Решение № 664 от 11.08.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 664 гр. Бургас, 11.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20262100500342 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на ВОЕННО ФОРМИРОВАНИЕ 32890 –Бургас чрез пълномощника старши юрисконсулт Мариана Терзиева против съдебно решение № 2813 от 11.12.2025г.,постановено по гр.д.№ 3814/2023г. по описа на РС- гр.Бургас,В ЧАСТТА,с която съдът е ОСЪДИЛ Военно формирование 32890 – гр. Бургас, местност Атия, като част от структурата на Министерство на отбраната на Република България, да заплати на К. Н. К., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. Генерал Гурко № 18, ет. 3 – адв. М. Пушева от БАК, сумата от общо 24371.35 лева (двадесет и четири хиляди триста седемдесет и един лева и тридесет и пет стотинки), представляваща неизплатеното обезщетение за фактически отработеното и некомпенсирано служебно време над нормативно определената месечна продължителност, вследствие на полагащи се и неизползвани почивки от общо 6480 часа след изпълнявани 24- часови дежурства за периода от 01.04.2001 г. до 15.06.2023 г., изчислено като възнаграждение за извънреден труд, ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаването на исковата молба – 26.06.2023г. до окончателното изплащане на сумата. като е ОТХВЪРЛИЛ иска за заплащане на мораторна лихва в размер на 75.81 лева върху главницата за периода от датата на прекратяване на служебното правоотношение - 15.06.2023 г. до датата на завеждане на исковата молба - 26.06.2023 г.

1

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна- ищецът К. К.,който е подал писмен отговор в законоустановения срок.

Решението на БРС не е обжалвано в отхвърлителната част,с която съдът е ОТХВЪРЛИЛ иска за заплащане на мораторна лихва в размер на 75.81 лева върху главницата за периода от датата на прекратяване на служебното правоотношение - 15.06.2023 г. до датата на завеждане на исковата молба 26.06.2023 г. и в тази част то е влязло в сила.

С решението си БРС е ОСЪДИЛ Военно формирование 32890 – гр.

Бургас, местност Атия, като част от структурата на Министерство на отбраната на Република България, да заплати на К. Н. К., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. Генерал Гурко № 18, ет. 3 – адв. М. Пушева от БАК сумата от 3000лв. (три хиляди лева) – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

С определение № 249 от 15.01.2026г.,постановено по делото,БРС е ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. Н. К., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. Генерал Гурко № 18, ет. 3 – адв. М. Пушева от БАК, за изменение на решение № 2813/11.12.2025г., в частта за разноските.

Срещу определението е подадена в срок частна жалба от ищеца К.

К.,представляван от адв. М. Пушева.

Препис от частната жалба е връчен на В.Ф. 32890 и в законоустановения срок е постъпил писмен отговор.

С подадената въззивна жалба ответното В.Ф. е оспорило решението на БРС в частта,с която е уважена исковата претенция на ищеца К. над размера от 1925.17 лв.главница и в частта за разноските, като незаконосъобразно,неправилно и необосновано. В жалбата са изложени оплаквания,че съдът неправилно е приложил чл.17 от Наредба № Н-18 и аналогичните разпоредби на чл.154 ал.2 ПКВС приет с ПМС № 277 от 22.12.2000г.,не е съобразил и актуалната практика на ВКС – Решение № 270 от 19.05.2023г.по гр.д.№2976/2023г.Оспорен е изводът на съда,че дали дежурството обхваща делничен или почивен/празничен ден няма значение за броя часове,с които то се компенсира ,а единствено има значение с оглед определяне размера на дължимото възнаграждение и съответно увеличено заплащане на база заповедите и приложимите правни норми.Въззивникът намира,че този извод е в пълно противоречие с нормативна уредба на дежурствата- чл.195 ал.5 от ЗОВСРБ. Излага въпроси ,на които съдът не е дал отговор и не е съобразил логичните и нормативно обосновани отговори, а е възприел като релевантно заключението на експертизата в частта му, в която делничните дежурства се компенсират с 8 часа почивка ,а дежурствата в делничен и почивен ден се компенсират с 16 часа почивка ,а дежурствата в почивни дни с 24 часа почивка. Твърди,че претенцията на ищеца е основателна до размера на главницата от 1925.17 лв.,а за разликата над този размер искът е неоснователен,като моли за отмяна на решението на БРС над присъдения размер на главницата от 1925.17 лв.до размера от 24371.35 лв.и 2 отхвърляне на иска в тази му част като неоснователен. Моли за отмяна на решението на БРС и в частта,с която са присъдени разноски в полза на ищеца и за присъждане на разноски в полза на ответника.Претендира разноски и за въззивното производство,няма доказателствени искания.

