Решение № 386 от 29.11.2024, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 386 гр. Перник, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

РОСИЦА ВЕЛКОВА при участието на секретаря ТИНА Р. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско дело № 20241700500548 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба, подадена от „Хоум Ту Ю България“ АД против Решение № 469/29.05.2024 г. по гр. д. № 5710/2023 г. по описа на Районен съд - Перник.

С обжалваното решение № 469/29.05.2024 г. по гр. д. № 5710/2023 г., Районен съд гр. Перник е отхвърлил предявения от „Хоум Ту Ю България“ АД, ЕИК 204600560, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район „Одесос“, бул. „Владислав Варненчик“ № 81, ет. 8, иск за осъждане на З. А. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Хоум Ту Ю България“ АД сумата от 5 040,00 евро, представляваща дължимо възнаграждение за предоставените и приети консултантски услуги по т. II-IV от Споразумение за предоставени консултантски услуги и посредничество за продажба на недвижим имот от 29.05.2023 г., на основание т. 5.1 от Споразумението от 29.05.2023 г., изчислено в размер на 3,6 % с ДДС от посочената в т.V от същото Споразумение цена от 140 000,00 евро, поради неявяване и отказ на З. А. Г. на 06.10.2023 г. да подпише предварителен договор за покупко – продажба на следния недвижим имот: сграда, находяща се в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: ***, представляваща масивна жилищна сграда с вътрешно стълбище и две мазета, със застроена площ от 78 кв.м., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска - 08.12.2023 г. до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан.

С решението съдът е отхвърлил и предявения от „Хоум Ту Ю България“ АД евентуален иск за осъждане на З. А. Г. да заплати на „Хоум Ту Ю България“ АД сумата от 5 1

040,00 евро, представляваща дължимо възнаграждение за предоставените и приети консултантски услуги по т. II-IV от Споразумение за предоставени консултантски услуги и посредничество за продажба на недвижим имот от 29.05.2023 г., на основание т. 5.1 от Споразумението от 29.05.2023 г., изчислено в размер на 3,6 % с ДДС от посочената в т.V от същото Споразумение цена от 140 000,00 евро, поради писменото оттегляне на 30.10.2023 г. от З. А. Г. на възложеното на „Хоум Ту Ю“ посредничество за покупко – продажба на следния недвижим имот: сграда, находяща се в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: ***, представляваща масивна жилищна сграда с вътрешно стълбище и две мазета, със застроена площ от 78 кв.м., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска - 08.12.2023 г. до окончателното и изплащане, като неоснователен и недоказан.

В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от „Хоум Ту Ю“, чрез адв. Д. К., с която се атакува постановеното от Районен съд – гр. Перник решение. Твърди се, че същото е неправилно и необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. Сочи се, че по делото е безспорно установено, че между страните е сключено Споразумение за предоставени консултантски услуги и посредничество за продажба на недвижим имот от 25.05.2023 г. За безспорно се сочи и обстоятелството, че за процесния имот не са подписани нито предварителен, нито окончателен договор за прехвърляне на собствеността. В продължение за спорно се сочи обстоятелството дали ответницата е надлежно поканена да се яви за сключването на сделката и дали е неизправна страна по процесното Споразумение. На следващо място се навеждат твърдения, че първоинстанционният съд е извършил теоритичен анализ и разграничение между договора за поръчка, договора за посредничество и договора за консултантски услуги, като се развиват подробни съображения в тази насока.

С въззивната жалба се излага, че от съвкупния анализ на приетите по делото доказателства се установява, че не се е стигнало до подписване на предварителния договор за покупкопродажба на недвижим имот по вина на ответницата. Допълва се, че съгласно подписаното между страните Споразумение, ответницата ще дължи възнаграждение в размер на 3% без ДДС в деня на сключване на предварителния договор, а ако такъв не е сключен в деня на сключване на окончателния такъв. Въз основа на изложеното се сочи, че изводът на съда, че страните не са договорили отделно възнаграждение за възложените, извършени и приети консултантски услуги е необоснован. За неотносим и необоснован се сочи и извода на първата инстанция, че процесното споразумение не съдържа белезите на два отделни договора – за изработка и за посредничество, като се отбелязва, че такова твърдение по делото изобщо не се поддържа от дружеството. С въззивната жалба се излага, че съобразно правната теория и константната съдебна практика единственото задължение на търговския посредник е да свърже страните за сключване на дадена сделка и не е страна по бъдещия договор. Допълва, че търговският посредник няма задължение да извършва анализи, да консултира клиентите си или да им съдейства. По подробно изложени съображения се твърди, че поканата за сключване на предварителен договор с намерения от дружеството посредник потенциален купувач на имота е изпратен на З. Г. до посочения в процесното споразумение адрес на електронна поща. В продължение се отбелязва, че електронното писмо не е оспорено от служебния защитник на ответницата, нито по отношение на неговото съдържание, нито по отношение на неговата автентичност, а единствено се поддържа твърдението, че уведомяването по електронна поща не представлява годен способ за провеждане на кореспонденция в гражданските правоотношения, като намира това за неоснователно и необосновано. Въз основа на изложеното се моли съда да постанови решение, с което да бъде отменен изцяло актът на първоинстанционният съд, като се постанови ново решение, с което предявеният иск да бъде уважен. Прави се искане за присъждане на строените пред двете инстанции разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

