Определение № 3033 от 07.10.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3033 гр. София, 07.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Иванка Иванова като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20261000502278 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 ГПК - чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от ищеца

„КОНТИНВЕСТ“ ООД срещу определение, постановено в проведеното на 07.07.2026 г., постановено в проведеното на 07.07.2026 г. открито съдебно заседание по т. д. № 1373/2024 г. по описа на СГС, ТО, 14 състав, с което е прекратено производството по делото. Излага съображения, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалния закон.

Поддържа, че искът е предявен пред български съд на основание чл.4, ал.1, т.2 КМЧП, поради което неправилно с обжалваното определение решаващият съд е приел липса на международна компетентност. Ищецът е юридическо лице, регистрирано в Република България. На основание т.12 от Общите условия за разрешаване на възникнали между страните по договора правни спорове се прилага френското право. Поддържа, че е уговорен факултативен арбитраж пред Търговския съд в Париж, ако страните постигнат допълнително споразумение за отнасяне евентуално възникнал спор пред него. Счита, че Търговският съд в Париж разглежда международни търговски спорове като арбитраж, доколкото Международната камара е структура към държавния Търговски съд в Париж, която разглежда международни спорове като арбитраж. Твърди, че Международната камара повежда производство по собствени правила, различни от тези на държавната юрисдикция Търговски съд в Париж. Поддържа, че правният статут на френския арбитраж е съмнителен, с оглед възможността му ефективно да реши правния спор. От 01.01.2025 г. Търговския съд в Париж е преименуван а Съд по икономически дейности в Париж за срок от 4 години на експериментален принцип, който разполага с разширени компетенции. Липсата на трайност и установена практика счита, че компрометира доверието в способността му да осигури ефективно и справедливо разрешаване на правни спорове, което нарушава принципа на правна сигурност и легитимни правни очаквания. Твърди, че съставът на този съд е различен и той се състои от избрани непрофесионални 1 съдии, наричани консулски съдии, съдии, упражняващи професията н земеделски стопани назначени от министерство на правосъдието и секретар.

Така съдът е насочил своята юрисдикция към спорове между земеделски производители, какъвто не е спорът, предмет на делото. Счита, че не е налице ясна индивидуализация на съда, който би могъл да бъде предмет на едно евентуално допълнително арбитражно споразумение между страните, а заложеното в процесния договор от 2021 г. не се отнася за Съда по икономическите дейности на Париж.излага съображения, че в случая Регламент № 1215/2012 г. не намира приложение, тъй като е налице изключението на чл.1, § 2, б.“г“ – наличието на арбитражна клауза, който определя друг орган, на когото правният спор е подведомствен. Твърди, че в договора е уговорена факултативна арбитражна клауза, като с нея страните изначално изключват приложението на посочения регламент. Легитимните правни очаквания на ищеца са били насочени към сключване на допълнително споразумение относно отнасянето на евентуален спор до въпросния арбитраж, но такова не е било постигнато. С оглед на това счита, че единственият приложим правен ред е националното законодателство на ищеца по делото – чл.4, ал.1, т.2 КМЧП. Дори да се приеме приложимост на цитирания регламент, то липсва постигната ясна и недвусмислена уговорка и постигнато между страните по договора съгласие за изключителен избор на съд о смисъла на регламента. В случая страните не са посочили Търговския съд в Париж като компетентен съд, а са посочили неговата международна камара, която действа като арбитражна камара. По делото не е доказано, че страните са имали обща воля да предоставят изключителна компетентност на този съд и да изключат други съдилища. Поддържа, че решаващият съд не е установил съдържанието и вида на уговорката между страните. Съгласно практиката на СЕС основната цел на разпоредбите относно споразуменията за избор на съд е да се зачете сводната и независима воля на страните, както и да се гарантира, че действително е постигнато съгласие между тях. Счита, че постигането на една обща клауза, каквато е налице между страните, за всички случаи, която обхваща всички настоящи и бъдещи спорове между страните е недействителна. Поддържа, че една страна не може да се позовава на споразумение за избор на съд, ако спорът няма връзка с конкретното правоотношение, за което е било сключено споразумението, за да се избегне възможността една страна да бъзе изненадана от предоставянето на компетентността определен съд по отношение на всички спорове, които могат да възникнат от отношенията й с другата страна по договора и които произтичат от правоотношение, различно от това, във връзка с което е било сключено споразумението. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на СГС за продължаване на процесуалните действия.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от насрещната страна „TIMAB MAGNESIUM“ Ltd, с който я оспорва.

Излага съображения, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно. Счита, че правилно решаващият съд е установил съдържанието на чл.12 от Общите условия и въз основа на ангажираните по делото доказателства е приел, че Търговският съд в Париж (Международна камара), е част от френската съдебна система, който разглежда като първа инстанция търговски спорове по реда на френския процесуален кодекс.

