Определение № 260009 от 07.01.2021, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

О П

Р Е Д

Е Л Е

Н И Е №…..

ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ,в закрито заседание на седми януари през две хиляди двайсет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА ,

ЧЛЕНОВЕ:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА ,

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА, като изслуша докладваното от член-съдията Ангелова, ч.гр.д.№ 706/2020г., за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.418,ал.4 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „УниКредит Булбанк”АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София,пл.”Света Неделя“№7, чрез пълномощник адв.Д.Д.-АД“Димитров и съдружници“,със съдебен адрес ***, тел. ***, против Разпореждане № 260200/01.10.2020г.,пост.по ч.гр.д.№579/2020г. на РС-Тетевен, в частта, в която заявлението по чл.417 от ГПК е отхвърлено за разликата до пълния претендиран размер на наказателна лихва от 156.58лв.и за периода от 13.03.2020г. до 14.07.2020г. Счита ,че в тази част разпореждането е издадено в противоречие на разпоредбите на чл.418,ал.2 и чл.417,т.2 от ГПК,тъй като представеното от банката извлечение от счетоводните книги представлява редовен от външна страна документ,удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Извлечението е изготвено и подписано от оправомощените за това лица и от него съдът следва да направи обоснован извод,непротиворечащ и кореспондиращ на разпоредбите на приложения договор и покана за изпълнение.Ясно и недвусмислено в този документ е отразено,че за периода на извънредно положение в страната и в изпълнение на чл.6 от ЗМДВИП,обявено с решение на НС от 13.03.2020г.(обн.в ДВ.,бр.

28/24.03.2020г.,изм.и доп. ДВ.бр.34/09.04.2020г., доп.с ДВ.бр.38/24.04.2020г.) през периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. по договора за кредит не са начислявани лихви за забава и неустойки.

С оглед на изложеното моли да се отмени разпореждането в посочената отхвърлителна част и претенцията за наказателна лихва се уважи в пълния претендиран размер и период,както и разноските.

По допустимостта.

Жалбоподателят е уведомен за атакуваното разпореждане на 19.10.2020г., а жалбата е подадена пред ОС-Ловеч на 26.10.2020г.-т.е.в рамките на законовия срок. Подадена е от легитимирано да обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че е допустима и следва да се разгледа по същество.

По същество.

Съобразявайки представените по ч.гр.д.№ 579/2020г.по описа на РС-Тетевен писмени доказателства и становището на жалбоподателя, съдът намира,че жалбата е неоснователна.

На 30.09.2020г. пред РС-Тетевен е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.№ 579/2020г. по описа на съда. Заявителят „УниКредит Булбанк”АД е предявила вземане срещу С.И.С. с ЕГН **********,***, в размер на - главница от 500лв., неразрешен овърдрафт в размер на 71.40лв. за периода от 14.09.2018г. до 30.09.2020г. и наказателна лихва в размер на 156.58лв. за периода от 21.03.2019г. до 30.09.2020г., законната лихва върху главницата от подаване на заявлението- 30.09.2020г.до окончателното изплащане на задължението, разноски за уведомяване- 72лв.с ДДС и съдебни разноски-държавна такса- 25лв. и адвокатски хонорар от 60лв.с ДДС. Като основание е посочен Договор за банков потребителски кредит на физическо лице,усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка №564/0631/30298160 от 15.09.2014г., с кредитен лимит от 500лв. и срок на ползване и погасяване -15.09.2018г. След удължаване на срока на договора съгласно т.12.1 и реализирания неразрешен овърдрафт в размер на 71.40лв.на 14.09.2018г., падежът на договора е настъпил на 15.09.2018г.,от който момент кредитополучателят е следвало да заплати всички задължения към банката.Посочено е, че банката е уведомила кредитополучателя на 17.02.2020г.,чрез покана за доброволно изпълнение,връчена лично по реда на чл.18,ал.5 от ЗЧСИ от ЧСИ Велислав Петров.С поканата е предоставен 14-дневен срок за доброволно изпълнение от длъжника. Твърди се,че задължението не е изпълнено и това е причината за подаване на заявлението.

Към заявлението са представени- Договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка №564/0631/30298160 от 15.09.2014г., Общи условия,при които „УниКредит Булбанк“АД предоставя потребителски кредити на физически лица, Покана за доброволно изпълнение с разписка за връчване на 17.02.2020г.чрез ЧСИ с №879 в КЧСИ и район на действие ОС-Ловеч, Извлечение от счетоводните книги на „УниКредит Булбанк“АД от 30.09.2020г., служебна бележка и доказателства за представителната власт на пълномощниците на заявителя и направените разноски.

