Решение № 945 от 14.08.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 945 гр. Бургас, 14.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. С.а като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20222100502189 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по жалба на Р. Х. А. - длъжник по изпълнително дело №20217090400063 по описа на Ч. Я. Б., срещу отказът на последния да прекрати изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, въпреки, че последната молба на взискателя за извършване на изпълнителни действия е от 30.06.2014г.

Моли отказът на Ч. Я. Б. да бъде отменен, а съдебният изпълнител да бъде задължен да прекрати изпълнителното дело поради настъпила перемпция. Направено е и акцесорно искане съдът да вдигне наложените запори, както и евентуално наложените други принудителни и обезпечителни мерки.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК не е постъпило писмено възражение от взискателя.

Видно от преписката по изпълнителното дело, препис от жалбата не е връчен на взискателя, понеже Ч. е констатирал, че той е починал /няма данни кога е станало това/.

Ч. Я. Б. е приложил копие от изпълнителното дело, както и мотивите си във връзка жалбата /л.5 от настоящото дело/. Счита, че жалбата е неоснователна. Сочи , че поканата за доброволно изпълнение до длъжника е връчена на 22.01.2014г. Вследствие наложения запор върху трудовото възнаграждение по делото имало плащания до 16.10.2014г. На основание заповед на министъра на правосъдието от 2017г. делото било изпратено за по- нататъшно изпълнение на Ч. Х. Г., с район на действие ОСВарна. За времето от 4.07.2018г. до 9.04.2021г. изпълнителното дело било под № 20188920401573 по описа на Ч. Х. Г.

1

На основание заповед на министъра на правосъдието от 2019г. изпълнителното дело било преобразувано под № 202147090400063 по описа на Ч. Б..

На 19.08.2022г. бил наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника.

Същата била уведомена от Ч., че има задължения за такси по изпълнителното дело, които същата отказвала да плати. Сочи, че след преобразуване на изпълнителното дело има наложени запори, които прекъсват давността.

Според съдебният изпълнител няма основание да се приложи разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, с който се уреждат задълженията между страните по изпълнителното дело, но не и задълженията за таксите на Ч.

След преценка на твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд приема следните фактически и правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл.435, ал.2, т.6, предл.2 от ГПК.

Същата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, в законоустановения срок, от лице, което има правен интерес от обжалването. Внесена е дължимата държавна такса. С оглед изложеното съдът приема жалбата за редовна и допустима, поради което следва да я разгледа по същество.

Първоначално делото е образувано под № 20147090400001 по описа на Ч. Я.

Б., във връзка с искане от 7.01.2014г. на взискателя К. С. К.. С него взискателят е поискал да бъде наложен запор на тру3довото възнаграждение на длъжника, както и възбрана върху недвижимите имоти, които бъдат открити след извършена справка. Н. Ч.

Б. са възложени всички правомощия по чл.18 ЗЧСИ, включително определяне начина на изпълнение.

Принудителното изпълнение е предприето въз основа на изпълнителен лист от 2.01.2014г., издаден по ч.гр.д.№ 10414/2012г. по описа на РС- Варна, съгласно който длъжникът Р. Х. А. е осъдена да заплати на взискателя сумата от 12912,64 лв.представляваща главница по договор за текущо потребление от 27.12.2004г., сключен с „Банка ДСК” ЕАД,, ведно със законната лихва от 16.07.2012г. до окончателното плащане, както и съдебно- деловодни разноски в размер на 892,09 лв.

Непосредствено след образуването на изпълнителното дело, на 8.01.2014г. е изискана справка от ТД на НАП- Варна за декларираното имущество и сметки на длъжника, както и справка в Службата по вписванията за вписванията по партидата на длъжницата.

На 14.01.2014г. Ч. Б. е разпоредил да бъде наложена възбрана върху недвижим имот на длъжницата /идеални части от УПИ/, описан в решение по гр.д.№ 196/2007г. на РС- Павликени. Възбраната е вписана под №28, т.I от 17.01.2014г.

На 17.01.2014г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжницата в „Травъл Партнър” България, гр.Варна. Дружеството е уведомило Ч., че трудовия договор на длъжницата е до м.февруари 2014г. поради което ще изпълнява запора до края му.

На 21.05.2014г. е изпратено ново запорно съобщение до същото дружество, кжето изпратило ново уведомление до Ч., че трудовото правоотношение с длъжницата е по срочен договор от 16.05.2014 г. до 30.09.2014г. включително, поради което ще извършва удръжка от трудовото й възнаграждение до посочената дата.

2

Видно от отбелязването на гърба на изпълнителния лист, удръжки от трудовото възнаграждение на длъжницата са правени в периода от 10.03.2014г. до 8.12.2022г.

С разпореждане от 17.01.2014г. по изпълнителното дело са присъединени задължения на длъжницата в размер на 2625,18 лв. и лихва в размер на 2065,71 лв. съм РС- Павликени по гр.д.№ 196/97г., както и други публични задължения на длъжницата от 2008г. към ОДМВР Варна, по ДОО, по ЗО и по УПФ. Общия размер на описаните по- горе публични вземания към длъжницата са били в размер на 3483,18 лв. /главница/ и 3130,88 лв.- лихва.

Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжницата на 22.01.2014г., чрез лице от домашните /Адамов/.

По заповед на Министъра на правосъдието, в периода 2017-2019г. целият архив на Ч. Я. Б., ведно с процесното изпълнителното дело е предаден на Ч. Х. Г. с район на действие ОС- Варна. В този период е изискана справка от ТД на НАП- Варна за публичните задължения на длъжника.

