Решение № 97 от 21.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Пловдив, 21.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван М. Минчев при участието на секретаря Надя Др. Точева като разгледа докладваното от Иван М. Минчев Административно наказателно дело № 20235330202208 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е

Наказателно постановление

№

23-0441-000037/20.03.2023 г. на

Началник Сектор при Четвърто РУП - Пловдив при ОД на МВР гр. Пловдив, с което на Л. Н. И. с ЕГН ********** от гр. Пловдив ул. „Даме Груев” № 15, ет.5, са наложени административни наказания глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лв. и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца за нарушение по чл.174 ал.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДВП/ на основание чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДВП, както и е постановено отнемането на 12 /дванадесет/ контролни точки на основание Наредба № Із-2539/17.12.2012г.

Жалбоподателят Л. Н. И. по съображения изложени в жалбата моли съда да отмени процесното НП като неправилно и незаконосъобразно.

Претендира разноските по делото. Редовно уведомена, не се явява лично в съдебно заседание, а се представлява от процесуалния си представител адв. П., който поддържа жалбата и прави същото искане.

Въззиваемата страна Началник Сектор при Четвърто РУП - Пловдив при ОД на МВР гр. Пловдив, не изпраща представител в съдебно заседание. В молба – становище от Началника на Районното управление, депозирана до съда, излага доводи за потвърждаване на обжалваното НП като правилно и 1 законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар и моли съда да го намали до минимума, предвиден в Наредбата.

Съдът като съобрази и анализира доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата на Л. Н. И. е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било санкционирано, поради което е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Л. Н. И. ЕГН ********** от гр. Пловдив е правоспособен водач на моторни превозни средства от 2016 г. с придобита категории „В” и „М” .

На 19.02.2023 г. в гр. Пловдив жалбоподателят И. управлявала лек автомобил „БМВ 3 ЕР РЕИХЕ“ с рег. № ..... като заедно с нея в автомобила се возел още един пасажер. По това време на бул. „Шести Септември“ изпълнявал служебните си задължения по контрол за нарушения на пътя свидетелят С. Д. С. - на длъжност ст. полицай в Четвърто РУП - Пловдив.

Около 01:20 часа, на кръстовището на бул. „Шести Септември“ № 180 забелязал движението на гореописания автомобил и заедно с колега го спрели за рутинна проверка. В хода на проверката водачът на автомобила жалбоподателят И. била поканена да й бъде извършена проба с техническо средство за установяване на наркотични вещества или техните аналози „Drug Test 5000“ с фабричен номер ARKJ 0023. За целта и поради спецификите на устройството, осъщестяващо теста и настройките му да работи на по-високи градуси, И. била отведена с полицейския автопатрул в районното управление.

Около 01:41ч. водачът на МПС отказала да й бъде извършена проверка с тест и затова й бил издаден талон за медицинско изследване № 071480 и ПАМ номер 116 и 117. В талона било отразено, че след връчването на същия, а именно в 02:19 часа на 19.02.2023 г., жалбоподателят трябвало до 45 минути да се яви в УМБАЛ „Св.Георги“ на бул. „Пещерско шосе“.

Впоследствие И. не се подложила чрез биологична проба на химикотоксикологично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, въпреки предписанието й от полицейския орган.

С оглед направените констатации свид. С. съставил срещу Л. Н. И.

АУАН Серия GА AKT: 818057/ 19.02.2023г. за извършено от нея административно нарушение по чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДВП, изразило се в отказа й да й бъде извършена проверка с тест за установяване на наркотични вещества или техни аналози и не изпълни предписание за химикотоксикологично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества и техни аналози. Актът бил предявен на жалбоподателя И., която го подписала с изричното отбелязване,че няма възражения по приетите констатации. Не постъпили и писмени възражения срещу АУАН в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на АУАН и останалите материали по административната 2 преписка било издадено атакуваното Наказателно постановление №

23-0441-000037/20.03.2023г. на

Началник Сектор при Четвърто РУП - Пловдив при ОД на МВР гр. Пловдив, с което били наложени административни наказания за нарушението на правилата за движение по пътищата с дадена в постановлението правна квалификация като тази в АУАН. В НП в неговата описателна част административнонаказващият орган изложил по идентичен като в АУАН начин обстоятелствата на нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДВП.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на писмените доказателства по делото, както и от гласните доказателства – показанията на актосъставителя С. Д. С., който потвърждава авторството на АУАН и талона за медицинско изследване и направените в тях констатации. Пояснява, че И. е била спряна в 1.20 часа, а впоследствие се наложило да бъде отведена в районното управление, за да бъде тествана с техническото средство, където се състоял и отказа й за това.

Часът, който е по акта така излизал на таблета, както е съставен акта.

Съдът изцяло кредитира показанията на свид. С. като обективни и последователни, кореспондиращи и съответстващи на писмените доказателства по делото, дадени от лице, което е незаинтересовано от изхода на производството.

По отношение на АУАН Серия GА AKT: 818057/ 19.02.2023г., съставен от свид. С., съдът счита същият за годно писмено доказателство – като редовно съставен АУАН, ползващ се с доказателствената си сила съобразно чл.189 ал.2 от ЗДВП, чиито констатации не бяха оспорени нито при предявяване на акта, нито чрез възражения в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, а и пред съда. В самия акт жалбоподателят е вписала, че няма възражения по констатациите му, а в издадения й талон за медицинско изследване е посочила, че отказва да се тества, което сочи, че лицето жалбоподател е наясно с вмененото й за извършено административно нарушение и всички обстоятелства на това нарушение, изложени в описателната част на акта.

