Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 16 от 08.01.2026, Окръжен съд - Габрово

Съд
Окръжен съд - Габрово
Дело
Въззивно частно гражданско дело 761/2025
Вид
Определение № 16
Подписан
08.01.2026
В сила
08.01.2026
Състав
Веселина Топалова, Габриела Бойкова Илиева, Ива Димова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16 гр. Габрово, 08.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

И. Димова

Габриела Б. Илиева като разгледа докладваното от Габриела Б. Илиева Въззивно частно гражданско дело № 20254200500761 по описа за 2025 година ГПК.

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 274 от Образувано е по частна жалба от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, чрез юрисконсулт И.И., против разпореждане постановено по ч. гр. д. № 3673/2025 г. от Габровски районен съд, с което се отхвърля заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

В частната жалба се излагат твърдения, че обжалваното разпореждане е неправилно, постановено при съществени процесуални нарушения и молят да бъде отменено. Сочи, че вследствие на неправилно тълкуване на разпоредбата на чл. 411 от ГПК, първоинстанционният съд е стигнал до неправилен извод, че са налице пречките по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на всички суми, предмет на задължението. Позовава се на чл. 143 от ЗЗП, в който е транспонирана Директива 93/13 ЕИО от 05.04.1993 г., конкретно чл. 3, в който е уредена т.нар. генерална клауза за неравноправност на уговорките в потребителските договори, вкл. и за потребителския кредит. Сочи, че твърдението за сключване на договора за поръчителство в противоречие с добрите нрави е неоснователен и подлежи на принципа на свободното договаряне, съгласно чл. 9 от ЗЗД. Според чл. 4 от договора за кредит, длъжникът се е задължил да предостави на кредитора „Изи Асет мениджмънт“ АД обезпечение чрез гаранция на две физически лица, банкова гаранция или поръчителство на одобрено от кредитора лице в тридневен срок от сключване на договора. В изпълнение на това задължение, в деня на сключване на договора за заем, потребителят е сключил с „Файненшъл България“ ЕООД /одобрено от кредитора лице/ договор за поръчителство, който съгласно чл. 2 влиза в действие, при неизпълнение на задължението на заемателя по чл. 4 от договора. Договорът за предоставяне на гаранция е отделно, самостоятелно правоотношение възникнало на база договаряне 1 между „Файненшъл България“ ЕООД и ответника. По него „Файненшъл България“ ЕООД е поел задължение да отговаря солидарно с ответника за изпълнение на всичките му задължения по сключения с „Изи Асет менидджмънт“ АД договор за паричен заем. Сочи, че е налице валиден договор за гаранция сключен между кредитора „Изи Асет менидджмънт“ АД ии „Файненшъл България“ ЕООД, цедент на ищеца. Моли съда да отмени разпореждането на първоинстанционния съд, като неправилно като вместо него се постанови да бъде издадена заповед за изпълнение на претендираните суми.

Съгласно на чл. 413, ал. 2 от ГПК, препис от частната жалба не е връчен на длъжника.

Съдът след като обсъди доводите на страната и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Пред първоинстанционния съд е подадено заявление от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Р. Б. Й., за сумата от сумата 1 740, 07 лв. – главница, ведно със законната лихва от 24.11.2025 г.;

113, 57 лв. – договорна лихва за периода 09.06.2023 г. – 27.10.2023 г. г.; 173 лв.

- мораторна лихва за периода 28.10.2023 г. – 23.11.2025 г. г.; разноски – 34, 45 лв. за държавна такса и 200,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Паричното вземане е по задължение по договор за потребителски кредит с № 4807727 25.05.2023 г., сключен между Р. Б. Й. и „Изи Асет мениджмънт“ АД, по силата на който Кредитодателят се е задължил да предостави на

Кредитополучателя потребителски кредит, който

Кредитополучателят се задължава при условията и сроковете на договора да усвои и върне, като заплати на Кредитодателя уговорената лихва за ползване на кредита. Между „Файненшъл България“ ЕООД и Р. Б. Й. е сключен договор за предоставяне на гаранция, във връзка с възникналото облигационно правоотношение между кредитополучателя и кредитодателя. Поради неизпълнение на задължението си по договора за потребителски кредит от страна на Кредитополучателя, същото е било изпълнено от солидарно отговорния длъжник - „Файненшъл България“ ЕООД. Заемополучателят не е възстановил платената сума по договора за заем на своя поръчител, поради което за „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД е възникнал правен интерес от предявяване на претенциите си по съдебен ред.

С обжалваното Разпореждане № 4341 от 24.11.2025 г., заповедният съд приел, че не са налице условията за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК.

Договорът, от който произтича вземането претендирано от заявителя е сключен с потребител по смисъла на пар. 13 от ЗЗП и чл. 1 от ЗПК, поради което клаузите му следва да са съобразени с разпоредбите на тези закони. При извършена служебна справка в Търговския регистър по партидата на 2 дружеството поръчител, се установява, че едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД е „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Основен предмет на дейност на „Файненшъл България“ ЕООД е гаранционни сделки, каквато е процесната. Следва да се има предвид, че печалбата на „Файненшъл България“ ЕООД, от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик „Изи Асет Мениджмънт“ АД.

С оглед това обстоятелство съдът приема, че със сключване на договора за гаранция се цели да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на „Изи Асет Мениджмънт“ АД. С договора за гаранция не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, доколкото с плащането на задължението на потребителя в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Видно е, че вноските за възнаграждение на гаранта са част от погасителния план по сключения договор за потребителски паричен кредит.

Очевидно е, че със сключването на договора за гаранция се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.

