Решение № 175 от 24.07.2023, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Ихтиман, 24.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радослава М. Йорданова при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Гражданско дело № 20231840100377 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по повод изпратен по подсъдност от Софийския районен съд иск, предявен от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********, срещу Р. Г. И., ЕГН:

********** и А. Г. К. ЕГН ********** от гр. К., ул. „*“ № * за заплащане на сумите:

1504,42 лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2020 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. С., общ. В., ж.к. * бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, абонатен № *, 211,17 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 20.04.2022г. ; 28,62 лева, представляваща дялово разпределение за периода от м.05.2019г. до м.03.2020г. ; 6,67 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2019 г. до 20.04.2022г., както и законната лихва върху главниците от подаване на иска до изплащане на задължението. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът К. твърди, че искът спрямо него е недопустим, тъй като липсва пасивна процесуална легитимация.

Ответницата Р. И. също подава отговор на исковата молба, в който не взема становище по основателността на иска.

В съдебно заседание ответницата прави възражение за прихващане с вземания спрямо ищеца.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното от фактическа страна:

Страните не спорят, а и от нотариален акт № *, том V, нот. дело № * от *г. на нотариус при Софийски районен съд за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот по ЗТСУ се установява, че Р. Г. И. е собственик на апартамент, находящ се в гр. С., общ. В., ж.к. * бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, като видно от молба – декларация от **.**.**** г. ответницата е поискала от „Т.С.“ откриването на партида за имота.

От договор № * от **.**.****г. се установява, че Общо събрание на етажната собственост на сграда с адрес: гр. С., ж.к. „*“, бл. *, вх. *, в който се намира процесният имот по силата на Протокол на ОСЕС от 22.07.2002 г., е сключила договор с „Т.С“ ЕООД за индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение 1 на разходите за отопление и топла вода, включително издаване на обща и индивидуални сметки на база реално постъпилото количество топлинна енергия, отчетено и фактурирано от „Т.С.“ АД.

Съобразно представената обща фактура № * от 31.07.2020 г., която не е оспорена от ответницата, ищецът е начислил за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. за инсталация № * сумата от 1259,38 лева. Освен това видно от приложената справка за задължение на абоната към 20.04.2022 г. е начислена и сума за дялово разпределение в размер на 28,62 лева за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В настоящото производство доказателствената тежест за спорните факти се разпределя с оглед на твърденията на страните, т.е. ищецът дължи пълно и главно доказване на фактите, въз основа на които претендира изпълнение от ответника – в случая, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение с предмет продажба на топлинна енергия, изпълнението на задължението за доставяне на топлинна енергия за процесния период и стойността на доставената енергия.

Страните не спорят, а и от представените доказателства бе установено, че ищецът е доставчик на топлинна енергия на територията на гр. С.. Предявените от него претенции са за заплащане от ответниците стойността на ползвана от него, но незаплатена топлинна енергия. Тежестта на доказване на реалното и точно изпълнение на паричното задължение за плащане лежи върху ответника, тъй като ищецът не е длъжен да доказва отрицателния факт на неплащане.

Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Този извод не се променя от нормата на чл. 149 ал. 1 т. 6 ЗЕ, която предвижда, че когато става въпрос за отношения между доставчик на топлинна енергия и потребител в сграда - етажна собственост, продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмен договор при общи условия, сключен между доставчика и потребителя, защото ищецът няма качеството на доставчик по смисъла на закона, а е топлопреносно предприятие. Сключване на писмен договор като форма за действителност, за да възникне облигационна връзка между топлофикационното дружество и потребителя, както предвижда чл. 149 ал. 1 т. 6 ЗЕ, е необходимо за нови потребители, докато за т.нар. заварени потребители в сграда - етажна собственост (т.е. в сграда, която е топлофицирана към момента на влизане в сила на закона) облигационната обвързаност възниква по силата на самия факт на съществуващо присъединяване към абонатна станция, без да е необходимо сключване на писмен договор.

Относно съдържанието на понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е налице задължителна практика, съгласно която собственикът или титулярят на вещно право на ползване в имот в режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградна инсталация и отоплителни тела на общите части на сградата топлинна енергия (Р № 221/11.07.2011 г. по т.д. № 5/2010 г. на ВКС, I ГО; Р № 35/21.02.2014 г. по гр.д. № 3184/2013 г. на ВКС, III ГО). По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на ТЕ при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взетото решение от общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата ТЕ.

Между страните не е се спори по отношение на реално доставеното и използвано количество топлинна енергия и нейната стойност.

