Решение № 2820 от 01.11.2019, Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2820 01.11.2019 година град Бургас

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Бургаски районен съд пети граждански състав

На четиринадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в състав:

Председател: Магдалена Маринова

При секретаря: Анелия Такова, като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 7 943 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото по делото е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по повод искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д-р П. Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, офис4, ет.2, представлявано от Николина Тодорова Станчева, чрез процесуален представител, за приемане за установено по отношение на ответника З.С.М., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на ищеца по договор за паричен заем № 5358830/24.05.2017 г., сключен между „Вива кредит” ООД и длъжника, сумата от 900 лева (деветстотин лева), представляваща дължима главница – задължение по договор за паричен заем № 5358830/24.05.2017 г., сключен между „Вива кредит” ООД и длъжника, сумата от 157,77 лева (сто петдесет и седем лева и седемдесет и седем стотинки) договорна лихва за периода 23.06.2017 г. – 18.02.2018 г., сумата от 397,71 лева (триста деветдесет и седем лева и седемдесет и една стотинки) такса за експресно разглеждане на документи, сумата от 175 лева (сто седемдесет и пет лева) такса разходи за извънсъдебно събиране на задължението, сумата от 70 лева (седемдесет лева) такса разходи за дейност на служител, сумата от 397,71 лева (триста деветдесет и седем лева и седемдесет и една стотинки) неустойка за неизпълнение на задължение от

23.06.2017 г. – 18.02.2018 г., сумата от 52,14 лева (петдесет и два лева и четиринадесет стотинки) обезщетение за забава, начислено върху главницата за периода 24.06.2017 г. – 30.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 30.08.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата от общо 93,01 лева (деветдесет и три лева и една стотинка) – разноски по делото за заплатена държавна такса в размер на 43,01 лева и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, плащане на които е разпоредено със Заповед № 3256 от

03.09.2018 година, постановена по частно гражданско дело № 6422 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година.

Фактическите твърдения, изложени в исковата молба и уточненията към нея са следните:

На 24.05.2017 година между ответника и „Вива Кредит“ ООД е сключен договор за заем за предоставяне на сума в размер на 900 лева, която З.С.М. се задължил да върн, заедно с договорна лихва в размер на 117,53 лева.

На 02.02.2018 година е подписано приложение към сключен рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/, с който ищецът придобил посоченото по – горе вземане, заедно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. В исковата молба е посочено, че ответникът е уведомен за цесията лично, по пощата с обратна разписка.

По отношение на задълженията по договора ищецът конкретизира следното:

Замателят се задължил да върне сумата, получена на основание договора на 9 равни месечни вноски в размер на 157,77 лева всяка, с падеж на първа погасителна вноска на 23.06.2017 година и падеж на последна погасителна вноска на 18.02.2018 година.

Ищецът счита, че с подписване на договора за кредит ответникът е удостоверил, че е получил сумата, предмет на договора.

В исковата молба е изложено още, че на основание сключения договора за заем и Тарифа на „Вива кредит“ ООД, при забава на плащането на погасителна вноска по договор за предоставяне на паричен заем, на четвъртия и осемнадесетия ден забава заемателят дължи на кредитора заплащането на сумата от 10,00 лв., а на единадесетия и двадесет и петия ден забава дължи на кредитора заплащането на сумата 15,00 лв., като максималният размер на начислените разходи не може да превишава 75,00 лв. за заемни суми в размер на 300,00 лв., 125,00 лв. за заемни суми в размер на 400,00 лв. и 175,00 лв. за заемни суми от 500,00 лв. до 1 500,00 лв. Сумите се начисляват за да покрият направените разходи от страна на заемодателя за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писмени покани и електронни съобщения за събирането на просрочените вземания. Ищецът излага, че на основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника е начислена такса разходи за събиране на просрочени вземания в размер на 175,00 лв. Твърди, че страните са договорили, че при забава на плащането на която и да е погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 57 календарни дни, на петдесет и осмия ден забава заемателят дължи на заемодателя заплащането на еднократна сума в размер на 70,00 лева, представляваща направените разходи за събиране на просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на вземането. На това основание на длъжника е начислена такса разходи за дейност на служител в размер на 70,00 лв.

