Решение № 4672 от 11.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4672 гр. София, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20221110125805 по описа за 2022 година

Производството е по делба на съсобствен недвижим имот и е по реда на чл. 341 и сл. ГПК, намира се във фаза по извършване на делбата.

В процеса е приета за съвместно разглеждане претенция по сметки, заявена от ищцата И. С. А. с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, за осъждане на ответницата А. А. А. да й заплати сума в общ размер на 10 800 лв., представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване на собствените й 5/8 идеални части от делбения имот за периода от 02.10.2022 г. до 02.10.2025 г. (по 300 лева месечно) , ведно със законната лихва върху всяко месечно обезщетение.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

С влязло в сила Решение № 17248/24.10.2023 г., постановено по настоящото дело (потвърдено с Решение № 3989/24.06.2025 г. на СГС), съдът е допуснал съдебна делба, която да се извърши между ищцата И. С. А. и ответницата А. А. А. по отношение на следния недвижим имот:

САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № ***.2787.1.46 по КК и КР на гр. София , представляващ жилище (апартамент № 46) с площ 65,20 кв.м., състоящо се от две стаи, кухня и обслужващи помещения, ведно с мазе № 1 с площ 3,30 кв.м. и ведно с 0,627% от общите части на сградата и 1 правото на строеж върху мястото, с адрес: гр. ****.

Делбата е допусната при квоти: 5/8 идеални части за ищцата И. С. А. и 3/8 идеални части за ответницата А. А. А..

От заключението на вещото лице инж. Б. Т. , изготвило назначената от съда съдебно-техническа експертиза (СТЕ), се установява, че допуснатият до делба имот е реално неподеляем, тъй като плановата схема на помещенията не дава възможност същият да бъде разделен на по-малки самостоятелни жилища, отговарящи на изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗУТ. Справедливата пазарна стойност на имота към датата на експертизата е определена на 145 268,00 евро, което е равностойно на 284 119,50 лева. Съответно, стойността на дела на ищцата (5/8) е 177 574,69 лв., а на ответницата (3/8) – 106 544,81 лв.

В производството е допусната и съдебно-оценителна експертиза (като част от СТЕ) за определяне на пазарния наем на имота. Видно от заключението, общата стойност на средния пазарен наем за процесното жилище за исковия период от 02.10.2022 г. до 02.10.2025 г. възлиза на 13 142,00 евро (равностойни на 25 703,48 лева).

В процеса, с Определение на съда № 45609 / 03.11.2025., е приета за съвместно разглеждане претенция на ищцата с правно основание чл.31, ал.2 ЗС за осъждане на ответницата да й заплати сума в размер на 10 800 лв.обезщетение за лишаване от право на ползване на имота за периода 02.10.2022г. до 02.10.2025г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.10.2019г. до окончателното изплащане.

Ищцата с предявяване на исковата молба е отправила покана до ответницата за заплащане на обезщетение за едноличното ползване на делбения имот и лишаване то й от правото на ползване на идеалната й част от него в размер на 300 лв. месечно, считано от 02.10.2022г. до 02.10.2025г.

Видно от отбелязването на поканата обективирана в исковата молба е била връчена на ответницата на 02.09.2022г.

В хода на процеса ответницата, чрез своя процесуален представител, е депозирала писмено становище, в което изрично заявява, че не оспорва факта, че живее в процесния имот. Оспорва се единствено размерът на претенцията, като се твърди, че същият надвишава пазарния наем за припадащата се идеална част, както и че ищцата сама е напуснала жилището преди 25 години и проявява агресия, с което препятства съвместното ползване.

2

В производството е допусната, назначена и изслушана съдебно техническа експертиза.

Видно от заключението, общата стойност на средния пазарен наем за процесното жилище за исковия период от 02.10.2022 г. до 02.10.2025 г. възлиза на 13 142,00 евро (равностойни на 25 703,48 лева).

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на влязлото в сила решение по допускане на делбата , писмените доказателства и заключението по съдебно-техническата експертиза, което изцяло кредитира като компетентно, обективно и обосновано. Признанието на неизгоден за ответника факт (изключителното ползване на имота) също се цени от съда.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

По претенцията на ищцата с правно основание чл.31, ал.2 ЗС.

Приета е претенция на ищцата за осъждане на ответницата да й заплати сума в размер на 10 800 лв.-обезщетение за лишаване от право на ползване на имота за периода 02.10.2022г. до 02.10.2025г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.09.2022г. до окончателното изплащане.

Разгледана по същество тази претенция е основателна в пълен размер.

Всеки съсобственик може да си служи с общата вещ, съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Това е част от правомощията на всеки собственик. В случаите, когато общата вещ се ползва лично само от един от съсобствениците, то той дължи обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени от деня на писменото поискване /чл.31, ал.2 ЗС/.

Следователно, за да възникне правото на съсобственик да получи обезщетение, следва да е налице ползване на общата вещ от някой от другите съсобственици, респ. другия съсобственик, това ползване да е лично и не ползващия съсобственик да е отправил писмено искане до останалите за заплащане на такова обезщетение. Обезщетението се дължи от деня на писменото поискване до момента на предявяване на претенцията.

В случая се установи изпращане на писмена нотариална покана от ищцата до ответницата с искане на обезщетение. Доказа се връчване на поканата на ответницата на 02.09.2022г., а претенцията е заявена до първото заседание втора фаза от делбата.

