Решение № 154 от 16.03.2020, Районен съд - Казанлък
- Съд
- Районен съд - Казанлък
- Дело
- Гражданско дело 1319/2019
- Вид
- Решение № 154
- Подписан
- 16.03.2020
- В сила
- 27.11.2020
- Състав
- СТЕЛА ВЕСЕЛИНОВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.180 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- §1, т.2, б."б" · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……….. 16.03.2020 г. град К.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
К. районен съд II граждански състав
На седемнадесети февруари Година две хиляди и двадесета В публичното заседание в следния състав
Председател: С.Г.
Секретар: М.М.
Прокурор: като разгледа докладваното от районен съдия Г. гражданско дело № 1319 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество адв. С. твърди, че ответникът е титуляр на партида в ЕООД "В.и к." с № *** за адрес с. Сочи, че с ползването на съответните услуги между експлоатационното предприятие и потребителя възникват договорни отношения, по силата на които ЕООД "ВиК" се задължава да доставя питейна вода до имота на абоната, а той се задължава да заплаща консумираната и отчетената от инкасатора вода през месеца, следващ този на засичането.
За това свое задължение абонатите са уведомени по надлежния ред от инкасаторите. При закъснения се начисляват лихви, съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Заявява, че Г.З. има неизплатени в срок задължения към дружеството, което представлява в размер на 343,17 лева, произтичащи от предоставени и незаплатени ВиК, услуги в периода 15.09.2017 г. до 13.01.2019 г., за което са издадени квитанции, както и лихви за забавено плащане в размер на 21,08 лева за период от 01.11.2017 г. до 25.02.2019 г.
Сочи, че за този период е извършвано ежемесечно начисляване на ползваните ВиК услуги в имота на потребителя, находят се в с. Отчитането на количествата доставена и отведена вода било обективирано чрез запис в електронна карнета за партидата на ответника и ставало през текущия месец, като платежния документ- квитанция за тях се издавал до края на текущия месец или на първо число от следващия.
Твърди, че срокът за заплащане на дължимата сума по него е 30 дни от датата на издаване на документа /задължение регламентирано в Общите условия за предоставяне на ВиК, услуги на потребителите - чл. 33, ал. 2 от действащите ОУ и чл. 31, ал. 2- стара редакция на ОУ в сила до 27.09.2014 г., вр. с чл. 40 от Наредба № 4/2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи/. В процесния случай за количеството доставена и отведена вода за имота на потребителя са издадени 9 бр. квитанции, сумите, по които не са заплатени.
Срещу Г.Д.З. *** от страна на ищцовото дружество ЕООД „В.и к."*** било подадено заявление по реда на чл. 410 от ГПК. Във връзка с него била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 376/01.03.2019 г. по ч.гр.д. № 626/2019 г. по описа на Районен съд – К., с която на длъжника е разпоредено да заплати на ЕООД „В.и к."***, както следва: 343.17 лева за главница; 21,08 лева лихва върху тази сума за периода от 01.11.2017 г. до 25.02.2019 г.; законната лихва от датата на подаване на заявлението 28.02.2019г. до окончателното заплащане на сумата 25 лева държавна такса. Предвид обстоятелството, че издадената заповед е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от Граждански процесуалния кодекс, Районен съд - К. е дал на заявителя, ЕООД „В.и к."***, указания за предяви иск относно вземането си по реда на чл. 415. ал. 2 вр. с чл. 415. ал. 1. т. 2 от ГПК.
Предвид изложеното счита, че за
ЕООД „В.и к."*** е налице правен интерес от воденето на настоящото дело.
Поради изложеното моли съда да признае за установено по отношение на ответника Г.Д.З., ЕГН **********, адрес ***, че дължи да заплати на ЕООД "В.и к."***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя инж. Р.Т.Р. сумата 343,17 лева, произтичащи от предоставени и незаплатени ВиК, услуги в периода 15.09.2017 г. до 13.01.2019 г., за които са издадени квитанции за дължимите суми, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 28.02.2019 г. до окончателното заплащане на сумата, както и лихви за забавено плащане в размер на 21,08 лева за период от 01.11.2017 г. до 25.02.2019 г., претендирана на основание чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, въз основа на приложен лихвен лист-извлечение от сметките и компютърни извлечения за неплатени квитанции, за което задължение са издадени платежни документа, както и да осъди ответника да заплати на ищеца направените по ч.гр.д. 626/ 2019г. по описа на Районен съд – К. разноски в размер на 25 лева за държавна такса. Задължението може да бъде заплатено по следната банкова сметка: *** „Ц." АД - С., IВАN.
Претендира присъждането на разноски. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат А. С. която моли съда да уважи предявените искове ката основателни и доказани.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника адвокат М. К., в който заявява, че оспорва предявения иск по основание и по размер.
Особеният представител на ответника сочи, че са готови да се запознаят с изготвените по искане на ищеца експертизи, които също ще оспорват. Не са съгласни с начина, по който се „надписват" сметки от един монополист, в негова лична полза, без да са събрани достатъчно доказателства за наличните задължения на потребителите.
Относно обстоятелствата, посочени в исковата молба, на първо място възразяват, че няма достатъчно доказателства, че през периода от 15.09.2017 г. до 13.01.2019 г. Г.Д.З. е собственик на недвижимия имот, където са отчетени показанията на водомера и съответно дали има качеството на „абонат" на ВиК услуги и на потребител на тези услуги.
На второ място заявява, че ищецът е предявил претенция за заплащане на доставена питейна вода по представени и издадени от него квитанции, без да е представил издадените карнети за партидата на ответника, от които да се установи по какъв начин са отчетени потребените количества вода, както и дали ответникът или негов представител е подписал карнетите, като е присъствал по време на отчета.