Ищецът твърди и, че съгласно клаузите на договора, заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно - поръчител физическо лице, което да представи на заемателя бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 годишна възраст; да работи на безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000,00 лв.; през последните 5 години да няма кредитна история в ЦКР или да има кредитна история със статус не по- лош от 401 „Редовен“; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател или валидна банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора, която да е валидна за целия срок на договора за заем. Предвид обстоятелството, че заемателят не е представил на заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 397,71 лева, която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 9 равни вноски, всяка в размер на 44,19 лева, дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем.

Ищецът твърди, че подписвайки договора за кредит, заемателят е заявил, че преди подписване на договора е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документите за одобрение на паричния заем, предоставяна от кредитора, за което дължи сумата 397,71 лв., която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 9 равни вноски, всяка в размер на 44,19 лева, включени са в размера на всяка погасителната вноска и се дължат на падежните дати на погасителните вноски.

По този начин погасителната вноска, която следва да заплати заемателя е в размер на 205,91 лева, която включва вноската по кредита, вноската по неустойката и вноска по таксата за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит.

На длъжника е начислена лихва за забава за периода от 24.06.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, която е в размер 52,14 лева и представлява сбор от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна вноска с настъпил падеж.

Заемателят, който е ответник в настоящия процес не е извършвал плащания по договора.

По изложените съображения ищецът счита, че ответникът дължи сумите, описани в исковата молба, както и разноските, направени по водене на делото, включващи сумата 325.00 лева, от които 25.00 лева по чл.13, т.2 от НБПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300 лева по чл.25 от НБПП.

В преклузивния едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез назначения на основание чл.

47 от ГПК процесуален представител – адвокат Г. е дал писмен отговор на предявения иск.

На първо място от името на ответника е направено възражение за недопустимост на иска, тъй като не е уведомен за договора за цесия преди подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, а и рамковия договор, подписан много преди сключване на договора за потребителски кредит, въз основа на който е основана исковата молба, не може да замести конкретния договор за цесия. При това положение процесуалният представител на ответника счита, че няма доказан действителен договор за цесия и ищецът няма право да предяви този иск.

На следващо място от името на ответника е оспорена и основателността на иска по изложените по – горе съображения. В допълнение е посочено, че към исковата молба не е представена справка по чл. 366 от ГПК за необходимите изчисления, от които да се изчисли точния размер на иска.

В писмения отговор процесуалният представител на ответника оспорва верността и истинността на представените договори, като в допълнение на твърдението за това, че отделните подписи на ответника се различават, излага и довод, че факта на особеното представителство също е основание да предприеме това процесуално действие.

На следващо място от името на ответника е посочено, че по делото липсват твърдения и доводи, че ответника е уведомен за настъпване на предсрочна изискуемост на задълженията по договора за потребителски кредит. В този смисъл се позовава на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 година по т.д № 4/2013 на ОСГТК.

В писмения отговор е посочено, че уговорките за възлагане в тежест на ответника на суми накърняват добрите нрави, което е основание за нищожност по чл.26 от ЗЗД. С отделните уговорки за суми, които са посочени по основания от ответника и съвпадат с посочените в исковата молба дългът нараства два пъти и половина без реално основание.

Предявеният установителен иск по реда на чл.422 от ГПК е допустим, тъй като със Заповед № 3256 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 03.09.2018 година, постановена по частно гражданско дело № 6422 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, е разпоредено плащане в полза на ищеца от ответника на сумите, индивидуализирани в исковата молба, както и предвид връчване на заповедта по презумпцията по чл. 47 от ГПК.

В съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмена молба, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск, сочи доказателства. В заседание по същество на спора и в писмен бележки излага подробни фактически и правни доводи за основателност и доказаност на предявените искове.

В съдебно заседание ответникът, чрез назначения на основание чл.47 от ГПК представител, поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор. В заседание по същество на спора излага подробни фактически и правни доводи за неоснователност на претенцията.

Исковете са предявени по реда на чл. 422 от ГПК и са с правно основание чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД, чл. 240, ал.2 вр. чл. 79 от ЗЗД, чл.79 от