Решение № 2737 от 24.04.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2737 гр. София, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: З. Ч.

Членове:

Хрипсиме Мъгърдичян

ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от З. Ч. В. гражданско дело № 20231100511587 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

Обжалва се решение под № 13351 от 31.07.2023 г., постановено по гр.дело № 50079/22 г. по описа на СРС, 79 състав, с което е признато за установено по предявен от ЧСИ Р.С. с рег.№ 612 на КЧСИ, БУЛСТАТ 178153557 срещу „Стар пост“ ООД с ЕИК 175157550 иск с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК, вр. с чл.79,ал.3 от ЗЧСИ, че „Стар пост“ ООД дължи на ЧСИ Р.С. сумата от 3 613,01лв., представляваща незаплатени такси и разноски по изп.дело № 20218120401390/ 2021г., съгласно фактура № 71856/ 04.02.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК -09.05.2022г.- до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 24125/2022г. по описа на СРС, 79 състав. Решението се обжалва и в частта за разноските, които ответникът „Стар пост“ ООД е осъден да заплати на ищеца ЧСИ Р.С. съобразно изхода на спора по делото.

Въззивникът „Стар пост“ ООД заявява искане за отмяна на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и в нарушение на процесуалните правила. Възразява, че в изпълнение на задължението си за правилно приложение на закона съдът е следвало да изиска изпълнителното дело, за да установи дали са начислени правилно процесните такси и разноски от ищеца. Счита ,че в резултат на този процесуален пропуск на съда делото е останало неизяснено . Възивникът-ответник възразява , че ищецът претендира такси и разноски за способи, които не са послужили за събиране на дълга, след 1 като задължението към взискателя З.К. е заплатено от него като длъжник в срока за доброволно изпълнение. Поддържа, че не отговаря за такси и разноски, които не са били необходими за събиране на дълга, както и тези, направени във връзка със изпълнителни способи , които не са били реализирани, както е прието с т.5 от ТР № 3/10.07.2017г. по т.д.№ 3/2015г. на ОСГТК на ВКС. Твърди, че е налице несъразмерност между наложените обезпечителни мерки и начислените за това разноски, като се позовава на нарушение на нормата на чл.73а от ГПК. С изложените доводи , подробно развити в жалбата въззивникът-ответник мотивира искането си за отмяна на обжалваното решение и вместо него- постановяването на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

Въззиваемата страна ЧСИ Р.С. с рег.№ 612 на КЧСИ оспорва жалбата като неоснователна и заявява искане за потдърждаване на обжалваното решение. Твърди, че дължимостта на процесните такси и разноски е установена с влязлото в сила решение под № 38 от 25.03.2022г. по гр.дело № 58/2022г. на Окръжен съд- Кърджали, с което жалбата на длъжника – ответник в настоящото производство по предявения иск срещу процесните такси и разноски е оставена без уважение. Ето защо, счита, че доводите на въззивника-ответник се явяват неоснователни. Заявява искане за присъждане на разноските по делото за въззивното производство.

Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства в рамките на въззивната жалба и по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено следното:

При извършената проверка по реда на чл.269,предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно , но недопустимо в частта, с която предявеният положителен установителен иск е уважен за сумата от 3 368,17лв. / = 3 613,01лв.- 244,84лв./ по следните мотиви:

