Решение № 349 от 11.11.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 349 гр. София, 11.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Калин Калпакчиев

Членове:

Весислава Иванова

Величка Цанова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова в присъствието на прокурора Стойчо Тодоров Ненков (АП-София) като разгледа докладваното от Величка Цанова Наказателно дело за възобновяване № 20211000600757 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.422,ал.1, т.5 от НПК.

Постъпило е искане за възобновяване на наказателното производство от адв.К. Д. като защитник на осъдения П. М. П.,по ВНОХД № 3232/20 год. на СГС,НО,1 състав,по което е признат за виновен в извършено престъпление по чл.343б,ал.3 от НК и осъден на лишаване от свобода за срок от шест месеца и лишаване от правоуправление за същия срок,в който смисъл е изменил постановената първоинстанционна присъда,с която посочените наказания са били определени в размер по на една година.

Намира,че в производството пред въззивния съд е бил нарушен законът и са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.Поддържа,макар и това да не е основната теза, че и наложеното наказание е явно несправедливо независимо от приложението на чл.55 от НК и така изложеното представлява основание за възобновяване съгласно чл.422,ал.1,т.5 от НПК.

Твърди,че изводът на съда за съставомерност на деянието е незаконосъобразен,тъй като е изградил становището си за вина в резултат на превратно и непоследователно тълкуване на доказателствата,като съдът свободно и тенденциозно е коментирал факти,за да обоснове обвинителната теза,а други,установени по делото,е игнорирал и в резултат на това е достигнал до грешни правни изводи.

Оспорва и извода на съда,че П.П. е пушил марихуана в срок,по-малко от 24 часа преди да 1 бъде спрян за проверка,като сочи,че подсъдимият е бил със състуденти да учат вечерта на 16.01.2018 год.,един от които е носел името Тони и срещу новият ден и негов имен такъв,си е дръпнал от цигара с марихуана,така че за времето от 01.00 ч. на 17.01. /пушенето/ до 17.00 ч. на 18.01. /спирането за проверка/ приближава с точност 36 часа и не е по-малко от 24 часа,както е приел съда,т.е. очевидно присъдата почива на предположение в тази насока,което е базисно недопустимо по аргумент на чл.330,ал.1 от НПК.

На следващо място излага,че съдът недопустимо е ценил показанията на полицейските служители Т. и М.,тъй като приобщените им показания с процесуалната техника на чл.281 от НПК са копи пейст,като е налице пълна идентичност на заявеното от тях.Акцентира,че посочените двама свидетели не са имали никакъв спомен за случилото се.Не оспорва факта на проверката,а отразеното от тези свидетели,че водачът П.П. се е държал неадекватно и е бил повлиян от употребата на упойващи вещества /наркотици/.Намира това за лъжа,която е опровергана от д-р А. в съставения от него протокол за медицинско изследване по изискванията на Наредба №1/17 г. и изслушаните в съдебно заседание съдебно-химическа /токсикологична/ експертиза и съдебно-психиатрична и психологична експертиза.Твърди,че протоколите за разпит на тези свидетели са негодни доказателствени средства и са недопустими съгласно чл.105,ал.2 от НПК,т.е. налице е изключително тежко процесуално нарушение.

На следващо място изтъква,че според съдебно-химическата /токсикологична/ експертиза идентифицираният в кръвта на П.П. специфичен метаболит ТНС е фармакологично неактивен,а количествения анализ няма съдебно-токсикологична значимост,като се установява единствено употреба на веществото,което означава,че деецът не е бил по никакъв начин повлиян,а е доказана единствено минала и назад във времето употреба или извършеното от него не е било обществено опасно и по никакъв начин не е застрашавало обществените отношения,свързани с осъществяване на транспорта.В условията на алтернативност моли да се има предвид,че се касае за христоматиен случай на чл.9,ал.2 от НК

На последно място поддържа,че и наложеното му наказание е явно несправедливо,тъй като съдът е определил наказанието лишаване от свобода под най-ниския предел,но не е приложил текста на чл.55,ал.3 от НК и е потвърдил наказанието глоба в размер на 500 лв.

