Решение № 52 от 12.02.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Плевен, 12.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: С. ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. Г.

ХРИСТО СТ. ТОМОВ при участието на секретаря АНЕЛИЯ Й. ДОКУЗОВА като разгледа докладваното от РЕНИ В. Г. Въззивно гражданско дело № 20244400500405 по описа за 2024 година

С решение № 110/12.04.2024 г. по гр.д.№ 20224440100767 по описа за 2022 г. на ЧбРС е допусната на основание чл.34 от ЗС да се извърши съдебна делба между Т. Ц. Г. и Н. Ц. Г. и Е. Т. Л. - Г. и И. Т. Д. върху следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № *** с административен адрес: гр.Червен бряг ул.„***“ № 8, планоснимачен номер ***, квартал № ***, целият от 1 450 кв.м., заедно с цялата построена жилищна сграда със застроена площ 52 кв.м., подробно описан в Нот. акт № ***, том трети, н.д.№ ***/2021 г.От допуснатите до делба недвижими имоти да се образуват квоти, както следва: 2/3 ид.ч. за ищците Т. Ц. Г. и Н. Ц. Г. и 1/3 ид.ч. за ответниците Е. Т. Л. и И. Т. Д.. Делбата следва да се извърши с помощта на вещо лице.

Депозирана е въззивна жалба от Е. Т. Л. и И. Т. Д., чрез пълномощник, срещу решение № 110/12.04.2024 г. по гр.д.№ 767/2022 г. по описа на ЧбРС.Излагат се доводи, че делбата на дворното място, имащо статут на обща част по смисъла на чл.38, ал.1 от ЗС е недопустима, в което дворно място попадат сгради, лична собственост на двете страни и които не са предмет на спора.Налице е и масивна ограда между двата имота.Прави се искане да се постанови решение, с което да се отмени обжалваното такова като неправилно 1 и незаконосъобразно.

За въззиваемите страни – Н. Ц. Г. и Т. Ц. Г., чрез пълномощник, е депозиран отговор на въззивната жалба, в който е изразено становище да се потвърди решението по гр.д.№ 767/2022 г. по описа на ЧбРС като правилно и законосъобразно, като се остави без уважение въззивната жалба.

Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество – основателна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Съгласно т.1 на ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/13 г. на ОСГТК на ВКС, при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Такава е уредбата на производството по допускане и извършване на съдебна делба.Съгласно чл.344, ал.1, изр.1 ГПК, с решението за допускане на делбата съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник, респ. съсобственик (чл.34, ал.2 ЗС).Разпоредбата е от императивен порядък, тъй като е насочена да обезпечи действителното установяване на правото на делба за всеки съделител, за да се прекрати имуществената общност по начин, който държи сметка за притежаваните от тях права.

Относно доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното.

На първо място във въззивната жалба са изложени доводи, че съдът не е изследвал въпроса налице ли е съсобственост по смисъла на чл.34 от ЗС и какви са правата на страните в момента във връзка с ползване на имота, както и могат ли да бъдат страните съделители по смисъла на закона или са отделни съсобственици на общото дворно място, при определеното реално ползване, във връзка с постановеното решение по гр.д.№ 458/2023 г. по описа на ЧбРС по чл.32 от ЗС.

От приложения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 2

20.12.2001 г., на който се позовават възивниците, е видно, че те са продали на въззиваемите Н. Г. и Т. Г. следния недвижим имот: 2/3 ид.ч. от урегулиран поземлен имот, находящ се в гр.Червен бряг, целият от 1 450 кв.м., съставляващ имот V-1465 в кв.*** по плана на гр.Червен бряг, заедно с цялата построена жилищна сграда от 50 кв.м., построена на границата на имот ХХ*** в южната част на дворното място.Касае се за сграда ***.2 със застроена площ от 52 кв.м.

Въззивниците Е. Л. - Г. и И. Д. притежават 1/3 ид.ч. от дворното място, като са собственици и на изградената в дворното място жилищна сграда ***.1 със застроена площ от 78 кв.м.

По делото са приложени споразумение за ползване на парцел (УПИ) V1465, кв.*** по ЗРП, №805.116 по КК на гр.Червен бряг, а именно: Е. Л. - Г. и И. Д. са собственици с документ за собственост нотариален акт № 79/1955 г. на РС Червен бряг от една страна и Н. Г. и Т. Г., собственици с документ за собственост горепосочения нотариален акт № 178/2001 г. на ЧбРС ведно със скица към споразумението, от които е видно, че Дял I ще се ползва от Е. Л. - Г. и И. Д., а дял II от Н. Г. и Т. Г..