Излага съображения, че в случая приложение намира Регламент (ЕС) № 2

1215/2012 г, а не нормата на чл.4, ал.1, т.2 КМЧП. Счита, че неправилно ищецът счита, че чл.12 от Общите условия съдържа арбитражна клауза, тъй като тя е озаглавена „Клауза за юрисдикция“приложимо право“ и посочва изключителна компетентност на Търговския съд в Париж/Международна камара. От събраните по делото доказателства за френското право е установено, че Търговският съд в Париж, преименуван от 01.01.2025 г. на Съд по икономически дейности, е първоинстанционна държавна юрисдикция, която разглежда търговски спорове по реда на френския ГПК. С оглед на това счита, че клаузата на чл.12 от Общите условия не е арбитражна. Фактът, че Международната камара има процесуални правила за международни търговски спорове не я превръща в арбитраж, тъй като държавните съдилища могат да имат специализирани състави, международни камари и специални процедурни протоколи, без да губят характера си на орган на държавна съдебна власт. В тази насока са събраните по делото доказателства, като ищецът не е представил такива, установяващи, че Търговският съд в Париж, Международна камара е арбитраж. В условията на евентуалност поддържа, че дори да се приеме, че чл.12 от Общите условия съставлява арбитражна клауза, то това не води до компетентност на българския съд. Съгласно формираната съдебна практика липсата на яснота относно конкретния институционален арбитраж води до недействителност на арбитражното споразумение.

Определянето на процедура или орган без избрана арбитражна институция не може да замести липсващата индивидуализация на конкретен арбитраж. В посочената клауза не е посочена арбитражна институция, а държавен съд.

Липсата на валидна арбитражна клауза не води до приложимост на КМЧП, а спорът остава в приложното поле на Регламент № 1215/2012 г., поради което компетентността следва да се определи по седалището на ответника или по релевантното място на изпълнение, но не и по седалището на ищеца. Излага съображения, че клаузата на чл.12 от Общите условия съставлява валидно споразумение за избор на съд по чл.25 от посочения Регламент. Счита, че с обжалваното определение решаващият съд е извършил задължителната проверка за действителност на клаузата за избор на съд. Поддържа, че клаузата е достатъчно определена, доколкото посочва конкретен съд – Търговски съд в Париж/Международна камара. Посочена е изключителна компетентност, която се отнася за конкретно правоотношение. Счита, че жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че Общите условия са част от договора, а се позовава на чл.12 от тях, поради което е налице изразено съгласие на страните за избор на компетентен съд по чл.25 от цитирания регламент. Излага съображения, че няма изискване за последващо споразумение след възникване на спора. Самата договорна клауза е израз на предварително изрично съгласие, а не се въвежда условие за бъдещо съгласие след сключване на договора. Клаузата на чл.12 от Общите условия не обхваща всички възможни спорове между страните, а урежда спорове, свързани с поръчките и договорните отношения, по които са приложими Общите условия. С оглед на това счита, че клаузата е свързана с конкретно определено договорно правоотношение. В случая се претендират суми за сочено недоставено количество стока, мораторна лихва и обезщетение за вреди от договорно неизпълнение, поради което спорът попада в обхвата на чл.12 от Общите условия. Промяната в наименованието на Търговския съд в Париж не води до неприложимост на посочената клауза. Поддържа, че промяната в 3 организацията и наименованието на съда не рефлектира по какъвто и да е начин на компетентността му. В условията на евентуалност поддържа, че дори да се приеме, че чл.12 от Общите условия не поражда прано действие, то компетентен е съдът в Република Франция, а не СГС. По делото не е доказано основание за приложимост на специална компетентност по място на изпълнение. Ответникът своевременно е въвел възражение за липса на международна компетентност. Моли съда да остави без уважение частната жалба.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и прецени доводите на жалбоподателя, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е депозирана от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

СГС е сезиран с иск, предявен от „Континвест“ ООД срещу Тимаб Магнезиум, за заплащане на сумата от 60 625, 64 лв. - недължимо платена сума за недоставено количество от заявена по договор № 61-3702/20.10.2021 г. стока, 14 699, 13 лв. – мораторна лихва за периода 14.07.2022 г. – 02.07.2024 г., 3 000 лв. – частичен иск от 273 360 лв. – пропусната полза от продажба на закупена стока при последващата реализация, 3 000 лв. – частичен иск от пълния размер от 225 216 лв. – претърпяна загуба от дължими неустойки на клиент, трето лице, за което е било предназначено недоставеното количество стока и 8 510, 45 лв. – допълнително платена цена за закупуване на заместваща стока. Ищецът твърди, че между страните са подписани два договора – договор за покупко - продажба и доставка на 576 Mt, сключен на 20.10.2021 г., с цена от 164 160 евро и дата на доставка от 25.10.2021 г. до 06.11.2021 г., както и договор за покупко-продажба и доставка на 480 Mt, сключен на 23.10.2021 г., с цена 151 200 евро с дата на доставка от 03.11.2021 г. до 19.11.2021 г. Ищецът се позовава на приложимост на чл.4, ал.1 КМЧП. В чл.12 от общите условия към процесните договори е уговорен факултативен арбитраж пред Търговския съд в Париж, ако страните постигнат допълнително споразумение за отнасяне евентуално вънзникнал спор пред него. Твърди, че такова допълнително споразумение не е постигнато между страните във връзка с възникналия спор.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва същата. Позовава се на приложимост на чл.12 от Общите условия за експорт, озаглавен „Юрисдикция/Приложимо право“, представляваща арбитражна клауза, която определя международната компетентност по спора. Дори при липсата на арбитражна клауза СГС не е компетентен да разгледа спора, предмет на делото, тъй като по силата на чл.7, ал.1, б.“б“, пр.2 от Регламент 1215/2012 г. на ЕС при международна продажба на стоки компетентен е съдът, където съгласно договора са доставени стоките.