Решение № 70 от 02.02.2022, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Кюстендил, 02.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Калин К. Василев при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело № 20211520101478 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.

Образувано е по искова молба, депозирана от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, рег.№ 542097902 чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – клон България, ЕИК 204915054, гр. София, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, чрез юрисконсулт Н. М., против Л. Й. Г., ЕГН:**********, адрес: с. П. ч., ул. „Н. ж.“ №*.

В исковата молба се сочи, че с Договор за потребителски паричен кредит PLUS 15999678 от 29.05.2018 г. дружеството–кредитор отпуснало паричен кредит в размер на 36 000 лв., както и застраховка в размер на 16 200 лв. Сумата била изплатена от кредитора, което Г. била удостоверила с подписването на договора. Длъжницата се била задължила да погаси задължението на 120 месечни вноски, всяка по 606,76 лв., при ГПР в размер на 11.26 % и ГЛП 9.85 %. На 28.11.2018г. между същите страни било сключено Споразумение за частично предсрочно погасяване при което Г. погасила общия си дълг към кредитора със сумата от 14 250 лв. и това довело до формулиране на нова месечна вноска в размер на 413,09 лв. при запазване броя на вноските и продължителността на договора. На 10.01.2020г. Г. била преустановила плащането по задълженията си. Поради това на основание чл. 5 от Договора вземането станало изискуемо в пълен размер, според ищеца, в случай, че длъжникът просрочел две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която била 20.02.2020 г. На тази база се твърди, че Г. следвало да изплати остатъка от 28300 лв., но не го сторила. След обявяването на кредита за предсрочно изискуем длъжникът бил погасил на 18.06.2020 г. 413,09 лв., а на 23.06.2020 г. – 413,09 лв. в резултат на плащанията главницата понастоящем била в размер на 19462, 51 лв., 1 възнаградителната лихва – 8 207,47 лв. за периода 20.01.2020 г. до 20.05.2028г., мораторна лихва – 118,49 лв., начислена върху главницата за периода от 20.02.2020г. до 12.03.2020г. и мораторна лихва за периода 14.07.2020г. до 16.02.2021г., както и законна лихва за забава върху главницата, считано от постъпване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението. Претендират се още разноски по заповедно производство / ч.гр.д. №357/2021г. по описа на КРС/ в размер на 579,24 лв. за държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство, както и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение по настоящото исково производство и 574,23 лв. държавна такса по исковото производство.

Ето защо се поддържа искане за осъждане на ответника да плати на ищеца сума в размер на 28 967, 03 лв. /главница и лихви/ по цитирания договор, разноски по заповедно производство / ч.гр.д. №357/2021 г. по описа на КРС/ в размер на 579, 24 лв. за държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство, както и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение по настоящото исково производство и 574, 23 лв. държавна такса по исковото производство, ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК не е депозирала писмен отговор.

След изтичане на срока за отговор Г. е депозирала становище с вх. №5209/29.11.2021 г., което по аргумент на чл. 64, ал. 1 от ГПК не може да се цени като писмен отговор.

В съдебно заседание ищцовата страна не се явява, но поддържа исковата молба чрез предварително депозирана в този смисъл молба, а ответната страна се явява и оспорва претенциите на ищцовото дружество.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетия като доказателство по делото Договор за потребителски паричен кредит PLUS – 15999678 от 29.05.2018 г. /л.6-12/, БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.

„Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр. 14 предоставило на ответника кредит в размер на 36 000,00 лв. Отразено е, че лихвеният процент е 9.85%, а ГПР е 11.26%. Посочена е такса ангажимент 1260 лв., а размерът на месечната вноска е 606,76 лв., като общият брой на е вноските е 120. Общата стойност на плащанията е 72 811.20 лв. Приложен е погасителен план, в който липсва диреференциация след погасяване на всяка вноска какъв е остатъкът от договорната лихва, прави ли се плащания към застрахователната премия и такса ангажимент. Последната вноска е фиксирана за 20.05.2028 г.

На 28.11.2018г. между същите страни е сключено споразумение за частично предсрочно погасяване /л.13-1л.17 по делото/, от който е видно, че Г. е изплатила на ищцовото дружество сума в размер на 14 250 лв. В споразумението е посочено, че внасянето на тази сума остатъкът по главницата е 20 579,29 лв., като отново не е направено разграничение дължи ли се и колко договорна лихва, такса ангажимент, 2 застрахователна премия. Приложен е нов погасителен план, по който месечната вноска е в размер на 413,09 лв., като е запазен броят на оставащите вноски.

Представена е по делото покана до Г. /л.18/ за погасяване на задължение в размер на 19 462,51 лв. главница, договорна лихва в размер на 8838,25, обезщетение за забава от 16,28 лв., или обща сума в размер на 28 317,04 лв. В документа се заявява, че задължението на ответницата е обявено за предсрочно изискуемо. Няма по делото данни тази покана да е била връчена на длъжника.

Не се спори между страните, че Г. е внесла на 18.06.2020 г. 413,09 лв. и още толкова на 23.06.2020 г., след което е преустановила изобщо плащанията към кредитора.

Приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза установява усвояване на сума в размер на 34 740 лв. по процесния кредит, получена от ответника на 31.05.2018 г. С погасителния план към споразумението за частично предсрочно погасяване на кредита не е направено разграничение за формирания остатък от главница и лихва след всяка вноска. Отразено е, че към 21.12.2019 г. размерът на непогасената главница е 18750,33 лв. Обезщетението за забава, формирано върху всяка просрочена вноска, е в размер на 327,83 лв. поради липса на дирефенциация от страна на ищцовото дружество за начина на погасяване на възнаградителната лихва до размерът й не може да бъде установен.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

С оглед твърденията на страните, съдът приема, че е сезиран с осъдителни искове по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от с.к. с правно основание. чл. 240 от ЗЗД, вр. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД.

По допустимостта: Предявени са осъдителни искове по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, с осъждане на ответника за вземането, заявено по реда на чл. 410 ГПК, за което е било образувано ч. гр. д. № 357/2021 г. на КРС.

При извършената служебна проверка за допустимост на исковата претенция се установи, че в полза на ищеца не е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за вземането, предмет на настоящата искова молба. С Разпореждане №260289 от 26.02.2021г. по ч.гр.д. №357/2021г., с което е оставено без уважение заявлението на ищцовото дружество за издаване на заповед за изпълнение, му е указано за възможността да предяви осъдителен иск за вземането си в едномесечен срок от съобщението. Същото е получено на 21.06.2021г., а на 19.07.2021г. е депозиран екzемпляр от входирана искова молба от същата дата. При посочените съображения претенцията е допустима.

По основателността:

Не е спорно, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А, и ответника е бил сключен договор за потребителски кредит, усвояването на който се доказва посредством платежно нареждане към длъжника, което обстоятелство освен това е установено и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза.

Липсва спор и по това, че ответникът е останал задължен по този договор.

От горното следва, че страните са сключили договор за потребителски кредит, 3 който попада под защитните клаузи, залегнали в ЗПК и ЗЗП.

На първо място следва да се посочи, че не е настъпила предсрочна изискуемост на вноските по договора поради следното:

Действително в чл. 5 от процесния договор е упоменато, че при просрочие на две или повече месечни задължения, считано от падежната дата на втората пропусната вноска, то остатъкът от вземането става изискуемо в пълен размер. Тази уговорка може да породи действие в случай, че бъде надлежно обявена предсрочната изискуемост на длъжника, за което сочи чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции и константната съдебна практика. Т.е. предсрочната изискуемост не следва по силата на договора, а следва нарочно уведомяване за това на длъжника. В случая по делото е приложена покана в този смисъл, но липсват доказателства тя да е доведена до знанието на длъжника. Наред с това е валидно уведомяването на длъжника за настъпила предсрочна изискуемост чрез връчване на препис от исковата молба, но следва ищецът да релевира такова искане – в смисъл връчването на ИМ да се счита за покана за уведомяване за предсрочна изискуемост. Такова изявление от страна на ищеца липсва, както в исковата молба, така и в останалите молби до съда.

Следователно съдът не може да трактува за обявена предсрочната изискуемост на база невръчено съобщение до длъжника, вместо по липсващо изявление това да стане с връчване на препис от ИМ. Предсрочната изискуемост на вземането по договор за заем за потребление или за кредит, уредена в нормите на чл.71 ЗЗД и чл.432 ТЗ, представлява преобразуващо право на кредитора за изменение на договора и, за разлика от общия принцип по чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните. Волеизявлението следва да достигне до насрещната страна, но не се нуждае от приемане и същото поражда действие, ако са били налице обективните предпоставки за предсрочната изискуемост, уговорени в договора или предвидени в закона. Въпросът е разгледан и в мотивите към ТР №3/2017г. от 27.03.2019г., постановено по ТД №3/2017г. на ОСГТК на ВКС.

На следващо място договорът е недействителен при следните аргументи:

За наличието на основания за нищожност на договора съдът е длъжен да следи и служебно. Извършената проверка в т. см. е в контекста на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, която предвижда, че договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всичките му елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.

В случая не е спазено изискването за минимално допустимия размер на шрифта при изготвянето на договора, а именно - не по-малък от 12. След извършване на сравнение, за което не са нужни специални знания, може да се изведе, че при съставяне на договора за отпускане на потребителски кредит е използван шрифт с размер 11.

Действително, съдържанието в погасителния план е с по-голям шрифт, отколкото това на останалата част от договора, но това не променя общия извод за нарушение на императивна норма.

В раздел „Параметри и условия“ от договора за кредит е отразен ГЛП в размер на 9,85 %, а ГПР е 11,26%. По отношение на размера на ГПР следва да се държи сметка за разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, предвиждаща, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, или ГПР не може да надвишава 50%. Именно този лимит е 4 надхвърлен, доколкото в същия раздел е фиксирана дължимостта на „застрахователна премия“ в размер на 16 200 лв. и на „такса ангажимент“ в размер на 1260 лв., които сумарно с ГПР 11,26 %, реално обуславят ГПР в стойност над 50 %, тъй като и тези суми, следва да се калкулират към годишния процент на разходите. По този начин, заради нарушението на нормата на чл.19, ал. 4 ЗПК, то на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК клаузата е нищожна и не може да породи действие или договорната лихва е недължима на още едно основание.