Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 57 от 17.01.2020, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 2040/2019
Вид
Решение № 57
Подписан
17.01.2020
В сила
17.01.2020
Състав
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА ПЕНЕВА, ДАНИЕЛА ДОНЧЕВА МИХОВА, ДИАНА ИВАНОВА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.178, ал.1, т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 3, изр. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.199 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.200 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.201, 202 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.201, 202 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл. 142, ал. 2 · Кодекс на труда
  • чл. 143, ал. 1 · Кодекс на труда
  • чл. 149 · Кодекс на труда
  • чл. 1, ал. 3 · Кодекс на труда
  • чл. 16 · Конституция на Република България
  • чл.25 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 9, ал. 2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата

Р

Е Ш Е Н И Е

№ IV – 11 17.01.2020 г. град Бургас

В ИМЕТО НА

НАРОДА

БУРГАСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав На шести януари, две хиляди и двадесета година,

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА мл.с. ДИАНА АСЕНИКОВА - ЛЕФТЕРОВА

Секретар

... ВАНЯ ДИМИТРОВА

Прокурор като разгледа докладваното от съдията ПЕНЕВА въззивно гражданско дело номер 2040 по описа за 2019 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивна жалба на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР – Бургас, против Решение №2814 от 01.11.2019 г. по гр.д.№5744/2019 г. по описа на Бургаски районен съд, с което въззивникът е осъден да заплати на А.Б.Б., сумата от 1739,13 лева главница, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд общо 1760 часа, преизчислен на 251,68 часа извънреден труд, за периода 01.07.2016 г. – 30.06.2019 г., по възникнало между страните служебно правоотношение, по силата на което ищецът заема длъжността „началник ДС“, сумата от 217,66 лева обезщетение за забава върху главницата за периода от датата на изискуемост на всяка сума до 21.07.2019 г., ведно със законната лихва за забавено плащане на главницата, считано от подаване на исковата молба – 22.07.2019 г., до окончателното изплащане; сумата от 350 лева за направените по делото разноски; по сметка на БРС сумата от 269,57 лева за държавна такса и възнаграждение на вещо лице.

Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде отхвърлен. Твърди се, че решението на БРС е неправилно и необосновано. Излагат се подробни съображения, извършва се историческо, логическо и сравнителноправно тълкуване на специалните норми на ЗМВР и подзаконовите нормативни актове и общи норми на Кодекса на труда и подзаконовите нормативни актове.

Твърди се, че неправилно е тълкуван и прилаган закона досежно отчитане и заплащане на положеният от ищеца нощен труд. Обосновава се тезата, че в процесния казус са приложими специалните норми на Закона за министерство на вътрешните работи – гл.XV, раздели VI и VII.

Извършен е подробен хронологичен анализ на нормите на чл.199, чл.200, чл.201, 202 ЗМВР относно регламентиране на дължимите основни и допълнителни възнаграждения на държавните служители, както и специалните норми на Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., за да се обоснове тезата на въззивника, че положеният от ищца нощен труд, дежурство, времето за отдих и почивка са били отчитани ежемесечно и заплатени съобразно правилата на действалите към процесния период Приложение №6 към чл.32, ал.1 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи както и Приложение № 1 към чл.18, ал.3 и чл.23, ал.1 от Наредбата. Твърди се, че положеният от ищеца нощен труд своевременно е отчетен и заплатен, като заплащането е извършено съгласно действалите последователно специални нормативни актове.

Подробно се развива аргументация за неприложимост на правилата на общото трудово законодателство - на КТ и Наредбата за структурата по организацията на работната заплата, и не следва да се извършва приравняване с коефициент от 1,143. В тази връзка се обсъждат и писмо с изх. № 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на Министерство на труда и социалната политика (МТСП), становище на проф.В.Мръчков, което е приложено към жалбата, както и съдебна практика. На анализ и обсъждане е подложена и извършената съдебно – икономическа експертиза.

Претендира се отмяна на решението на БРС в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове.

