Определение № 1115 от 02.04.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1115 гр. София, 02.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно частно гражданско дело № 20261000500880 по описа за 2026 година

Производство по чл.274 вр.чл.214 ГПК.

Производството по делото е образувано по подадена частна жалба от АЛТУС ЕООД срещу протоколно определение от открито съдебно заседание от 17.02.2026г. постановено по т. д. № 376/2025 г. по описа на СГС, ТО, 10 състав, с което е оставено без уважение искането им за допускане изменение на предявения иск, в частта относно претендираният период за имуществени вреди, а именно считано от 17.02.2021 г., вместо първоначално посочената дата 24.02.2022 г.

Определението е било съобщено в о.с.з. на жалбоподателя на 17.02.2026г.

Частната жалба срещу това определение е била депозирана на 24.02.2026г. преди изтичане на предвидения едноседмичен срок за обжалване.

Жалбоподателят АЛТУС ЕООД изтъква факта, че съдът неправилно е приел, че обжалваното определение не прегражда по-нататъшното развитие по делото като го лишава от възможност за ефективна процесуална защита. ВКС вече е имал възможност в своята практика да признае обжалваемост на определенията, с които се оставя без уважение искане за увеличение на иск, който не е предявен като частичен, подлежи на самостоятелно обжалване, доколкото има преграждащ характер по отношение на възможността на страната да защити в пълен обем своето материално право. В Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 07.11.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, изрично се приема, че подобен отказ препятства реализирането на правото на защита, тъй като страната е лишена от възможността да предяви в отделно производство иск за разликата, предвид действието на забраната за повторно разглеждане на спор със същия предмет между същите страни, както и предвид действието на силата на пресъдено нещо по отношение на спорното право в неговата цялост. По аналогия, счита, че обжалваемост следва да се придаде и на 1 определението, в частта, с която се отказва изменение на периода на претенцията за имуществени вреди. Твърди, че искането за изменение на исковия период, направено в първото по делото съдебно заседание, представлява допустимо процесуално действие, насочено към уточняване и пълно индивидуализиране на предмета на спора, като неговото недопускане води до ограничаване на възможността съдът да се произнесе по съществото на спорното право за целия действително претендиран период. Отказът да се допусне изменение на началния момент на претендирания период на имуществени вреди от 24.02.2022 г. на 17.02.2021 г. по съществото си е равнозначен на отказ да се разгледа част от претенцията на ищеца, която е част от едно и също материално право и произтича от едно и също правопораждащо основание. Уточнява, че не е изменял предмета на иска, а е конкретизирал вече въведения с първоначалната искова молба времеви обхват на твърдяното продължаващо нарушение. Периодът от 17.02.2021г. до 24.02.2025 г. е част от първоначално заявената претенция, като последващите уточнения касаят единствено характера и начина на изчисляване на вредата, но не и времевия обхват на претенцията. Моли за отмяна на атакуваното определение и допускане на исканото изменение по реда на чл.214 ГПК.

Ответникът по ч.ж. ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН БРОКЕР БИ АЙ ДЖИ КЪМПАНИ ООД оспорва ч.ж. и моли съда да я остави без уважение. Посочва, че съдът, правилно е оставил без уважение искане за изменение на иска в частта относно претендирания период за имуществени вреди, с което към начално заявения се цели прибавяне на още една година, предхождаща началната датата на заявения в исковата молба период. Освен това добавянето на нов период към заявения с исковата молба такъв не представлява „допустимо процесуално действие, насочено към уточняване и пълно индивидуализиране на предмета на спора“, както се твърди в частната жалба. Обжалваното определение на съда не възпрепятства възможностите на ищеца да защити правата си, тъй като не съществува никаква процесуална пречка да предяви отделен иск за периода, по отношение на който съдът е отказал да допусне изменение на иска. Ищецът може да претендира извършено нарушение, респективно - претърпени от нарушението вреди за различни времеви периоди, като тези претенции не са „зависими“ една от друга. Постановяването на решение относно това дали е налице нарушение, респ. дали са настъпили вреди за ищеца, които да подлежат на обезщетяване, досежно даден времеви период няма сила на присъдено нещо по отношение на това дали е налице нарушение, респ. дали са настъпили вреди в рамките на друг времеви период. Предявяването на иск относно конкретен период не преклудира и не препятства по никакъв начин страната да предяви иск досежно друг времеви период.

Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените доказателства намира частната жалба за процесуално недопустима по следните съображения:

Предмет на обжалване е протоколно определение, в частта, с която се оставя без уважение молбата на ищеца за допускане изменение на иска в частта досежно периода на претендираните имуществени вреди, който се връща 1 година назад т.е. вместо 24.02.2022г. да е считано от 17.02.2021г.

2

На ищеца е предоставена два пъти възможност да уточни исковата си молба, вкл. в първо о.с.з. СГС е посочил, че с оглед неговото задължение, да дава правна квалификация на исканията на страните, че в процесният случай се касае не за уточнение на исковата молба по смисъла на чл. 129 ГПК, а за искане за изменение на иска по смисъла на чл. 214 ГПК, което е допустимо да бъде извършено до края на първото заседание по разглеждане на делото, защото ищецът въвежда реално нови основания, на които основава твърденията си, че има права върху процесният софтуерен продукт ISI BROKER 2.0., доколкото първоначалните твърдения са, че същият е съставен изцяло от служители на дружеството в рамките на трудово правоотношение на същите, а в молбата от 12.12.2025г. и в първо съдебно заседание, съобразно дадените уточнения и разяснения се навеждат и нови допълнителни твърдения, обосноваващи материалната легитимация на ищеца да претендира обезщетение за ползване на описания софтуерен продукт ISI BROKER 2.0., а именно придобИ.ето на авторски права въз основа на договор с автора на този продукт и впоследствие доработване от служители на дружеството.