Прави искане за възобновяване на производството , отмяна на решението на СГС и оправдаване на подсъдимия или за връщане на делото за ново разглеждане.Алтернативно иска решението на СГС да бъде изменено,като не се налага наказанието глоба.

В съдебно заседание защитникът поддържа искането за възобновяване по изложените в него аргументи.

В своя защита осъденият поддържа казаното от защитникът си и моли да бъде оправдан.

Прокурорът счита,че не са налице обстоятелства,които да обуславят възобновяване на наказателното производство,поради което моли съдът да приеме,че искането е 2 неоснователно.

Настоящият съдебен състав,като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване,намери за установено следното:

Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо,тъй като е направено от лице,осъдено за престъпление от общ характер и в установения от чл.421,ал.3 от НПК 6месечен срок,считано от деня на влизане в сила на присъдата,който съвпада с датата на постановяване на въззивното решение поради липсата на законова възможност за касационно обжалване и има за предмет на претендираната проверка съдебен акт от категорията на посочените в чл.419,ал.1 и чл.422,ал.1,т.5 от НПК-решение,непроверено по касационен ред по жалба на подсъдимия,в чийто интерес се претендира отмяната.

С присъда от 04.03.2020 год. на СРС по НОХД № 9826/18 год. подс.П.П. е признат за виновен в това,че на 18.01.2018 год.,около 17.00 ч. в гр.София,по ул.”Пловдив”,с посока на движение от ул.”Русе” към ул.”Бургас” е управлявал МПС-л.а. „Пежо Партнер” с рег.№ *******,след употреба на наркотични вещества,а именно наркотично вещество тетрахидроканабинол /съдържащо се в марихуана,канабис/,които са високорискови наркотични вещества съгласно Приложение 1 към чл.3,т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични,приета на основание чл.3,ал.2 и ал.3 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите,поради което и на основание чл.343б,ал.3 във вр. с чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година,чието изтърпяване е отложено на основание чл.66,ал.1 от НК за срок от три години,както и на глоба в размер на 500 лв.Подсъдимият е лишен от правоуправление на основание чл.343г от НК също за срок от една година.

С решение от 02.06.2021 год. по ВНОХД № 3232/20 год. на СГС така постановената присъда е изменена,като наказанията лишаване от свобода и лишаване от правоуправление са намалени на шест месеца с приложение на разпоредбата на чл.55,ал.1,т.1 от НК ,а в останалата част присъдата е потвърдена.

На плоскостта на релевираните доводи в искането за възобновяване е необходимо да се подчертае,че доколкото настоящата извънредна инстанция не е такава по фактите,то същата не може да извърши собствена преценка на събраните доказателствени източници и да установи други,различни от приетите от двете съдебни инстанции,обстоятелства,включени в предмета на доказване.Извършването на такава доказателствена оценка от апелативния съд в настоящото производство е процесуално недопустимо,защото по този начин би се подменило вътрешното убеждение на контролираните инстанции по установяване на фактическите положения.В този смисъл в настоящото производство апелативният съд не разполага с правомощието да извършва проверка на фактическата обоснованост на съдебните актове и да установява нови фактически положения,защото обосноваността не е касационно основание по чл.348 от НПК.

Също така пред скоби е необходимо да се изтъкне,че на проверка по гл.33 от НПК подлежи въззивният съдебен акт ,поради което и сочените от защитникът основания за 3 възобновяване следва да се отнесат единствено към дейността на втората инстанция,като се провери правилността на акта от правна страна с оглед на изложената в него фактическа обстановка,каквато е разкрита от въззивния съд.

