Определение № 1011 от 31.07.2024, Районен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1011 гр. Стара Загора, 31.07.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тодор Минов като разгледа докладваното от Тодор Минов Частно наказателно дело № 20245530201994 по описа за 2024 година

Производството е образувано по жалба на Ц. П. Г., против Постановление от 25.06.2024 година на Районна прокуратура Стара Загора, с което на основание чл. 199 и чл.

243, ал.1, т.1, вр. с чл. 24, ал.1, т.1 от НПК се прекратява наказателното производство, за престъпление по чл.290, ал.1 от НК, по досъдебно производство № 349зм 317/2023 година по описа на ОДМВР – Стара Загора /Прокурорска преписка № 5325/2023 година на РП Стара Загора/.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното постановление и се моли съда същото да бъде отменено и да бъде задължен прокурора да продължи разследването със задължителни указания относно прилагането на материалния закон.

Съдът, като се запозна с постановлението на прокурора, изложените в жалбата оплаквания и събраните на предварителното производство доказателства, намери за установено следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.4 и следващите от НПК.

Жалбата е подадена в срок от лице имащо право на жалба, поради което съдът приема, че жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Досъдебното производство № 349зм-317/2023 г. по описа на ОД МВР Стара Загора е било образувано на 28.09.2023 г., за това, че на 21.03.2023 г., в гр. Стара Загора, пред съд – в съдебно заседание по гр. дело № 20225530103908 по описа на РС Стара Загора, свидетели устно са потвърдили неистини – престъпление по чл. 290, ал.1 НК.

В обжалваното постановление, наблюдаващият прокурор е установил следната фактическа обстановка:

Свидетелят Ц. П. Г. живеел на адрес – гр. Стара Загора, ул. „******“ №18, ет.4, ап. 8 от раждането си. Жилището било собственост на родителите му. Баща му Петър 1

Иванов Г. починал на 04.06.1994 г., майка му М.С Г.а – на 25.09.2021 г., а брат му С.П.И. – на 21.08.2013 г. През 1989 г. сключил граждански брак и съпругата му – свидетелката Павлина Димитрова Г.а отишла да живее при него.

През 2022 г., свидетелката С.Д.И. и децата й – М.С.С. и С.С. П. в качеството си на наследници по закон /съпруга и деца на покойния С.П.И./ подали искова молба до РС Стара Загора за делба на недвижим имот – апартамента на посочения по-горе адрес. В хода на делото са били разпитани в качеството на свидетели Т.С.С.в /съпруг на М.С.С./, З.З.Ж.

/съученик и приятел на С.С. П./ и Ж.Н.Д. /първа братовчедка на покойната М.С Г.а/, които са дали показания относно осъществено владение от страна на С.П.И. лично или чрез други лица върху имота. Свидетелят Ц. Г. е посочил твърдения на посочените лица в проведеното на 21.03.2023 г. съдебно заседание, които според него не отговарят на обективната действителност.

С Решение №379 от 04.05.2023 г. по гр. дело № 20225530103908 по описа за 2022 г. на РС – Стара Загора е допусната съдебна делба между С.Д.И., С.С. П., М.С.С., Ц. П.

Г., Петя Ц.ова Г.а и Димитър Ц.ов Г. на описания недвижим имот при посочените квоти. В мотивите съдът е направил подробен анализ на събраните писмени и гласни доказателства, като показанията на посочените от свидетеля Ц. Г. свидетели не са се отразили по същество на постановения съдебен акт по изложените в него съображения. С Решение №363 от 09.11.2023 г. по въззивно гражданско дело №2023550050055 по описа за 2023 г. на ОС Стара Загора е потвърдено Решение №379 от 04.05.2023 г. по гр. дело № 20225530103908 по описа за 2022 г. на РС Стара Загора. С Определение №2590 от 28.05.2024 г, по к. гр. дело № 901/2024 г. по описа на ВКС не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение.

След обсъждане на доказателствена съвкупност, съдът постановление фактическа обстановка. образуваната по досъдебното производство споделя напълно изложената в обжалваното

Престъплението по чл. 290, ал.1 от НК законодателят е поставил в раздел ІІІ "Престъпления против правосъдието" където се засягат отношенията само в сферата на съдебната власт в Р България. Съгласно правната теория престъпленията против правосъдието се подразделят на две групи според съдържанието на своя обект. В първата група престъпления влизат посегателствата, които възпрепятстват вземането на правилни решения от органите на съдебната власт /сред които е и по чл. 290 от НК/, а във втората група - посегателствата, които възпрепятстват изпълнението на вече взетите от органите на съдебната власт решения.

Лъжесвидетелстването е предвидено в чл. 290 от НК, съгласно който в ал.1 на този член е посочено: "Който пред съд или пред друг надлежен орган на властта като свидетел устно или писмено съзнателно потвърди неистина или затаи истина, се наказва за лъжесвидетелствуване с лишаване от свобода до пет години".

Субект на престъплението по чл. 290, ал.1 от НК може да бъде само свидетел, тоест лице, което е привлечено в процеса, за да изложи пред съд или друг надлежен орган на власт своите възприятия за определени факти от значение за делото - факти, включени в 2 предмета на доказване по конкретното дело.

От обективна страна в състава на престъплението са установени две форми на изпълнителното деяние: 1/ потвърждаване на неистината, а именно деецът в качеството на свидетел да каже нещо, за което знае, че не съществува в действителност; 2/ затаяване на истината, а именно деецът в качеството на свидетел да не посочи нещо, за което знае, че съществува в действителност, твърдейки за него, че не му е известно, че не си спомня, забравил е и т.н. И двете форми на изпълнителното деяние следва да бъдат осъществени пред съд или друг надлежен орган на власт.