В писмения отговор ищецът е оспорил въззивната жалба и е изложил подборни аргументи в подкрепа на становището си,че същата е неоснователна.Намира за правилно,обосновано и законосъобразно обжалваното съдебно решение,като се е позовал на съдебна практикаРешение № 128 от 26.05.2010г.по гр.д.№282/2009г.на ВКС,с което ВКС се е произнесъл ,че компенсираните почивки от дежурства не са извънреден труд,а са удължено служебно време,от което следва,че на военнослужещия не се дължи възнаграждение за извънреден труд,а обезщетение за неползвани почивки при прекратяване на договора за военна служба.Направен е анализ на действащата нормативна уредба относно организацията по ежедневната дейност в поделенията/военните формирования/ ,който според въззиваемия сочи,че всички дейности в армията се извършват само с писмена заповед на командирите,включително и за носенето на дежурства и тяхната продължителност,както и за дните,в които военнослужещият ще бъде компенсиран с намалено служебно време в рамките на месечната продължителност на служебното време.Позовава се и на чл.12 от Наредба №Н-18 от 19.12.2012г.,съгласно която при увеличаване на нормалната дневна продължителност на служебното време,каквато безспорно е и хипотезата при дежурство,да се осигурява непрекъсната междудневна почивка не по-малко от 12 часа.Излага правни и фактически аргументи в подкрепа на становището си за неоснователност на заявените от въззивника възражения,като се позовава и на съдебна практика ,която счита,че подкрепя изводите на БРС. Моли решението на БРС да бъде потвърдено,а въззивната жалба –оставена без уважение като неоснователна.Няма доказателствени искания,претендира разноски.

С частната жалба определението на БРС по чл.248 ГПК е оспорено като неправилно и незаконосъобразно,като са изложени оплаквания,че при определяне на дължимите разноски за адвокатско възнаграждение ,съдът не е съобразил особената фактическа и правна сложност на делото,включително и формираната непостоянна съдебна практика на ВКС по сходни казуси,уеднаквена с ТР № 6/2017г.,както и продължителността на производството,проведените множество съдебни заседания. Моли се за отмяната му и увеличаване на размера на разноските за адвокатско възнаграждение до минималния размер,посочен в Наредба №1/2004г.

В писмения отговор на частната жалба ответникът е изложил аргументи в подкрепа на становището си за неоснователността и,като счита,че БРС правилно е оставил без уважение искането на ищеца за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в претендирания размер.

В съдебно заседание въззивното ВФ,редовно уведомено,се представлява 3 о т юрисконсулт Т.,която поддържа въззивната жалба и моли за уважаването и.Няма доказателствени искания,претендира разноски за двете инстанции,съобразно представен списък.Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемия.Оспорва частната жалба на насрещната страна.

В съдебно заседание въззиваемият К.,редовно уведомен,не се явява.Представлява се от адв. М. Пушева,която оспорва въззивната жалба,поддържа частната жалба.Не сочи нови доказателства,претендира разноски.

При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното съдебно решение за валиден и допустим съдебен акт.

По основателността на въззивната жалба и съществото на спора БОС намери следното:

К. Н. К. е предявил иск против Военно формирование 32890 - гр. Бургас, като част от структурата на Министерство на отбраната на Република България, като е претендирал осъждането му за заплащане на сумата от 18 924,96 лева - главница, представляваща неизплатеното обезщетение за фактически отработеното и некомпенсирано служебно време над нормативно определената месечна продължителност, изчислено като възнаграждение за извънреден труд от 4 272 часа в периода от 01.04.2001 г. до 15.06.2023 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаването на исковата молба 26.06.2023г. до окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва в размер на 50 лева върху главницата за периода от датата на прекратяване на служебното правоотношение- 15.06.2023 г. до датата на завеждане на исковата молба - 26.06.2023 г. и направените по делото разноски.