2

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от З. А. Г., чрез адв. Р. К., с който се оспорва депозираната въззивна жалба, като същата се определя като неоснователна, неправилна и незаконосъобразна. Сочи се, че в жалбата се правят оплаквания, но никъде не се сочи конкретно нарушение, извършено от решаващия съд. Твърди се, че районният съд е постановил решението си, след като изцяло се е запознал с наличните по делото доказателства, въз основа на което е достигнал до правилни изводи и е постановил правилен съдебен акт. По изложените съображения се моли съда въззиваната жалба да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение да бъде потвърдено. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице ответник, останал недоволен от обжалвания съдебен акт, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.

По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на Районен съд - гр. Перник, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.

По конкретно наведените оплаквания във въззивната жалба, съдът намира следното:

Основните възражения, релевирани във въззивната жалба, се заключават в несъгласие на жалбоподателя с изводите на първоинстанционния съд, че консултантските услуги, възложени от ответницата преди подписване на процееното Споразумение за предоставени консултантски услуги и посредничество за продажба на недвижим имот от 29.05.2023 г. и приети с него, са част от договора за посредничество и задълженията на дружестовто посредник, поради което не подлежат на отделно заплащане, както и че страните не били уговорили в споразумението отделнно дължимо от клиента възнаграждение за извършените от ищеца консултантски услуги. Въззивникът не е съгласен и аргумента на съда, че не са представени доказателства за надлежното уведомяване на ответницата З. Г. на посочената в процесното споразумение електронна поща за открития от дружеството посредник потенциален купувач и за датата на сключване на предварителен договор, поради което същата не е в неизпълнение на същото споразумение. Наведени са и доводи за дадена неправилна правна квалификация на предявения иск.

Окръжният съд счита, че правилно районният съд е определил правната квалификация на предявения иск с оглед заявените твърдения и претенции и приложените писмени доказателства по делото. Според трайната практика на ВКС задължение на съда е да даде правната квалификация на иска, като същата се определя въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства. Ако въззивната инстанция установи, че тя е неправилно определена от първата инстанция, то следва да я определи съобразно наведените в исковата молба обстоятелства и да разреши спора по същество. В същия смисъл е приетото и в решение № 31 от 4.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1919/2020 г., I г. о., където изрично е 3 посочено, че когато въззивният съд, при непроменени фактически твърдения и петитум в исковата молба, възприеме различна правна квалификация от дадената в обжалваното решение, следва да разреши спора в съответствие с дадената от него квалификация, като изложи собствени мотиви. В случая не следва да се дава различна от определената в първоинстанционното производство правна квалификация, нито допълнителни указания към страните с оглед доказателствената тежест, тъй като същата правилно е определена, изхождайки от обстоятелствената част и петитума на исковата молба.

По отношение на правата и задълженията на страните, уговорени в подписаното Споразумение за предоставени консултантски услуги и посредничество за продажба на недвижим имот от 29.05.2023 г. районният съд задълбочено и детайлно е обсъдил същността на сключения договор между страните и реда за възникване на задължения за всяка от страните по него. Действително в случая, макар и споразумението да е озаглавено „за предоставяне на консултантски услуги“, не може да се приеме, че процесното споразумение съдържа белезите на два договора - договор за консултантски услуги и договор за посредничество. При анализ на така уговорения предмет на конкретното облигационно правоотношение, правилно е приел, че се касае за договор за посредничество. В случая видно от съдържанието на процесното споразумение, ищецът е извършил анализ на пазара, открил е пазарни аналози на имота предлаган за продажба, предоставило е на ответницата пълна и изчерпателна консултация по всички поставени от нея въпроси, във връзка с продажбата на имота, включително информация относно необходимите документи за продажба на имота и институциите, от които те да се набавят, както и информация относно състоянието на пазара на недвижими имоти в момента, цените, условията и срокове, при които се сключват сделки с идентични недвижими имоти в същия район, като въз основа на предоставените му документи и извършения оглед на имота, е извършило пазарен анализ и консултиране на ответницата за цена и срок, в който имота може да бъде продаден.