Съдът приема , че за таксите и разноските по изпълнението в размер на сумата от 244,84лв., които касаят дълга в размер на 1 310,45лв. на първоначалния взискател З. К., /посочен в сметка №0000071856/ 04.02.2022г./, предявеният положителен иск по чл.422,ал.1 от ГПК, вр. с чл.79,ал.3 от ЗЧСИ е допустим . В тези такси и разноски в общ размер на сумата от 244,84лв., относими към дълга на първ се включват съгласно сметката на ЧСИ по чл.79,ал.1 от ЗЧСИ /л.12 от делото на СРС/ : таксата по т.1 от ТТР към ЗЧИ в размер на 20,00лв., таксата по т.2 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 50,00лв.; таксата по т.5 /за изпращане на ПДИ/ - в размер на 20,00лв. и две такси по т.9 от ТТР към ЗЧСИ /за изпращане на две запорни съобщения за запор върху банкова сметка и запор върху МПС, необходими с оглед размера на дълга към първоначалния взискател/, както и пропорционалната такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ – от 124,84лв. Съдът приема, че за тези такси и разноски предявеният иск се явява допустим и за ищеца е налице правен интерес от търсената с него защита, тъй като от събраните по делото доказателства – решението на Окръжен съд – Кърджали по гр.дело № 58/2022г. и съобщението, изходящо от ищеца – ЧСИ и адресирано до ответника- длъжник на л.10 от делото на СРС 2 се установява, че задължението на ответника – длъжник към първоначалния взискател З.К. е изплатено в срока за доброволно изпълнение, поради което и от страна на първоначалния взискател е заявено искане за частично прекратяване на изпълнителното производство за събирането на неговото вземане. При тази хипотеза и на основание чл.433,ал.1,т.2 от ГПК в съответствие със заявената от взискателя воля съдебния-изпълнител дължи прекратяване на изпълнението в горепосочената част – относно първоначално заявеното за принудително събиране вземане. В този случай, за несъбраните от длъжника разноски съдебният-изпълнител разполага с пътя за защита, гарантиран му от нормата на чл.79,ал.3 от ЗЧСИ, доколкото не би могъл да ги събере в рамките на изпълнението, което е прекратено. В този смисъл са и разрешенията на константната съдебна практика- Определение № 5445 от 26.11.2024г. по гр.д.№ 1637/2024г- на 3-то ГО на ВКС. Ето защо, съдът приема, че за тези такси и разноски в размер на сумата от 224,84лв., касаещи дълга към първоначалния взискател заявил искане за прекратяване на изпълнението по този дълг, настоящият съдебен състав приема, че предявеният иск по чл.422,ал.1 от ГПК, вр. с чл.79,ал.3 от ЗЧСИ е допустим. В останалата част - относно сумата от 3 368,17лв. / = общо всички разноски по изпълнението от 3 613,01лв. - 244,84лв.-разноските , касаещи дълга към първоначалния взискател/, които се отнасят към събирането на дълга на ответника-длъжник от 1 016 629,27лв. към присъединения взискател – НАП, настоящият съдебен състав приема, че за ищеца – ЧСИ не е налице правен интерес от търсената защита с предявения установителен иск по чл.422,ал.1 от ГПК, вр. с чл.79,ал.3 от ЗЧСИ. При предявен установителен иск преценката за наличието или липсата на правен интерес е винаги конкретна с оглед конкретните твърдения и конкретните факти по делото. Настоящият съдебен състав приема, че доколкото принудителното изпълнение продължава да е висящо в частта , касаеща събирането на дълга на присъединения взискател до събирането на този дълг, то за ищеца- съдебен изпълнител не съществува никаква правна пречка , /каквато е налице в хипотезата на прекратено /дължимо за прекратяване изпълнително производство/ за събиране на дължимите му такси и разноски по изпълнението при успешно реализиран изпълнителен способ и събрани в резултат на това суми. В тази връзка следва да се посочи, че при успешно реализирано принудително изпълнение в резултат на приложен изпълнителен способ вземането на ЧСИ за тези такси и разноски се ползва с привилегията по чл.136,ал.1,т.1 от ЗЗД - като първи по ред вземания за удовлетворяване , /включително и за несъбраните авансово дължими от взискателя такси и разноски- т.3 на ТР № 2 от 22.11.2022г. по т.д.

