Решение № 20 от 20.06.2022, Районен съд - Чепеларе

Решение № 20 от 20.06.2022 г. по АНД № 34/2022 г.

Съдия-докладчик : Сона Гарабедян

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от С.А.К., EГН **********, с адрес: гр. Ч., област С., ул.

„...” № ...., против наказателно постановление № РД-05-02-3/17.03.2022 г., издадено от директора на РЗИ Смолян, с което за нарушение на чл. 63, ал. 4 във вр. с чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева.

Жалбоподателят твърди, че нарушението на противоепидемичните мерки, свързани с разпространението на инфекцията COVID-19, е извършено от нея за първи път и че е оказала съдействие при проверката. В писмено становище навежда допълнително, че изложеното в обстоятелствената част на АУАН не съответства на обстоятелствата, изложени в наказателното постановление, защото в раздел „обяснение или възражение на нарушителя” е посочила, че при проверката маската е била в ръката и тъкмо да си я сложи, проверяващите съставили акт, а в наказателното постановление в този раздел било посочено „Да” и е положен подписът . Счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като е ваксинирана и преболедувала, и в търговския обект не е имало други клиенти. Твърди, че при приближаване на проверяващия инспектор М. е държала маската в ръката си, за да си я сложи и през цялото време при съставянето на акта е била с маска. Заявява, че в случая е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Инспекторът следвало да я предупреди устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението, ще ѝ бъде наложено административно наказание.

Моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата и искането за отмяна на наказателното постановление поради наличие на предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН с предупреждение, като излага съображения и доводи, че не си е поставила буферна доза, защото организмът не понесъл втората ваксина. В магазина били само тя и продавачката, която била с маска, поради което счита, че не е била общественоопасна. Казала на проверяващите, че е боледувала от COVID-19, но това не било взето под внимание, като те дори не я попитали дали е ваксинирана.

Административнонаказващият орган /АНО/, се представлява от процесуален представител, който в пледоарията си оспорва жалбата като неоснователна и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира разноски.

РП - Смолян, ТО - Чепеларе, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът, като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства и като взе предвид становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Обжалваното наказателно постановление е връчено на жалбоподателя лично на 22.03.2022 г.

Жалбата е подадена чрез АНО и е постъпила 25.03.2022 г. Ето защо, като констатира изпълнение на разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН, настоящият състав прие, че срокът за обжалване на НП е спазен, доколкото същото е връчено на санкционираното лице.

Жалбата е процесуално допустима, подадена от лице с правен интерес срещу подлежащ на обжалване акт в предвидения от закона срок. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

На 16.02.2022 г. в магазин нехранителни стоки, находящ се в гр. Ч., ул. „....” ... стопанисван 1 от фирма „....” ООД, С.А.К., като клиент в обекта за нехранителни стоки, нарушила въведените с пункт I, т. 7 на Заповед № РД-01-968/26.11.2021 г. на министъра на здравеопазването противоепидемични мерки, свързани с разпространението на инфекция COVID-19, като няма поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, която се използва съгласно препоръките в Приложение № 3 от същата заповед. За установеното нарушение на чл. 63, ал. 4, вр. чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, свидетелят И.М., в присъствието на свидетеля по установяване на нарушението С.М., съставила АУАН № АН01-12/16.02.2022 г. против жалбоподателя. Срещу съставения АУАН в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е постъпило писмено възражение от нарушителя с вх. № 97-00-10/17.02.2022 г., а в раздел „обяснения и възражения на нарушителя” в АУАН е посочено: „При проверката тъкмо си търсих маската за да я сложа и тя ми беше в ръката.” и е положен подпис.

Срещу издадения АУАН жалбоподателят е подала писмено възражение, с което сама е обяснила, че в нехранителния магазин са били само тя и продавачката, която била с маска.

Магазинът бил 200 кв.м. и нямало други клиенти освен нея. Когато влезли инспекторите, те минали към другия коридор, а жалбоподателят продължила да разглежда без маска. В момента, в който видяла, че жената се приближава към нея, започнала да си изважда маската от джоба и да си я слага. Госпожата поискала личната карта и казала, че ще състави акт. Твърди, че е прекарала COVID-19 и е ваксинирана. Счита, че не е опасна за някой, както и че проверяващите нямат право да искат лична карта без полицаи и тя не е длъжна да я представи. При установяване на нарушение за първи път следвало да се направи предупреждение и чак при второ провинение – Акт.

Въз основа на посочения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление № РД05-02-3/17.03.2022 г. от директора на РЗИ Смолян, с което, на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева, за нарушение на чл. 63, ал. 4 във вр. с чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, изразяващо се в следното: На 16.02.2022 г. в магазин нехранителни стоки, находящ се в гр. Ч., ул. „...” ..., стопанисван от фирма „...” ООД, С.А.К., като клиент в обекта за нехранителни стоки, нарушава въведените с пункт I, т. 7 на Заповед № РД-01968/26.11.2021 г. на министъра на здравеопазването противоепидемични мерки, свързани с разпространението на инфекция COVID-19, като няма поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, която се използва съгласно препоръките в Приложение № 3 от същата заповед. За установеното нарушение на чл. 63, ал. 4, вр. чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, свидетелят И.М., в присъствието на свидетеля по установяване на нарушението С.М., съставила АУАН № АН-01-12/16.02.2022 г. против жалбоподателя. В наказателното постановление е отразено, че срещу съставения АУАН в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е постъпило писмено възражение от нарушителя с вх. № 97-00-10/17.02.2022 г., а в раздел „обяснения и възражения на нарушителя” в АУАН е посочено: „Да” и е положен подпис.

