Протокол № 329 от 12.05.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 329 гр. Пазарджик, 12.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Антоанета Л. Метанова

Сложи за разглеждане докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20265200500206 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Жалбоподателят К. П. Д., редовно призован, не се явява. За него се явява адв. А. М. Д. от АК – Пазарджик.

Ответникът Н. Н. Н., редовно призован, не се явява. З а него се явява адв.

Р. Н. Г. от АК – Пловдив, редовно упълномощен.

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване ход на делото, поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С Решение № Рег.№ 123/23.06.2025 г. постановено по гр. д. № 643/2022 г. по описа на Районен съд - Панагюрище е признато за установено, че Н. Н. Н. дължи на К. П. Д. заплащането на сума в размер на 20 000,00 лв. (двадесет хиляди лева)– главница по Договор за заем с нотариална заверка на подписите рег. № 1394/07.06.2010 г. по Общия регистър на Нотариус №471 – Невяна Мазнекова – Тинкова, с район на действие – Районен съд – Панагюрище, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на 1 заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК – 08.09.2021 г. до окончателно изплащане на вземането.

ОСЪДЕН е К. П. Д., с ЕГН- **********, със съдебен адрес: гр. П., ул.

„С.“ №8, ет.1, офис 1- чрез адв. А. М. Д., от ПлАК, да заплати на Н. Н. Н., с ЕГН- **********, от гр. П., ул.„Г. Б.“ № 25, ет.2, ап.6, сторените съдебноделоводни разноски в общ размер на 300,00 лв.(триста лева)- за възнаграждение на вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза.

ОСЪДЕН е К. П. Д., с ЕГН- **********, със съдебен адрес: гр. П., ул.

„С.“ №8, ет.1, офис 1- чрез адв. А. М. Д., от ПлАК, да заплати на адвокат Р. Н.

Г., с личен №1000162840, от Пловдивска адвокатска колегия, с кантора в град П., ул. „Ч. я.“№ .., ет..., офис.., адвокатско възнаграждение в размер на 2650,00лв.(две хиляди шестстотин и петдесет лева)- за осъществената защита по настоящото гражданско дело.

ОСЪДЕН е К. П. Д., с ЕГН- **********, със съдебен адрес: гр. П., ул.

„С.“ №.., ет..., офис .. чрез адв. А. М. Д., от ПлАК, да заплати на адвокат Р. Н.

Г., с личен № 1000162840, от Пловдивска адвокатска колегия, с кантора в град П., ул. „Ч. я.“№.., ет..., офис..., адвокатско възнаграждение в размер на 1525,00 лв.(хиляда петстотин двадесет и пет лева)- за осъществената защита по ч.гр.дело № 675/2021 г.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от К. П. Д., чрез процесуалния му представител адвокат А. М. Д., с изложени оплаквания, че решението на РС е неправилно, постановено в тотално противоречие с процесуалния закон, както и в нарушение на материалния закон и при превратно тълкуване на представените по делото доказателства.

Сочи се, че в разрез с нормата на чл. 142, ал. 2 от ГПК, Панагюрският районен съд бил дал ход на делото, въпреки обективната невъзможност на процесуалните представители на страните да се явят в насроченото за 19.12.2023 г. В противоречие с разпоредбите на процесуалния закон, Районен съд - Панагюрище бил дал ход на делото, въпреки постъпилата от процесуалния представител на ищеца молба, с която уведомявал съда, че бил в отпуск, за което обстоятелство представил и надлежно удостоверение от Адвокатска колегия - Пловдив, като молил за отлагане на делото за друга дата и час. Въпреки това, първоинстанционният съд бил дал ход на делото и без да изслуша становището на страните по съобщения им проекто-доклад, го бил обявил за окончателен и бил отложил делото за събиране на доказателства.

Твърдят, че с горепосочените си действия, съдът бил нарушил и нормата на чл. 146, ал. 3 от ГПК. По този начин страните били лишени от гарантираното им от закона право да им бъде предоставена възможност да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.

