Решение № 136 от 18.04.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. София, 12.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дора Михайлова

Членове:

Росина Н. Дончева

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова в присъствието на прокурора М. М. като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело № 20231800500813 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 282/18.10.2023 г., постановено по гр.д. № 168/2023 г. по описа на РС-Костинброд, Софийски районен съд е осъден заплати на Н. И. Л., ЕГН ********** от гр. С., ж. к. „М. .“, бл. ..., вх. ., ет.., ап. .. сумата от 5 000.00 /пет хиляди / лева - неимуществени вреди, както и мораторна лихва по чл. 86 ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 84 ал.1 от ЗЗД /съгласно допълнителна молба вх. № 2033/10.05.2023 г. / в размер на 684.73 / шестстотин осемдесет и четири лева и седемдесет и три стотинки, за периода от 19.10.2021 г. до 23.02.2023 г. / датата на завеждане на ИМ /, както и имуществени вреди в размер на 1 490.00 / хиляда четиристотин и деветдесет / лева, настъпили в следствие на нарушено право на разглеждане на гр. д. № 60340 / 2016 г. по описа на СРС в разумен срок, ведно със законна лихва от 23.02.2023 г. - датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, Софийски районен съд е осъден да заплати на Н. И. Л. направените по делото разноски, а именно: сумата от 10.00 / десет / лева - ДТ съгласно чл. 2а от Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК и 900.00 /деветстотин / лева адвокатско възнаграждение.

1

Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство Софийски районен съд.

Във въззивната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на съдебното решение. Излага се, че липсват мотиви защо първоинстанционният съд е приел исковата претенция за основателна и доказана. Не били обсъдени представените от ищеца писмени доказателства относно сторени разноски в производството по гр.д. № 60340/2016 г. на СРС, 69 състав. По отношение присъдената сума за неимуществени вреди се излага, че РС-Костинброд отново не е изложил мотиви за извършената преценка, въз основа на която е уважил предявения иск в пълен размер. Излага се, че няма данни ищецът да е предприемал действия, удостоверяващи несъгласието му с продължителността на производството, нито се е възползвал от правната възможност да подаде молба по чл. 235 ГПК. По същество моли решението да бъде отменено и предявените искове отхвърлени изцяло. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от Н. И. Л., чрез адв. Х. Р., с който оспорва жалбата.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, от процесуално легитимирано лице- ответника по исковете, в законоустановения срок, поради което същата се явява допустима.

Разгледана по същество жалбата на СРС е неоснователна.

За да постанови своето решение, районният съд е приел, че е било нарушено правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок и в резултат от това ищецът е претърпял имуществени и неимуществени вреди. Прието е, че продължителността на гр.д. № 60340/2016 г. по описа на СРС не отговаря на критериите за разумен срок, тъй като срокът за насрочване на делото е бил година и половина, било е необходимо от 5 месеца да се издаде акт за изгубено дело и 1 година и девет месеца след издаването на този акт е издадено разпореждане за възстановяване на съдебните книжа по загубеното дело. Прието е, че близо две години са били необходими да се 2 възстанови загубено дело, което е било обявено за решаване, а общата продължителност на производството е пет години, което надвишава разумния срок за разглеждане на граждански дело от такъв тип.

В производството пред въззивната инстанция не са събирани доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай, обжалваното решение е валидно и допустимо, тъй като е постановено при наличие на положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително предявените такива.

Съдът намира от фактическа страна следното:

От приложените към настоящето дело материали по гр.д. № 60340/2016 г. по описа на СРС се установява, че е образувано по предявена искова молба на 26.10.2016 г. от Н. И. Л., ЕГН ********** срещу „К. Т. Б.“ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 226 ал. 2 от КТ за заплащане на обезщетение в размер на 5 844.24 лева.

Исковата молба е изпратена за отговор на ответника на 25.11.2016 г., който отговор липсва, но с Определение № 399393 / 03.05.2018 г. са приети представените с отговора писмени доказателства. Делото е насрочено за 07.06.2018 г. от 10.00 часа.

Видно от протокол от проведено публично съдебно заседание на 07.06.2018 г. делото е обявено за решаване.

От частично възстановеното гр. д. № 60340/2016 г. е видно, че с разпореждане № 539881/20.11.2018 г. съдията докладчик се е разпоредил да се изпрати писмо до съдебния администратор на СРС за съставяне на акт за изгубено дело. На 26.11.2018 г. е изпратен доклад от съд. администратор - Г. П. - П. до Председателя на СРС за предприемане на действия за възстановяване на гр. д. № 60340/2016 г., тъй като е установено, че същото липсва.

Със Заповед № АС - 347/26.11.2018 г. Председателят на СРС е наредил да се предприемат действия за възстановяване на гр. д. № 60340/2016 г., по описа на 69 състав на СРС. На същата дата съд. администратор е издал Акт № 46/26.11.2018 г. за възстановяване на съдебните книжа по посоченото дело. С Разпореждане от 16.09.2020 г.