БРС е приел направено от ищеца изменение на исковете, като искът за заплащане на главница е увеличен на сумата от 24371.35 лева, представляващи стойността на неизплатените общо 6480 часа за процесния период, а искът за мораторна лихва е увеличен от 50 лева на сумата от 75.81 лева, начислена върху увеличената главница, за процесния период.

Правилно и в съответствие с твърденията в обстоятелствената част на исковата молба и вида на търсената съдебна защита БРС е дал правна квалификация на исковете по чл. 194, ал. 1 ЗОВСРБ (нов), респ. чл.203, ал. 1 и ал. 2 ЗОВСРБ (отм.) вр. чл.152, ал. 6 ПКВС (отм.).

Между страните не е спорно,че ищецът е бил на кадрова военна служба във военно формирование 18360 - Бургас, подчинено на ответното поделение, като е заемал длъжността „Сигналчик“ със звание „Матрос“, а впоследствие повишен в звание „Старши матрос“. Със Заповед на командира от 2015г. ищецът бил преназначен на длъжност „Моторист“ в отделение „Мотористи“ в моторна група „Електромеханична секция“ в сектор „Технически“ на фрегата със същото звание във военно формирование 22480-Бургас. След преминато обучение през 2019г. ищецът бил повишен в длъжност „Пожарникар, той и химик“ в аварийно – спасително отделение в „Електромеханична секция в сектор „Технически“ на фрегата в същото военно формирование 22480-Бургас 4 и в звание „Старшина II степен“.

Със Заповед № ЛС-01-23/09.06.2023г. на Командира на военно формирование 22480-Бургас трудовият договор на ищеца бил прекратен и същият бил освободен от длъжност и от военна служба и зачислен в запаса, а със Заповед от 14.06.2023 г. бил отчислен от списъчния състав на поделението, където прослужил 20 години. Не е било спорно и твърдението,че през целия период на осъществяваната кадрова военна служба ищецът е носил и 24часови дежурства, надлежно индивидуализирани в исковата молба.

Основният спор в първоинстанционното и въззивното производства е за кои от положените дежурства работодателят е изпълнил законово регламентираното задължение за компенсация с почивка, респ. начинът на обезщетяване на служителя и неговата изискуемост, както и продължителността на дължимата почивка.

БРС е определил правилно относимата към спора нормативна уредба – тази на действащия ЗОВСРБ и Наредба № Н 18/19.12.2012 г. на МО, въззивният съд споделя и констатацията,че действащата правна уредба няма принципни различия с нормативната уредба по ЗОВСРБ (отм.) и ПКВС (отм.).

Правилно и в съответствие със закона и съдебната практика на ВКС реда на чл.290 ГПК (решение № 50164 от 21.10.2022 г. на ВКС по гр.д.802/2020 г., ІІІ г. о., ГК, решение № 163 от 08.07.2022 г. на ВКС по гр.д.4483/2021 г., ІV г. о., ГК и др.), както и съобразявйки мотивите на ТР № 6 от 11.02.2022 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2017 г., ОСГК, районният съд е приел,че когато военнослужещ полага труд през време, превишаващо нормативно определената продължителност при даване на двадесет и четири часови дежурства, е налице удължаване на работното време. Удължаването е допустимо само като временна мярка и се компенсира чрез съответното намаляване на работното време през други работни дни с писмен акт – чл.136а КТ и чл.194, ал.5 ЗОВСРБ. Целта на компенсацията е съхраняване на живота, здравето и работоспособността на военнослужещия и обезпечаване на пълноценното изпълнение на трудовите задължения. Ползването на почивките и отпуските става по предназначение, в натура, поради което те не могат да се компенсират с парични обезщетения, докато трае служебното правоотношение. Възможността за получаване на парична компенсация, която по своя характер представлява обезщетение за неизползваната почивка, възниква при прекратяване на правоотношението. ЗОВСРБ не съдържа изрична уредба по този въпрос, но той е принципно разрешен в общия нормативен акт – чл.136а, ал.5 КТ. Начинът за изчисляването му е посочен в същия текст – компенсацията се заплаща като извънреден труд.