Решение № 545 от 21.03.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София,

21.03.2019г.

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-18, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

СЪДИЯ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА при участието на секретаря ТАНЯ

СТОЯНОВА и като разгледа докладваното от съдията т. д. № 3151 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 266 от ЗЗД, във връзка с чл. 288 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД.

Ищецът „В.2.“ ООД твърди в подадената на

20.11.2017г. искова молба, че с ответника „С.“ ЕООД е в трайни търговски отношения и са му възложени извършване на СМР, както следва: по договор от 16.05.2013г. за описаните подобекти по проект „Изграждане на канализационна система с пречиствателен модул на с.Р., общ. Медковец, по който била изпълнена работата и подписани два протокола № 1/14.08.2013г. и № 2/18.09.2013г., като от дължимата сума по фактура № 262/19.11.2013г. общо в размер на 47 449,22 лв. е платена частично и е дължима сумата от 4 449,22 лв. с ДДС. Твърди се, че по договор от 15.07.2013г. са му възложени и изпълнени и приети с протокол от 01.09.2013г. СМР на обект „Реконструкция и разширение на съществуващ мост на р. П., до гр. Габрово, по който след приспадане на авансово платените суми е дължима сумата от 20 078,97лв., като се твърди, че се дължи и неустойка в размер на 2 007,90 лв. Предвид горното ищецът претендира осъждането на ответника „С.“ ЕООД да му заплати общо сумата от 26 536,09 лв. В подадената на 18.01.2018г. допълнителна искова молба ищецът сочи, че поддържа претенциите си и оспорва възраженията на ответника, който според него не е доказал да е платил задълженията си. Поддържа, че протоколите са подписани за възложител от инж. М.С., главен инженер на ответника, като счита, че представителството му по други протоколи не се оспорва. Твърди, че е извършил подробно описаните на стр. 2 и 3 от допълнителната искова молба СМР, а именно изкопни и др. работи, като твърди и че са закупени материали, така както са описани по представените 16 фактури, по които твърди, че плащанията не са процесни. Твърди, че вземането не е погасено по давност, тъй като фактура № 377/03.11.2015г. е изпратена на ответника по ел. поща на 03.11.2015г. и същият е изпаднал в забава след изтичане на 14-дневен срок. В хода на съдебното производство поддържа исковите си претенции чрез процесуалния си представител – адв. А., като претендира уважаването им и присъждането на разноски.

Ответникът

„С.“ ЕООД оспорва исковете по съображения, подробно изложени в писмен отговор от 15.12.2017г. и допълнителен отговор от 23.02.2018г., както и в хода на съдебното производство чрез процесуалните си представители – адв. Г. и адв.

Обретенов. Не оспорва сключването на договора от 16.05.2013г. и че по него е била дължима сумата от 4 449,22 лв. – остатък по фактура № 262/19.11.2013г., но твърди, че това задължение е погасено. Не оспорва сключването и на втория договор от 15.07.2013г., но оспорва достоверността на датата и съдържанието на протокол № 1/01.09.2013г., като твърди, че не е подписан от законния представител или упълномощено лице и съставлява едностранно съставен от ищеца документ. Твърди, че за същия узнал при връчването му с исковата молба и се противопоставя на действието, извършено без представителна власт, като не е одобрил описаните СМР. Оспорва извършването им от ищеца, като твърди, че поради забава от ответника, той е вложил свои материали и своя работна ръка и извършил сам голяма част от договореното.

Твърди, че изпълненото от ищеца количество СМР съответства на авансово платената сума от 7 203,34 лв. и претенцията за разликата над тази сума е неоснователна и недоказана. Твърди, че в протокола има корекции на ръка, както и че са включени СМР, които не са договаряни. Твърди, че по този протокол недопустимо се претендират от ищеца и сума за материали, а съгласно чл. 259 от ЗЗД изпълнителят е длъжен да изработи поръчаното със свои средства. Заявява възражение за изтекла погасителна давност за претендираната неустойка, като твърди, че евентуалната изискуемост на същата е 15.09.2013г. и до датата на исковата молба са изтекли много повече от законоустановените три години давностен срок. В допълнителния отговор сочи, че съгласно раздел Х, т.7 от втория договор, контрола по изпълнението му е следвало да се осъществява от лицето Г.Х.М., който не е подписал оспорения протокол. Сочи, че М.С. действително е работел за него, но по други обекти и с други съконтрахенти и не е бил упълномощен да извършва каквито и да е действия по този обект. Сочи, че е безспорно, че ищецът е бил в забава и е преустановил работа на обекта преждевременно, като работата е довършена от него. По отношение на допълнителните СМР оспорва възлагане на такива, а за материалите поддържа, че уговорка, че материалите са за негова сметка няма и оспорва факта да са му върнати материали. Твърди, че сам ги е закупил, за да довърши обекта. Оспорва претенцията за неустойка, като твърди и че ищецът няма право на такава, тъй като е в забава. Сочи, че фактура № 377 не е осчетоводена от него, не я е получавал по имейл и не е ползвал по нея данъчен кредит. Заявил е при условията на евентуалност възражение за прихващане със сумата от 10 000 лв., която е посочил, че произтича от дадени на ищеца парични суми, които не са му върнати по описаните два броя РКО, а именно № 1/12.11.2014г. и № 2/13.11.2014г. Претендира отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

