Определение № 29604 от 14.08.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 18226/2024
- Вид
- Определение № 29604
- Подписан
- 14.08.2026
- В сила
- 14.08.2026
- Състав
- ДОРА ЗАПРЯНОВА ИЛИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 176, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 186 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 29604 гр. София, 14.08.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ДОРА З. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от ДОРА З. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20241110118226 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от Т. Д. П., срещу Г. П. Ч., за която съдът констатира, че е редовна, а предявеният иск - допустим.
Приложените към исковата молба писмени доказателства са относими и следва да бъдат приобщени към делото.
Искането на ищеца с правно основание чл. 176, ал. 1 ГПК за изслушване на ответника по поставените в исковата молба въпроси следва да бъде оставено без уважени, доколкото обстоятелствата, които се домогва да докаже посредством доказателствения способ не се оспорват от насрещната страна.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от името на Г.
П. Ч., чрез пълномощника адв. Димитър Петков.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3, Софийският районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Производството е образувано по постъпила искова молба от от Т. Д.
П., срещу Г. П. Ч., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.
45 ЗЗД, за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от сумата от 10 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди.
Ищецът твърди, че ответникът Г. Ч. му бил назначен за служебен защитник по н.ч.д. № 7031/2019, по описа на СРС, с предмет – по Закона за здравето. Ищецът поддържа, че обяснил на ответника, че се е подготвил по делото и не се нуждае от неговата помощ, но нямал против да му бъде служебен защитник, с оглед законовите изисквания.
1
Твърди, че след извършена експертиза се установило, че ищецът бил нормален, поради което съдът отхвърлил искането на Софийска районна прокуратура.
Твърди се, че след приключване на първоинстанционното производство между ищеца и ответника възникнал сериозен личен конфликт, поради което ищецът заявил на ответника, че не желае да бъде повече представляван от него. Посочил, че смята на обжалва решението на първоинстанционния съд, с цел да докаже на Софийска градска прокуратура, че се вършели множество престъпления от страна на Прокуратурата на Република България, след което му казал още: „ако още малко се помотаеш, ще ти се изплюя в суратя“. След тази реплика ответникът си тръгнал.
Независимо, че постановеното решение било в негова полза, ищецът решил да го обжалва пред по – горната инстанция, във връзка с което било образувано дело № 4288/2019г., насроено за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.10.2019г. На тази дата ищецът бил възпрепятстван да се яви в съдебна зала, поради което депозирал молба до Софийски градски съд, в която посочил, че не желае да бъде представляван от ответника Г. Ч., поради наличието на личен конфликт.
Независимо от това, твърди, че ответникът се е явил в насроченото съдебно заседание, в което и взел участие, като бил излъгал съда, че нямало конфликт между ищеца и ответника. В това заседание съставът на Софийски градски съд прекратил производството по делото като приел, че ищецът злоупотребява с процесуалните си права.
Твърди се, че във връзка с нарушаване на устната забрана на ищеца, да бъде повече представляван от ответника, както и с отказа на ответника да се отведе като служебен защитник на ищеца и поради това, че не съобщил на съдебния състав от Софийски градски съд за наличието на конфликт помежду им, както и поради това, че отказал да защити позицията му и да обясни на същия съдебен състав, че обжалването му не съставлява злоупотреба с право.
Поради тези действия, ищецът бил лишен от правото си да участва лично по делото, както и от възможността да бъде представляван от адвокат, с когото няма личен конфликт. Счита, че ответникът допуснал съдебният състав на Софийски градски съд да си изгради негативно мнение за ищеца, като човек, който злоупотребява с правото си и непочтен човек, от които обстоятелства бил морално наранен и страдал. Твърди още, че казаното от съда, касателно злоупотребата с право се разпространявало като слух, което причинявало на ищеца голяма морална болка.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от името на ответника Г. Ч., с който не се оспорват доводите на ищеца, че в образуваното н.ч.д. № 7031/2019г., по описа на СРС, 103 състав, ответникът участвал в качеството си на служебен защитник на ищеца.