При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът прие, че жалбоподателят Л. Н. И. с поведението си на 19.02.2023 г. около 01:41часа е осъществила състава на административното нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДВП, тъй като, в качеството на водач на моторно превозно средство – на лек автомобил „БМВ 3 ЕР РЕИХЕ“ с рег. № ..... в гр. Пловдив е отказала да й бъде извършена проверка чрез тест с техническо средство за установяване на употребата на наркотични вещества, което само по себе си е достатъчно да бъде осъществен съставът на това административно нарушение.

В конкретния казус, от обективна страна по безспорен начин се доказа отказът на жалбоподателя И. да бъде изпробвана с техническо средство Дрегер Drug Test 500 с фабричен номер ARKJ 0023. Впоследствие същата не се е подложила и на медицинското изследване, като липсват доказателства, 3 които да опровергаят това обстоятелство, което е равносилно на отказ.

При всички случаи на отказ от извършване на тест с техническо средство съответното длъжностно лице от службата за контрол /в случая това е служителят на Четвърто РУП Пловдив свид. С./ е длъжно да издаде талон за медицинско изследване с оглед извършване на лабораторни изследвания за установяване употребата на наркотични вещества у водача на моторното превозно средство /по аргумент от чл.3А т.1 от Наредба № 1/19.07.2017 г./.

Всъщност следва да се обърне внимание на самите способи за установяване на употреба на наркотици и техните аналози, какъвто е настоящият случай.

Нормата на чл.174 ал.3 от ЗДВП, в хипотезата на управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, предоставя възможност на всеки водач да избира дали да се подложи на проверка на място с техническо средство или да изпълни предписанието за медицинско изследване - химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Право на водача е да избере кои и колко от посочените в закона способи да избере, но същественото е, че той следва да проведе поне едно от изследванията, в противен случай, същият следва да бъде санкциониран именно по чл. 174 ал.

3 от ЗДВП, като в случая не се е провело нито едно от изброените горе.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината - пряк умисъл. Санкционираното лице е съзнавало общественоопасния характер на деянието си, предвиждало е общественоопасните му последици и пряко е целяло настъпването им.

Административното нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДВП е пълно и коректно изписано не само словесно, но и цифрово както от актосъставителя, така и от административнонаказващият орган. Нарушителят И. е била наясно още от самото начало на административното производство за вмененото й за извършено нарушение, доколкото и в описателната част на наказателното постановление са изложени всички обстоятелства от значение за преценката за съставомерността от обективна и субективна страна на процесното нарушение.

Правилно според съдебния състав е приложена и санкционната разпоредба на чл.174 ал.3 от ЗДВП с наложени съответно предвидени наказания по вид и размер за конкретното административно нарушение.

Следва да се посочи, че предвидените административни наказания са конкретно определени от законодателя – глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години, така че и съдът не би могъл да промени същите в насока евентуално на тяхното намаляване.

Съдът не споделя наведеното възражение на жалбоподателя чрез процесуалния му представител в съдебно заседание, изразило се в разминаване на материалната правна норма на наказуемото деяние, доколкото в АУАН е чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДВП, а в НП - чл.174 ал.3 от ЗДВП. Първо, следва да се отбележи,че нормата на чл.174 ал.3 от ЗДВП се явява и 4 материална, и санкционна и изрично наказващият орган е посочил допълнително предложение 2 при налагане на наказанието. Описанието на нарушението, както вече се посочи, в акта и постановлението е абсолютно идентично и съотнесено именно към хипотезата за отказ да се установи употребата на наркотични вещества и техните аналози, въпреки управление на МПС, съответстващо на нарушението и основанието, на което са наложени наказанията. Отделно от посоченото съгласно чл. 26, ал. 1 и 2 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове всеки нормативен акт се състои от членове, като членът може да се състои от алинеи, алинеята от точки, а точката - от букви. Според трайната съдебна практика обаче, прецизирането на правното основание чрез посочване на структурни единици от по- ниско ниво, каквито са отделните изречения, предложения, хипотези, думи, няма правно значение. Използването им в теорията и съдебната практика е факултативно и има за цел единствено поясняване на изложението, без да е отговор на нормативно предписание и без да създава общо задължение за конкретизиране на отделните хипотези на правната норма. Още повече, че в случая няма разминаване на правната квалификация, доколкото, както се посочи, същата се явява материална и санкционна и е посочена както в акта, така и в постановлението. Ето защо безспорно установеното нарушение според настоящата инстанция е подведено правилно към уреждащата го правна норма.

Неоснователни се явяват и доводите за разминаване на часа на нарушението, тъй като има абсолютна идентичност на часа на нарушението – 01:41ч. на 19.02.2023г. в акта и постановлението. По-ранният час – отразен в талона на медицинското изследване сочи начало на рутинната проверка на процесния автомобил и неговия водач. Нуждата от по-късното констатиране на нарушението в 01:41ч, предвид настройките и спецификите на дрегера се потвърди от показанията на свид. С..