Решение № 223 от 25.07.2024, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. Добрич, 25.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка Кирчева при участието на секретаря Ирена Р. Иванова като разгледа докладваното от Минка Кирчева Административно наказателно дело № 20223230200658 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „ Сапхире „ ЕООД, гр. Д., ЕИК: *** срещу Наказателно постановление / НП / № 25/22.07.2019г., издадено от Директора на РЗИ - Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 1, ал. 3 от Наредба № 27 за здравните изисквания към дрехите втора употреба, на основание чл. 210, ал. 3 от ЗЗ е наложена „ имуществена санкция„ в размер на 1000лв.

В жалбата се сочи, че наказателното постановление следва да бъде отменено, с оглед настъпилите по-благоприятни за жалбоподателя промени в нормативната уредба. Претендират се сторените по делото разноски. В съдебно заседание, редовно упълномощеният процесуален представител на жалбоподателя поддържа жалбата. В писмено становище пледира НП да бъде отменено, поради изтекла абсолютна давност за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за вмененото административно нарушение.

Процесуалният представител на АНО пледира обжалваното НП, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Формулира възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски и прави искане за присъждане на такива във вид на юрисконсултско възнаграждение, във връзка с разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН.

Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, при което 1 констатира следното:

АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице в присъствие на двама свидетели / свидетели при съставяне на АУАН /, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа необходимите реквизити по чл.42 от ЗАНН. НП е издадено в рамките на законоустановеният срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН, от компетентен административнонаказващ орган, съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и е надлежно връчено.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът взе предвид следното:

На 04.06.2019г. свидетелите О. Л. С., П. Г. С. и П. Д. Х. – инспектори в РЗИ – Добрич извършили проверка за спазване на здравните изисквания при продажбата на дрехи втора употреба в магазин за дрехи втора употреба, находящ се в гр. Д., ул. „ ***, стопанисван от „ Сапхире „ ЕООД, представлявано от Ш. А.. В хода на проверката, в присъствието на З. Г. Р. / трудово ангажирана при жалбоподателя / свидетелите установили, че в обекта се предлагат забранени стоки със значение за здравето на потребителите, с дефекти, употребявани, замърсени, а именно: лично бельо втора употреба – 230бр., обувки втора употреба – 37.390кг. и детски играчки втора употреба 34.450кг.

Предвид констатираното нарушение, на 11.06.2019г. св. О. С. в присъствието на свидетелите М. Г., Р. К. и законен представител на жалбоподателя, образувала процесното административнонаказателно производство, като съставила АУАН № Ю 000058/2019г., с който вменила на „ Сапхире „ ЕООД, гр. Д., ЕИК: *** административно нарушение по чл. 1, ал. 3 от Наредба № 27 за здравните изисквания към дрехите втора употреба, извършено на 04.06.2019г.

На 22.07.2019г. Директорът на РЗИ- Добрич издал обжалваното НП № 25, с което за описаното в АУАН административно нарушение по чл. 1, ал. 3 от Наредба № 27 за здравните изисквания към дрехите втора употреба, на основание чл. 210, ал. 3 от ЗЗ наложил на жалбоподателя „ имуществена санкция „ в размер на 1000лв.

Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка се установява по безспорен начин от гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите О. Л. С., П. Г. С., П. Д. Х., М. Г. и Р. К., които съдът изцяло кредитира, като еднопосочни и обективни.

Разпоредбата обаче на чл. 11 от ЗАНН, по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго.

Наказателния кодекс, както и правната доктрина приемат два вида давност, която се прилага: давност, която изключва наказателното преследване и давност, която изключва изпълнението на наказанието. ЗАНН регламентира в чл. 82 единствено давностния срок за изключване на изпълнението на 2 наказанието. Такъв текст се съдържа и в чл.82 от НК. Доколкото тази давност е специално уредена в ЗАНН, се прилага чл. 82 от ЗАНН. В ЗАНН не е уреден въпросът за погасяване на административнонаказателното преследване за нарушения по давност. В случая при липса на уредба в ЗАНН, следва да намери приложение чл. 11 от ЗАНН във връзка с чл. 79, 80 и чл.81 от НК.

Съгласно чл. 79 от НК давността по т.2 е обстоятелство по НК, което изключва както наказателното преследване, така и изпълнението на наказанието и което на осн. чл. 11 от ЗАНН във връзка с чл. 79, ал.1, т.2 от НК, следва да изключи и административнонаказателното преследване по ЗАНН. В случая абсолютната давност за погасяване на наказателно преследване е четири години и шест месеца, считано от датата на извършване на деянието / чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, действаща след изменението от 2010г./. В настоящия казус за дата на извършване на нарушението в АУАН е отразена 04.06.2019г. и считано от тази дата абсолютна погасителна давност по чл. 81, ал.3 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН е изтекла към 05.02.2024г., поради което не може да продължава административнонаказателното преследване срещу лицето, сочено за извършител на нарушението. В тази насока е и Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд, докладвано от Съдиите Лозан Панов и Румен Петров.

По изложените по-горе съображения, съдът счита, че процесното НП следва да бъде отменено, а административнонаказателното производство – прекратено.

С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния представител на жалбоподателя искане, съдът на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да присъди на жалбоподателя сторените по делото разноски в размер на 300 /триста / лв., които не се явяват прекомерни, предвид размера на наложената „ имуществена санкция „.

С оглед горното и на основание чл. 63 ал. 2, т. 3 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 25/22.07.2019г. на Директора на РЗИ - Добрич, с което на „ Сапхире „ ЕООД, гр. Д., ЕИК: *** за нарушение по чл. 1, ал. 3 от Наредба № 27 за здравните изисквания към дрехите втора употреба, на основание чл.

210, ал. 3 от ЗЗ е наложена „ имуществена санкция„ в размер на 1000лв.

ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство, образувано с АУАН № Ю 000058/2019г., въз основа на който е издадено НП № 25/22.07.2019г. на Директора на РЗИ – Добрич.

ОСЪЖДА Регионална здравна инспекция - Добрич да заплати на „ Сапхире „ ЕООД, гр. Д., ЕИК: *** сумата от 300 /триста/ лева разноски за 3 адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 4