Решение № 168 от 24.05.2024, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Смолян, 24.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело № 20245440100148 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на делото е предявения иск от ищцата Р. Р. Б. срещу ответниците "****" АД и "***" ООД Да бъде признато за установено, че Договор за паричен заем №** от 16.08.2023 г. е нищожен, както и иск

Да бъде признато за установено, че Договор за предоставяне на гаранция №** от 16.08.2023 г. е нищожен. В условията на евентуалност да бъде признато за установено че чл. 4 от Договор за паричен заем №** от 16.08.2023 г. е нищожен.

За нищожността на договорите се излагат твърдения по- долу, както следва:

На 16.08.2023 г. между ищцата Р. Р. Б., ЕГН **********, в качеството й на „Заемател“ от една страна и „****“ АД, ЕИК *** в качеството му на „Заемодател“ е сключен Договор за паричен заем №**. По силата на сключения Договор за заем, Заемодателят е предоставил на Заемателя сума в размер 600.00 лв. (шестстотин лева), при условия: лихвен процент - 35.00%, годишен процент на разходите (ГПР)- 48.80% срок на погасяване - 30 седмици, 15 вноски обща сума за връщане - 666.60 лв.

(шестстотин шестдесет и шест лева). Съгласно чл. 4 от Договора за заем ищцата е следвало в срок до 3 дни, считано от датата на сключване на договора да предостави едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица - поръчители, което да отговаря на следните изисквания: - да представят служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; - нетния размер на дохода на всеки поръчител да е в размер не по- малък от 1,000.00 лв.; да работят по безсрочен трудов договор; да не са заематели или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с „****“ АД; - да нямат неплатени осигуровки за последните две години; - да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат - кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“ 2. Банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, за сумата по чл.2, т. 7, със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор.; 3. Одобрено от 1

Заемодателя Дружество - Гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Едновременно със сключването на договора за заем ищцата е сключила и Договор за предоставяне на гаранция №** с посочено от Заемодателя дружество - „***“ ЕООД, ЕИК ***, за което дължи допълнително възнаграждение в размер на 338.40 лева (триста тридесет и осем лева и четиридесет стотинки), платимо на разсрочени вноски, всяка по 22.56 лв., всяка към погасителните вноски по договора за заем.

Договора за паричен заем №** е нищожен поради следното:

Съгласно чл. 4 от Договора за заем, заемателят се задължава в срок от три дни да предостави обезпечение при крайно завишени изисквания, описани по- горе. Тези условия са създадени във вид да изглежда, че кредитополучателят има избор, но всъщност първите две условия са на практика невъзможни за изпълнение от лице, което прибягва до услугите не на банка, а на небанкова кредитна институция. Третото условие е формулирано по начин, който да придаде вид, че съвсем друго лице поема задължение да е гарант на заемателя пред заемодателя и че този гарант предоставя някаква реална услуга, срещу която изглежда оправдано да му се плати възнаграждение, а всъщност заемателят по този начин плаща огромна възнаградителна лихва на заемодателя, на която е придаден вид, че представлява възнаграждение за гаранция

Гарантът „***" ЕООД е дружество, чийто капитал е собственост на дружеството заемодател, а именно „**" АД, съгласно справка от ТР. Възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е пряко свързано с договора за паричен заем и представлява разход по него, тъй като икономическата тежест се понася от потребителя, който го заплаща наред с другите парични задължение по договора за потребителски кредит. Заемодателят по договора за потребителски кредит е овластен директно да получи плащане на възнаграждението. Предвид на това, възнаграждението по договора за гаранция е било предназначено да постъпва пряко в патримониума на заемодателя и е сигурен доход за него, кумулиран към погасителните вноски. Така нареченото възнаграждение всъщност представлява пряк разход, свързан с кредита, доколкото същото се дължи, независимо дали отговорността на гаранта е ангажирана при евентуално длъжниково неизпълнение или не. Същевременно непредставянето на обезпечението по договора за заем не води до претърпяването на вреди или увеличаването на разходите за кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на договора, а не след сключването на договора. Процесното възнаграждение води до неравенство на правата на страните, тъй като така се създават права само за едната страна по правоотношението - кредитора, която е икономически по-силната страна и не отговаря на изискването за добросъвестност. Възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция е установено като услуга в полза на заемодателя, която в случая е задължително условие за отпускане на заема. Счита, че уговореното възнаграждение за гаранта представлява допълнително възнаграждение за заемодателя за предоставянето на сумата /т. нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В случая сумата, С кумулирането на възнаграждението към вноските по погасителния план още от самото начало, посоченият размер на разходите по кредита за потребителя - ГПР, нараства значително с размера на възнаграждението от договора за предоставяне на гаранция. В случая посоченото ГПР в размер 40.80% е абстрактно посочено в някакъв размер, който формално отговаря на законовите изисквания колкото да фигурира в процесния Договор за заем. В случая в ГПР не са включени всички разходи, водещи до оскъпяване на кредита, а именно таксата възнаграждение за гарант в размер на 338.40 лв. Следователно, този разход, който определено е известен изначално на кредитора, умишлено не е включен в изчисляването на ГПР и ГПР е посочен в размер значително по-нисък от реалния, което води до пълната недействителност на процесния Договор за 2 заем. Относно ГПР неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл, като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит, кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11,, ал. 1т. 10 ЗПК." /така и Решение № 262394 от ] 5.07.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 3657/2021 г. и редица лруги/. Счита, че договорът за заем е недействителен на основание чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в него не е посочен действителния годишен процент на разходите.

