Решение № 215 от 04.12.2023, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. Габрово, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на тридесет и първи окТ.ври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело № 20234200500334 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 203 от 21.04.2023 г., постановено по гр.д. № 811/2022 г., Габровски районен съд е осъдил ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК 121265177 да заплати на М. И. Х., ЕГН ********** от гр. Габрово, ул. ***** сумата 15 000,00 лв., представляващ обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за причинени неимуществени вреди, претърпени в резултат от ПТП, възникнало на 17.09.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 26.11.2021 г. /датата, на която е изтекъл срока от работни дни след завеждане на претенцията на ищеца в дружеството застраховател/ до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ. Оставил е без уважение искането за присъждане на законна лихва върху присъденото обезщетение за периода от 17.09.2021 г. /датата на получаване на увреждането/ до 25.11.2021 г. включително, като неоснователно. Осъдил е ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД да заплати на М.

И. Х. сумата 1250,00 лв. – разноски по делото, както и да заплати сумата от 980,00 лв. на адв. М. Н. – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

Недоволен от постановеното решение е ответника по иска, който в законния срок е подал въззивна жалба, с която го обжалва. Счита същото за недопустимо, поради факта, че е нарушено диспозитивното начало, установено като основен принцип в гражданското право.

В конкретния случай първоинстанционният съд е сезиран с иск с цена на иска 15 000,00 лв., а съдебния състав се е произнесъл извън предмета на спора, определяйки справедлив размер на застрахователното обезщетение за сумата 16 000,00 лв. Сочи, че неправилно е определен процента на съпричиняване от страна на ищцата, който се равнява на 6,25% или 1 000,00 лв., вместо да бъде намалено обезщетението с 20%, защото ищцата се е возила без 1 обезопасителен колан на задната седалка. Счита, че постановеното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, поради допуснатите нарушения.

На следващо място счита постановеното решение за неправилно и поради обстоятелството, че е присъдено обезщетение в прекомерно завишен размер. Сочи, че справедливия размер е 10 000,00 лв., който следва да бъде намален на 8 000,00 лв., с оглед на приноса на ищцата. Съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД относно критериите за определяне на обезщетението по справедливост. Моли да се отмени обжалваното решение. Претендира разноски.

Отговор по въззивната жалба на ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД e постъпил от М. И. Х., чрез адв. Н., в който изразява становище за правилност и законосъобразност на постановеното решение. Оспорва въззивната жалба и моли да се остави без уважение.

Позовава се на ТР № 1/2021 г. от 01.08.2022 г. на ОСГТК на ВКС. Излага подробни съображения по направените възражения във въззивната жалба.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е постъпила в законоустановения срок, отговаря на изискванията, визирани в нормите на чл. 260 и чл. 261 ГПК, подадена е от субект, разполагащ с правен интерес от атакуване срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, чрез постановилия го съд. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно. Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Въз основа на събраните доказателства и доказателствени средства в хода на производството пред районния съд, доколкото във въззивната фаза на процеса не са представени такива, настоящия съдебен състав приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Районен съд – гр. Габрово е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 във вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ. Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 от КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно действие лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност“, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увредено лице, обхваща следните материални предпоставки: застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинноследствена връзка с противоправното поведение на застрахования и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника – застраховател.

При определяне размера на претендираното заместващо обезщетение е необходимо да се отчете начина на извършването на противоправното деяние, претърпените от ищеца болки и страдания, вследствие на причинените му травматични увреждания, периодът за пълното възстановяване, неговата възраст, причинените му неудобства и дискомфорт при социални контакти, социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие – 17.09.2021 г., както и високият нормативно определен лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застрахованото лице по застраховка „Гражданска отговорност“.

2

Неимуществените вреди представляват неблагоприятно засягане на нематериални, лични блага и не биха могли да бъдат възстановени. Предвиденото в закона обезщетение е заместващо и се определя съобразно критериите на чл. 52 от ЗЗД – „по справедливост“. Това понятие не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да има предвид при неговото определяне.

За да се произнесе първоинстанционния съд е приел за установени фактите относно: естеството на ПТП като реализирано застрахователно събитие, настъпило през време на застрахователния договор, виновно и противоправно поведение на водача, предизвикал ПТП, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответното дружество и наличието на причинна връзка между ПТП и травматичните увреждания на пострадалата.

След подробен анализ на приетите по делото писмени доказателства, заключенията на назначените по делото експертизи и показанията на разпитаните по делото свидетели, е установил, че 28 годишната пострадала е получила следните увреждания: травма на главата, с клинични данни за мозъчно сътресение – лека степен със субективни оплаквания от главоболие и световъртеж, лека дезориентация, „Г“ –образна разкъсно-контузна рана в челно теменната срединно-лява част на главата, с дължина на раменете на раната от по 10 см; кръвонасядане на дясната предмишница с оток на меките тъкани и болезненост, ограничаваща движенията в дясната лакътна става; болезнени движения в шията с ирадираща болка към двете рамена; продължаващи по-късно оплаквания от главоболие и световъртеж; доказана с компютърен Т.ограф междупрешленна задна дискова протурзия в шийния сегмент на гръбначния стълб, на ниво 3-ти/4-ти шиен прешлен, с болков синдром.