4 ЗПК, което от своя страна води до недействителност на договора за гаранция, респективно на уговорената в него клауза за заплащане на възнаграждение на основание чл. 26, ал.1, пр.2, вр. с чл.19, ал.4 ЗПК. С оглед на това за цедента „Файненшъл България“ ЕООД не са възникнали права по сключената гаранционна сделка, респективно той не би могъл да цедира на заявителя вземания, които не са възникнали в негова полза.

С тези мотиви е отхвърлено подаденото заявление от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД.

Процесният договор за кредит е потребителски по своя характер и спрямо него са приложими разпоредбите на ЗПК, като страните по него имат качеството на потребител и кредитор по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Като потребителски договор, същият следва да отговаря на императивните изисквания на закона.

Видно от приложения договор за потребителски кредит, същият съдържа вероятно неравноправни клаузи, свързани с предоставянето на поръчителството, нарушаващи императивни норми на ЗПК и ЗЗП.

Сключеният договор за предоставяне на гаранция с юридическо лице, което е предварително одобрено от кредитора сочи, че на длъжника не е предоставено право на избор и възможност за индивидуално договаряне. Налице е тясна взаимовръзка от сключването на акцесорния договор за предоставяне на гаранцията с договора за заем, поради което следва да се разглеждат като едно цяло. С обособяването на отношенията по обезпечаване на кредитното правоотношение в отделен договор, се цели заобикалянето на закона и забраната за уговаряне на допълнителни такси във връзка с усвояването и управлението на договора - чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Отговорността към гаранта за заплащане на възнаграждение е неделима от тази по заемното 3 правоотношение и затова следва да се включи в общия размер на разходите по заема. Следователно сключването на процесния договор за предоставяне на гаранция не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата между потребителя на услугата и търговеца. Освен това със сключването на договора за поръчителство значително се оскъпява ползвания заем, което утежнява финансовото състояние на длъжника.

Последното е в явно противоречие с добрите нрави и закона и служи за заобикаляне на законоустановения пределно допустим размер на ГПР от 50% съобразно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото в уговорения по договора за потребителски кредит ГПР не е калкулирано оскъпяването от сключения договор за предоставяне на гаранция. Всяка клауза в договора за потребителски кредит, която има за цел или резултат за обикаляне на изискванията на закона е нищожна, на основание чл. 21, ал.1 от ЗПК.

Като е уговорено като дължимо предварително възнаграждението за дружеството-гарант, преди и без да се знае дали изобщо длъжникът ще прибегне до тази възможност се предвижда допълнителна такса за услуга, която не е ясно дали ще се предостави, което сочи на противоречие с чл. 10а, ал. 4 от ЗПК. Съотношението на дължимото по договора за предоставяне на гаранция и размерът на задължението, за което „Файненшъл България“ ЕООД се съгласява да гарантира може да се приеме, че е сключен в нарушение на добрите нрави, съответно на принципите на добросъвестността, справедливостта и еквИ.лентността на насрещните престации.

Поради изложеното първоинстанционният съдебен акт е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден, а жалбата да се остави без уважение като неоснователна. Доколкото крайните изводи на заповедния съд съвпадат с тези на настоящата инстанция, то обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 4341 от 24.11.2025 г. по ч.гр.д. № 3673/2025 г. по описа на Районен съд - Габрово.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16 гр. Габрово, 08.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

И. Димова

Габриела Б. Илиева като разгледа докладваното от Габриела Б. Илиева Въззивно частно гражданско дело № 20254200500761 по описа за 2025 година ГПК.

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 274 от Образувано е по частна жалба от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, чрез юрисконсулт И.И., против разпореждане постановено по ч. гр. д. № 3673/2025 г. от Габровски районен съд, с което се отхвърля заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

В частната жалба се излагат твърдения, че обжалваното разпореждане е неправилно, постановено при съществени процесуални нарушения и молят да бъде отменено. Сочи, че вследствие на неправилно тълкуване на разпоредбата на чл. 411 от ГПК, първоинстанционният съд е стигнал до неправилен извод, че са налице пречките по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на всички суми, предмет на задължението. Позовава се на чл. 143 от ЗЗП, в който е транспонирана Директива 93/13 ЕИО от 05.04.1993 г., конкретно чл. 3, в който е уредена т.нар. генерална клауза за неравноправност на уговорките в потребителските договори, вкл. и за потребителския кредит. Сочи, че твърдението за сключване на договора за поръчителство в противоречие с добрите нрави е неоснователен и подлежи на принципа на свободното договаряне, съгласно чл. 9 от ЗЗД. Според чл. 4 от договора за кредит, длъжникът се е задължил да предостави на кредитора „Изи Асет мениджмънт“ АД обезпечение чрез гаранция на две физически лица, банкова гаранция или поръчителство на одобрено от кредитора лице в тридневен срок от сключване на договора. В изпълнение на това задължение, в деня на сключване на договора за заем, потребителят е сключил с „Файненшъл България“ ЕООД /одобрено от кредитора лице/ договор за поръчителство, който съгласно чл. 2 влиза в действие, при неизпълнение на задължението на заемателя по чл. 4 от договора. Договорът за предоставяне на гаранция е отделно, самостоятелно правоотношение възникнало на база договаряне 1 между „Файненшъл България“ ЕООД и ответника. По него „Файненшъл България“ ЕООД е поел задължение да отговаря солидарно с ответника за изпълнение на всичките му задължения по сключения с „Изи Асет менидджмънт“ АД договор за паричен заем. Сочи, че е налице валиден договор за гаранция сключен между кредитора „Изи Асет менидджмънт“ АД ии „Файненшъл България“ ЕООД, цедент на ищеца. Моли съда да отмени разпореждането на първоинстанционния съд, като неправилно като вместо него се постанови да бъде издадена заповед за изпълнение на претендираните суми.