Решение № 31 от 18.02.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Велико Търново, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20254000500426 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 285 / 27.06.2025 г. по гр.д. № 80/ 2024 г. по описа на ОС – Плевен е отхвърлен като неоснователен предявеният от В. В. Х. срещу Център за спешна медицинска помощ /ЦСМП/ гр. Русе иск с правно основание чл.49 ЗЗД във вр. чл.45 ЗЗД за сумата 300 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща му В. Г. Х., починал на 22.11.2018 г. в резултат на лекарска грешка, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.11.2018 г. до окончателното й изплащане. Решението е постановено при участието в производството като трето лице – помагач на страната на ЦСМП – Русе на ЗК „Лев Инс“ АД.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от В. В. Х., който счита постановения акт за неправилен и незаконосъобразен поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и очевидна необоснованост. Сочи, че първоинстанционният съд е подминал с пълна игнорация почти всички доводи на ищцовата страна и изложените от него мотиви почти буквално възпроизвеждали цели пасажи от писмената защита на насрещната страна. Развива подробни съображения в подкрепа на тезата си, че по делото са доказани всички елементи от фактическия състав, обуславящ ангажирането на отговорността на ЦСМП за причинените му неимуществени вреди, като акцентира върху фактите, които установяват противоправното поведение на д-р Г. и причинно-следствената връзка 1 между конкретното поведение и настъпилия резултат. Сочи, че д-р Г. е игнорирал обективни оплаквания, които сочат на възможен сърдечен проблем, още повече, че при приемане на сигнала случаят е квалифициран с код „червено“- А1 като „критичен спешен пациент“; че същият няма специалност „Спешна медицина“, нито друга клинична специалност съгласно т.3.4, раздел I на МССМ и работодателят е толерирал тази му некомпетентност; че не е снел подробна анамнеза, не е извършил необходимия обем диагностични изследвания съобразно наличната апаратура, като не е използвал втория електрокардиограф, свързан телеметрично със специализираната кардиологична болница „Медика Кор“, поставил е погрешна диагноза, не предложил хоспитализация и предписал погрешна терапия. Отрича наличието на съпричиняване на резултата от починалия В. Х., изразяващо се в неспазване на препоръката на д-р Г..

Излага, че препоръката е била за вземане на болничен лист и почивка в домашна обстановка, като пострадалият се е доверил на внушеното му от лекаря, че състоянието му е относително добро и закупил предписаното му от него лекарство, което облекчило мускулните му болки и допълнително го успокоило. Счита, че дори и да беше посетил личния си лекар, няма каквато и да било сигурност, че той е щял да диагностицира признаците на исхемична болест и да го насочи към кардиолог при положение, че не е бил регистриран като пациент с хронични кардиологични проблеми. Във въззивната жалба не се навеждат оплаквания срещу извода на първоинстанционния съд за липса на противоправно поведение на втория екип на ЦСМП, посетил дома на Х. на 22.11.2018 г. и не се поддържат твърденията в исковата молба за допусната лекарска грешка от него. Моли обжалваното решение да бъде отменено и съдът да уважи исковата му претенция с присъждане на търсеното обезщетение, ведно със законната лихва от 22.11.2018 г. до окончателното изплащане.

Процесуалният му представител адв. Д. Р. претендира присъждането на адвокатско възнаграждение за двете инстанции на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.

В срока за отговор по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Център за спешна медицинска помощ гр.Русе. Ответникът счита жалбата за неоснователна. Съдът, при правилно приложение на процесуалните правила, отделил спорните от безспорни обстоятелства по делото и обсъдил всички събрани доказателства и доводи на страните. Изложените мотиви били изключително подробни и задълбочени и постановеният акт бил законосъобразен, в съответствие и с константната съдебна практика. Безспорно било установено, че първият лекарски екип извършил обстоен преглед на пациента, а вторият – активна реанимация, при което не са налице действия, увеличили риска или ускорили настъпването на смъртта на Х..

Сочи, че реалното здравословно състояние на същия не е било проявено и не е могло да бъде установено с методите, с които разполагат екипите на ЦСМП, а констатираното с достъпните методи за диагностика на място състояние не било животозастрашаващо и не налагало спешен транспорт до лечебно заведение. В това 2 отношение се позовава на заключението на вещите лица и твърди, че при неуточнена диагноза за пациент с гръдна болка не се налага транспорт до болница. Поддържа, че по делото не е установена по категоричен начин конкретната причина за смъртта на Х., при което счита за правилен извода на съда за липса на причинно-следствена връзка като елемент от фактическия състав на деликта, до какъвто извод било достигнато и в рамките на воденото по случая досъдебно производство въз основа на извършените множество експертизи. Поддържа възражението си за съпричиняване на вредите от починалия, който не спазил дадените му от д-р Г. препоръки за покой и преглед при личния лекар, и това негово поведение било установено по делото от събраните доказателства. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира присъждането на направените по делото разноски.

Третото лице – помагач на страната на ЦСМП – Русе – ЗК „Лев Инс“ АД е депозирало отговор със становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита постановения акт за обоснован и законосъобразен. След анализ на събраните по делото доказателства съдът формирал правилен извод, че не е налице основание за ангажиране отговорността на ЦСМП с оглед липсата на причинно-следствена връзка между настъпилия летален изход и действията на медицинските лица. Моли решението да бъде потвърдено.