С исковата молба е представен сключения на 16.05.2013г. договор с възложител „С.“ ЕООД и изпълнител – ищеца, с който са възложени срещу възнаграждение изпълнението като подобекти на колектори от №300 до № 305 по описания проект - „Изграждане на канализационна система с пречиствателен модул на с.Р., общ. Медковец, като уговореният срок за изпълнение е 80 календарни дни от подписване на договора. Общата стойност на същия е посочено, че възлиза на 97 340,92 лв. без ДДС, като е уговорено авансово плащане от 10%, а плащанията за завършените подобекти да бъдат извършени съгласно чл. 3.2.2 в срок до 14 работни дни след плащане от възложителя по основния договор срещу представен двустранно подписан отчет, като е уговорено и задържане на 5% от стойността на плащанията като гаранция за добро изпълнение. В чл.4.4 от договора е уговорено, че за приемане на изпълнението по него, възложителят назначава лице, което да го представлява от негово име и за негова сметка, включително и да подписва всички изготвени в хода на изпълнението му документи. Приложен е към договора протокол №1 от 14.08.2013г. за установяване на описаните СМР, който е посочено, че е подписан от възложителя от инж. М. С., с обща стойност 30 857,32 лв., както и втори протокол № 2 от 18.09.2013г., който също е двустранно подписан и по който са остойностени СМР общо за сумата от 47 449,23 лв. С основание – плащане по протокол №2 – обект с.Расово е издадена представената фактура № 262/19.11.2013г., която е за горепосочената сума от 47 449,32 лв. с включен ДДС.

Между страните и сключен и втория представен с исковата молба договор, а именно от 15.07.2013г., съгласно който на ищеца са възложени

СМР на обект „Реконструкция и разширение на съществуващ мост на р. П., до гр. Габрово, съгласно оферта на изпълнителя по обявена обществена поръчка, като основните видове СМР, предвидени в одобрения технически проект са описани и в чл. 1 на договора, а именно изграждане на стоманобетенон мост с два отвора, като между двата устоя, разположени на северния и южния бряг на реката се изпълнява монолитен стълб, като изпълнението е предвидено на два етапа. Съгласно чл.1, раздел ІІ общата цена на възложените СМР е 144 066,79 лв. без ДДС. В т.4 е предвидено, че непредвидените СМР, извън тези по количествена сметка на инвеститора, са в рамките на договорената стойност и се ценообразуват по описаните единични показатели. В договора е предвидено авансово плащане от 5%, която сума се приспада пропорционнално от всяко едно от следващите плащания, месечни плащания – на база на двустранен протокол Акт обр.19 за изпълнените и приети СМР за конкретния месец, в 14-дневен срок от представяне на документите и окончателно плащане – в 14 дневен срок от представяне на удостоверение за въвеждане на обекта в експлоатация и фактура. В чл.ІV, т.1 е уговорен срок от 180 календарни дни за изпълнение на договора. В чл. VІ, т.1.1 възложителят се е задължил да осигури инвеститорски контрол чрез свой представител за освидетелстване на извършените работи и за оформяне на документите, касаещи плащанията. В раздел VІІІ са уговорени основанията за прекратяване на договора, като съгласно чл.2 при прекратяване на договора изпълнителят има право да получи цената само на успешно завършените преди това строителни работи, дължейки неустойка в размер на 10% върху стойността на неизпълнената работа. В раздел ІХ – Санкции са уговорени неустойки, като по т.2 – при забавяне на плащанията от възложителя в размер на 0,5% за всеки ден за просрочената сума, но не повече от 10% върху сумата.