С атакуваното Разпореждане №260200/01.10.2020г. РС-Тетевен е уважил заявлението в частта по отношение на главница от 500лв. за периода от 15.09.2018г. до 30.09.2020г., неразрешен овърдрафт в размер на 71.40лв. за периода от 14.09.2018г. до 30.09.2020г.,наказателна лихва в размер на 56.82лв. за периода от 21.03.2019г. до 12.03.2020г. и в размер на 12.54лв. за периода от 14.07.2020г. до 30.09.2020г.,законна лихва върху сумата 571.40лв., с начало от 01.10.2020г.до изплащане на вземането и разноски в размер на 85лв. За разликата до пълния претендиран размер на наказателна лихва от 156.58лв. и за периода от 13.03.2020г. до 14.07.2020г.,съдът е отхвърлил заявлението ,с мотива,че това задължение не се дължи съгласно чл.6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение,обявено с решение на НС от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците, както и ЗЗдравето.

Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и становището на жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна.

При произнасянето си съдът съобразява,че по отношение критериите за редовност на заявлението разпоредбата на чл.410,ал.2 от ГПК изрично препраща към тази на чл.127,ал.1 и ал.3 от ГПК. С оглед спецификите на едностранното и формално заповедно производство, редовното заявление следва да представя конкретно и ясно изложение на индивидуализиращите вземането елементи- основание, от какво произтича, фактическите обстоятелства по възникването, съществуването и изискуемостта му. При твърдения за наличие на качеството „кредитор” заявителят следва да се позове и да посочи обстоятелствата, но които основава тази си легитимация. Съгласно чл.411,ал.2,т.2 от ГПК заповедният съд следва служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави,а съгласно т.3 и дали е налице неравноправна клауза в договора или вероятност за такава. Нарушение на процесуалните норми и и съответно порок на съдебния акт би било неизвършването на такава служебна проверка.

Съставът намира,че в случая в заявлението са изпълнени изискванията за индивидуализиране на претенцията по отношение на главницата, допълнителното вземане за неразрешен овърдрафт и наказателната лихва. Посочено е основанието на вземането, срока на договора, падежът, ясно е как са формирани претенциите. В този смисъл следва да се приеме,че по отношение на тези претенции е налице формална редовност на заявлението.

В проверката по отношение съгласно чл.411,ал.2,т.2 от ГПК, съставът констатира, че претенцията за наказателна лихва за периода след настъпилия падеж на вземането- 15.09.2018г. противоречи на закона.

Съгласно чл.33,ал.1 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за срока на забавата.Обезщетението за забава не може да надхвърля законната лихва(ал.2). В случая с оглед настъпилата изискуемост на цялото вземане на 15.09.2018г. кредиторът има право единствено на законна лихва за забава,не и на търсената наказателна такава. С настъпилата изискуемост на цялото задължение, облигационната връзка между кредитора и кредитополучателя е преустановена, а с това и прекратява действието и на всички ангажименти,уговорени по договора-вкл.и за наказателна лихва-в т.см.т.2 от ТРеш.3/2017г. от 27.03.2019г.,пост.по т.д.№3/2017г.на ОСГТК на ВКС.

С оглед на това съставът приема,че за периода от

15.09.2018г. до подаване на заявлението на 30.09.2020г. не е дължима наказателна лихва,а единствено законната лихва за забава. Такава претенция, обаче не е заявена и съдът няма правомощия да се произнася.

При съобразяване на приложеното Извлечение от счетоводните книги съставът се съгласява с твърдението на заявителя,че не е претендирана лихва за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г.,съгласно чл.6 от ЗМДВИП(а съгласно §12 от ПР на ЗЗдравето и до 21.05.2020г.). Действително–налице е изричен тест в извлечението, в който е упоменато,че за този период не се претендира лихва. Съставът, обаче намира,че за този период правилно е отхвърлена претенцията, но не по изразените от РС-Тетевен мотиви,а на основание противоречие с чл.33,ал.1 от ЗПК. С оглед ограничението за влошаване интересите на обжалващия въззивният състав не би могъл да разглежда и се произнася в частта по отношение на периода от 15.09.2018г. до 12.03.2020г. и от 14.07.2020г. до 30.09.2020г..

По изложените съображения съставът намира,че обжалваното разпореждане следва да се потвърди,макар и с различни от първоинстанционния съд мотиви, като правилно и законосъобразно в крайния извод за неоснователност на претенцията за наказателна лихва.

По изложените съображения ОС-Ловеч

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 260200/01.10.2020г.. на РС-Тетевен, пост.по ч.гр.д.№ 579/2020г., в частта,с която е отхвърлено подаденото от „УниКредит Булбанк”АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, пл.”Света Неделя“№7, заявление по чл.417,т.2 от ГПК срещу С.И.С. с ЕГН **********,***, по отношение на вземането за наказателна лихва за разликата до пълния претендиран размер от 156.58лв. и за периода от 13.03.2020г. до 14.07.2020г., като правилно и законосъобразно.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.