Препис от въззивната жалба на ответника е връчен на ищеца А.Б.Б., чрез процесуалния му представител адв. Б.. В срока по чл.263, ал.1 ГПК е подаден писмен отговор. В него се излагат подробни съображения в подкрепа на изводите, направени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Подържа се тезата, че трудовото законодателство е приложимо, доколкото с него са уредени по по-благоприятен начин правоотношенията касаещи полагане на нощен/извънреден труд.

Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същата е допустима.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори, че ищецът е назначен на длъжност „началник ДС“ в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ към РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Бургас към ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР. В периода 01.07.2016г. – 30.07.2019 г. е полагал труд на 24-часови смени по график, включително и през нощта – за времето от 22,00 ч. до 06,00 ч., при сумирано изчисляване на работното време и при предварително определен график за всеки месец. Ищецът твърди, че в този период е положил общо 1760 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143, възлиза на 1664.18 часа дневен труд. Според ищеца преизчисляването на нощния към дневен труд е довело до полагане на извънреден труд от 251.68 часа, за който не му е заплатено съответното възнаграждение. Претендира осъждане на ответника да му го заплати, в размера на исковата сума – 1739.13 лева.

Според ответника, положеният от ищеца труд е надлежно начислен и заплатен своевременно в съответствие с Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.). Наредба №8121з-908/02.08.2018г.

Видно от извършената съдебно - икономическа експертиза, основата на данните платежни бележки/фишове за заплати, протоколи за положен труд от държавни служители, работещи на смени между 22,00 часа и 06,00 часа, за периода 01.07.2016 г. – 01.07.19г. ищецът е отработил общо 220 броя нощни смени от 22,00 часа до 06,00 часа. Според вещото лице, реално отработения нощен труд е в размер на 17560 часа, които преизчислени с коефициент 1,143 съставляват 12011.68 часа дневен труд. Налице е разлика от 251.68 часа, за които дължимото възнаграждение възлиза на сумата от 1739.13 лева.

Бургаският окръжен съд, при служебна проверка на обжалваното решение, извършена на осн. чл.269 ГПК, намира, че не са налице основания за неговата нищожност или недопустимост, следователно решението е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните поделото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона съдът намира, че първоинстанционното решение е частично неправилно и незаконосъобразно.

Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Съгласно нормата на чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, към основното месечно възнаграждение се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд.

Според разпоредбите на чл.187 ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, което се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

В рамките на процесния исков период от 01.07.2016г. – 01.07.2019. са действали както следва: 1) за периода от 01.06.2016 г. до 29.07.2016 г. - Наредба №8121з-592/25.05.2015 г.; 2) за периода от 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г. - Наредба №8121з-407/11.08.2014 г.; 3) за периода от 02.08.2016 г. до 16.08.18г.– Наредба №8121з-776/29.07.2016 г.; 4. Наредба №8121з-908/02.08.2018г. обн. ДВ. бр.67 от 14 Август 2018г., отм. ДВ. бр.78 от 4 Октомври 2019г. с § 2 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-1059 от 26 септември 2019 г.

Разпоредбите на чл.3, ал.3 от Наредба

№8121з-592/25.05.2015 г., Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

Според нормата на чл.31, ал. 2 от Наредба №

8121з-407/11.08.2014 г., при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период – т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1,143. В Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. и последващите наредби липсва такова изрично правило. Според съда в тези подзаконови нормативни актове е налице празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), според която, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време.

Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Съгласно чл. 142, ал. 2 КТ работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време – седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Работното време на държавните служители в МВР, работещи на 8-, 12- или 24-часови смени, се изчислява сумирано за тримесечен период (чл. 187, ал.

3, изр. 1 ЗМВР). При сумираното изчисляване продължителността на работния ден не е еднаква, поради което за работодателя не съществува задължение през всеки календарен период (седмица, месец) да осигурява отработване на пълния размер на законоустановеното работно време, което за държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР.

Съгласно чл. 9б (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2018 г.) от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) при сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от КТ се определя норма за продължителност на работното време за периода, която норма се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия договор. Съгласно чл. 9а, ал. 4 (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) от НРВПО когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.