Определение № 9816 от 14.03.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9816 гр. София, 14.03.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20211110153461 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявен осъдителен иск с правно основание чл. 108 от ЗС от И. С. М. срещу А. А. С., с който се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на апартамент № 70, находящ се в гр. София, ж.к. „**** представляващ имот с идентификатор ***, с площ 56,48 кв.м., заедно със зимнично помещение и 0,844% ид.ч. от общите части на сградата, съгласно скица по КККР, одобрени със Заповед РД-18-48/12.10.2011г. на изп. директор на АГКК, както и да бъде осъден ответника да предаде владението върху посочения имот.

Ищецът твърди, че процесният имот е прехвърлен на 09.03.2011г. чрез договор за покупко-продажба на „***“ ЕООД, като сделката е обективирана в нот. акт № 26, том I, рег. № 3304, дело № 19. С Решение № 262118 по гр.д. № 14492/2019г. по описа на СГС, I-3 с-в, влязло в сила на 31.03.2021г., постановено по исковата молба, вписана в СВп при АВп на 22.01.2020г. договорът е обявен за нищожен на основание чл. 26, ал.2, предл. 5 ЗЗД.

Ищецът поддържа, че с Решение № 185 от 08.01.2018 г. по гр.д. № 16369/2011г. по описа на СГС, I-17 състав, влязло в сила на 13.07.2018г., имотът е отнет от „***“ ЕООД в полза на държавата, като е възложен в публичен търг на ответницата. Релевира доводи, че държавата не е станала собственик на имота, доколкото „***“ ЕООД не е такъв, предвид обявената нищожност на договорът за покупко-продажба.

В законоустановен срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от 1 ответника А. А. С., в който е изложено становище за недопустимост, респ. неоснователност на предявения иск. Поддържа, че с влязъл в сила съдебен акт процесният имот е бил отнет в полза на държавата, след което при проведен търг й е възложен с Постановление, вписано в СВп на 22.04.2020г. с акт № 47, том XLVII, дело № 14998 от 2020 г. Навеждат се доводи, че съгласно чл. 29 от ЗОПДИППД /отм./ третите лица, които претендират самостоятелни права върху имуществото, следва да встъпят в делото, като предявят съответния иск пред първата инстанция. По този начин, права на трети лица върху подлежащо на отнемане имущество, следвало да бъдат предявени в производството по ЗОПДИППД /отм./ и като не са направили това правото на ищеца да предяви претенциите си върху процесния недвижим имот е погасено.

Между страните не се спори, че с Решение № 185 от 08.01.2018 г. по гр.д.

№ 16369/2011г. по описа на СГС, I-17 състав, влязло в сила на 13.07.2018 г., процесният недвижим имот е бил отнет в полза на държавата на основание §5 от ПЗР на ЗОПДНПИ, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 6, вр.чл. 4, ал. 1 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност /ЗОПДИППД/ /отм./. Съгласно чл. 29 от ЗОПДИППД /отм./, третите лица, които претендират самостоятелни права върху имуществото, могат да встъпят в делото, като предявят съответния иск пред първата инстанция.

Възникналите спорове за права върху имуществото, което е предмет на мотивирано искане от Комисията, следва да бъдат заявени в указания от съда срок пред първата инстанция, за да встъпят в делото, т.е. в рамките на образуваното производство. След изтичането на този срок правото на заинтересовано лице да встъпи в делото като предяви иск за защита на негови самостоятелни права върху съответното имущество е погасено - в този смисъл Определение № 433 от 19.06.2015 г. по гр. д. № 3197/2015 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС/. Този извод се потвърждава и от систематическото тълкуване на нормата на чл. 28, ал. 2 от ЗОПДИППД /отм./. Съгласно тази разпоредба в държавен вестник се обнародва обявление, с което на заинтересованите лица се определя срок за предявяването техните претенциите. По този начин целта на законодателя е била в производството по ЗОПДИППД /отм./ да бъдат уредени окончателно всички спорове във връзка със собствеността на подлежащото на отнемане имущество. Правният интерес е положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, за която 2 съдът следи служебно, но в случая, с оглед защитата на обществения интерес за осигуряване на стабилност в гражданския оборот, законът свързва правния интерес при предявяването на иск с определен срок, който, ако бъде пропуснат от заинтересованите лица, води до процесуална недопустимост на иска.