№ 2/ 2021г. на ОСГТК на ВКС/. При наличието на гарантирана и обезпечена от закона правна възможност за съдебния изпълнител да събере вземанията за тези такси и разноски и то като привилигировани, преди удовлетворяване на вземането на самия взискател, в рамките на висящия изпълнителен процес при успешно реализирано принудително изпълнение, настоящият съдебен състав приема, че за него не е налице правен интерес от търсената защита по исков 3 ред. Във връзка липсата на правен интерес от търсената защита с предявения иск по чл.422,ал.1 от ГПК, вр. с чл.79,ал.3 от ЗЧСИ в хипотезата на висящо изпълнително производство, съдът съобразява и нормата на чл.79,ал.2 от ГПК, която е приложима до момента на прекратяването на изпълнението и правното й значение, което определя наличието или липсата на вземания за такси и разноски срещу длъжника.

С оглед гореизложените мотиви настоящият съдебен състав приема, че в частта, с която искът по чл.422,ал.1 от ГПК, вр. с чл.79,ал.3 от ЗЧСИ е уважен за сумата от 3 368,17лв. първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено като недопустимо, а производството по делото по иска за тази сума- прекратено като недопустимо поради липса на правен интерес като положителна процесуална предпоставка за допустимостта му.

По иска в останалата му допустима част за сумата от 244,84лв.разгледан по същество съдът намира иска за основателен.

В преклузивния срок по чл.131 от ГПК от ответника е релевирано само общото възражение, че за неизвършване на разноските и тяхната недоказаност, което възражение е неоснователно. Макар решението на Окръжен съд – Кърджали , постановено по реда на чл.437,ал.3 от ГПК, вр. с чл.435,ал.1,т.7 от ГПК , да не се ползва със силата на пресъдено нещо, то от фактическите констатации в него е видно, че действията на ЧСИ, за които се дължат горепосочените такси и разноски в общ размер на сумата от 244,84лв. са извършени от ищеца- ЧСИ. Извършването на тези действия от съдебния изпълнител се установява и от представената по делото сметка № 0000071856 от 04.02.2022г., неоспорена от ответника. Съгласно нормата на чл.79,ал.1 от ГПК, всички такси и разноски в рамките на принудителното изпълнение са за сметка на длъжника, освен при наличието на изрично и лимитивно изброените в чл.79 от ГПК изключения, които не се твърди, а не се и установява да са налице в конкретния случай. По отношение на пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ следва да се посочи, че тя се дължи на съдебния изпълнител и в хипотезата на доброволно плащане от длъжника на самия взискател / в този смисъл са и разрешенията на константната съдебна практика- Решение № 266 от 19.12.2013г. по гр.д.№ 1427/ 2012г. на 4-то ГО на ВКС.

Останалите доводи на ответника, с които е обоснована недължимостта на сумата от 244,84лв., съдът не обсъжда като преклудирани, на основание чл.266,ал.1 от ГПК, тъй като са заявени за пръв път с въззивната жалба. Що се отнася до доводът на ответника за липсата на необходимост и съответствието и съразмерността/несъзмеремостта на тези такси и разноски, следва да се посочи, че те са извън предмета на настоящото дело, свързан единствено с установяване наличието или липсата на реално извършени и дължими такси и разноски, а останалата преценка би могла да бъде предмет на обсъждане в случай на предявен иск по чл.74,ал.1 от ЗЧСИ, с какъвто съдът не е сезиран в случая.

4

При този изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски за заповедното производство от 47,97лв. /24,53евро/ и за исковото производство от 48,94лв. /25,02 евро/ съразмерно на уважената част от иска, като за разликата над тези суми до пълните присъдени размери съответно от 707,91лв. и от 722,26лв. първоинстанционното решение следва да бъде отменено. За въззивното производство ищецът им правото на разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от жалбата на ответника от 33,88лв. /17,32 евро/.

Съответно, на основание чл.78,ал.4 от ГПК ответникът има правото на разноски /за държавна такса и адвокатско възнаграждение/, съответни на прекратената част от производството за въззивната инстанция в размер на 672,53лв./ 343,86 евро/ . За първоинстанционото производство ответникът не е направил разноски по делото, поради което и такива не му се следват.