Сочи се, че целта на образуваното производство по Закона за здравето била проверката дали ищецът Т. П. страда от психично заболяване и какво е то – нуждае ли се от задължително лечение, за какъв срок и под каква форма, представлява ли опасност за себе си или околните. Твърди, че предвид ествеството на производството, адвокатската защита на лицето по принудително действие Т. П., спадала към категорията на задължителната, респективно с Протоколно определение от 23.06.2019г., ответникът бил назначен за служебен защитник на ищеца.
2
Не оспорва и че след приключване на производството пред първоинстанционния наказателен съд, ищецът му казал „ако още малко се помотаеш, ще ти се изплюя в суратя“. Оспорва обаче твърденията на ищеца за наличието на конфликт между двамата, доколкото сочи, че нямало стълкновение, сблъсък на сили или интереси. Не се оспорват твърденията, че ищецът депозирал въззивна жалба срещу благоприятното за него решение на първоинстанционния съд. Сочи обаче, че за насрочено открито съдебно заседание на 22.10.2019г. пред Софийски градски съд, ищецът П. подал молба, със становище, че не възразява делото да бъде разгледано в негово отсъствие, както и че не желае да бъде представляван от ищеца.
Сочи, че така направеното искане не било уважено от състава на СГС, като последният констатирал, че не са налице основания за отстраняване на защитник, включително с оглед на това, че ответникът бил служебен защитник, а не такъв по пълномощие.
Оспорват се и твърденията на ищеца, за заявена забрана да бъде представляван от адв. Ч.. На следващо място сочи, че от позицията на служебен защитник, освобождаването му като такъв е по преценка на съответния съд. Сочи още, че макар да е имал възможност да упълномощи защитник, ищецът в никой момент не е сторил това. Счита, че отсъства причинно-следствена връзка между участието му като служебен защитник и възможността на ищеца да участва лично в производството.
С оглед доводите на ищеца за наличието на конфликт, във връзка с предявения от ответника насрещен иск, посочва, че към момента на осъществяване на процесуално представителство не е имал намерение за води дело срещу ищеца.
Оспорва размера на ищцовата претенция.
СЪДЪТ приема, че е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. чл.
45 ЗЗД.
Разпределя доказателствена тежест, както следва:
В тежест на ищеца е да докаже в кумулативност следните факти: ответникът е извършил твърдяното противоправно деяние – неправомерно осъществено процесуално представителство, наличието на претърпени неимуществени вреди, както и техния вид и размер, които да са вследствие от противоправното поведение на ответника, за които обстоятелства не сочи доказателства.
Съгласно чл. 45 ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по посочените обстоятелства, в т.ч. изключващи вината обстоятелства или обстоятелства, изключващи противоправността.
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да бъдат приети обстоятелствата, че ответникът е бил назначен за служебен защитник на ищеца, в качеството му на „лице по принудително действие“ в производството по н.ч.д. № 7031/2019г., че след края на производството ищецът казал на ответника „ако още малко се помотаеш, ще ти се изплюя в суратя“; че ответникът се явил в насроченото за 22.10.2019г. открито съдебно заседание пред Софийски градски съд, в което ищецът не взел лично участие; че във връзка с предявен от ищеца срещу ответника иск, ответникът предявил 3 насрещен иск, поради нанесена му от ищеца обида, посредством изказването „ако още малко се помотаеш, ще ти се изплюя в суратя“.
ПРИЕМА писмените доказателства, приложени към исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за изслушване на ответника по реда на чл. 176, ал. 1 ГПК.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок, с писмена молба с препис за насрещната страна да изложи обстоятелствата, които се домогва да докаже, посредством релевираното искане по чл. 186 ГПК за приобщаване на ч.н.д. № 7031/2019г. по описа на СРС, 103 състав и г.д. № 9706/2021г., по описа на СРС, 50 състав.
УКАЗВА на ответника, че при неизпълнение на указанията на съда изцяло и в срок, доказателственото му искане ще бъде оставено без уважение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 16.02.2027 г. от 14:30 часа, за което да се призоват страните с преписи от настоящото определение, а ищецът – с препис и от отговора на исковата молба.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното и/или извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4