Определение № 20634 от 23.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20634 гр. София, 23.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно частно гражданско дело № 20251100506074 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. №157673 от 07.05.2025 год., подадена от Б.

Г. М., ЕГН ********** срещу Определение №18167 от 22.04.2025 год. за оставяне без разглеждане на искане с правно основание чл.537, ал.2 ГПК за частична отмяна на Нотариален акт №188, том 266, №101141 от 23.12.2021 год. и е прекратено производството по гр. д. 19735/2025 год. по описа на 177 състав, СРС.

В частната жалба са изложени съображения за неправилност на постановеното определение. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение, с което е оставено без разглеждане искането е неправилно и незаконосъобразно, както и постановено в противоречие с актуалната съдебна практика по въпроса. Твърди, че неправилно първоинстанционния съд е тълкувал постановките на цитиранато в обжалвания акт Тълкувателно решение №3/2012 год., постановено по т.д.№3/2012 год. на ОСГК на ВКС, като възприетото в последното становище е в обратен смисъл на постановеното от първоинстанционния съд. Излага съображения, че правна последица от уважаване на иска по чл.30, ал.1 от Закона за наследството е именно визираното в тълкувателното решение установяване по отношение на претендиращия право на собственост, в случая жалбоподателя – наследник, че това право не съществува.

Благоприятният изход по иска, предявен от наследника с нарушена запазена част е възстановяването на последната и признаване за установено спрямо същия, че притежава правото на собственост върху частта, с която е намалено завещателното разпореждане, респективно че лицето, в чиято полза е извършено завещателното разпореждане не е титуляр на правото на собственост върху същата тази част. Предвид изложеното, жалбоподателят счита, че правният му интерес от заявяване на искането 1 по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на констативния нотариален акт е безсъмнен, като същото ще е основателно до размера на признатото право на ищеца – размера на възстановената му запазена част. Моли обжалваното определение да бъде отменено.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид изложените в частната жалба доводи, намира следното:

Производството по гр.д. № 19735/2025 г. по описа на СРС, 177 състав е образувано по искова молба, подадена от Б. Г. М. срещу Т.П.Н., с която е предявен иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от Закона за наследството и е направено искане във връзка с изчисленията на съотношението запазена/разполагаема част от наследството на Г.Б. М. да бъде изменен нотариален акт № 188, т. 266, вх. рег. № 101141/23.12.2021 г., № от дв. Вх. рег. № 98802, с който ответницата е призната за собственик на офис, находящ се на партерния етаж в жилищна сграда на ул. „Славовица“ № 24, гр. София, на основание оставено в нейна полза завещание, във връзка с възстановената запазена част от имота, като се имало предвид влязло в сила решение по гр.д. № 45402/2022 г. по описа на СРС, 54 състав, с което нотариалният акт е изменен.

Частната жалба е подадена в срок и в определената от закона форма срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна.

Основателността на предявения иск с правно основание чл. 30 от Закона за наследството е поставена в зависимост от това да бъде установено, че: 1. наследодателят е починал; 2. ищците са наследници по закон на починалия наследодател, 3. заветникът не е наследник по закон, 4. ищците са заявили изрично, че приемат наследството по опис и такъв опис е съставен, 5. предписаната в чл. 29 от ЗН запазена част на наследниците е била накърнена с завещателното разпореждане от наследодателя.

Преценката на съда за основателност на предявения иск за възстановяване на нарушена запазена част позволява да се определи завещателното разпореждане, направено от наследодателя в полза на ответницата, като накърняващо запазената част на ищеца и като такова да се намали за частта, с която е нарушена запазената част.

Конститутивният характер на иска по чл.30, ал.1 ЗН води до отмяна на завещателното разпореждане и действието му над размера на разполагаемата част. Намаляването се извършва в размер, необходим за попълване на запазената част на наследника с такава част, доколкото той е упражнил това си право. С уважаване на иска /искането/ за възстановяване на запазената част, облагодетелствуваният от завещанието наследникът придобива право на собственост върху частта, с която то е намалено поради накърняване на запазената част на упражнилия субективното потестативно право по чл. 30, ал. 1 ЗН.

Според настоящият съдебен състав, а и съобразно приетото в Тълкувателно 2 решение № 3/29.11.2012 г., поставено по т. д. № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС, с констативния нотариален акт се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, последица от което е наличието на доказателствена сила спрямо всички относно съществуването на правото на собственост в полза на лицето, посочено в акта. В този смисъл е прието, че за опровергаване на доказателствената сила на нотариалния акт относно принадлежността на правото на собственост следва да бъде проведено пълно обратно доказване в спорно производство. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че „оспорването може да се изразява в доказване на свои права, противопоставими на титуляра на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че правото се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на акта“. Изрично е посочено също, че „за да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик“.

Следователно в производството по предявения конститутивен иск по чл. 30 от Закона за наследството се разрешава спор относно съществуването на преобразуващото право на наследника да поиска намаляване на завещателно разпореждане, с което се постига и промяна в правната сфера на ответника С уважаването на иска настъпва промяна в правото на собственост след издаване на констативния нотариален акт и ответникът (заветник в конкретния случай) престава да бъде собственик върху съответните части от недвижимия имот съобразно допуснатото намаляване на завещателно разпореждане.

Предвид на изложеното, обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ по частна жалба с вх. №157673 от 07.05.2025 год., подадена от Б. Г.

М., ЕГН ********** Определение №18167 от 22.04.2025 год. за оставяне без разглеждане на искане с правно основание чл.537, ал.2 ГПК за частична отмяна на Нотариален акт №188, том 266, №101141 от 23.12.2021 год. и е прекратено производството по гр. д. 19735/2025 год. по описа на 177 състав, СРС.

ВРЪЩА делото на СРС, 177 състав за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск и по искането с правно основание чл.537, ал.2 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4