От субективна страна престъплението може да бъде извършено както при пряк, така и при евентуален умисъл.

Непосредствен обект на престъплението по чл. 290, ал.1 от НК са обществените отношения, свързани с нормалното осъществяване на правосъдната дейност.

При депозирането на неверни свидетелски показания пред съд или друг надлежен орган на власт съществува опасност да не бъде постигната основната цел на правораздавателната дейност, а именно разкриване на обективната истина относно фактите, обуславящи приложимия закон като предпоставка за правилното решаване на възникналия правен спор.

Тази опасност не е налице в случаите, при които свидетелят възпроизвежда факти, които са извън предмета на доказване по конкретното дело и следователно липсва правно основание да се търси наказателна отговорност за лъжесвидетелстване в тези случаи.

Имайки предвид изложеното, съдът приема, че липсва субективния елемент на престъплението по чл. 290 ал.1 НК и у тримата посочени от жалбоподателя свидетели, както по отношение на интелектуалния момент, така и по отношение на волевия такъв. В разпита си свидетеля Т.С.С.в в хода на досъдебното производство поддържа изложеното и в разпита си пред съда по гр. д. №3908/2022 г. по описа на РС Стара Загора- че С.П.И. е имал ключове от входната врата на апартамента, находящ се на адрес гр. Стара Загора, ул. „******“ 18, вх.Б, ет. 4, ап.8. Към момента, независимо от извършените процесуално-следствени действия, това обстоятелство е невъзможно да бъде проверено, тъй като С.П.И. е починал на 21.08.2013 г. – преди почти единадесет години, а М.С Г.а, лицето което безспорно е пребивавало на адреса – на 25.09.2021 г. преди повече от две години. Що се отнася до изявлението, че Стефан Иванов е плащал данъци за същия апартамент – установява се, че тази информация свидетелят възпроизвежда, като предадена му от други лица и няма лични наблюдения върху същото обстоятелство. Последното, във всички обстоятелства изключва наличието, както на пряк, така и на евентуален умисъл при потвърждаване на неистина пред съда.

По отношение показанията на свидетелката Ж.Н.Д., установява се, че събитията за които последната е свидетелствала по гр. д. №3908/2022 г. по описа на РС Стара Загора, във връзка със срещата между нея и жалбоподателя са произтекли през 2008/2009 г., от които е изминал значителен период от време. Отделно от това се установява, че свидетелката е познавала свидетеля Ц. Г., като роднина на покойния си съпруг – Диньо Динев, като Динева и Г. не са били в близки отношения. Предвид това е логично да се 3 заключи, че свидетелката е направила субективен, неинформиран извод за местожителството на свидетеля Ц. Г., като впоследствие /близо 13 години по-късно/ го е възпроизвела пред съда по гр. д. №3908/2022 г. по описа на РС Стара Загора. Изложеното сочи на липса на умисъл по отношения деянието на Динева – както пряк, така и евентуален такъв.

В показанията си по досъдебното производство свидетелят З.З.Ж. излага идентични обстоятелства с разпита си по гр. д. №3908/2022 г. по описа на РС Стара Загора.

Отново се касае за обстоятелства, настъпили преди значителен период от време, чиято достоверност не може да бъде установена в достатъчна степен, за да се провери дали: на първо място обстоятелствата, изложени в показанията по гр. д. №3908/2022 г. по описа на РС Стара Загора са достоверни в достатъчна степен и на следващо място – ако действително е потвърдена неистина, дали това потвърждаване е извършено „съзнателно“, т.е. при форма на вина – умисъл. С оглед изложеното, наблюдаващия прокурор, правилно е заключил, че от събраните по делото доказателства не се установяват обстоятелства – сочещи на елементи от фактическия състав на престъплението по чл. 290, ал.1 от НК, нито за друго престъпление от общ характер.

Съдът изцяло споделя изводите на Районна прокуратура Стара Загора.

Действително в хода на разследването са били проведени възможните следствени действия за установяване на фактическата обстановка и фактите по нея.

Независимо от положените усилия, по делото не са налице доказателства за наличие на субективната страна на престъплението по чл.290, ал.1 от НК, а именно изискуемата от Закона форма на вина за осъществяване на това престъпление. Ето защо съдът приема, че правилно и законосъобразно прокурора е прекратил наказателното производство.

Предвид изложените съображения съдът намира, че обжалваното постановление на прокурора за прекратяване на наказателното производство е обосновано и законосъобразно и поради това следва да бъде потвърдено.

Водим от горните мотиви, съдът на основание чл.243, ал.5, ал.6, т.1 и ал.7 от НПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА, Постановление от 25.06.2024 година на Районна прокуратура Стара Загора, с което на основание чл. 199 и чл. 243, ал.1, т.1, вр. с чл. 24, ал.1, т.1 от НПК се прекратява наказателното производство, за престъпление по чл.290, ал.1 от НК, по досъдебно производство № 349зм 317/2023 година по описа на ОДМВР – Стара Загора /Прокурорска преписка № 5325/2023 година на РП Стара Загора/.

Определението подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Старозагорския окръжен съд по реда на чл.243, ал.7 от 4

НПК.

След влизане в сила, заверен препис от определението, ведно с дознанието и оригинала на обжалваното постановление, да се върнат на Районна прокуратура Стара Загора, а оригиналите на определението и жалбата, както и препис от обжалваното постановление да се приложат към настоящото съдебно дело.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 5