Определение № 1873 от 19.07.2022, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1873 гр. София, 15.07.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно частно гражданско дело № 20221000501920 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 274 и следв. от ГПК и е образувано по обща частна жалба на С. Д. С. /чрез адв. Б. от АК-Пазарджик/ и Д. Д. С. /чрез адв. М. от САК/ против определение № 5261/07.06.2022 г., постановено по гр.д. № 1573/2022 г. по описа на Софийския градски съд /СГС/, I-1 състав, с което e прекратено производството по същото дело с оглед процесуалната му недопустимост /чл. 130 ГПК/.

Жалбоподателите навеждат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради несъобразяването му с материалния и процесуалния закон, като молят САС за неговата отмяна, делото да се върне на градския съд ведно с даване на указания съдопроизводствените действия по казуса да продължат. Процедурата по чл. 276, ал. 1 ГПК не се прилага в случая.

Частната жалба е депозирана в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна е и е допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството в първата инстанция е образувано по искова молба на С. Д. С. и Д. Д. С. с предявен против Е.И. Х. и В. В. Х. отрицателен установителен иск /чл. 124 ГПК/, че ответниците не са собственици на недвижим имот-Апартамент № 48 в гр.***, ж.к. „***“, бл.***, вх.*, ет.* със застроена площ 185.29 кв.м., представляваща самостоятелен обект с кадастрален идентификатор ***, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена.

Ищците твърдят, че са придобили правото на собственост върху посочения имот въз основа изтекло в тяхна полза давностно владение с издаден за това нотариален акт № 126, том X, рег.№ 114552, дело № 1610/2006г. на нотариус с район на действие - СРС.

1

Владението установили през 1995г. и в продължение на повече от десет години упражнявали явно и несмущавано фактическа власт с намерение за своене, при липса на претенции от трети лица, включително държавата или Столична община. Ответниците се легитимирали като собственици с нотариален акт № 93, том II, рег.№ 8426, дело № 275/2009г. издаден по реда на чл.35 ЗЖСК. През 2009г. ответниците Е. и В. Х. предявили срещу тях ревандикационен иск по чл.108 ЗС за установяване правото на собственост и предаване владението върху същия имот с образувано гр.д. № 8219/2009г. на СГС, 1-17 състав, по което е постановено съдебно решение, понастоящем обжалвано с висящо в.гр.д.№ 5460/2018г. по описа на САС. В рамките на това производство направили оспорващи и защитни възражения, но доколкото те не могат да бъдат осъществени със съдебен акт, притежаващ сила на пресъдено нещо, обосновават правен интерес от предявяването на настоящия отрицателен установителен иск, с който да се отрече правото на ответниците и като последица отмяна на НА № 93/2009г. Твърдят, че ответниците не са станали собственици, защото към деня на издаване на НА № 93/2009г. не са били налице предпоставките на чл.35 ЗЖСК и конкретно към 17.07.2009г. не е била приета окончателна цена за имота от общото събрание на ЖСК; блокът, в който се намира апартамента не е бил въведен в експлоатация, а построен на груб строеж и в този смисъл е представлявал незавършено жилище, както и че праводателят им ЖСК „Български художник“ не е бил собственик на съответния спорен имот.

Софийският градски съд, след извършена служебна справка е констатирал, че е налице висящо исково производство по гр.д.№ 8219/2009г. на СГС, 1-17 състав, с предявен от Е. и В. Х. ревандикационен иск по чл.108 ЗС с предмет посочения имот. Правото на собственост са основали на членствено правоотношение в ЖСК „Български художник" и издаване на нотариален акт за апартамента по чл.35 ЗЖСК. Ответници по този иск са ищците по настоящото дело, както и Р. И. Б. и Д. Д. С. с наведени множество възражения в оспорване правото на собственост, включително и възражение за придобиване на имота въз основа изтекла придобивна давност. С постановеното на 30.10.2017г. съдебно решение СГС уважил иска, но същото не е влязло в сила поради обжалването му пред САС с образувано в.гр.д.№ 5460/2018г. на САС.

При така изложените факти и обстоятелства, I-1 състав на градския съд е преценил, че въпросът за правото на собственост върху процесния апартамент № 48 в гр.София вече е предмет на разглеждане по иска с правно основание чл.108 ЗС и по него подлежи на изследване и произнасяне със съдебно решение дали принадлежи или не на ищците Е. и В.

Х., което ще формира сила на пресъдено нещо между страните по този въпрос. При наличието на висящо производство по ревандикационен иск не е налице правен интерес от предявения последващо отрицателен установителен иск, тъй като предметът на двете дела е идентичен, поне що се отнася до установяване правото на собственост върху конкретния имот. Недопустимо било едновременното разглеждане в едно или отделни производства на искове за собственост между едни и същи страни и за един и същ имот.

Настоящият състав на апелативния съд изцяло споделя доводите на СГС в изложеното 2 определение, като в допълнение, също извърши служебна справка за движението по цитираното в.гр.д.№ 5460/2018г. по описа на САС /касаещо предявен ревандикационен иск от Е. и В. Х. против С.С. и Д.С. за процесния апартамент/ и установи, че делото продължава да е висящо и във фазата по събиране на доказателствата, а следващото открито заседание по делото е насрочено за 13.10.2022 г. от 14.00 часа.

Също така, следва да се посочи, че по иск за собственост-положителен или отрицателен установителен, респ. ревандикационен, ответникът следва да изчерпи всичките си възражения срещу заявеното от ищеца право, вкл. и възраженията си за придобиването на имота по давност /чл. 131 във връзка с чл.133 ГПК/. Надлежно въведените възражения стават част от предмета на делото и по тях съдът дължи произнасяне при разрешаването на правния спор относно съществуването на претендираното право на собственост.

Незаявените възражения, които се основават на осъществили се до този момент факти и обстоятелства се преклудират. Както заявените във висящото производство, така и незаявените в законовия срок не могат да бъдат релевирани в нов процес между същите страни по предявен от ответника отрицателен установителен иск за същото нещо, както е в случая.

От исковата молба на С.и е видно, че ищците завяват право на собственост върху имота на основание придобивна давност, започнала да тече още през 1995г„ което са противопоставили като възражение в неприключилото към момента исково производство по предявения срещу тях от ответниците ревандикационен иск от Х.и. В подадения по това дело писмен отговор са релевирали и други възражения, касаещи предпоставките за издаване титул за собственост по чл.35 ЗЖСК, в тази част и че праводателят ЖСК „Български художник“ не е притежавал правото на собственост, по същество съвпадащи с тези посочени в исковата молба. Дори и някои от тях да не са били наведени във висящото дело /доколкото не са новонастъпили факти и обстоятелства/, това не може да послужи като основание и не обуславя правен интерес от водене на производството по чл. 124 ГПК, за което е образувано гр.д. № 1573/2022 г. на градския съд.

Налага се извод, че атакуваното определение на СГС е правилно и същото следва да се потвърди.

Водим от изложеното, Апелативен съд – София, ГО, 7 с-в,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 5261/07.06.2022 г., постановено по гр.д. № 1573/2022 г. по описа на Софийския градски съд.

Определението може да се обжалва пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му с 3 частна касационна жалба с излагане на основания за допускане до касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4