Изложените в АУАН и в НП фактически обстоятелства се потвърждават от показанията на свидетеля М. и свидетеля М., които сочат, че посетили въпросния магазин за нехранителни стоки в гр. Чепеларе именно с цел извършване на проверка по сигнал за спазване на противоепидемичните мерки. При влизане в обекта установили, че продавачаката е с поставена маска, а в търговската му зала видели С.К., която била без поставена защитна маска. В тъговската зала имало още една жена. Проверяващите се представили на жалбоподателя и поискали лична карта за съставяне на АУАН. К. им дала личната си карта, казала им, че е прекарала COVID-19 и те съставили АУАН в нейно присъствие. След като проверяващите се представили на жалбоподателя тя изкарала маска от джоба си, но по време на съставяне на акта не поставила защитна маска. Проверяващите не са попитали К. дали е ваксинирана, тъй като това нямало отношение. Дори и да е имала валиден документи за ваксинация, тя била длъжна да бъде с предпазна маска.

Свидетелят П.К. не опровергава констатациите на проверяващите. Сочи, че е продавач в обекта. В деня на проверката около 9:10 часа жалбоподателят посетила магазина, като нито 2 тя, нито клиентът били с маски. Когато инспекторите влезли в магазина, свидетелят се досетила, че са проверяващи и си сложила маска, а жалбоподателят си извадила маска от джоба. По време на проверката в магазина влезли и други клиенти. Твърди, че жалбоподателят казала на проверяващите, че е ваксинирана с две дози. Проверяващите не поискали тя да удостовери, че е ваксинирана. По време на съставянето на акта жалбоподателят била с маска. В момента, когато я спрели, тя си поставила маска. От тези показания съдът не кредитира частта, в която свидетелят сочи, че по време на съставяне на акта жалбоподателят е била с маска. На първо място, показанията са в противоречие с показанията на свидетеля М. и свидетеля М., които са категорични, че по време на съставяне на акта жалбоподателят не е поставила маска на лицето си, въпреки че е извадила такава от джоба си. Нещо повече в своите показания свидетелят М. посочва, че ако си е поставила маска, е било възможно да не бъде съставен акт. От своя страна жалбоподателят не е твърдяла, че е сложила маска нито във възражението, вписано в АУАН, нито в писменото възражение до наказващия орган. Подобни твърдения са въведени за първи път в жалбата против наказателното постановление, които обаче не се установяват по категоричен начин от събраните по делото доказателства.

От представеното заверено копие от Цифров COVID сертификат на ЕС за ваксинация на С.К. се установява, че същата е ваксинирана на 10.05.2021 г., че ваксинационният курс е завършен. Ваксината е с ATC Код JO7ВХ03 и търговско наименование: Comirnaty.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани и приобщени по делото писмени доказателства и доказателствени средства: АУАН № АН-0112/16.02.2022 г.; писмено възражение от нарушителя с вх. № 97-00-10/17.02.2022 г.; НП № РД-05-02-3/17.03.2022 г., издадено от директора на РЗИ - Смолян; заверено копие от Цифров COVID сертификат на ЕС за ваксинация на С.К. за извършено ваксиниране на 10.05.2021 г. и завършен ваксинационен курс, показания на свидетелите М. и М., както и частично от показанията на свидетеля К..

От правна страна:

НП е издадено от компетентен орган – директора на РЗИ - Смолян, който попада в кръга на лицата по чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ, притежаващи правомощия да издава наказателни постановления за нарушения на Закона за здравето и издадените подзаконови нормативни актове във връзка с него.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от Закона за здравето (изм. и доп. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., изм., бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., доп., бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г., бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г., изм., бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), при непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1, с цел защита и опазване живота и здравето на гражданите, с решение на Министерски съвет се обявява извънредна епидемична обстановка за определен срок от време.

В ал. 3 са предвидени хипотези на непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите.

Ал. 4 предоставя правомощие на министъра на здравеопазването да въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област, при обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1.

Във връзка с въведената извънредна епидемиологична обстановка, поради пандемичното разпространение на вирусната инфекция от COVID-19 – ноторен факт е, че с отделни заповеди на министъра на здравеопазването са въведени противоепидемични мерки на територията на Република България.

С т. I от заповед № РД-01-968/26.11.2021 г., издадена на основание чл. 63, ал. 4 и 11 и чл.

63в от Закона за здравето, чл. 73 от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с Решение № 826 на Министерския съвет от 25 ноември 2021 г. за удължаване срока на 3 обявената с Решение № 325 на Министерския съвет от 14 май 2020 г. извънредна епидемична обстановка, удължена с Решение № 378 на Министерския съвет от 12 юни 2020 г., Решение № 418 на Министерския съвет от 25 юни 2020 г., Решение № 482 на Министерския съвет от 15 юли 2020 г., Решение № 525 на Министерския съвет от 30 юли 2020 г., Решение № 609 на Министерския съвет от 28 август 2020 г., Решение № 673 на Министерския съвет от 25 септември 2020 г., Решение № 855 на Министерския съвет от 25 ноември 2020 г. , Решение № 72 на Министерския съвет от 26 януари 2021 г., Решение № 395 на Министерския съвет от 28 април 2021 г., Решение № 426 на Министерския съвет от 26 май 2021 г., Решение № 547 на Министерския съвет от 28 юли 2021 г. и Решение № 629 на Министерския съвет от 26 август 2021 г. и предложение от Главния държавен здравен инспектор, министърът на здравеопазването е места, в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на въвел временни противоепидемични мерки на територията на Република България, считано от 1.12.2021 г. до 31.03.2022 г. С т. 7 от пункт първи е въведено задължение за всички лица, когато се намират в закрити обществени общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, която се използва съгласно препоръките в приложение № 3.