Разпореждане № 3344 от 21.07.2025, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 3344 гр. Кюстендил, 21.07.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIX-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристиян В. Стоилов като разгледа докладваното от Кристиян В. Стоилов Частно гражданско дело № 20251520101939 по описа за 2025 година

„Йеттел България” ЕАД (предходно наименование „Теленор България“ ЕАД), ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление – гр. София, район Младост ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, със законни представители Д.К.К. и М.С., чрез пълномощника адв. С. М., е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение против В. Н. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. *** (***), за сумата в размер на 5930,18 лв. (пет хиляди деветстотин и тридесет лева и осемнадесет стотинки), от която 5254,65 лева дължими за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) за период 01.04.2023-31.05.2023 г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 08.03.2023. 11.98 лв., дължими за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) за период 01.04.2023-31.05.2023 г. по Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 01.03.2023 г.;

2902.92 лв. дължими лизингови вноски за период 01.04.2023-31.07.2023 г. по договор за лизинг от 08.03.2023 г. за HUAWEI Mate Xs 2 512GB White; 2299.77 лв. дължими лизингови вноски за период 01.04.2023-30.04.2023 г. по договор за лизинг от 01.03.2023 г. за SAMSUNG S23 Ultra 5G 256GB Black, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението (18.07.2025г.) до датата на погасяване на задължението;

675,53 лева дължими за начислени неустойки за предсрочно прекратяване на услуги, от които: 22.89 лв., дължими неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по Допълнително споразумение към Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 01.03.2023 г., непогасено задължение в първоначален размер на три стандартни месечни такси 597.02 лв., дължими неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 08.03.2023, от които 124.14 лв. – три стандартни месечни такси, и сума в размер на 472.88 лв. за HUAWEI Mate Xs 2 512GB White, представляваща част от разликата междуцената на устройството без абонаментен план и преференциалната цена по сключения 1 договор, 55.62 лв., дължими неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 01.03.2023 г. в размер на три стандартни месечни такси, както и сторените деловодни разноски – 118,60 лева държавна такса и 715,81 лева възнаграждение за адвокат.

Към заявлението са представени: пълномощно, вносна бележка за внесена държавна такса, договор за мобилни услуги, приложения към договора, общи условия и др.

Районен съд-Кюстендил, след като се запозна с подаденото заявление и приложенията към същото и след като прецени всички доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:

Заявлението е представено в изискуемата се форма и е допустимо.

Разглеждайки заявлението по същество, съдът намира, че направените с него искания за частично основателни. Съображенията за това са следните:

Вземането на молителя е от тези по чл.410, ал.1, т.1 от ГПК.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК, съдът отказва да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато същото се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това, за което съдът следи служебно още в заповедното производство (чл. 7, ал. 3, изр. 1 от ГПК). Според § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко физическо лице, което е страна по договор с търговец и действа извън рамките на своята професионална дейност.

В настоящия случай, от доказателствата по делото и най-вече от приложените към заявлението договори е видно, че В. Н. Д., за която се твърди, че е длъжник в правоотношенията си с „Йеттел България” ЕАД, има качеството на потребител. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора, и в частност - да уговарят неустойка, е ограничена от това, че въпросното съдържание не може да противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.

Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения, а конкретната преценка следва да се прави към момента на сключване на договора.

Неравноправни са онези клаузи, които не отговарят на изискванията за добросъвестност и добри нрави и посредством които се създава значително неравновесие между търговеца, който е икономически по-силната страна, и потребителя - икономически по-слабата страна. От съдържанието на процесните договори, както и от общите условия към същите, става ясно, че 2 всяка от страните по облигационното правоотношение има възможност едностранно да го прекрати, когато другата не изпълнява своите задължения.

Въпреки това, в договора е предвидено, че когато се стигне до прекратяването му по вина на потребителя, последният е длъжен да заплати на търговеца неустойка в размер на оставащите абонаментни вноски до края на срока на договора, но не повече от три. Потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора. В случаите, когато е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и разликата между стандартната цена на устройството и заплатената такава от него при предоставянето му, която съответства на оставащия срок на договора. Подобни уговорки в полза на потребителя, респективно - в тежест на търговеца, липсват. В случай, че потребителят се възползва от възможността да прекрати едностранно договора поради вина на оператора, не е регламентирано дружеството да заплати неустойка.

Предвид изложеното, уговорените неустойки несъмнено имат неравноправен характер, напускат рамките на присъщите им функции и са нищожни. Действително се налага изводът, че мобилният оператор, встъпвайки в договорни отношения с длъжника, се е възползвал от положението на икономически по-силна страна, която има възможност да повлияе върху правата и задълженията, които всеки от контрагентите ще поеме. Когато е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички или дори на само няколко (в случая – три) неплатени абонаментни вноски, мобилният оператор по прекратения договор de facto ще получи имуществена облага от насрещната страна в такъв размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да предоставя на потребителя по-нататъшно ползване на услугата.