На стр. 29 от делото е представен протокол №1 за установяване на СМР към 01.09.2013г., без попълнена дата, върху който има зачертавания, като същият е подписан за възложител, а именно положен е подпис, без да е вписано име на подписалото го лице. Същият е за СМР на обща стойност 25 674,51 лв. без ДДС или 30 809,41 с ДДС, но са отразени корекции, като срещу общо СМР без ДДС е вписана сумата от 23 935,8 / нечетливо до края/. На 28.10.2015г. е издадена фактура № 377/28.10.2015г., с която за СМР по протокол са фактурирани такива в размер на 23 935,82 лв., приспаднат е аванс по фактура № 225/16.07.2013г. в размер на 7 203,34 лв., или стойността по фактурата възлиза на 16 732,48 лв. без ДДС, а с начислен ДДС на сумата от 20 078,97 лв. Представена е разпечатка от имейл от 03.11.2015г., в който е отразено, че е изпратена описаната фактура с подател ищеца и получател описания адрес.

С отговора на исковата молба от ответника са представени справки –ведомости за назначени служители при него, като за юли 2013г. за обект Габрово е бил Г.М., а за август – посочените пет лица.

С допълнителната искова молба на стр.75-90 от делото са представени от ищеца фактури, по които той е получател, за закупени каски, строителни материали и др. услуги, с посочени съконтрахенти, от които само във фактура № 15/31.07.2013г. е посочено изрично, че е за изкопни работи на обект „Реконструкция на мост р. П. с описания багер“ за сумата от 648 лв. с ДДС.

С допълнителния отговор на стр. 145 от делото са представени два разходни касови ордери съответно № 1/12.11.2014г., съгласно който на Н.М.В. са платени 3000 лв. – за заем за „В.2.“ ООД, и под №2/13.11.2014г., по който са платени на същото лице с описано ЕГН **** лв., пак с основание – заем за „В.2.“ ООД. На стр.100-144 от делото от ответника са представени фактури, по които той е получател за закупуване на лагери, арматурно желязо, вериги, бетон, клещи и др. материали и услуги, които са основно от август, септември и октомври 2013г.

На стр.148 и следващите са представени от ищеца искане за потвърждение на салда към ответника, което е придружено от формуляр-потвърждение, в който са включени описаните пет фактури, включително тази под № 262 с частично дължимата сума от 4449,22 лв. и процесната фактура №377/28.10.2015г., както и разписки от „Спиди“ АД за доставянето им.

Представени са на стр. 183 и 184 от делото две референции, изаддени от „С.“ ЕООД съответно под № 0092/10.10.2014г. и под № 0093/10.10.2014г., които са за изпълнение от страна на „В.2.“ ООД на описаните в тях СМР по отношение на два други обекта, а именно при ремонт на Националното училище за танцово изкуство в гр. София и за СМР в полза на Национална спортна академия „Васил Левски“.

На стр. 158-159 от делото е представена справка от НАП – ТД София за действащи трудови договори на ответното дружество за периода от юли до октомври 2013г., като под № 17 е вписан и свидетеля М.Ц.С., който е разпитан в проведеното на 09.10.2018г. съдебно заседание. Свидетелят сочи, че е работил в „С.“ ЕООД в периода от 01.02.2010 г. до 31.12.2017 г. на длъжност главен инженер, като знае, че „С.“ ЕООД е възлагало работа на „В.2.“ ООД като подизпълнител. Бил е ангажиран като главен инженер за реконструкцията на моста на река „П.“, за който обект „С.“ ЕООД е бил главен изпълнител, а „В.2000“ - подизпълнител. Сочи, че от „В.2000“ на този обект било извършено следното: устоите на моста, бетон и е работил до определен етап, като уточнява, че е започнало отбиване на реката, и единия устой, който бил във водата (средният устой), а другия от към бензиностанцията, но не може да каже дали са били изцяло завършени е до какъв етап. Сочи категорично, че третият устой е изработен от друга фирма. Свидетелят е потвърдил, че той е подписал оспорения протокол №1, представен на стр.29 от делото, като по принцип той подписвал актовете. На обекта имало и технически ръководител /Г.М./ и той приемал количествата работа, след което бил изпратен акта с червени корекции от Г.М. в София, след което той го попитал дали корекциите са негови, отговорил му, че са негови и той е приел количествата. Свидетелят сочи, че той снимал акта и на оригинала (червения) се е подписал със син химикал и на копието също се подписал със син химикал (на коригирания акт). Сочи, че протоколът се подписал по спомен след прекратяване на работата. С. сочи, че не е проверявал количества на място, това не е бил негов ангажимент, а задължение на техническия ръководител Г.М.. Свидетелят сочи, че на последният ред е това, което е коригирано и сметнато от Г.М., той не е правил корекции, а само положил подпис. На втора страница материали означава може би останали материали от „В.2000“.