Определение № 767 от 19.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 767 гр. Пловдив, 19.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно частно гражданско дело № 20255300500503 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от Д. М. М. против определение № 444/10.01.2025г., постановено по гр. д. № 3864 по описа за 2024г. на Пловдивски районен съд, XXIV гр. с., с което се отхвърля частично молбата на ищеца за изменение на решение № 4518/15.11.2024г. в частта за разноските.

Жалбоподателят намира определението за неправилно, като счита определения адвокатски хонорар за несправедлив.Моли за отмяна на определението в обжалваната част и уважаване на искането в претендирания размер.

Ответникът по частната жалба изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли същата да се остави без уважение като неоснователна.

Против определението на районния съд е постъпила частна жалба и от „КРЕДИТО“ ООД, ЕИК 204554530, представлявано от управителя Р.Т. чрез адв. С.С.., в частта, с която се оставя без уважение молбата на ответника за изменение на решение № 4518/15.11.2024г. в частта за разноските, вместо което се увеличава присъдения в полза на ЕАД Д. М. адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА от 120 лева с ДДС на 240 лв. с ДДС.

Жалбоподателят оспорва определението като неправилно, като счита че присъденото адвокатско възнаграждение с ДДС е прекомерно.Била налице и недобросъвестност от ищеца.Не било налице основание и за присъждане на възнаграждение по два отделни иска, при положение че осъдителният иск бил отхвърлен.Поради това жалбоподателят моли определението в оспорваната част да бъде отменено и претендира да му бъде присъдено възнаграждение по отхвърления иск.

Съдът намира частните жалби за допустими, а разгледани по същество за неоснователни, по следните съображения:

По предявените обективно съединени искове за прогласяване нищожността на клауза в договор за потребителски кредит от разстояние № OL00071450 от 01.12.2022г., предвиждаща такса за експресно разглеждане, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави и осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за връщане на 1 сумата от 125 лева, като получена при начална липса на основание, районният съд се е произнесъл, като е уважил установителния иск, съотв. отхвърлил е осъдителния иск, поради плащане в хода на процеса и е осъдил ответника да заплати на пълномощника на ищцата, предоставил й безплатна плавна помощ на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., възнаграждение в размер на 120 лева с ДДС.

В обжалваното определение районният съд е изложил доводи за неоснователност на искането за изменение на решението в частта, с която адвокатското възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ е присъдено с ДДС.Приел е, че доставката е възмездна, тъй като положения от адвоката труд като краен резултат бива възмезден.

Районният съд е счел за частично основателна молбата на ищеца за увеличаване на присъденото възнаграждение, приемайки, че такова следва да бъде присъдено и по установителния иск.

Видно от приложения в първоинстанцонното производство договор за правна защита и съдействие и пълномощно, на ищцата е предоставена безплатна правна помощ от ЕАД „Д.

М.“, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с уважената част от иска. Същевременно разноски на ищеца по осъдителен иск се дължат и в хипотеза, когато задължението е погасено в хода на производството, какъвто е настоящия случай, тъй като забавата на длъжника е дала повод за завеждане на делото. Ответникът от своя страна има право на разноски, когато предявения иск срещу него е отхвърлен и той с поведението си не е дал повод за завеждане на делото арг. от чл. 78, ал. 2 от ГПК. С оглед на това районният съд правилно в случая е присъдил разноски само в полза на ЕАД Д. М. на основание чл. 38 от ЗАдв.

При присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, съдът се ръководи от правилото, че при положителен резултат от производството, на адвоката се дължи възнаграждение от насрещната страна по спора, макар и такова да не е било заплатено поначало от ползвалата адвокатското съдействие страна. Съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет при определяне на размера на възнаграждението, а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от правната и фактическата сложност на делото (аргумент от решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22).

При извършването на преценка за размера на възнаграждението за осъществената правна помощ в случая настоящият състав взе предвид, че делото не се отличава с фактическа и права сложност.Действително оказана е правна помощ по два иска, но защитавания материален интерес по осъдителния иск е много малък, а изхода на същия е обусловен от резултата по установителния иск.С оглед на това настоящия състав намира, че определеното от районния съд възнаграждение по 120 лева с ДДС за всеки от исковете е адекватно на фактическата и правна сложност на делото, извършените от адвоката процесуални действия и защитавания материален интерес.

Относно начисляването на ДДС върху възнаграждението на адвоката, предоставил безплатна правна помощ, настоящият състав също споделя практиката, която приема, че е налице услуга – обект на облагане по см. на чл. 2, ал.1 във вр. с чл. 8 от ЗДДС – в този см. е налице многобройна съдебна практика – напр. определение № 50161/15.06.2023г. по гр. д. № 1537/2022г. на ВКС, III г. о., определение № 50093/11.05.2023г. по гр. д. № 1638/2021г. на ВКС, II г. о. и др.

Предвид гореизложеното частните жалби са неоснователни и следва да се оставят без уважение, а определението на районния съд като правилно следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 248 от ГПК, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 444/10.01.2025г., постановено по гр. д. № 3864 по описа за 2024г. на Пловдивски районен съд, XXIV гр. с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3