3

Безспорно се установи, включително от изричното признание на ответницата в нейното становище, че за исковия период (02.10.2022 г. – 02.10.2025 г.) тя е ползвала еднолично целия наследствен имот. Твърденията на ответницата за влошени отношения и невъзможност за съвместно ползване не изключват правото на неползващия съсобственик да получи обезщетение за това, че е лишен от ползите на своята идеална част.

Налице са предпоставките за уважаване на претенцията. Съгласно СТЕ, пазарният наем за целия имот за процесния период от 36 месеца е общо 13 142,00 евро (25 703,48 лв.). Съобразно квотата на ищцата (5/8), припадащата й се част от пазарния наем възлиза на 16 064,67 лв.

Тъй като ищцата е предявила претенцията си в по-нисък размер – за общо 10 800 лв. (по 300 лв. на месец) – и съдът не може да присъди повече от поисканото, искът се явява основателен и доказан в пълния предявен размер от 10 800 лв. Възражението на ответницата за прекомерност на претенцията се явява неоснователно, тъй като поисканата сума е по-ниска от реалната пазарна стойност на ползването, установена от вещото лице. Върху главницата се дължи и претендираната законна лихва за забава

По извършването на делбата.

В случая се касае за недвижим имот – жилище (апартамент), допуснат до делба и реално неподеляем съгласно приетата по делото СТЕ, т.е. не могат да се образуват самостоятелни дялове за съделителите съобразно квотите им.

Следователно единственият законоустановен способ за ликвидиране на съсобствеността върху тези недвижими вещи е изнасянето им на публична продан, съобразно разпоредбата на чл.348 ГПК. Получената от проданта цена следва да се разпредели между съделителите при квоти от правото на собственост, съгласно решението по допускане на делбата. Получената от проданта цена следва да се разпредели между съделителите при квоти от правото на собственост, съгласно решението по допускане на делбата: 5/8 за ищцата и 3/8 за ответницата.

По разноските:

На осн. чл. 355 ГПК вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съделителите следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на СРС дължимите държавни такси, в размер на 4% върху стойността на припадащите им се дялове, определен на база пазарната 4 стойност на имота от 145 268 евро (284 119,50 лв.)

Ищцата следва да плати държавна такса в размер на 7 102,99 лв. (4% върху 177 574,69 лв.), а ответницата следва да заплати държавна такса в размер на 4 261,79 лв. (4% върху 106 544,81 лв.).

Ответницата следва да бъде осъдена да заплати и държавна такса върху уважената претенция по сметките в размер на 4% върху 10 800 лв., която възлиза на 432,00 лв. Разпоредбата на чл. 355 ГПК предвижда, че страните в делбеното производство заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им.

Процесуалният представител на ищцата (адв. П. П.) е поискал присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Закона за адвокатурата (оказване на безплатна правна помощ) за процесуално представителство по иска по чл. 31, ал. 2 ЗС.

Размерът на дължимото възнаграждение се определя съгласно чл. 7, ал.

2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Тъй като материалният интерес е в размер на 10 800 лв.

(попадащ в хипотезата от 10 000 до 25 000 лв.), минималното възнаграждение е 1300 лв. плюс 9 % за горницата над 10 000 лв., кояето възлзиза в размер на 1372 лева (701,49 евро) (1300 лв. + (800 лв. * 9%) = 1300 лв. + 72 лв. = 1372 лв.) Тази сума се дължи от ответницата на процесуалния представител на ищцата по претенцията по чл. 346 ГПК.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН допуснатия до съдебна делба неподеляем недвижим имот, както следва:

Апартамент с идентификатор № ***.2787.1.46 по КК и КР на гр.

София, одобрени със заповед № РД – 18-48/12.10.2011 г. на Изп. директор на АГКК, представляващ жилище с площ 65,20 кв.м., състоящо се от две стаи, кухня и обслужващи помещения, ведно с мазе № 1 с площ 3.30 кв.м. и ведно с 0,627 % от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, с адрес: гр. **, при съседи по схема, както следва: на същия етаж – обект с идентификатор № ***.2787.1.67, № ***.2787.1.45, под обекта- обект с 5 идентификатор № ***.2787.1.43, над обекта- няма при ПЪРВОНАЧАЛНА ЦЕНА от 145 268 евро.

ОТ ПОЛУЧЕНАТА при проданта сума, ДА СЕ ОБРАЗУВАТ ДВА ДЯЛА, ПО ЕДИН ЗА всяка от страните: И. С. А. ЕГН **********– 5/8-ми ид.ч. и за А. А. А. ЕГН ********** – 3/8- ми ид.ч.

ОСЪЖДА И. С. А., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СРС в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса съобразно стойността на дела си в размер на 3 631,70 евро (равностойни на 7 102,99 лв.).

ОСЪЖДА А. А. А., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СРС в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса съобразно стойността на дела си в размер на 2 179,02 евро (равностойни на 4 261,79 лв.).

ОСЪЖДА, на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, А. А. А., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на И. С. А., ЕГН **********, сума в размер на 5 521,95 евро (равностойни на 10 800,00 лв.), представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване на 5/8 идеални части от съсобствения имот за периода от 02.10.2022 г. до 02.10.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата от 02.09.2022г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА А. А. А., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СРС в полза на бюджета на съдебната власт сума в размер на 220,88 евро (равностойни на 432,00 лв.), представляваща дължима държавна такса върху уважената претенция по сметки.

ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, А. А.

А., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на адв. П. П. (САК) сумата от 701,49 евро (равностойни на 1372,00 лв.), представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по уважената претенция по чл. 31, ал. 2 от ЗС.

Решението може да бъде обжалвано пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6