Считат, че е нарушена процедурата по отчитане на индивидуалните водомери, тъй като тази дейност е била извършвана в противовес с разпоредбите на чл. 23, ал. 4 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, публикувани на Интернет страницата на „В.и к."ЕООД ***. Съгласно цитираната разпоредба отчитането на водомерите следва да се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, като при неосигуряване на представител, отчетът се подписва от свидетел. Липсват каквито и да било доказателства по делото, че правилно е отчетено твърдяното количество питейна вода, както и за начина, по който е отчетено. Съгласно чл. ЗЗ от Общите условия на ВиК - С., ВиК операторът издава ежемесечни фактури при наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества.
Считат, че няма достатъчно информация по делото дали претендираните суми са начислени за реално извършена консумация от доверителя ѝ или служебно са начислени количества ползвана питейна вода. Не са представени фактури по индивидуалната партида на доверителя ѝ, които да са подписани и подпечатани по надлежен ред, а само квитанции по месеци.
На следващо място, за процесния период от 15.09.2017 г. до 13.01.2019 г. няма данни дали водомерът на потребителя е отговарял на изискванията предвид, че инкасираните водни количества от ВиК са правени по отметите на този водомер.
Няма данни от налични протоколи или знаци по реда на Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, от периодични метрологични проверки, извършвани на процесния водомер.
Съгласно разпоредбата на чл. 16 от действащите Общи условия, на водопроводните и канализационни отклонения на сградни инсталации се монтират само средства за измерване, одобрени по реда на Закона за измерванията и подзаконовата уредба към него, като средствата за измерване подлежат на следните проверки: периодична, след ремонт, при нарушаване целостта на пломбите и при обосновано искане на ВиК оператора или потребителя. Периодичните проверки на индивидуалните водомери според същата разпоредба, като средства за измерване и разпределение на изразходваното количество вода, се извършват от и за сметка на потребителите за срок от 10 години от последната метрологична проверка. Съгласно чл. 21 от действащите Общи условия, задължение на ВиК оператора е при установени потребители с непроверени индивидуални водомери, съгласно чл. 16, ал. 4 да прави предписание до потребителя за извършване на периодична проверка.
Считат, че от изложеното следва, че не може да бъде установено кога е извършена последната проверка на годността на процесния водомер, съответно да се извърши преценка дали същият е изправен и съответно годен за измерване на количествата потребена питейна вода и отведена канал на вода.
Считат, че ищецът следва да докаже по несъмнен начин следните факти: дали ищецът е доставил през процесния период твърдените услуги - доставка на питейна вода, в посочените във фактурите количества и посочената тойност до обекта на ответника.
На основание чл. 193, ал. 1 от ГПК оспорват представения като доказателство с исковата молба „Лихвен лист", тъй като има разминаване в периода на отчетената лихва „от дата 01.01.1990 г. до дата 15.01.2019 г., което не касае периода, посочен в исковата молба - от 15.09.2017 г. до 13.01.2019 г. Не е ясно и защо лихвата е различен размер по издадените квитанции, при условие, че посоченото месечно задължение за 11 поредни месеци - от 01.01.2018 г. до 28.10.2018 г. е еднакво като размер, а именно - 21,72 лв. месечно.
Поради гореизложеното моли съда да не уважава иска на монополиста „ВиК" ЕООД - С. и да го отхвърли изцяло като недоказан и неоснователен. В съдебно заседание адвокат. М. К. моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни недоказани.
Счита, че твърденията на ищцовото дружество, че е доставило за процесния период услуги – доставка на питейна вода, в посочените във фактурите количества е недоказано. Излага съображения в писмени бележки по делото.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка :
Видно от приложеното частно гражданско дело № 626/2019 г. по описа на Районен съд – К., на основание чл.410 от ГПК съдът е издал заповед за изпълнение № 376/01.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение, за сумите: 343,17 лева за главница за доставена питейна и отведена канална вода за периода
15.09.2017 г. до 13.01.2019 г., 21,08 лева лихва за забава върху главницата за периода от 01.11.2017 г. до 25.02.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 28.02.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 25,00 лева разноски по делото. Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: задължение за консумирана и незаплатена питейна и отведена канална вода по партида № *** за имот, находящ се в, за периода 15.09.2017 г. до 13.01.2019 г. и дължимата лихва за закъснялото плащане на задължението.
Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
По делото са представени описаните в исковата молба квитанции: лихвен лист за партида 000***, аб.; квитанции № №
По делото е представен лихвен лист за абонатен номер за недвижим имот находящ се в, от който се установява, че са издадени 16 броя квитанции на обща стойност 343,17 лева и сумата 21,08 лева, представляваща лихва за периода 01.11.2017 г. до 15.01.2019 г.
Представени са досие за абонатен №, с адрес на абоната: село и карнет за период от месец декември 2016 г. до месец април 2018 г.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която е депозирала писмено заключение, което не е оспорено от страните и съдът възприема същото като компетентно и добросъвестно изготвено. От заключението на експертизата се установява, че има открита партида на името на ответника Г.Д.З., като партидата е с № 000*** и се отнася за имот находящ се в. Посочено е, че незаплатените квитанции са издадени в периода 01.11.017 г. до 15.01.2019 г. на обща стойност 343,17 лева. От експертизата се установява още, че лихвата дължима по реда на чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, за забава на плащането на всяка една от неплатените фактури е на обща стойност 21,09 лева.
Разпечатката съдържа 41 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/30027bfa-3ad5-4af4-ab77-0ca506f48e8c