Въззивната жалба изхожда от страна с правен интерес да атакува първоинстанционното решение, подадена е в законовия срок и отговаря на изискванията за редовност на процесуалния закон по чл.261 ГПК, поради което е процесуално допустима. В изпълнение на задълженията си по чл.269 ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, в рамките на въведените оплаквания срещу първоинстанционния акт, намира следното:

ВТАС намира за необходимо да обобщи накратко фактическата обстановка по делото, тъй като първоинстанционният съд не е очертал релевантите за спора факти, възприети от него при анализ на събрания доказателствен материал, а само е включил в обстоятелствената част на решението си обемна, излишна фактология с почти дословно копирани отразените в протоколите от съдебни заседание свидетелски показания.

Жалбоподателят В. В. Х. – ищец пред ОС – Плевен е син на В. Г. Х., починал на 22.11.2018 г. Не се спори и това се установява от приложената по делото медицинска 3 документация, че на 20.11.2018 г. фактическата съжителка на В. Х. и майка на ищеца Денка Тодорова е подала сигнал на тел.112, че съжителят й „го притиска в сърцето като стягане на периоди, в момента е пребледнял и е много зле, гадене и повръщане също има, болката е само в сърдечната област на приливи и отливи“, че това се случва за първи път и че той не приема лекарства. В 21.22 ч. сигналът е предаден на ЦСМП Русе и приет от дежурния диспечер медицинския фелдшер Д. Г., която с оглед оплакванията преценила, че се касае до случай с код „червен“, който се поставя при най-висока степен на cпешност, и че трябва да бъде изпратен най-добрия екип на разположение, включващ лекар, докато в другите участвал фелдшер. Медицински екип с ръководител д-р Е. Г., мед. сестра С. Н. и шофьор С. И. потеглил в 21.25 ч. и пристигнал на адреса след 2 мин. – в 21.27 ч. На Х. бил извършен преглед, който по твърдения на екипа продължил по-дълго от обикновено – около 45 – 50 мин., понеже било съобщено за гръдна болка и пациентът имал съмнение за сърдечен проблем, затова стояли по-дълго, за да проследят състоянието и да се убедят дали има такъв.

Във фиш за СМП № 16468 не е посочен час на отпътуване от адреса. В рамките на прегледа д-р Г. снел анамнеза от болния, отразена във фиша: че същият се оплаква от болка и тежест в гърдите, отпадналост и умора, не е боледувал до сега освен от простудни заболявания и че колегата му с ОВИ. Пациентът бил контактен, адекватен, разговарял смислено и просто бил обезпокоен – бил изплашен и притеснен от тази болка. Измереното кръвно било в норма. Направили му кардиограма с хартиен кардиограф, който по показания на св. Н. прави автоматичен разчет, и в случая не отчел отклонения от нормата. Твърденията му относно разчета се подкрепят от показанията на св. Н. и св. д-р Г. Г., който е ръководил екипа, посетил дома на Х. на следващия ден. На последния кардиограмата му била показана от съпругата на Х. и не му направило впечатление да има някакви отклонения от нормалното, които да налагат откарването на пациента в болница – категоричен е, че ако имало нещо, щял да го запомни. Въпросната кардиограма не е представена като доказателство по делото, като ищецът и ангажираните от него свидетели оспорват изготвената от екипа на д-р Г. ЕКГ да е била оставена в дома на Х.. С оглед кореспондиращите помежду си и взаимнодопълващи се показания на служителите на ЦСМП – д-р Г., мед. сестра Н., д-р Г., мед. сестра Д., съдът приема, че кардиограмата е била оставена на разположение на пациента. Д-р Г. посочва, че Х. се оплакал от опасваща болка по хода на реброто, отиваща към гърба, която се засилвала при дълбоко вдишване, а при издишване намалявала. Споделил за свой колега, болен от вироза. Въз основа на всички тези данни и понеже тогава имало грип щам „Брисбейн“, той стигал до извода, че става въпрос за вирусна инфекция, която прави възпаление на междуребрен нерв и от там се появявала болката. Казвал му, че в момента няма признаци на сърдечно заболяване, кардиограмата му била добра, че ако иска, може да се консултира с други лекари, които ще му кажат същото. След като говорили пациентът видимо се ободрил и се 4 почувствал по-добре, което се потвърждава и от св. Н. и св. И.. Поставил диагноза „интеркостална невралгия“ и „остра вирусна инфекция“, препоръчал му режим на покой и го насочил към личния му лекар, за да получи болничен лист, като му обяснил, че без почивен режим са възможни усложнения от ОВИ. Съдът не кредитира показанията на св. Н., че дадената препоръка била да посети личния лекар освен за болничен и евентуално да му направи втора кардиограма, ако се наложи, и на св. И., че била да го посети и за да му даде направление за специалист. Техните показания се разминават както помежду си, така и с обясненията на д-р Г.: „Твърдо му казах, режим на легло от 7 до 10 дни, за целта трябва да си вземе болничен на другия ден от личния лекар.“ Показанията на д-р Г. по делото не се разминават със снетите му обяснения по повод извършена проверка по случая /л.1492/, в които е посочил, че препоръката му е била да си вземе болничен лист заради вирозата, за която не е имал съмнение и колебание, че е диагнозата на пациента. Показанията на св. И., напротив, се различават от обясненията му /л.1493/, в които е посочил, както твърди и самият лекар, че препоръката е била да посети личния си лекар, за да му бъде издаден болничен лист за домашно лечение. Във връзка с поставената диагноза д-р Г. препоръчал на Х. да си купи лекарството „Мелбек“, което написал на едно листче, тъй като по негови твърдения нямал право да му предписва медикаментозно лечение с рецепта.

Разпечатката съдържа 21 от 155 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2ffa5725-f0d7-4f52-b8a3-81a092b53835