Определение № 148 от 12.01.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 148 гр. Варна, 12.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно частно гражданско дело № 20263100500007 по описа за 2026 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството в с правно основание чл. 419, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№95756/17.11.2025г, предявена от К.

С. Й., чрез адв. С., срещу разпореждане № 38516/18.09.2024г., с което е допуснато незабавно изпълнение на издадената по същото ч.гр.д.

№11130/2024г. по описа на ВРС заповед за изпълнение.

Жалбоподателят намира, че неоснователно заповедният съд е постановил незабавно изпълнение на заповедта. Навежда, че извлечението от счетоводните книги на банката, представляващо документ по чл. 417, т. 2 от ГПК, не удостоверява подлежащите на изпълнение вземанията. На първо място в извлечението липсва яснота относно основанието на вземането и фактите, обуславящи възникването на предсрочната изискуемост на дълга.

Посочената в извлечението сметка № ******************* не кореспондира н а сметката, по която според договора за кредит се усвоява дълга. Налице e несъответствие между вземанията по погасителния план към договора и тези по извлечението,

Позовава се, че от съдържанието на приложения по делото договор за кредит не става ясно как се изчислява мораторната лихва при просрочиедали на на ден, месец или година. Изобщо счита, че от договора не може да се изведе конкретната величина на претендираната лихва за забавено изпълнение.

На следващо място намира, че заявителят не е представил доказателства за надлежното упражняване на преобразуващото право да направи дълга изискуем преди падежа. Удостоверяването на действията по повод връчването на това изявление от съдебен изпълнител счита за невярно.

1

При връчване на съобщението на постоянния адреса на длъжника, връчителят не отразил кое лице е дало сведения, че адресатът не живее на адреса.

Поддържа, че на адреса живеят родителите му, който не са отказвали да получат книжата. Настоящият адрес и адресът за кореспонденция с банката са напуснати от адресата, но оспорва като невярно отразяването от съдебния изпълнител относно часовете на посещение, тъй като фактически е невъзможно тези два адреса, намиращи се на 1.8 км един от друг, да бъдат посетени в един и същ час от връчителя.

Релевира оплаквания, че заповедният съд не е извършил дължимата проверка за неравноправни клаузи на потребителското договаряне. Позовава се, че клаузите на ОУ, с които се регламентират размера и основанието за начисляване на мораторна лихва са неравноправни, тъй като противоречат на чл. 33, ал. 2 от ЗПК. Не е спазено изискването за яснота относно начина на образуване на ГПР. За неравноправна намира и договорната разпоредба, по силата на която банката е начислила сумата от 120 лева като “такса разходи при изискуем кредит”.

Въз основа на изложеното настоява за отмяна на обжалваното разпореждане и обезсилване на издадения срещу длъжника изпълнителен лист.

В законоустановения срок от страна на "Банка ДСК" АД, чрез юк. Т. е постъпил отговор. Намира частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение за недопустима, тъй като е депозирана след възражението срещу заповедта за изпълнение. Отделно счита, че самата жалба е нередовна, тъй като е депозирана от представител без права за представителство пред съд. Обосновава, че документът по чл. 418 от ГПК е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Счита, че при преценка за обявената изискуемост съдът не може да извършва проверка за истинността на удостоверените от съдебен изпълнител обстоятелства по връчването. Репликира възражението за неравноправни клаузи. В заключение настоява за потвърждаване на обжалваното разпореждане за незабавно изпълнение.

След като се запозна с жалбата и отговора, по допустимостта на обжалването съдът намира следното:

Възраженията на ответника за неспазване на срока за подаване на жалбата са неоснователни. На осн. чл. 419, ал. 1 от ГПК срокът за обжалване на разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение, е едномесечен срок от връчването на заповедта за изпълнение. Действително с последното изречение на ал. 1 е посочено, че частната жалба се подава заедно с възражението срещу заповедта, но въпросното указание е само досежно общия едномесечен срок, в който се подават жалбата и възражението и съвсем не означава, че двете следва да се подадат непременно в един ден.

Същественото е частният жалбоподател да е оспорил с възражение за заповедта, тъй като депозирането само на жалба без възражение няма да 2 произведе ефект. В такъв случай заповедта би влязла в сила.

В случая съдът съобразява, че жалбата е подадена по пощата на 14.11.2025г. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на 5.11.2025г.

Следователно срокът по чл. 419, ал. 1 от ГПК от връчване на ПДИ е спазен.

Обжалването е инициирано от надлежно легитимирана страна- длъжник, оспорил своевременно издадената срещу него заповед за изпълнение.

Не може да се сподели съображението, че адв. С., чрез която е подадена жалбата не разполага с надлежна представителна власт по делото. Към жалбата е представено пълномощно от жалбоподателя К. Й., в което се съдържа общо упълномощаване за представителство пред различни държавни органи, вкл. и съдебни. На осн. чл. 34, ал. 1 от ГПК общото пълномощие дава право за извършване на всички съдопроизводствени действия.