На 9.04.2021г. Ч. Я. Б. е преобразувал делото под № 2021709040063.

На 9.04.2021г. е изискана справка за регистрирани трудови договори на длъжницата, както и справка от НАП за имущественото състояние на длъжника.

С оглед констатираното трудово правоотношение от 2022г. , на 16.05.2022г. Ч.

Б. е наложил запор на трудовото възнаграждение на длъжницата от работодателя „ХАСТИНС РЕСТОРАНТИ” ЕООД, а на 28.10.2022г.- на трудовото й възнаграждение в „ДОДУШЕВ ФУУД” ЕООД.

На 10.11.2022г. по изпълнителното дело е постъпила молба от Р. Х. А. за прекратяването на изпълнителното дело поради настъпила перемпция, както и за вдигане на наложените запори и евентуални други принудителни или обезпечителни мерки.

С писмо изх.№ 3835/17.11.2022г. до длъжницата Ч. Я. Б. е уведомил длъжницата, че молбата й е оставена без уважение, като е посочил, че по изпълнителното дело са извършвани изпълнителни действия, за които същата е своевременно уведомявана, поради което няма предпоставки за прекратяване на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Същото има характеристиките на отказ да бъде прекратено изпълнителното производство, поради което подлежи на обжалване на основание чл.435, ал.2, т.6, предл.2 от ГПК.

При така установените факти, съдът приема следните правни изводи:

Предпоставката за прекратяване на изпълнителното производство са изчерпателно изброени в чл.433, ал.1 от ГПК, като според нормата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК една от тях е взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години /с изключение на делата за издръжка, какъвто не е настоящия случай/.

В мотивите на т.10 към ТР №2/13г. от 26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013 на ОСГТК на ВКС са разяснени предпоставките, при които настъпва прекратяването на изпълнителното дело поради т. нар. „перемпция“.

В тях е посочено следното: „Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният 3 изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Разпоредбата на чл.433, ал.1 ГПК изисква съдебният изпълнител да прекрати изпълнителното производство с постановление, но неговият акт има само декларативен характер, защото когато прекратяването е по силата на закона /както е в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК/, прекратителният ефект настъпва с осъществяването на съответните правно релевантни факти и обжалването е без значение за момента на настъпването на ефекта“.

В съдебната практика- например Решение №37 от 24.02.2021г. по гр.д.№1747 на ВКС, както и Решение №3/4.02.22г. по гр.д.№1722/21г. на ВКС, постановени от четвърто гр. отд., е изяснено, че едни и същи факти могат да имат значение както за давността, така и за перемпцията. В първото от цитираните решения е посочено също, че двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява принудително изпълнение /включително доброволно, например по постигнато споразумение между страните/, т.е. осъществяването на всички поискани способи е приключило /успешно или безуспешно/ или поисканите не могат да се осъществят по причина, за която взискателят отговаря- след направеното искане не е внесъл такси и разноски, не е оказвал необходимото съдействие и така е осуетявал неговото прилагане.

Настоящият съдебен състав счита, че последното, предприето от взискателя чрез Ч.

Б. изпълнително действие /преди прекратяването на делото на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК/ е запорът, наложен на 21.05.2014г., от което постъпления по делото е имало до 16.10.2014г., поради прекратяване на ТПО на длъжницата с дружеството „Травъл Партнър България” ЕООД. След тази дата не са извършвани никакви изпълнителни действия нито от Ч. Б., нито от Ч. Г., до преобразуването на делото под нов номер през 2021г.

От изложеното следва, че още към 16.10.2016г., т.е. преди изпращането на делото на Ч. Х. Г. е бил изтекъл срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК и изпълнителното дело е било прекратено ex lege поради настъпила перемпция. Следователно, през 2022г. Ч.

Б. е наложил запор на трудовото възнаграждение на въззивницата по вече прекратено дело, поради което това изпълнително действие е ирелевантно за предмета на настоящото дело. В случая не е налице хипотеза, в която перемирано дело е образувано под нов номер по молба на взискателя /който междувременно е починал/, във връзка с което ново дело да е наложен запора, а се касае за едно и също изпълнително дело, чийто номер е променен на основание чл.33 и сл. от ЗЧСИ.

Ирелевантен е и доводът на Ч., че длъжницата е задължена за разноски по изпълнителното , което според него е пречка за прекратяване на делото. Такова изискване в закона няма въведено. Ч. разполага с възможността да потърси твърдените от него вземания спрямо длъжницата по съдебен ред- чл.79, ал.3 от ЗЧСИ.

Ето защо Бургаският окръжен съд приема, че обжалваното постановление е незаконосъобразно и следва да го отмени.

Делото следва да се върне на Ч. Я. Б., който на основание чл.434, ал.1 ГПК е длъжен да констатира настъпилата перемпция с постановление за прекратяване и 4 съгласно чл.433, ал.3 ГПК служебно да вдигне наложените запори и възбрани.

Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ отказът на Ч. Я. Б., обективиран в писмо изх.№

3835/17.11.2022г. до длъжника Р. Х. А., да констатира на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК настъпилото ex lege прекратяване на изпълнително дело № 20217090400063 по описа на Ч. Я. Б. /предишен номер 20147090400001/.

ВРЪЩА делото на Ч. Я. Б. за конституиране наследниците на взискателя К. С. К., издаване на постановление за прекратяване на производството по изпълнително дело №20217090400063 на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК и за вдигане на наложените запори и възбрана на основание чл.433, ал.3 ГПК, след като постановлението за прекратяване влезе в сила.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________