Решение № 151 от 16.06.2025, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. Радомир, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНТОН Р. ИГНАТОВ при участието на секретаря В М. К като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20241730101339 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.146, ал.1 и чл.143 ЗЗП, с насрещни искове по чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД.

Ищецът В. А. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес: община Р, с.Н , чрез пълномощника си адв. П. И. П., вписан в АК – Х, съдебен адрес: гр. Х, ул. "М" № адв. П. И.

П., е предявил обективно съединени искове против ответниците „И. А.М.“ АД, ЕИК: , със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к.“Л.“ ., бул.“Д. Н.“ № . „С. ц.“, ет.2, офис . и „Ф.

Б.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к.“Л.“ ., бул.“Д. Н.“ № 28, „С. ц.“, ет.2, офис ., с който моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на договор за паричен заем № ./29.12.2023 г., сключен с първия ответник и договор за предоставяне на гаранция № 4996724, сключен с втория ответник.

Алтернативно, в случай, че не бъдат уважени главните искове, моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на клаузите на чл.4 от първия договор и чл.3 – от втория, като противоречащи на добрите нрави и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 ЗЗП.

Моли да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че на 29.12.2023 г., ищецът е сключил Договор за паричен заем № ., по силата на който „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД муе предоставило в заем сумата от 4 500,00 лв. при фиксирани ГЛП от 35.00 % и ГПР от 40.40 %. Следвало да внесе общо дължима сума от 4 999.80 лв, като сумата включвала главница и лихва, на 15 равни двуседмични вноски от по 333.32 лева.

1

На същата дата, 24.09.2024 г., ищецът е бил задължен да сключи Договор за предоставяне на гаранция № . с втория ответник „Ф. БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК . във връзка с договора за паричен заем и с оглед отпускането му. „Ф. Б. ЕООД трябвало да обезпечи задълженията на ищеца по договора за паричен заем. В договора било уговорено възнаграждение за гаранта на стойност 2 440.20 лева, което е разсрочено на вноски от по 162.68 лева, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по заема, като кредиторът "И.A.М." АД е овластен да приема вместо поръчителя плащанията. Твърди, че и този договор е недействителен, доколкото с него се предвижда кредитополучателят да плати възнаграждение на гаранта, което противоречи на добрите нрави, води до неравноправност, липсва основание за сключването му и е сключен като обезпечение на недействителна сделка. При това положение общо дължимата сума по договора с първия ответник възлиза на 7 440.00 лв.

Твърди се, че Договор за паричен заем № 4996724 е нищожен, предвид това, че съдържа следните нищожни неравноправни клаузи:

- ГЛП е 35.00 % - видно лихвата е прекомерна и само на това основание договора следва да се обяви за нищожен.

- Съгласно установена съдебна практика противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва (в този смисъл Решение № ./30.12.2004 г. по гр. д. №./2003 г. на ВКС, IIг. о., Решение №./18.05.2006г. по гр. д. №./2005 г. на ВКС, I Iг. о., Решение № .09.01.2009 г. по гр. д. №./2007 г. на ВКС, IIг. о.;

Определение Ns ./10.07.2015 г. по гр. д. №./2014 г. на ВКС, . г.о.). Уговорената в процесния договор възнаградителна лихва надвишава трикратния размер на законната лихва, която към 27.05.2024 г. е била 13.54% (съответно трикратния й размер е бил - 40.62 %). По този начин накърнява добрите нрави, което обуславя извод за нищожност на клаузата по смисъла на чл.

26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.;

- ГПР е 40.40 % - Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал.4 на визираната правна норма е посочен неговият максимално допустим размер - пет пъти размера на законната лихва.; ГПР по скрит начин е увеличен, тъй като в него не е включено възнаграждението за поръчител.

- Позовава се на чл.22 от ЗПК, според който, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

По договора за поръчителство се твърди, че същият само формално представлява отделна гаранционна сделка, а в действителност се явява част от кредитното правоотношение. В тези случаи поръчителство не съществува, а целта на сделката е да се уговори допълнително възнаграждение за кредитора по договора за потребителски кредит, в нарушение на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Доколкото в тези хипотези се цели постигане на запретен от закона правен резултат чрез 2 използване на законни средства /съставляващо дефиницията за заобикаляне на закона/, то договорът за поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и обстоятелството, че той формално е сключен с различен правен субект от кредитора, не може да доведе до неговото саниране. (Решение № . от 26.11.2023 г. по гр. д. № ./ 2022 г. на Районен съд - Пловдив; Решение № . от 25.02.2024 г. по гр. д. № . / 2023 г. на С. районен съд).

При липсата на който и да било от елементите от същественото съдържание на договора за поръчителство се налагал изводът, че процесната сделка не представлява такъв договор, а по съществото си е съглашение за въвеждане на допълнително възнаграждение за кредитора по договора за паричен заем, чието възникване му е било известно при сключването на договора и възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция представлява част от общия разход по кредита за потребителя по смисъла на пар.1, т.1 от ДР на ЗПК, и е следвало да бъде включено при изчисляване на годишния процент на разходите съгласно чл.19, ал.1 ЗПК. В случая това не е сторено, поради което договорът за кредит се явявал сключен в нарушение на императивните изисквания на чл.19, ал.4 ЗПК и чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, а процесният договор за предоставяне на гаранция е нищожен съгласно чл. 22 вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото в него не е посочен реално дължимия годишен процент на разходите /ГПР/ и в него не е включено възнаграждението за поръчител.