Приложено е решение № 171/12.10.2015 г. по гр.д.№ 1231/2015 г. по описа на ВКС.

От заключението на ВЛ инж.С., депозирано във въззивното производство, неоспорено от страните, което съдът възприема като обективно и компетентно, се установява, че УПИ V-1465, кв.*** по плана на гр.Червен бряг по ЗРП на гр.Червен бряг, одобрен със заповед № РД-11-19/19.01.2024 г., представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Червен бряг, одобрени със заповед № РД-18-2/20.01.2005 г. на ИД на АГКК, с адрес: област Плевен, община Червен бряг, ул.“***“ № 8, вид собств.Частна, вид територия Урбанизирана, с НТП Ниско застрояване ( до 10 m), площ 1492 кв.м., е неподеляем съгласно изискванията на ЗУТ.

ВЛ е посочило, че процесният УПИ V-1465, представляващ поземлен имот с идентификатор *** има необходимата площ, но няма необходимото лице към улица, за да се образуват два нови урегулирани поземлени имота, тъй като сграда с ***.1 е построена свободно в имота и за да се образува УПИ за собствениците на тази сграда ще е необходимо лице към улица мин.15,50 м., което означава, че за другият дял ще остане 8,5 м.лице.Съгласно чл.19 (4) мин.

3 лице към улица се получава 9,6 м.

Въз основа на така установеното от фактическа страна следва да се приеме следното от правна такава.

От доказателствата по делото се установява, че страните на съсобственици на процесния поземлен имот с идентификатор *** с площ от 1 492 кв.м., както следва: 2/3 ид.ч. за въззиваемите Н. Г. и Т. Г. и 1/ 3 ид.ч. за въззивниците Е. Л. и И. Д..

Сградите, които попадат върху горепосочения имот, са: сграда ***.1 със застроена площ от 78 кв.м. - жилищна сграда, еднофамилна, която е собственост на въззивниците Е. Л. и И. Д., както и сграда ***.2, със застроена площ от 52 кв.м., предназначение: жилищна сграда, еднофамилна, която е собствена на въззиваемите Н. Г. и Т. Г..

Следователно не може да бъде допуснато да се извърши съдебна делба между въззивниците и въззиваемите на цялата построена жилищна сграда със застроена площ 52 кв.м., подробно описана в нотариален акт № ***, том трети, н.д.№ ***/2001 г., тъй като тя не е съсобствена между страните, а е изключителна собственост само на въззиваемите Т. Г. и Н. Г. (описана е като жилищна сграда от 50 кв.м., построена на границата на имот ХХ-*** в южната част на дворното място).

По отношение на делбата на дворното място с площ от 1 492 кв.м., което е съсобствено между страните, тъй като въззивниците притежават 1/3 ид.ч., а въззиваемите 2/3 ид.ч., делбата също е недопустима, тъй като дворното място има необходимата площ (най - малко 300 кв.м. съгласно чл.19, ал.1, т.1 ЗУТ ), но няма необходимото лице -най – малко 14 м. съгласно същата разпоредба, тъй като за собствениците на първата построена свободно в имота сграда ще е необходимо лице към улица мин.15,50м., а за другият дял ще остане 8,5 м. лице, а съгласно чл.19, ал.4 ЗУТ минималното лице към улица се получава 9,6 м.

Възникнала е в процесния случай така наречената хоризонтална етажна собственост и урегулирания поземлен имот представлява обща част съгласно чл. 38, ал.1 от ЗС, поради което и по аргумент от чл.38, ал.3 ЗС делбата на същия е недопустима.

Според заключението на ВЛ от процесния поземлен имот не могат да 4 бъдат обособени два самостоятелни урегулирани поземлени имоти, отговарящи на чл.19, ал. 1, т.1 във вр. с чл.19, ал.4 от ЗУТ, тъй като новообразуваните имоти не могат да имат изискуемото лице към улица.

