Решение № 169 от 17.07.2023, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Ихтиман, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър Г. Цончев при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Гражданско дело № 20231840100059 по описа за 2023 година

Производството е образувано е по искова молба депозирана от „ЗДЕ“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Х.К.“ № 43, представлявано от Й.Ц. - председател на Съвета на директорите и Е.И. изпълнителен директор срещу АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, Обласно пътно управление – С., БУЛСТАТ *********, със съдебен адрес гр.

С., пл. „М.“ № 3 на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от * лв. – вземане по застрахователна преписка */25.01.2022 г., ведно със законната лихва от 20.12.2022 г до окончателното й заплащане.

Претендира се присъждане на разноски.

В исковата молба ищецът твърди, че в качеството си на застраховател по сключен договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“, застрахователна полица № */30.10.2019, валидна към датата на процесното деяние, на 07.02.2022 г. е изплатил на увреденото лице сумата от * лв. застрахователно обезщетение, за това, че МПС с рег. № ********, собственост на „Р.Л.Б.“ ЕООД на 22.01.2022 г. при движение по първокласен път № 8 около 138 км., посока на движение към гр. М.П., попада в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на 1 което на МПС се нанасят материални щети на моторното превозно средство, които налагат да бъде репатрирано чрез пътна помощ.

На тази база се претендира осъждане на ответника за сумата от * лв., както и сторените в производството разноски.

В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове по основание е размер. Твърди се, е не са представени действащи към датата на евентуалното ПТП застраховка и общи условия за застраховката.

Непредставянето на общи условия , които са неразделна част от застрахователната полица, предвид разпоредбата на чл. 344, ал. 1 КЗ, има за последица недоказаност на иска. Оспорва се доказателствената стойност на представения протокол за ПТП. Към исковата молба не е представен снимков материал от застрахователя. Има неизяснени обстоятелства относно механизма на ПТП и пътната обстановка (състояние на пътя, скорост на движение, реакция на водача), с което по същество се правят твърдения за съпричиняване. Оспорва се доказателствената стойност на доклад по щета.

Липсват доказателства за причиняване на вреди на застрахования. Не се доказва и да е покрит конкретният застрахователен риск. Застрахователят не е изпълнил законовите си задължения да установи фактическите обстоятелства около пътно-транспорното произшествие. Представената застрахователна полица не удостоверява основанието за изплащане на застрахователното събитие. В исковата молба не се твърди описаните вреди да са причинени от обективни свойства на вещта, които са без връзка с виновното поведение на определен субект. Въз основа на изложеното се прави извод, че ищецът не е доказал безспорно наличие на предпоставките за уважаване на предявения иск.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Районен съд – Ихтиман, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.

За да възникне регресното право на застрахователя, е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки:

1.

Съществуването на валидно застрахователно правоотношение с увреденото лице и заплащането на застрахователно обезщетение на същото 2

/настъпване на суброгацията по чл. 410 КЗ,

2.

Наличие на визираните в чл. 49 ЗЗД предпоставки по отношение на ответника: противоправно поведение на лица /изпълнители на работа/ при или по повод изпълнението на възложена от ответника работа /без да се установява конкретното лице-изпълнител/, настъпили вреди и причинна връзка между противоправното поведение /изразяващо се в случая в бездействие/ и вредите – или по-конкретно настъпване на процесното ПТП на посочения пътен участък и по описания в ИМ начин; наличие на виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, както и вида на описаните имуществени вреди по автомобила на сочената стойност, настъпили вследствие на попадането му в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, които са били заплатени, както и посочения механизъм на ПТП, в причинна връзка с който са нанесени твърдените вреди на автомобила и размера на обезщетението.

3.

Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД доказване на виновно поведение не е необходимо.

Горните предпоставки следва да бъдат доказани от ищеца.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване на тези факти.

Да докаже възражението съпричиняване, т.е. че водачът не е съобразил поведението си с разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, да докаже твърдените от него положителни факти, а при установяването на фактическия състав на вземането от ищеца, следва да докаже, че е погасил претендираното вземане.

Ищецът провежда успешно доказване на иска.

Наличието на първата посочена по-горе материално-правна предпоставка за уважаване на регресния иск се установява от приложената застрахователна полица с */30.10.2019 г. между застрахователя-ищец и застраховащия Т.П.П. в полза на застрахования собственик „Р.Л.Б.“ ЕООД.

Въз основа на посочения документ може да се направи извод, че е сключен застрахователен договор за застраховка „Каско на МПС“ с обект на застрахователно покритие - лек автомобил „М.“, модел „*“, с ДК № ********, със срок на валидност от 30.10.2019 г. до 29.10.2024 г. Покритието на застраховката е пълно автокаско, в обхвата на който се включва покриване на щети, причинени от ПТП.

3

През време на действие на договора - на 22.01.2022 г., застрахованият автомобил е увреден вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП), настъпило при движение по републиканската пътна мрежа движение по първокласен път № I-8 около 138 км., посока на движение към гр. М.П. , изразяващо се в преминаване на МПС през несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на което била спукана задна дясна гума.