2

Твърдят, че поради незаконосъобразните действия на съда, страните били принудени да търпят негативните последици на настъпилата преклузия, с оглед приетия по делото доклад в тяхно отсъствие.

На следващо място, отново в противоречие с императивните норми на процесуалния закон, Районен съд - Панагюрище бил допуснал до разпит свидетели на ответника, които да свидетелстват за погасяване на установени с писмен акт парични задължения. Съгласно разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 4 от ГПК, не се допускали свидетелски показания за погасяването на парични задължения, установени с писмен акт.

Твърдят, че мотивите на съда били в пълно противоречие с представените по делото доказателства. Първоинстанционният съд не просто превратно бил тълкувал доказателствата по делото, но и бил игнорирал напълно част от тях, без дори да изложи мотиви защо не са взети предвид.

Твърдят, че противоречи на доказателствата по делото изложеното от съда във връзка с направените по процесния кредит вноски.

Изводите на съда били в пълно противоречие с обективираното банково извлечение, издадено от „Райфайзенбанк България“ ЕАД, което било прието, като доказателство по делото. Видно от това банково извлечение, ответникът Н. Н., за периода 2011 г. до 2020 г. бил заплатил единствено 62 вноски по кредита от общо 120 вноски или сумата от 10 122,27 евро с левова равностойност 19 797.44 лв. от общата сума по кредита, в размер на 38 863.22 лева. Или с други думи казано, ставало ясно, че Н. Н. не бил заплащал всички вноски по кредита, като неизплатения от него остатък е в размер на 19 065.78 лв. Това било потвърдено и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, която била приета по делото и не била оспорена от страните. Нещо повече, видно било от банковото извлечение, че в по-голямата част от него, липсвало отбелязване графата „Детайли 2“, което означавало, че сумите са теглени от сметката на ищеца К. Д., респективно не били заплатени, посредством директни вноски от ответника Н.. От изложеното до тук, ставало ясно, че не отговаряло на истината и на доказателствата по делото, посоченото от първоинстанционният съд, че след 24.06.2011 г. погасяването на вноските се е било осъществявало от ответника Н. Н..

Твърдят, че неправилно Районен съд - Панагюрище бил приел, че от показанията на свидетеля И. Л. У., че през периода от 2010 до 2012 г., докато е работел в сервиза на ответника Н. Н., свидетелят У. е виждал Н. да дава пари на ищеца в помещението на сервиза или в магазина за авточасти.

Видно било от протокола от проведеното ОСЗ на 11.01.2024 г., в който били обективирани показанията на свидетеля У., същият не давал никакви конкретни показания за това какви суми са заплатени в брой и на заплащането на които е станал свидетел, цитират „Колко пари му е предавал - нямам си на идея. “ (стр. 6 от Протокола). Отделно от горното, свидетелят бил си „спомнял“ кога е виждал даване на пари и кой бил идвал в сервиза, но не успял да посочи дори кога е работил там, като цитират „Не си спомням периода и ont кога до кога съм бил служител на "Найкен".

3

Твърди се, че от така дадените показания на свидетеля У. не можело да бъдат установени посочените от съда обстоятелства. Това било така, тъй като липсата на конкретика в показанията не позволявало да бъдат направени каквито и да било изводи, какъв бил размерът на „погасяваната“ в брой сума, а фактът, че свидетелят дори не си спомнял, кога е работил в сервиза, сочел за недостоверността на показанията му, относно останалите обстоятелства, доколкото нямало каквато и да било логика у свидетеля да липсват спомени за обстоятелство, което лично го касаело, а същевременно да си спомнял факти и обстоятелства, относими към отношенията на ответника Н. с трети лица.

Сочи се, че свидетелят в противоречие с нормата на чл. 164, ал. 1, т. 4 от ГПК бил давал показания за изпълнение на парични задължения, които са установени с писмен акт - Договор за заем с нотариална заверка на подписите peг. № 1394/07.06.2010 г. на Нотариус Н. М.-Т., peг. № 471 на НК и район на действие: Районен съд - Панагюрище. Считат, че така дадените показания са недопустими и не следвало да бъдат взимани предвид от съда.