Освен това, процесните неустойки целят да компенсират оператора не за действително претърпените от него вследствие на неизпълнението (неплащането на конкретните месечни абонаментни вноски) вреди, а за пропуснатите от същия вследствие на едностранното прекратяване на договора ползи. По този начин се създават условия за неоснователно обогатяване на мобилния оператор, а това не се толерира от ЗЗП.

В разпоредбите от договора, в които се посочва начинът за определяне размер на неустойката, включват и посочване на втора неустойка, дължима кумулативно с другите, представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната му обща лизингова цена.

Тази неустойка е договорена като двукомпонентна и включва както част от стойността на отстъпките от абонаментните планове, така и част от пазарната цена на крайното устройство. Така формулирана, клаузата за неустойка предпоставя прекалено много условия по нейното формиране, които не позволяват в достатъчна степен да се предвиди нито при неизпълнението на кои точно задължения ще се дължи тя, нито в какъв приблизителен размер ще е. Следва да се отбележи също, че въпросната неустоечна клауза не съдържа 3 ограничение за дължимост на трикратния размер на абонаментните месечни вноски и не е ясно при неизпълнението на кои точно договорни задължения възниква - само при неплащане на абонаментните такси или при неплащане на погасителните вноски за устройството, или и в двата случая. Тя категорично накърнява добрите нрави и справедливостта по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл.

3 от ЗЗД и безспорно се явява нищожна.

С предвиждането в договора, за едно и също неизпълнение, на две различни и едновременно дължими санкции, се надхвърлят обезпечителната и обезщетителната функции на неустойката и същата се явява необосновано висока (чл. 143, т. 5 от ЗЗП). Самата клауза не е индивидуално уговорена, изхождайки от цялото съдържание на договора (чл. 146, ал. 2 от ЗЗП), поради което и същата е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и не следва да се прилага.

Отделно от това, при предсрочно прекратяване на договора, което е предпоставка за основателността на претенцията за неустойка, е необходимо правото на прекратяване на облигационната връзка между страните да е надлежно упражнено. В случая се твърди, че договорът е едностранно развален от „Йеттел България” ЕАД поради неизпълнение от длъжника на задължението да заплаща дължимата месечна цена на предоставените услуги.

Тъй като страните са избрали да сключат договора в писмена форма, следователно в писмена форма трябва да е и волеизявлението на кредитора за развалянето му поради неизпълнение на задължението на длъжника (арг. чл.

293, ал. 2 от ТЗ, във вр. чл. 87, ал. 1 от ЗЗД), което трябва да е достигнало до него.

По делото липсват доказателства, че заявителят е упражнил потестативното си право да развали договора, както и че волеизявлението му е достигнало до насрещната страна. Не може да се приеме като волеизявление за разваляне на договора издаването на фактура, в която е начислена неустойка, тъй като няма данни същата да е получена от длъжника по настоящото.

От всичко посочено се налага извод за нищожност на уговорките за заплащане на неустойка, поради което не може да породи целените правни последици и съответно съдът не следва да я уважава. Ето защо претенциите в общ размер на 675,53 лева няма да бъде уважена.

В частта за разноските и предвид частичното уважаване на заявлението, искането е основателно за размера на държавна такса от 105,10 лева, с оглед уважената част от претенцията.

В производството заявителят е представляван от адвокат, на когото съдът, с оглед уважената част от претенцията, следва да присъди възнаграждение в размер на 634,27 лева.

Воден от горното, съдът

4

РАЗПОРЕДИ:

ИЗДАВА заповед за изпълнение, съгласно която В. Н. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. *** (***) ДА ЗАПЛАТИ на „Йеттел България” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление – гр. София, район Младост ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата в размер на 5254,65 лева - дължими за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) за период 01.04.2023-31.05.2023 г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 08.03.2023. 11.98 лв., дължими за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) за период 01.04.2023-31.05.2023 г. по Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 01.03.2023 г.;

2902.92 лв. дължими лизингови вноски за период 01.04.2023-31.07.2023 г. по договор за лизинг от 08.03.2023 г. за HUAWEI Mate Xs 2 512GB White; 2299.77 лв. дължими лизингови вноски за период 01.04.2023-30.04.2023 г. по договор за лизинг от 01.03.2023 г. за SAMSUNG S23 Ultra 5G 256GB Black, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението (18.07.2025г.) до датата на погасяване на задължението, както и сторените деловодни разноски, съобразно уважената част от заявлението – 105,10 лева държавна такса и 634,27 лева възнаграждение за адвокат.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на „Йеттел България” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление – гр. София, район Младост ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6 за издаване на заповед за изпълнение за сумите, както следва: 675,53 лева дължими за начислени неустойки за предсрочно прекратяване на услуги, от които: 22.89 лв., дължими неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по Допълнително споразумение към Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 01.03.2023 г., непогасено задължение в първоначален размер на три стандартни месечни такси 597.02 лв., дължими неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 08.03.2023, от които 124.14 лв. – три стандартни месечни такси, и сума в размер на 472.88 лв. за HUAWEI Mate Xs 2 512GB White, представляваща част от разликата междуцената на устройството без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор, 55.62 лв., дължими неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 01.03.2023 г. в размер на три стандартни месечни такси.