Определение № 511 от 14.09.2022, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 511 гр. Варна, 14.09.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Маринела Г. Дончева

Членове:

Петя Ив. Петрова

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20223000500060 по описа за 2022 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

С молба вх. № 4421/13.07.2022г. ЗАД „Алианц България“, чрез процесуалния си представител адв. В. е поискало от съда да измени постановеното по настоящото дело решение № 87/21.06.2022г. в частта му за разноските като допълни същото с присъждане в негова полза направените в производството разноски съгласно представения списък по чл.80 ГПК. В молбата са изложени доводи, че искането за разноски е своевременно направено, представени са доказателства за тяхното извършване, както и че същите са дължими, независимо, че предявеният против дружеството обратен иск не е бил разгледан поради несбъдване на процесуалното условие за това.

Цитира се съдебна практика в подкрепа на изложеното.

В срока по чл.248 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – „Специализирана болница по акушерство и гинекология за активно лечение – проф. д-р Д.С. - Варна“ ЕООД /СБАГАЛ „Проф.д-р Д. С.“/, в който се излагат доводи за неоснователност на искането.

Молбата по чл.248 ГПК е подадена в срок, от страна по делото, с оглед на което е процесуално допустима. По същество същата е неоснователна по следните съображения:

Настоящото въззивно производство е образувано по подадена от П. П. К. въззивна жалба против решение на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 991/2020г. при участие на ЗАД „Алианц България“ на страната на ответника и с което първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от въззивницата срещу СБАГАЛ „Проф. д-р Д. С.“ иск за заплащане на обезщетение за 1 претърпени от нея неимуществени вреди, на основание чл.49 ЗЗД. С решението си от 21.06.2022г. настоящият съд е потвърдил изцяло обжалвания съдебен акт.

Безспорно е, че в първоинстанционното производство срещу привлеченото като помагач трето лице от ответната болница е бил предявен и приет обратен иск за заплащане на сумата от 97 500 лева, претендирана при условие, че главната искова претенция бъде уважена, като дължимо застрахователно обезщетение по сключен между ЗАД „Алианц България“ и СБАГАЛ „Проф. д-р Д. С.“ договор за застраховка „професионална застраховка на лица, упражняващи медицинска професия“. С оглед постановения резултат по иска на ищцата този обратен иск не е бил разгледан от окръжния съд. Предвид потвърждаването на първоинстанционното решение същият не е разглеждан и от настоящата инстанция. В същото време поради очертания с въззивната жалба предмет на спора в настоящото производство по отношение на предявената срещу третото лице-помагач искова претенция не са извършвани каквито и да било процесуални действия от страните. Участието на ЗАД „Алианц България“ във въззивната инстанция би било налице и в хипотезата на непредявен срещу него обратен иск именно поради процесуалното му качество на трето лице-помагач.

По тези съображения съдът приема, че предметът на въззивното производство и осъществената защита от процесуалния представител на третото лице-помагач е единствено по главната искова претенция, поради което и на основание чл.78, ал.10 ГПК разноски за това не му се следват.

Цитираната в молбата по чл.248 ГПК от ЗАД „Алианц България“ съдебна практика е неотносима, доколкото разглежданите в нея хипотези касаят присъждане на разноски в полза на третото лице като ответник по обратния иск, но за първоинстанционното производство, в което макар и с крайния съдебен акт този иск да не е бил разгледан поради отхвърляне на главния иск, в хода на съдебното дирене са излагани доводи и възражения на страните и са събирани доказателства по предявения обратен иск. Неотносимо към настоящия казус е и цитираното решение № 132/23.07.2020г. по гр.д. № 3781/2019г. на ВКС, ІV г.о., тъй като същото касае присъждане на разноски в полза на третото лице за въззивната инстанция вр. уважен от първоинстанционния и въззивния съд обратен иск, решенията по който са били обжалвани и от третото лице и отменени от касационния съд поради приетата неоснователност на главния иск.

Ето защо, съставът на АпС – Варна намира, че не са налице основания за ревизиране на изложеното в мотивите на въззивното решение относно претендираните от ЗАД „Алианц България“ разноски, поради което и искането за изменение на същото по реда на чл.248 ГПК е неоснователно.

По гореизложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ЗАД „Алианц България“ за изменение на постановеното по в.гр.д. № 60/2022г. решение № 87/21.06.2022г. в частта му за разноските.

Определението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-седмичен срок от връчването му на ЗАД „Алианц България“ и СБАГАЛ „Проф. д-р Д. С.“.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3