3 е указано да се изпрати съобщение на страните с указание в двуседмичен срок от съобщението да депозират пред съда всички книжа по гр. д. № 60340 / 2016 г., по описа на 69 състав на СРС.

Ищецът по настоящото дело е уведомен за съобщението на 29.09.2020 г. и в срок е представил исковата молба, копие от трудовата книжка, заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение и др. А съобщението до ответника по гр. д. № 60340 / 2016 г. е било върнато в цялост, с отбелязване, че фирмата е напуснала седалището си преди 2 години.

С определение № 20166070/31.07.2021 г. делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.10.2021 г.

В съдебното заседание е докладвана справка от Търговския регистър, че ответното дружество е било заличено към 18.05.2019 г., съдът е прекратил гр. д. № 60340 / 2016 г. по описа на СРС, ГО, 69 състав, поради липса на годен правен субект, както и поради липса на лица, които да бъдат конституирани по реда на чл. 227 от ГПК като правоприемници. Определението не е обжалвано и същото е влязло в сила на 19.10.2021 г.

С писмо изх. № РС - 22 - 91 / 02.06.2023 г. Инспектората към ВСС уведомява съда, че е било подадено заявление вх. № РС - 22 91/08.03.2022 г. от Н. И. Л., относно нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на приключеното гр. д. № 60340/2016 г. по описа на СРС, ГО, 69 състав. Образувана е преписка с вх. № РС - 22 - 91 / 08.03.2022 г. по заявлението и е била извършена проверка от проверяващ състав на ИВСС, за резултатите от която на 28.04.2022 г. е изготвен констативен протокол, който заедно със заявлението и всички постъпили към него документи е изпратен на Министъра на правосъдието. Определеното обезщетение е в размер на 1 000.00 /хиляда/ лева и е предложено сключване на споразумение.

По делото е разпитана свидетелката Е. Н. Л. /майка на ищеца/, според която синът й водил дело срещу К.. Делото било образувано през 2016 година и продължило 6-7 години, като било проведено едно съдебно заседание през 2018 година. При направена проверка през месец септември 2020 г. им било казано, че делото е изгубено. Синът й много тежко преживял случващото се – нощно време не спял, стигнал до психиатър и психолог.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, 4 причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Това право се отнася до всички видове съдебни производства – граждански, наказателни и административни. Според чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Следователно за да бъдат уважени исковете е необходимо да са налице следните предпоставки: 1/ ищецът да е бил страна по дело; 2/ това дело да е било разгледано и решено извън разумния за това срок; 3/ от забавянето ищецът да е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица; 4/ ответникът да не е заплатил обезщетение на ищеца за тези вреди.

В производството за присъждане на обезщетение за причинени вреди на граждани от неправомерни действия на държавата отговорността е обективна и се носи от държавата, а не от нейните органи или длъжностни лица, без значение кой е причинил вредоносния резултат /така решение № 76-2016 г. на III Г. О. на ВКС по гр. д. № 5721/2015 г. /. Тази отговорност на държавата се реализира чрез нейните органи – в случая това е СРС. Преценката за наличие на нарушение на правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, а от там и за обезщетение на причинените от това вреди, се извършва по критериите, определени в чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ и поддържани последователно и в практиката на ЕСПЧ. Тези критерии са обща продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора

За да се прецени дали едно дело е разгледано и решено в разумен срок от значение е общата продължителност на съдебното производство – възможно е тя да е в нарушение на изискването за разумен срок, въпреки че отделните етапи на производството са имали разумна продължителност и обратно – при допусната забава в отделна част от производството няма нарушение на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, ако общата продължителност на делото не е прекомерна според вида на делото и броя инстанции. Освен това при преценката за 5 продължителността на разумния срок следва да се отчита и времето необходимо за проучване на делото, правилното водене на производството и попълването му с доказателствен материал, с цел постановяване на правилен и законосъобразен съдебен акт.

Преценката дали е спазено изискването за разумен срок се извършва с оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на съдебното производство. ЕСПЧ е определил като важни няколко фактора, за де се реши дали делото е сложно: естеството на фактите, които следва да бъдат установени, нуждата да се получат документи по делото (включително и от чужбина), съединяването на делото с други дела, необходимостта от ползване на специални знания и назначаване на съдебни експертизи, обем на доказателствата и пр. От значение е и поведението на сезиралия съда и на съответните власти, както и значението на делото за жалбоподателя . При преценката на поведението на компетентните органи голямо значение имат усилията им за ускоряване на производството – съдебните органи са тези, от които се очаква да следят всички участници в производството, да полагат максимални усилия за предотвратяване на ненужно забавяне.