Автомобилът не могъл да продължи движението си, което наложило да бъде превозен с репатрак (пътна помощ). За настъпване на пътно транспортното произшествие водачът на автомобила, уведомил органите на МВР. Те изготвили констативен протокол и снимков материал на необезопасената дупка, като вещественото доказателство снимка е приобщено в производството посредством оглед. Водачът подал декларация за настъпване на застрахователно събитие по застрахова „Каско“ до ищеца, в която описал подробно механизма на събитието.

След подаване на декларацията ищецът образувал преписка по щета № */25.01.2022, изготвени са опис на претенция и доклад по щета, въз основа на които на застраховашия на увредения автомобил е изплатена сума в размер на * лева с преводно нареждане за кредитен превод от 07.02.2022 г.

Предвид изложеното съдът намира за доказана първата материална предпоставка за уважаване на иска - съществуването на валидно застрахователно правоотношение с увреденото лице и заплащането на застрахователно обезщетение на същото/настъпване на суброгацията по чл.

410 КЗ

Доказва се и втората материалноправна предпоставка за уважаване на иска.

От съдържанието на представения протокол за ПТП е видно, че е изготвен след посещение на място от органите на МВР след оглед на местопроизшествието. Същият се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените от длъжностното лице факти, пряко възприети от него, които са релевантни за механизма на ПТП – място на инцидента, посоката на движение на автомобила, наличието, разположението и размерите на дупката на пътя и щетите по автомобила, както и за липсата на сигнализация на дупката на пътното платно или нейното обезопасяване. Протоколът е изготвен в изпълнение на чл. 125, т. 8 ЗДвП 4 органите на МВР по чл. 125, т. 8 ЗДвП, да посетят задължително мястото на пътнотранспортно произшествие, когато има един участник и МПС не е в състояние да се движи на собствен ход, поради причинените му от произшествието вреди. Протоколът за ПТП има обвързваща доказателствена сила относно гореизложените обстоятелства, които са непосредствено свързани с механизма на настъпване на процесното ПТП.

В производството пред РС-Ихтиман за установяване механизма на ПТП са ангажирани показанията на свидетеля Р. П., протокол за ПТП и план схема към него, декларация за ПТП, заявление за настъпване на ПТП, декларация за застрахователно събитие, изслушана е и авто–техническа експертиза.

Свидетелят Р. П. е управлявал увредения автомобил и има преки впечателния относно механизма на настъпване на ПТП, като не може да се приеме, че показанията му извращават обективната истина. Това е така доколкото са логични, последователни и отлично хармонират с останалите събрани по делото доказателства, изброени в началото на абзаца. Корелират със заключението на вещото лице по СТЕ, протокола за ПТП и изготвените във връзка с преписката писмени документи. С оглед на това, при съобразяване изискванията на чл. 172 ГПК, съдът възприема същите за достоверни.

Заключението следва да бъде кредитирано, като логично, мотивирано и безпристрастно изготвено с уточнението. Ответникът не е ангажирал доказателства по делото, които да разколебаят или опровергаят дадените от свидетеля показания в частта относно спорните по делото факти. При наличната непротиворечива доказателствена съвкупност следва единствен възможен извод, че механизмът на процесното ПТП е настъпил именно по описания в исковата молба начин. Липсват каквито и да е данни за друг механизъм за увреждане, поради което развитие съображения от ответника са изцяло хипотетични и неосновани данни и доказателства по делото.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелство, че мястото на произшествието е част от републиканската пътна мрежа.

Не се споделят доводите, че конкретният застрахователен риск не покрива увреждането на гуми. Константно и непротиворечиво е разбирането в съдебната практика, основано на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗЗД, че ответникът не може да се позовава на неизпълнение на конкретни договорни 5 задължения на страните по застрахователното правоотношение, нито възражения относно предмета и обхвата на същото, тъй като не е страна по договора. Право на такива възражения биха имали само застрахователя и застрахованото лице. АПИ не е от кръга лица, които могат да правят защитни възражения, основани на застрахователния договор (вж. Решение № 406/30.11.2022 г. по в.гр.д. № 549/2022 г. на Софийския окръжен съд, Решение № 796/2019 г. по в.гр.д. № 911/2019 г. на ОС_Бургас, както и аргументи в този смисъл от т.3 от ТР 1/2014 на ОСТК на ВКС).

Не може да се споделят възраженията на ответника, че поради липса на подпис върху приложените общи условия към договора, същият не е породил правното си действие. При установеното по делото подаване на уведомление за щетата от застрахования до застрахователя и извършено плащане безспорно те са извършили потвърждаване на действията във връзка с ползването на правата по застрахователния договор, като е видно, че представените по делото са валидни към датата на процесното ПТП.

Не са ангажирани доказателства от ответника за осъществяване на някоя от регламентираните в чл. 208, ал. 1 КЗ предпоставки, при наличието на които застрахователят може да откаже изплащането на застрахователно обезщетение. Следва да се посочи, че в доказателствена тежест на жалбоподателя е да установи наличието на изключен застрахователен риск, съгласно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, каквито доказателства не е ангажирал по делото.

Въз основа на горното съдът счита, че ищецът е изпълнил доказателствената си тежест, разпределена с доклада по делото, съставен по реда на чл. 146 ГПК, да установи настъпилото ПТП, неговия механизъм, както и настъпилите в резултат от него имуществени вреди.