, свидетелските показания и експертните заключения може да се направи извод, че е настъпило застрахователно събитие, във връзка с което е възникнало задължение за „ЗД Бул Инс” АД да изплати застрахователно обезщетение в съответствие с договора за имуществена застраховка „Каско“.

Между страните по делото не е спорно, а и се установява от представените доказателства, че за отстраняване на вредите по процесния лек автомобил от „ЗД Бул Инс” АД е изплатена сумата от 17 848,72 лева.

Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 2 ЗП общинските пътища се управляват от кметовете на съответните общини, като съгласно чл. 31 ЗП дейностите по изграждане, ремонт и поддръжка на общинските пътища се извършват от общините.

На основание чл. 167, ал. 1 ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок.

Според § 6, т. 37 от ДР на ЗДвП „препятствие на пътя” е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението.

По арг. от чл. 13, ал. 1 ЗДвП на пътищата следва да се поставят необходимите пътни знаци и други средства за предупреждаване на участниците в движението за опасности по пътя.