Решение № 1657 от 02.07.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1657 гр. Бургас, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело № 20262120101277 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на А. И. Я., ЕГН **********, адрес: гр. **** срещу „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С****, представлявано от Ц.П.К., за приемане за установено в отношенията между страните, че договор за кредит „Бяла Карта” от 21.05.2024 г. е нищожен на основА.е чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, както и за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 264,27 евро, с която сума ответникът се е обогатил неоснователно, платена по нищожен договор, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба на 16.03.2026 г. до окончателното плащане.

Ищцата твърди, че на 21.05.2024 г. е сключила с ответника договор за кредит „Бяла Карта”, по сила на който „Аксес Файнанс“ АД се задължава да предостави на ищцата кредит под формата на разрешен кредитен лимит в размер на 600 лева, който се усвоява чрез ползване на международна платежна карта с № ****. Съгласно чл. 15 от договора заемателят е длъжен в срок от 5 дни от активиране на платежния инструмент да предостави обезпечение по договора, което може да бъде банкова гаранция или поръчител. При неизпълнение на това му задължение дължи неустойка за непредоставяне на обезпечение по заема съгласно чл. 20 от договора. Намира, 1 че договорът за заем е нищожен на основА.е чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК. На първо място сочи, че процесният договор не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не става ясно какво се включва в ГПР. Твърди още, че договорът за потребителски кредит е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.

19, ал. 4 ЗПК, а оттам и на действителния размер на ГПР, тъй като сумата, която се претендира като неустойка за непредоставяне на обезпечение, не е включена в ГПР и ГЛП.

Изложени са доводи, че в сключения между страните договор за потребителски кредит са предвидени допълнителни плащанията при забава на длъжника, а именно: еднократна такса в размер на 120 лева, както и 3-дневна такса в размер на 2,50 лева за всеки ден забава. Счита, че тези клаузи са незаконосъобразни и нищожни, тъй като противоречат на императивните разпоредби на ЗПК и по-конкретно на чл. 33 от същия закон.

По договора за кредит е отпусната главница в размер на 600 лева, като ищцата е заплатила обща сума от 1116,87 лева (571,05 евро). Съгласно чл.

23 ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. С оглед на нищожността на договора, кредиторът се е обогатил неоснователно, събирайки от потребителя сумата в размер на 516,87 лева (264,27 евро).

Моли за уважаване на претенциите и присъждане на разноски.

Ответникът е депозирал писмен отговор, но същият е подаден извън едномесечния срок за това – исковата молба и разпореждането по чл.

131 ГПК са връчени на ответника на 14.04.2026 г., а отговорът е подаден на 15.05.2026 г., поради което и следва да бъдат взети предвид само правните доводи, изложени в същия. Посочено е, че исковете са неоснователни и се моли съда да ги отхвърли.

Правната квалификация на предявените искове е чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира предявените искове за основателни.

Между страните по делото не се спори, че са обвързА. от облигационно отношение по повод сключен на 21.05.2024 г. договор за кредит „Бяла карта“. Съгласно чл. 3 от договора кредитодателят предоставя на 2 кредитополучателя платежен инструмент – платежна карта с № ****, като кредитоплучателят може по всяко време да усвоява суми от главницата до максималния размер на кредитния лимит в размер на 600 лева. Договорът е сключен за неопределен срок и предвижда многократно усвояване и погасяване на главницата чрез извършване на картови платежни операции, при което всяка транзакция автоматично увеличава усвоената главница, а всяко плащане я намалява и възстановява разполагаемия лимит. Уговорено е, че върху усвоената и непогасена главница се начислява фиксиран годишен лихвен процент от 50,40 %, респективно годишен процент на разходите в размер на 64,96 %. В чл. 15 от договора е предивдено задължение на кредитополучателя в срок от 5 дни след активиране на картата да предостави едно от две посочени в ал. 1 обезпечения – банкова гаранция или поръчител, като в чл. 20 е предвидено, че при непредоставяне на обезпечение в срок кредитополучателят дължи неустойка в размер на 15 % от усвоената и непогасена главница за всеки отделен месец на забава. Съгласно чл. 21, ал. 4 дължи и ежедневен разход за събиране в размер на 2,50 лева и възможност за обявяване на предсрочна изискуемост на целия дълг, при което се дължи и еднократна такса за извънсъдебно събиране в размер на 120 лева.

Приложени са платежни нареждания от 22.04.2025 г., 05.05.2025 г., 04.06.2025 г., видно от което кредитодателят е превел по сметка на кредитополучателя сума в общ размер 1116,87 лева. Представено е удостоверение, издадено от „Аксес файнанс“ АД, видно от което Я. няма задължения по процесния договор за кредит Бяла карта.