Като усложнения са регистрирани по-късно и цефалгичен синдром /главоболие и др./, вертижен синдром /световъртеж и дискоординация/, шиен ветебрален синдром /болков и дискоординационен/, тинитус /пищене, шум в ушите/, тревожнофобиен синдром.

Според вещото лице, уврежданията отговорят да са причинени при процесния пътен инцидент /намират се в причинно следствена връзка с него/ и са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, съчетано с болки и страдания за период от около 6 месеца. Дисковата протрузия е постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, тъй като не се възстановява спонтанно и води до болки за продължителен период от време /усилващи се при натоварване/, а може и да се усложни с дискова херния. Мозъчното сътресение и раната на главата са регистрирани при първичното постъпване в болница /спешен кабинет и неврохирургично отделение – амбулаторен лист и епикриза/. При последващи прегледи и консултации са описани външни увреждания - от съдебния лекар; неврологична травма в зона шия – от преглеждащите невролози и при КТ изследването, посткомоционни промени – от невролог. „Г“- образната разкъсно -контузна рана е в окосмената челна част на главата –срединно и вляво, с дължина на раменете на раната от по около 10 см. Останалият от раната белег е за постоянно. Обективните данни за мозъчно сътресение са медицинските данни от лекуващ лекар, по време на престоя в болница.

Установено е, че медикаментозното лечение в болница подлежи на непосредствен контрол и е несъмнено извършено. Като се вземат предвид претърпените от пострадалата болки и неудобства от физическо естество, присъщи на уврежданията, характера и продължителността на лечението /включващо и тридневно болнично лечение за периода 17.09.2021 г. – 20.09.2021 г./, с общ период на пълно възстановяване от около 6 месеца, преживения стрес от травмиращото събитие с оглед и обстоятелствата, при които е настъпило, при съобразяване и на икономическите условия в страната към момента на настъпване на вредите, въззивният съд счита, че присъденото обезщетение в размер на 16 000 лв. отговаря на принципа на справедливостта, прогласен в чл. 52 ЗЗД.

По делото не е спорно, че ищцата е пътувала на задната седалка без поставен предпазен колан. Това е нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, но според заключението на вещото лице при първия удар предпазния колан не е имал роля и не е могъл да предотврати настъпилите увреждания. Поставеният предпазен колан би могъл да предотврати движението на тялото в 3 цялост напред и при досег с други части на купето, предимно в предно-задна посока. При страничните движения колана не ограничава значително движението на тялото в странична посока. Ударът в главата е предно-страничен. При първоначалния удар отзад по автомобила на пострадалата, с деформация в задната част на автомобила, последващото изместване на автомобила напред и удар в предстоящ друг лек автомобил – деформация отпред и странично, основната енергия е по време на първия удар, с инерционно рязко изместване на тялото на пострадалата назад, с гръб към облегалката на седалката и на главата към подглавника на седалката. При този удар на тялото назад в седалката, обезопасителния колан няма роля, а именно при този удар е настъпило увреждането, което е определено от вещото лице като постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, тъй като не се възстановява спонтанно и води до болки за продължителен период от време, можещо да се усложни с дискова херния. Според вещото лице в този момент са получени и основните увреждания в шийния сегмент на гръбначния стълб, на ниво 3-ти/4-ти шиен прешлен, с болков синдром. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че нарушаването на целостта на фиброзния пръстен на междупрешления диск не се лекува или самовъзстановява с възвръщане на целостта му, а дисковата протрузия е именно белег на такова разкъсване.

Състоянието може само да се контролира, за да не настъпят по-тежки симптоми и влошаване, но не може да се гарантира в бъдеще настъпване на подобни. Тези симптоми са свързани с локална болезненост, тъй като могат да бъдат засегнати нервни коренчета и да бъде засегнати ограничение на шията, изтръпване на ръцете и т.н. В същото време, при последващото предвижване на автомобила напред, последва втори удар, към предния автомобил и тогава може да има наклон на тялото и изместване напред, удар в части от купето и въздействие на предпазния колан. При тези увреждания, поставеният колан би имал положителна роля и не би се получила раната на главата. По делото е доказано, чрез свидетелски показания, че пострадалата е била без поставен предпазен колан. Ищцата е допринесла за причиняването на уврежданията от втория удар, като не е използвала предпазен колан на задната седалка, поради което е налице принос за настъпване на телесното увреждане, който правилно е определен от първоинстанционния съд, като е намалил обезщетението с 1 000,00 лв.