Горното е обусловило искането да бъде прогласена нищожността на договорите.

Ответникът „И. А. М.“ АД, чрез представителката си ст.юрисконсулт М. К., е подал отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК, като са предявени насрещни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, с който моли съда да постанови решение, с което да осъди ищеца- ответник по насрещния иск, да заплати на ответника- ищец по насрещния иск, сумата от 4096.21 лв. главница и 382.31 лв.- дължима възнаградителна лихва по договора за паричен заем, както и сумата от 3978.72 лв.- дължима главница по заема, на основание чл.23 ЗПК, ведно със законната лихва, смятано от датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане на сумата.

В срока то чл.131, ал.1 ГПК ответникът „Файненшъл България“ ЕООД, чрез процесуалната си представителка юрисконсулт Мария Златанова, е подал отговор, с който е изразил становище, че исковата молба е нередовна, а по същество исковете са неоснователни.

Изразено е становище, че исковата молба е нередовна, предвид липса на ясен петитум.

По същество твърди, че искът е неоснователен, тъй като не съществуват неравноправни клаузи. Твърди, че предоставеното обезпечение е допустимо и законно, както се вижда от разпоредбите на чл.11, т.18 от Закона за потребителския кредит, от чл.5, ал.1, б.

„н“ от Директива 2008/48/ЕО.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани предявените искове от страна на ищеца.

3

Твърди се, че договорът между ищцовата страна и „Файненшъл България“ ЕООД не е бил лишен от правно основание, тъй като същият има за цел да избегне неблагоприятни последици (търсене на обезщетение за неизпълнение на задълженията по чл.4 от Договора за паричен заем или разваляне на договора поради неизпълнението). Затова са потърсени услугите на Дружеството да поръчителства за изпълнение на задълженията му по Договор за паричен заем.

С оглед на това, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан предявения иск срещу ответника „Файненшъл България“ ЕООД.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 ГПК , намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна.

По делото е предоставен Договор за паричен заем № ./29.12.2023 г., сключен между ищеца В. А. К. и първия ответник "И. А. М." АД, според който ищецът е получил кредит в размер на 4 500 лв., представляващ главница по кредита. Кредитът е за период от 30 седмици и е с падежна дата на последната вноска 29.07.2024 г. Начислените такси и лихви по кредита са: годишен лихвен процент- 35.00 %, при ГПР 40.40 %.

Представен е и Договор за предоставяне на гаранция № ./29.12.2023 г., сключен между ищеца В. А. К. и втория ответник "Ф. Б." ЕООД. По силата на същия ищецът е възложил на втория ответник да издаде гаранция за плащане (за изпълнение на парични задължения) в полза на първия ответник "И. А.М." АД. По същия ищецът дължи възнаграждение в размер на 4500.00 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка от които е в размер на 162.68 лева.

По делото е приета съдебно – счетоводна експертиза и допълнителна такава на вещото лице Я. А., по договора за паричен заем, сключен с "И. А. М." АД, ищецът В. А. К. е погасил сумите от 403.79 лв.- главница и 117.49 лв. – лихва.

Относно наличието на горните договори не се спори от страните по делото.

От правна страна.

Относно иска за прогласяване нищожност на Договор за паричен заем № ./29.12.2023 г., сключен с "И. А. М." АД.

При така изложените обстоятелства по договора, от правна страна окръжен съд намира следното:

Представеният паричен заем не се оспорва от страните. Настоящият съдебен състав намира за основателни наведените в исковата молба твърдения за недействителност на договора поради противоречие със ЗПК. Изхождайки от предмета на договора предоставяне на кредит под формата на заем, както и страните по него - ответник юридическо лице което е небанкова финансова институция, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, ищец - физическо лице, което при сключване на договора действа извън рамките на своята професионална компетентност, се налага изводът, че 4 процесният заем има характер на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗПК. При това положение, при решаване на настоящия спор следва да намерят приложение правилата за действителността на договора за кредит залегнали в действащия ЗПК, в глава трета, в който са уредени изискванията за форма и съдържание на договора и във вр. с чл.22 от цитирания ЗПК, който определя кои нарушения на формата и съдържанието на договора водят до извод за недействителност /нищожност/ на същия.

За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да отговоря кумулативно на всички предвидени в разпоредбите на чл.10, ал.1 от ЗПК, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 от ЗПК и чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК изисквания. Неспазването на което и да е от изискванията залегнали в посочените разпоредби, според цитираната императивна норма на чл.22 от ЗПК води до извод за недействителност на договора за потребителски кредит.

След като изследва съдържанието на процесния договор за кредит, настоящият съдебен състав намира, че не са спазени всички изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит, предвидени в цитираните разпоредби, поради следното: Договорът е сключен в нарушение на чл.11, ал.1, т.11 и във вр. с т.12 от ЗПК. Към договора не е приложен погасителен план, а и в съдържанието на договора липсва информация за това, с всяка отделна погасителна вноска, каква част от задължението за главницата, лихви и други разходи се погасява, тоест няма разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата изчислена на база лихвения процент. Такава разбивка не е приложена към Договора за предоставяне на гаранция, сключен между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД, чрез "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД. Изискванията към съдържанието на договора по чл.11, ал.1 т.11 и във вр. с т.12 от ЗПК, следва да са налице към момента на сключване на договора за да не се злепоставят интересите на потребителя.