Относно искането за изменение на периода, за който се претендира обезщетението, а именно за периода от 17.02.2021 г., вместо първоначално посочения период 24.02.2022 г., е приел, че това искане за изменение на периода следва да бъде оставено без уважение, тъй като същото също касае изменение на иска, но с оглед защитата на ответника, както и предвид обстоятелството, че се касае реално до едновременно изменение и на основанието, и на петитума на иска, а именно претенцията за обезщетение на имуществени вреди, това изменение е недопустимо.

Затова е допуснато изменение на иска, в частта относно претендираното основание, на което ищецът основава правата си върху процесния софтуерен продукт, а именно твърди се, че същият придобива правата въз основа на договори, сключени с титуляра на авторските права през 2006 г. и 2014 г. Г. Г. и доразработване от служители на дружеството в периода 2011 г. – 2021 г. а именно от служителката И. Д.. Едновременно без уважение е оставено искането на ищеца, за допускане изменение на иска, в частта относно претендирания период за имуществени вреди, а именно от 17.02.2021г., вместо първоначално посочената дата 24.02.2022 г.

САС намира, че следва да бъде споделен изводът на СГС, че определението, с което не се допуска изменение на иска, извън хипотезата, посочена в т. 7 б на Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС (когато е отхвърлено искане за увеличаване цената на иск, който не е предявен като частичен), не подлежи на обжалване. Определението по чл. 214 ГПК по принцип не е преграждащо (с изключение горепосочената хипотеза) и затова не е налице хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Неговото обжалване не е изрично предвидено в закона и затова не попада и в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. В настоящия случай неуважаването на молбата за изменение на иска в частта досежно периода няма преграждащ характер, тъй като за ищеца винаги стои възможността за предяви нов иск съобразен с новите фактически обстоятелства и за период, различен от първоначално посочения. Поради това настоящият съд следва да остави без разглеждане жалбата срещу недопуснатото 3 изменение на иска.

Разпоредбата на чл.274 ал.1 ГПК лимитира възможността за упражняване на инстанционен контрол по отношение само на изброените от нея категории определения и тъй като определението на съда за отказ да се допусне изменение на иска в частта досежно периода /като по същество се включи минал период от време, който не е заявен първоначално/ няма характер на преграждащо развитието на производството, нито обжалваемостта му е изрично предвидена в закона, същото е изключено от обхвата на подлежащите на обжалване съдебни актове. Това определение е оттегляемо и правилността му подлежи на проверка при обжалването на окончателния съдебен акт по спора.

В установената практика на ВКС (определение № 492 от 20.12.2017 г. по ч.гр. д. № 4754/2017 г. на III г.о. на ВКС; определение № 77 от 01.03.2011 г. по ч. гр. д. № 427/2010 г., Г.

К., ІІ г.о. на ВКС; определение № 303 от 30.06.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 287/2011 г., II г. о.; определение № 337 от 11.07.2011 г. по ч. гр. д. № 295/2011 г., Г. К., ІІ г.о. на ВКС; определение № 684 от 16.12.2011 г. по ч. гр. д. № 695/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о.; определение № 277 от 07.05.2009 г. по ч. т. д. № 300/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.) последователно се приема, че определението, с което съдът оставя без уважение искането за изменение на иска по реда на чл.214 ГПК, не попада в кръга на определенията, визирани в чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, тъй като с него не се прегражда пътят за съдебна защита и не се нарушават правата на никоя от страните, поради възможността на страната да предяви същия иск в отделно производство, нито неговото обжалване е предвидено изрично в закона. Изключение прави само хипотезата, когато е отхвърлено искане за увеличаване цената на иск, който не е предявен като частичен - т. 7б на ТР № 1/2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато има характер на преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. В настоящият случай тази хипотеза не е налице, тъй като по реда на чл. 214 ГПК се иска прибавяне на едногодишен период от време, което по съществото си представлява искане за последващо обективно съединяване на искове и е недопустимо. Определение, с което под формата на отказ да бъде допуснато изменение на иска по същество се постановява отказ за приемане на нови искове за разглеждане във висящото производство, не подлежи на обжалване (определение № 39 от 21.02.2017 г. по ч.гр. д. № 403/2017 г. на I г.о. на ВКС).

Ето защо ч.ж. следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея прекратено като процесуално недопустимо.

Воден от изложеното и на основание чл.274 ал.2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ: ээ

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ ч.ж. вх. № 26069/24.02.2026г. по описа на регистратурата на СГС, депозирана от АЛТУС ЕООД срещу протоколно определение от открито съдебно 4 заседание от 17.02.2026г. постановено по т. д. № 376/2025 г. по описа на СГС, ТО, 10 състав, с което е оставено без уважение искането им за допускане изменение на предявения иск, в частта относно претендираният период за имуществени вреди, а именно считано от 17.02.2021 г., вместо първоначално посочената дата 24.02.2022 г.

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д.№ 880/2026г. по описа на САС, ГО, 14 състав.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението с частна въззивна жалба.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5