Видно е,че производството пред въззивния съд е образувано по жалба на защитникът на подсъдимия с оплакване за непоследователен и необективен анализ на доказателствената съвкупност,в резултат на което са формирани грешни фактически и правни изводи.Като пример се сочи,че по делото е несъмнено установено,че към момента на проверката подсъдимият не е бил повлиян от наркотично вещество,а от химическото /токсикологичното/ изследване е установено,че идентифицираният специфичен метаболит ТНС е фармакологично неактивен,поради което количественият анализ няма съдебнотоксикологична значимост,а установява единствено употреба на веществото.

В хода на образуваното второинстанционно производство,въззивният съд е намерил,че делото е изяснено от фактическа страна и не се налага събиране на допълнителни доказателства,нито разпит на подсъдимия,след което е дал ход на делото по същество и след проведено тайно съвещание,е обявил на страните ,че ще се произнесе с решение.

Основното оплакване в искането за възобновяване е насочено към изводите на въззивния съд по съществото на делото с аргументация,че приетото от последния относно съставомерността на деянието противоречи на материалния закон и П. е осъден за деяние ,което не съставлява престъпление.

За да счете,че П.П. е осъществил състава на престъплението по чл.343б,ал.3 от НК,СГС е приел за безспорно и категорично доказано по делото следното:

Подс.П.П. е правоспособен водач на МПС,който на 17.01.2018 год. /Антоновден/ бил поканен на имен ден на негов приятел.На партито,което продължило и в ранните часове на 18.01.2018 год. подсъдимият употребил марихуана.В късният следобед на тази дата същият предприел управление на лек автомобил „Пежо Партнер” с рег.№ ******* и около 17.00 ч. в гр.София, в района на бл.172 на ул.”Пловдив” бил спрян за полицейска проверка от св.Т. и М.-инспектори в ОПП-СДВР.

При проверката П. бил тестван за употреба на алкохол и наркотици.Пробата за алкохол била отрицателна,а относно употребата на наркотични вещества техническото средство отчело положителен резултат за употреба на канабис и амфетамин.В 19.20 ч.му бил издаден талон за медицинско изследване,в който било указано,че в срок от 30 минути следва да се яви във ВМА за предоставяне на кръвна проба.На 18.01.2018 год. в 19.35 ч. от подс.П. били взети проби от кръв и урина,за което бил съставен Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и /или наркотични вещества и техни аналози.Отбелязано е в протокола,че П. е употребил марихуана в 02.00 ч. на 18.01.2018 год.

От съдебно-химическата /токсикологична/ експертиза съдът е приел за установено,че в кръвната проба присъства „Карбокси-делта 9-ТНС”-метаболит на ТНС,с което се доказва употребата на тетрахидроканабинол,както и че липсват амфетаминов тип стимуланти.При разпита на вещите лица същите са заявили,че съдържанието на такъв метаболит в кръвта 4 означава,че е доказана употребата на тетрахидроканабинол и че употребата е била реализирана в изследваното лице в период 24 часа преди вземането на пробата.От СППЕ съдът е приел,че П. е психично здрав,могъл е да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Въз основа на така установените факти,въззивната инстанция е споделила правните изводи на районния съд,че от обективна и субективна страна подс.П. е реализирал състава на престъплението по чл.343б,ал.3 от НК ,като е управлявал МПС след употреба на наркотично вещество-тетрахидроканабинол,което е основно психоактивно вещество в канабиса,представляващо високорисково съгласно Приложение №1 към чл.3,т.1 от Наредба за класифициране на растенията и веществата като наркотични,приета на основание чл.3,ал.2 и ал.3 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.Изложени са съображения,че за обективната съставомерност на деянието е без значение по какъв начин и дали употребата на наркотично вещество е повлияла на способността му да управлява МПС,нито е необходимо да се определи процента на активния компонент на самото вещество и неговата концентрация в организма.Съдът е намерил,че е необходимо с максимална прецизност да се установи времето на употребата на наркотичното вещество до деянието,което в конкретния случай е установено в рамките на 24 часа от вземането на пробата.