Сочи се, че неправилно Районен съд - Панагюрище бил приел, че от показанията на свидетеля Н. Н. Н., че е носил три или четири пъти лично на Д. суми от около 300,00 - 350,00 лв. за периода 2015 г. и 2017 г., когато е работел в автосервиза на баща си.

Видно било от протокола от проведеното ОСЗ на 11.01.2024 г., в който били обективирани показанията на свидетеля, същият заявил, че по времето, по което се твърдяло да е носил пари в брой, същият бил малолетен, цитират:

„През 2010 г. съм бил на 14 години.“ И още, свидетелят заявил, че никога не бил броил парите, които бил „носил“. Моли се въззивният съд да обърне внимание и на начина, по който били „предавани“ парите, цитират: „Спускаха от прозореца една кошница с въженце, там слагах парите и те ги прибираха.

“

Считат, че от така дадените показания на свидетеля Н. не можело да бъдат установени посочените от съда обстоятелства. Считат, че това е така, тъй като липсата на конкретика в показанията не позволявало да бъдат направени каквито и да е изводи, какъв е размерът на „погасяваната“ в брой сума. Свидетелят посочвал, че бил предавал суми в размер, който по никакъв начин не съответствал на вноските по кредита - 300/350 лв. Отделно от това, считат, че предвид възрастта на свидетеля, към момента за който свидетелствал и фактът, че бил син на ответника, водят до обоснования извод за недостоверност на показанията му.

Сочат, че свидетелят, в противоречие с нормата на чл. 164, ал. 1, т. 4 от ГПК, е давал показания за изпълнение на парични задължения, които били установени с писмен акт - Договор за заем с нотариална заверка на подписите per. № 1394/07.06.2010 г. на Н. Н. М.-Т., per. № 471 на НК и район на действие:

Районен съд - Панагюрище. Считаме, че така дадените показания са недопустими и не следва да бъдат взимани предвид от съда.

Твърди се, че в мотивите на обжалваното решение, от страна на Районен съд - Панагюрище по никакъв начин не било обсъдено даденото заключение от вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, в частта в 4 която било посочено, че било установено, че „Общият размер на кредита в т. ч. - главница, лихви, застраховки и др., който не е погасен с директни вноски от Н. Н. Н. е 9 748.18 евро с левова равностойност 19 065.78 лева“ - съгласно т. 2 от заключението.

Считат, че от изложеното по-горе, ставало ясно, че били неправилни крайните изводи на първоинстанционния съд.

Твърди се, че при правилна оценка на доказателствения материал по делото и при съобразяване е процесуалните правила, Районен съд Панагюрище би следвало да стигне до извод за основателност на предявените искове.

Видно било от представения по делото Договор за заем с нотариална заверка на подписите per. № 1394/07.06.2010 г. на Нотариус Н. М.-Т., per. № 471 на НК и район на действие: Районен съд - Панагюрище, стана ясно, че между ищецът - К. П. Д. и ответникът Н. Н. Н. било налице облигационно правоотношение. Съгласно сключения между страните договор, К. Д., в качеството си на заемодател бил заел на Н. Н., в качеството му на заемател, сумата в размер на 25 039.94 лв. (арг. от чл. 1 от Договора), която сума заемодателят бил получил, като кредит от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, съгласно договор за банков кредит. В чл. 3 и чл. 4 от Договора за заем страните били уговорили, че заемателят приемал безусловно всички плащания във връзка с отпуснатия на заемодателя кредит от банката, в това число лихви, такси, погасителни вноски и други, като погасителните вноски по договора на заем, съвпадали с вноските по погасителния план по договора за банков кредит. В чл. 4 от Договора за заем било изрично уговорен начинът на изпълнение на задълженията на Заемателя, а именно по банков път, по точно определена банкова сметка - BG74RZBB91551445933508.