По същество съдът намира жалбата за частично основателна по следните съображения:

В производството по ч. гр. д. №11130/2024 г. по описа на РС Варна е удовлетворено заявление на "БАНК ДСК" АД, по чл. 417 от ГПК и издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу К. С. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. *************************** за следните парични вземания: сумата от 19217,54 лв. (деветнадесет хиляди двеста и седемнадесет лева и петдесет и четири стотинки) - представляваща изискуема главница, сумата от 2095,35 лв. (две хиляди и деветдесет и пет лева и тридесет и пет стотинки) - дължима договорна (възнаградителна) лихва за периода от 14.08.2022 г. до 27.06.2024 г. вкл., сумата от 287,83 лв. (двеста осемдесет и седем лева и осемдесет и три стотинки) представляваща обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 14.08.2022 г. до 27.06.2024 г. вкл., сумата от 458,65 лв. (четиристотин петдесет и осем лева и шестдесет и пет стотинки) - представляваща законна лихва за периода от 28.06.2024 г. до 29.08.2024 г., сумата от 120,00 лв. (сто и двадесет лева) - представляваща дължими разходи при изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.08.2024 г., до окончателното й изплащане.

Съгласно чл. 419, ал. 3 от ГПК преценката на съда по законосъобразността на разпореждането за незабавно изпълнение обхваща предпоставките по чл. 418, ал. 2 изр. 1 и ал. 3 от ГПК, и наличие на неравноправни клаузи.

Относно оплакванията, че документът по чл. 417, т. 2 от ГПК не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, съдът намира следното: Към заявлението е представено извлечение от счетоводните книги на банкатазаявител. Същото съдържа данни за вида и датата на сключения договор с потребител, посочена е датата на разрешаване на кредита – 19.01.2022 г., договорения размер от 20 000 лева, срока от 120 месеца и валутата на кредита, дата на настъпване на изискуемостта- 28.06.2024 г., броя и размерите на непогасените вноски, респ. частично погасените до датата предсрочната 3 изискуемост, размера на неиздължената главница, този на възнаградителната лихва и периода й, конкретните такси по пера и общо дължимата сума, поради което и същото удовлетворява в пълнота изискванията за редовност на документа, формирали се в съдебната практика, респективно твърденията в обратна насока са неоснователни. Посочената в извлечението сметка очевидно не представлява платежна сметка, по която се погасява задължението, а счетоводна такава. Съображенията за несъответствие по двете сметки е неотносимо. Посочването на IBAN на сметката, по която се погасява дълга не представлява съществен реквизит на извлечението. Аргументите, че вноските по извлечението и погасителния план се различават по съществото си касаят размер на дълга и могат да се изследват само в бъдещото исковото производство при съобразяване на експертно заключение. Освен това в заповедното производство съдът не изследва сбъдването на условието за изменение на размер на вноската.

На следващо място, за да се произнесе по въпроса относно удостоверяването в извлечението по чл. 417, т. 2 от ГПК на ликвидно и изискуемо вземане в размер на 120.00лв., означено като разходи при изискуем кредит е необходимо да се изясни основанието, от което произтича вземането.

В заявлението за издаване на заповед за изпълнение и извлечението от сметка заявителят сочи, че като основание за вземането разходи при настъпване изискуемостта на кредита. Тоест не се касае за такса за извършена банкова услуга, а за разходите на банката, свързани с предсрочната изискуемост на дълга. Следователно въпросната сумата се претендира поскоро като обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в претърпяна загуба – реално сторените разходи по администриране на просрочения дълг.

Фактическият състав, от който възниква вземането за обезщетение обаче предполага установяване на договорно неизпълнение, претърпени вреди под формата на извършени разходи, причинна връзка между неизпълнението и вредите. Фактите от състава на правото на обезщетение за вреди в случая не могат да установяват посредством извлечението от счетоводните книги по чл.417, т.2 от ГПК. Дори и счетоводното извлечение, като извадка от търговските книги на кредитна институция, да е годно да установи размера на вредите, неизпълнението на задължението по оказване на съдействие за връчването стои извън изпълнителното основание. Следователно в коментираната част извлечението не се ползва с предвиденото в процесуалния закон доказателствено значение.

Относно връчването на съобщението за предсрочна изискуемост:

Целта на изявлението е уговореният първоначално срок за изпълнение да бъде трансформиран по начин, че неизправният длъжник да изгуби преимуществото да изпълнява на анюитетни вноски, като целият дълг да стане дължим незабавно. Достатъчно е самото преобразуващо изявление да изхода от кредитора и да има съдържание, което да сочи, че поради неизпълнение, длъжникът следва да плати дължимото преди срока. Не е 4 необходимо, както сочи жалбоподателят, изявлението да съдържа данни за точните размери на неизплатения дълг.

В случая поканата изх. №01-20-09559/25.03.2024г. съдържа изявление за волята на банката да направи дълга предсрочно изискуем, както и препратка към конкретния договор за кредит. Последното е абсолютно достатъчно, за да се приеме, че потестативното право на банката е упражнено надлежно.

Съобразно т.18 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№4/2013г., ОСГТК, при наличието на уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, вземането на банката става предсрочно изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Необходимо е получаването на волеизявлението от длъжника да предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение.

Начинът на удостоверяване на връчването е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване относно обявяване на кредита за предсрочно изискуем. В случая връчването е осъществено чрез съдебен изпълнител, който способ е допустим след изменението на ал. 5 на чл. 18 от ЗЧСИ (изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.). При връчването на книжата чрез съдебен изпълнител е приложим реда на чл. 37 - 58 от Гражданския процесуален кодекс, на осн. чл. 43 от ЗЧСИ.

Разпоредбата на чл. 47, ал. 1 вр. ал.3 от ГПК изисква последователно връчване на съобщението на двата адреса- постоянен и настоящ (ако същите не съвпадат), с цел да се обезпечи узнаването на адресата на съобщението.