Процесуалният представител на ищеца е направил възражение за недействителност на договора за кредит поради неспазване разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съдът намира доводите му за основателни.

За процесното правоотношение приложим е Законът за потребителския кредит, като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържА.ето на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7 – 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Според разпоредбата на т. 9 и т. 10 на чл.

11 ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията 3 за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускА.я, използвА. при изчисляване на ГПР в приложение № 1 начин. В §1, т. 2 от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция за „обща сума, дължима от потребителя“, което е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя. Посочено е, че ГПР е 64,96 %, но не е ясно същият от какво се формира. От съдържА.ето на договора е видно, че в 5-дневен срок след активиране на картата потребителят е задължен да предостави обезпечение – банкова гаранция или поръчител, който да отговаря на строги предварително определени изисквания, като при непредоставяне на такова обезпечение се начислява неустойка в размер на 15 % от усвоената и непогасена главница. Тази неустойка се начислява не еднократно, а за всеки отделен месец, в който задължението за предоставяне на обезпечение не е изпълнено. Съдът намира, че подобна уговорка има изразено санкционен характер, който надхвърля присъщата на неустойката обезщетителна функция. Задължението за предоставяне на обезпечение възниква след сключването на договора и усвояването на кредита и представлява въвеждане на ново, тежко задължение за потребителя, неизпълнението на което води до значително и кумулативно оскъпяване на кредита. Неустойката не е обвързана с доказване на конкретни вреди за кредитора, нито с реално понесени разходи, а освен това не е включена в ГПР.

Същата следва да бъде включена в ГПР, тъй като представлява разход, свързан с предоставяне на кредита - чл. 19, ал. 1 ЗПК, която норма предвижда, че ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, с което ГПР нараства многократно над допустимата стойност. При това се налага изводът, че в случая е налице заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, огрА.чаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита. При преценка на действителния размер на разходите по кредита след включване на неустойката за непредоставяне на обезпечение се надвишава предвиденият в закона ГПР, което също води до недействителност на договора по смисъла на чл. 22 ЗПК.

Всяко неспазване на императивните изисквания относно съдържА.ето на потребителския договор, посочени в чл. 22 ЗПК, води до неговата нищожност, като този извод е в съответствие с практиката на СЕС по Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714-22 и другите решения, цитирани. в него.

4

Гореизложеното обосновава извода за нищожност на процесния договор за кредит. При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

На следващо място, клаузата на чл. 20 от договора попада в хипотезата на чл. 143, т. 5 ЗЗП, доколкото предвижда необосновано високо обезщетение за неизпълнение, както и чл. 143, т. 10 ЗЗП, тъй като поставя потребителя в положение, при което икономическите последици от неизпълнението са несъразмерни спрямо нарушението. Тази клауза създава значително неравновесие във вреда на потребителя, поради което същата следва да бъде квалифицирана като неравноправна и неприложима.

На следващо място в чл. 21, ал. 4 и 5 от договора се предвижда, че при забава потребителят дължи разходи за действия по събиране на вземането в размер на 2,50 лева за всеки ден до погасяване на задължението, както и сумата 120 лева еднократна такса за събиране на вземането при предсрочно изискуем кредит.

Тези разходи се начисляват автоматично, без да е необходимо кредиторът да доказва извършването на конкретни действия или направени реални разноски.

Фиксираният дневен размер, начисляван без оглед на действителните действия на кредитора и без горна граница, води до прогресивно и потенциално неограничено нарастване на задължението. Тези такси също не са включени в ГПК.

Ето защо съдът намира, че клаузата е неравноправна, тъй като задължава потребителя да заплаща суми за услуги, които не са реално предоставени или чийто размер не съответства на действителната стойност на извършеното.

Ето защо и предвид недействителността на процесния договор, кредитополучателят дължи връщане само на усвоената главница по него, която е в размер на 600 лева. Предвид обстоятелството, че ищецът е внесъл по договора за кредит сума в размер на 1116,87 лева (571,05 евро), за което по делото са представени платежни нареждания, а главницата по него възлиза на сумата 600 лева (306,78 евро), то и разликата над главницата в размер на 264,27 евро се счита за недължимо платена. Ето защо искът е основателен и следва да бъде уважен.

Съобразно направено изрично искане и предвид наличие на доказателства за реално сторени съдебно-деловодни разноски, както и съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат 5 присъдени разноски в размер на 56,24 евро за заплатена държавна такса по иска и за изготвяне на преписи, както и за реално заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 евро.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С****, представлявано от Ц.П.К., да заплати на А. И.

Я., ЕГН **********, адрес: гр. **** сума в размер на 264,27 евро (двеста шестдесет и четири евро и 27 цента), платена при изначална липса на основА.е поради нищожността на договор за кредит „Бяла Карта” от 21.05.2024 г., сключен между страните.