Съдебната делба е способ за реализиране на потестативното право на делба, приложим при отсъствие на съгласие между съсобствениците за извънсъдебното поделяне на съсобствено имущество.В този случай отсъствието на съгласие между страните по въпросите, подлежащи на разрешаване с актовете по чл.344, ал.1 ГПК и чл.347-354 ГПК, е предпоставка за сезирането на съда с иск по чл.34 ЗС (респ. чл.69 ЗН).

В ППВС № 2/1982 г. - т.1, б.“д“ и б.“е“ е разгледан въпросът за недопустимост на делба на съсобствен парцел, когато в него има хоризонтална или вертикална етажна собственост, като е прието, че в този случай земята има характеристиката на обща част по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС и нейната делба е недопустима съгласно чл.38, ал.3 ЗС.Изключение от това правило е допустимо само ако се установи, че е възможно от съсобствения УПИ да се обособят толкова урегулирани поземлени имота, колкото са съсобствениците на дворното място, като всеки съсобственик получи УПИ, в който се намира собствената му сграда.Преценката относно възможността от съсобствения УПИ да бъдат обособени самостоятелни имоти, отговарящи на изискванията на ЗУТ, се извършва в първата фаза на делбата.

В процесния случай не съществува техническа възможност за разделянето на процесния УПИ на два нови, във всеки от които да попада една от двете жилищни сгради, което е резултат от приложението на чл.19, ал.1, т.1 и ал.4 от ЗУТ.Процесният имот не може да бъде разделен на два дяла, което прави и делбата му недопустима.

Недопустима е делбата на дворното място, защото то има статут на обща част към съществуващата в същото хоризонтална етажна собственост ( определение № 100/11.03.2022 г. на ВКС по гр.д.№ 4260/2021 г., I г.о.).

С оглед на гореизложеното възивният съд счита, че следва да се отмени изцяло обжалваното решение на първоинстанционния съд и вместо него да бъде постановено ново по съществото на спора, с което следва да се отхвърли като неоснователен предявеният от Т. Г. и Н. Г. срещу Е. Л. и И. Д. иск за допускане на основание чл.34 от ЗС на съдебна делба между страните върху следния недвижим имот:УПИ V-1465, кв.*** по плана на гр.Червен бряг по 5

ЗРП на гр.Червен бряг, одобрен със заповед № РД-11-19/19.01.2024 г., представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Червен бряг, одобрени със заповед № РД-18-2/20.01.2005 г. на ИД на АГКК, с адрес: област Плевен, община Червен бряг, гр.Червен бряг, ул.“***“№ 8, вид собст.Частна, вид територия Урбанизирана, с НТП Ниско застрояване (до 10 m), площ 1 492 кв.м., заедно с цялата построена жилищна сграда със застроена площ 52 кв.м., подробно описана в нотариален акт № ***, том трети, рег.№ ***, дело № *** от 20.12.2001 г., която представлява сграда, попадаща върху имота - сграда ***.2: застроена площ 52 кв.м., брой етажи 1, предназначение:Жилищна сграда - еднофамилна, като от допуснатите до делба недвижими имоти да се образуват квоти, както следва: 2/ 3 ид.ч. за Т. Г. и Н. Г. и 1/ 3 ид.ч. за Е. Л. и И. Д..

При този изход на процеса следва да бъдат осъдени въззиваемите да заплатят на въззивниците разноски по делото в общ размер 2 212.50 лв. за двете инстанции.

При този изход на делото следва да бъдат осъдени въззиваемите да заплатят в полза на ПлОС съгласно чл.9 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата, държавна такса в размер на 80 лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 110/12.04.2024 г. по гр.д.№ 20224440100767 по описа за 2022 година на Районен съд - Червен бряг, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният иск от Т. Ц. Г.

ЕГН:********** гр.Червен бряг ул.,,***“ № 6 и Н. Ц. Г., ЕГН:********** гр.Червен бряг ул.„***“ №6 против Е. Т. Л. ЕГН:********** гр.Червен бряг ул.„***“ №8 и И. Т. Д. ЕГН:********** гр.Червен бряг ул.„***“ №8, да се допусне на основание чл.34 от ЗС да се извърши съдебна делба между страните върху следния недвижим имот: УПИ V-1465, кв.*** по плана на гр.Червен бряг по ЗРП на гр.Червен бряг, одобрен със заповед № РД-1119/19.01.2024 г., представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Червен бряг, одобрени със заповед № РД-18-2/20.01.2005 г. на ИД на 6