Посочването на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация с характер на заблуждаваща търговска практика съгласно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл.

19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора, /така и Решение № 282 от 23.11.2023 г. по в. гр. л. № 414 / 2023 г. на Окръжен съл - Смолян; Решение № 476 от 11.04.2023 г. по в. гр. д. № 254 / 2023 г. на Окръжен съд - Пловдив; Решение № 460 от 10.04.2023 г. по в. гр. д. № 165 / 2023 г. на Окръжен съд - Пловдив и много другие срещу същите ответници./ Договор за предоставяне на гаранция №** е нищожен като противоречащ на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като с него се нарушава принципът на добросъвестност, справедливост и еквивалентността на престациите. На първо място, възнаграждението в общ размер от 338.40 лв. се дължи без насрещна престация.

Следва да се има предвид, че изискването правните сделки да съответстват на добрите нрави, за да бъдат валидни, предполага известна еквивалентност на насрещните престации на страните, когато става дума за един двустранен договор. Явното несъответствие в престациите е основание за извода, че добрите нрави са накърнени, което води до нищожност. /така и Решение № 452/25. 06. 2010 г. по гр. л. № 4277/08 г., I г. о. на ВКС, Решение №615/15. 10. 2010 г. по гр. л. № 1208/09 г., Ill г. о. на ВКС и Опрелеление № 126/27. 01.2014r.no гр. л. № 903/12 г., IV г. о. на ВКС/. В процесния случай, съгласно чл. 2, ал. 3 от Договора за предоставяне на гаранция, възнаграждението се дължи не на ответното дружество, а на „****“ АД, което на практика води единствено до увеличаване на дължимата сума по заема. Налице е взаимна свързаност на Договора за предоставяне на гаранция и Договора за заем, който е и основанието за сключването на договора за гаранция. В подкрепа на горното са и следните факти: - Дружеството - заемодател е собственик на капитала на дружеството гарант.; - Договорите за заем и предоставяне на гаранция са сключени в един и същи ден.; - Договорите са с един и същи номер - №**.; Видно от т. 1 от Договора за предоставяне на гаранция, същият е сключен от ответното дружество „чрез „****“ АД“. Налице е еднакъв период на дължимост на сумите по двата договора, с един и същи начален период и краен срок на погасяване. Възнаграждението за гаранта е включено в погасителния план по договора за заем и разсрочено на равни вноски, дължими заедно с вноските за главница и договорна лихва. Счита, че изброените погоре факти безспорно водят до извода, че двата договора са взаимно свързани.

Процесният договор за гаранция е сключен едновременно с договора за кредит, на същата дата и то преди ищцата да е направила избор за предоставяне на описаните в Договора за заем обезпечения, което ясно личи от чл. 1, ал. 2 от процесния договор за гаранция, а именно, че влиза в сила в срок от 3 дни от сключването в случай че потребителят не изпълни задължението си за предоставяне на обезпечение поръчители физическо лице или банкова гаранция. Според ищцата безспорно може да се констатира факта, че сключването на Договор с точно този гарант, при тези условия е било задължително условие за сключване на договора за заем, което съставлява неравноправно третиране на потребител.

Възникването на задължение за заплащане на възнаграждение на дружеството гарант, което задължение възниква непосредствено след възникване на задължението 3 за връщане на паричната сума и което задължение има определен размер, без да се отчита дали страната заемополучател би изпълнявала добросъвестно или би допуснала неизпълнение на своите договорни задължения по договора за заем, представлява уговорка, която нарушава добрите нрави. С тази уговорка се достига до значително увеличение на общия размер на задължението по заема в ущърб на икономически послабата страна. В процесния случай това увеличение е в размер на 338.40 лв. при главница на договора за заем от 600.00 лв., или повече от половината от заетата сума. С оглед на всичко изложено договорът за предоставяне на гаранция е нищожен поради накърняване на добрите нрави и нарушаване на принципите за добросъвестност и справедливост, /така и Решение № 108 от 19.10.2022 г. по в. т. д. № 235 / 2022 г. на Окръжен съд - Русе; Решение № 743 от 20.06.2023 г. по в. гр. д. № 573 / 2023 г. на Окръжен съд - Варна и много срещу същия ответник./.

В съдебно заседание ищцата не се явява.

Не се явяват и представители на ответниците.

С постъпилия в срока по ГПК отговор от ответника „****“ АД се правят възражения за недопустимост на иска , поради липса на правен интерес от ищеца. Ако към настоящия момент ищецът няма интерес от възстановяване на платеното по нищожен договор, то липсва правен интерес от предявяване на иска. Процесуалното поведение на ищеца, иницирайки съдебното производство, представлява и злоупотреба с право. Във връзка с изложеното се иска и прекратяване на производството по делото.

Разпечатката съдържа 24 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/30044309-00d8-41f6-8a15-6d68a22ade3e