Видно от приложената към отговора на исковата молба разпечатка от Държавен вестник, а и след служебно извършена справка, настоящият състав констатира, че във връзка с производството по гр.д. № 16369/2011 г., по описа на СГС, е обнародвано обявление в ДВ, бр. 20/09.03.2012 г. за направеното искане, с указания до заинтересованите лица, че могат да предявят своите претенции върху имуществото - предмет на искането /индивидуализирани в обявлението/, в едномесечен срок от датата на обнародване, т.е. до 09.04.2012 г., с което са изпълнени изискванията на чл. 28, ал. 2 от ЗОПДИППД /отм./. В случая искът върху процесния имот, предмет на отнемане в полза на държавата, е предявен на 14.09.2021 г., т.е. значителен период от време след указания от съда срок, поради което правото на ищеца като заинтересовано лице да встъпи в делото като предяви иск за защита на негови самостоятелни права върху това имущество е погасено.

Този извод на съда не се променя от обстоятелството, че в настоящото производство ответник е не държавата, а лицето, придобило имотът от нея на търг. Доколкото след влизане в сила на съдебното решение, с което се отнема в полза на държавата имущество, е недопустимо да се предявяват самостоятелни права върху това имущество от трети лица, то недопустимо е и предявяването на иск срещу правоприемника на държавата или в случая ответника А. А. С..

За пълното следва да се посочи, че в случая непротивопоставимо на ответницата е и Решение № 262118 по гр.д. № 14492/2019 г. по описа на СГС, I-3 с-в, с което сделката по покупко-продажба на имота е обявена за нищожна. Ищецът е следвало да предяви правата си и да встъпи в производството по силата на чл. 29 ЗОПДИППД /отм./, а не да ги търси в отделно производство - в този смисъл Решение № 506/25.07.2012 г. по гр. д.

№ 1792/2010 г. на ВКС, IV г. о., в което се разглежда идентична хипотеза за неотносимост на влязло в сила решение за нищожност на договор за покупкопродажба.

3

Още повече, исковата молба с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД е вписана в СВп на 22.01.2020 г., а производството по чл. 28 ЗОПДИППД /отм./ е инициирано през 2011 г. Държавата, респ. нейният правоприемник, би била обвързана от решението по гр.д. № 14492/2019 г. по описа на СГС, I-3 състав само ако исковата молба по него е била вписана преди предявяване на иска по чл. 28 ЗОПДИППД – в този смисъл Решение № 382 от 01.11.2012 г. по гр. д.

№ 701/2012 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС. В разглеждания случай това не е така и атакуваното решение не може да бъде противопоставено на ответника като правоприемник на държавата. В случая исковата молба за обявяване нищожността на договора за покупко-продажба не само, че не е вписана преди иска по чл. 28 ЗОПДИППД /отм./, но същото е сторено едва след влизане в сила на решението по него – 13.07.2018 г.

Искът, по който е образувано настоящото производство е предявен в значителен период от време след определения срок по чл. 28, ал. 2 от ЗОПДИППД /отм./, което налага извод, че правото на ищеца да заяви претенциите си върху процесния недвижим имот, отнет по реда на ЗОПДИППД /отм./, е преклудирано. Ето защо, съдът намира, че исковата претенция е недопустима.

Предвид изложеното и на основание чл. 130 ГПК, съдът намира, че производството по делото следва да бъде прекратено.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 130 от ГПК производството по гр.д. № 53461/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 39 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4