Според настоящия състав ищецът не доказа обстоятелството, че ответникът А. К. има качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди, поради което и искът спрямо 2 него следва да бъде отхвърлен. В случая собственик на имота и страна по договора за доставка на топлинна енергия е Р. И., която и дължи заплащането на стойността на доставената до имота топлинна енергия.

В този смисъл и искът срещу нея е основателен и следва да бъде уважен.

По отношение на възражението за прихващане съдът приема следното:

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г. по тълк. д. 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, т. 4 възражението за прихващане с ликвидно вземане може да се направи до приключване на делото във въззивната инстанция. Следва да се съобразят и т. 6 и т. 12 от Тълкувателно решение № 1/2000 г. от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, съгласно които възраженията за прихващане, направени с вземане, установено с влязло в сила съдебно решение не променя предмета на доказване по делото, не изисква събиране на доказателства и касае единствено материалноправно изявление за компенсация по реда на ЗЗД, като моментът, към който силата на пресъдено нещо установява съществуването или несъществуването на спорното право, е денят на приключване на устните състезания, поради това ответникът следва да изчерпи възраженията си до този момент.

В случая с отговора на исковата молба е направено възражение за материалноправна компенсация и касае ликвидно вземане, признато със сила на пресъдено нещо (за сумата от 650,00 лева, представляващи присъдени разноски по Решение № * от 15.07.2021г. по гр. дело № * по описа на Софийски районен съд за 2021г., което е цедирано в полза на ответнизата с договор за цесия от 15.11.2021г. и по Решение № * от 04.05.2023 г. по гр. дело № */2022 г. по описа на РС-Ихтиман, влязло в сила на 01.06.2023 г., с което в полза на ответницата е присъдена сумата от 580,00 лева разноски в производството).

Настоящият състав приема, че така направеното възражение за прихващане е процесуално допустимо, а по същество - основателно.

Установява се, че с част от цедираното вземане е извършено прихващане с решението по гр. дело № */2022 г. на РС-Ихтиман, като с остатъка от 466,32 лева е възможно да се осъществи прихващане със вземанията на ищеца в настоящото производство. Същото се отнася и до вземането на ответницата за разноски по гр. дело № */2022 г. на РС-Ихтиман в размер на 580 лева. Прихващането следва да бъде извършено с дължимата главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2019 год. до м.04.2020 г.

В този смисъл и след извършване на прихващането съдът приема, че искът следва да бъде уважен за сумата от сумите: 458,10 лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2020 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. С., общ. В., ж.к. * бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, както и за сумата от 211,17 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 20.04.2022г. и за сумата от 28,62 лева – за дялово разпределение за периода от м.05.2019г. до м.03.2020г. и 6,67 лева мораторна лихва за периода от 01.07.2019 г. до 20.04.2022г.

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски имат както ищеца, така и ответницата на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.

В полза на ищеца следва да бъде присъдена държавна такса съразмерно на уважената част от исковете в размер на 28,86 лева, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Ответникът е представил договор за правна защита и съдействие, съгласно които е заплатил адвокатски хонорар в размер на 500,00 лева, което съответства на минимално възможното. В този случай ищецът дължи пропорционално на отхвърлената част от исковете и разноските на ответника, които възлизат на 201,30 лева.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

3

ОСЪЖДА Р. Г. И., ЕГН ********** от гр. К., ул. „*“ № * ДА ЗАПЛАТИ на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. С., ул. «*» № *, сумата от 458,10 лв. (четиристотин петдесет и осем лева и десет стотинки), представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2020 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. И., бл. *, вх. *, ет. *, ап*, 211,17 лв. (двеста и единадесет лева и седемнадесет стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 20.04.2022г.; 28,62 лв. (двадесет и осем лева и шестдесет и две стотинки) , представляваща дялово разпределение за периода от м.05.2019г. до м.03.2020г. ; 6,67 лв. (шест лева и шестдесет и седем стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2019 г. до 20.04.2022г., ведно със законната лихва върху главниците от подаване на иска до изплащане на задължението като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за доставена топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 1504,42 лева поради прихващане.

ОТХВЪРЛЯ иска „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. С., ул. «*» № *, срещу А. Г. К. ЕГН ********** от гр. К., ул. „*“ № за заплащане на сумите: 1504,42 лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2019 год. до м.04.2020 год. в топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. И., бл. *, вх.

*, ет. *, ап. *, 211,17 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 20.04.2022г.; 28,62 лева, представляваща дялово разпределение за периода от м.05.2019г. до м.03.2020г.; 6,67 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2019 г. до 20.04.2022г., ведно със законната лихва върху главниците от подаване на иска до изплащане на задължението.