Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 528 от 27.04.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 2774/2025
Вид
Решение № 528
Подписан
27.04.2026
Състав
Виолета Веселинова Низамова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 528 гр. П., 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виолета В. Низамова като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно наказателно дело № 20255330202774 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-1030-001963 от 11.04.2025г., издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР П., с което на К. Г. Б., ЕГН **********, е било наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят атакува наказателното постановление като незаконосъобразно, с искане за неговата отмяна. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, не се явява, но се представлява от ***** - адв. С. Б., който поддържа жалбата и прави същото искане. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована за съдебно заседание, не се представлява от *****. В изпратена по делото молба - становище се излагат съображения за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, като се иска потвърждаването му. Прави се възражение за 1 прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение. Не се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното лице/, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 15.02.2023г. от актосъставителя И. С. Г., на длъжност полицай при ОДМРВ П., бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ против К. Г. Б. за това, че на 14.02.2023г. около 17:50 часа в гр. П. на кръстовището на ул. „Т.К." и ул. "Б.М."“, жалбоподателят К. Г. Б., управлявал лек автомобил „Мицубиши Спейс Стар“, негова собственост, с рег. № ***** с несъобразена скорост с пътните условия, губи контрол на пътя и излиза от пътното платно, в дясно, блъска се в заградително колче и допуска ПТП с материални щети. В акта е отразено че жалбоподателя е бил изпробван за наличие на алкохол в издишания от него въздух, като техническото средство отчело 1,93 промила алкохол. Посоченото било квалифицирано като нарушение на чл. 5, ал. 3 от ЗДвП и на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Във връзка с извършената проверка бил издаден и протокол за ПТП № 1-859387 от 14.02.2023г. в който било описано че участник в ПТП бил жалбоподателя К. Г.

Б., като водач на лек автомобил „Мицубиши“ с per. № ****, а участник № 2 бил метално заградително колче. АУАН и протокола за ПТП били подписани от жалбоподателя без възражения.

Въз основа на мотивирана резолюция № 23-1030-М000035/2023г. воденото административнонаказателно производство образувано със съставения АУАН серия GA № 819896 от 15.02.2023., било прекратено тъй като било образевано БП № 93/15.02.2023г. по описа на 02 РУ при ОДМВР П., за извършено престъпление по чл. 325, ал. 3 от НК и чл. 343б, ал. 1 от НК.

Във връзка с установеното било образувано ДП № 93/2023г. по описа на 02 РУ при ОДМВР П., пр.пр. № 1920/2023г. по описа на РП П., за извършено престъпление по чл. 325, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. С постановление за прекратяване на наказателното производство от 13.03.2025г. на РП П., влязло в сила на 18.03.2025г. наказателното производство било прекратено и материалите по делото били изпратени на *****02 РУ при ОДМВР П., за налагане на административно наказание на жалбоподателя Б. за „нарушени редица правила“ установени в хода на досъдебното производство. Във влязлото в сила прокурорско постановление, прокурорът приел за установено 2 че К. Б. бил собственик на л.а. „Мицубиши“ с per. № ****. На 14.02.2023г. той тръгнал с превозното средство към ОУ “А.К.“ в гр. П., за да вземе 9 годишната си дъщеря М. от училище. Той се движил по ул. „Т.К.в“ в гр. П., като на кръстовището с ул. „Б.М.“ предприел завой надясно, но управляваното от него превозно средство напуснало платното за движение, качило се на тротоара и се ударило в метално заградително колче. После Б. придвижил автомобила на заден ход в опит да слезе на платното за движение, изкъртил предната броня и предния подкалник на автомобила си, след което спрял управляваното от него превозно средство пред училище „А.К.“ и зачакал да дойде дъщеря му. След като тя дошла, Б. предприел движение на заден ход, при което ударил със задната част на л.а. „Мицубиши“ фасадата на сградата на ул. „А.К.“ № 14 и тя се вдлъбнала. После направил няколко опита да извърши същата маневра, като всеки път се удрял в сградата. Случайни минувачи видели случващото се и подали сигнал на единния европейски номер 112, като съобщили и регистрационния номер на автомобила. След като сигналът до номер 112 бил получен във Второ РУ при ОДМВР П., полицейските служители се заели с установяване на водача на лек автомобил с per. № ****, който бил напуснал местопроизшествието. Свързали се с К. Б. и го призовали във Второ РУ при ОДМВР П.. Той обаче се прибрал първо вкъщи, защото бил гладен, но получил второ обаждане от полицейското управление, като му било разпоредено да се яви незабавно. Б. решил да отиде до там пеша и по негови данни, пътьом се отбил в хранителен магазин, откъдето си купил бутилка червено вино. която изпил до половината, докато стигне до 2 РУ. Прокурорът приел че няма данни за извършено престъпление от общ характер и прекратил воденото досъдебно производство, а материалите изпратил на наказващия орган за реализиране на административнонаказателна отговорност за множество нарушения по ЗДвП.

Жалбоподателя Б. не обжалвал поркурорското постановление и същото влязло в сила.

Въз основа на прокурорското постановление и на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, административнонаказващия орган издал обжалваното Наказателно постановление № 25-1030-001963 от 11.04.2025г. с което на К. Г. Б., ЕГН **********, е било наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месец на основание чл.

175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В наказателното постановление, наказващия орган описал развилите се хронологично събития, като приел за установено че жалбоподателя Б. на 14.02.2023г. около 17.50ч. в гр. П., на кръстовището на ул. „Т.К." и ул. "Б.М."“, е управлявал МПС „Мицубиши“ с per. № ****, със скорост, която не била съобразена с конкретните условия на видимост и интензивността на 3 движението, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, в резултат на което управлявания от жалбоподателя автомобил излязъл в дясно от пътното платно и се блъснал в метално заградително колче, и причинил ПТП с материални щети. Водачът Б. като участник в ПТП не спрял за да установи последиците от настъпилото ПТП.

Описаната фактическа обстановка се установява от писмените доказателства, както и от гласните доказателства - показанията на свидетеля Г.

/актосъставител/, който заяви че поддържа описаното в акта, макар и да не си спомни конкретния случай. В показанията си свидетелят потвърждава че е бил изпратен за проверка във връзка с възникнало ПТП между лек автомобил и метално заградително колче. Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични и непротиворечащи на събраните по делото доказателства.

Описаната по-горе фактическа обстановка се подкрепя и от приложените по делото писмени доказателства – Постановление на РП П., за прекратяване на наказателното производство по ДП № 93/2023г. по описа на 02 РУ на ОДМВР П., протокол за ПТП № 1859387 от 14.02.2023г., АУАН № 819896, мотивирана резолюция № 23-1030-М000035 от 15.02.2023г., справка за нарушител водач, справка от информационните масиви на МВР за лек автомобил „Мицубиши Спейс Стар“ с рег. № ****, искане от К. Б. с вх. № УРИ 317-000-5288/17.03.2023г. по описа на ОДМВР П..

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

По отношение на нарушението на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Със санкционната норма на чл. 179, ал. 2, предл. първо от ЗДвП, движението с несъобразена скорост от страна на водачите на ППС, което е причина за ПТП, е въздигнато в административно нарушение. По силата на разпоредбата на §6, т.30 от ДР на ЗДвП – „Пътнотранспортно произшествие е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети“. Цитираната правна рамка очертава следните съставомерни елементи на нарушението по чл. 20, ал. 2, във връзка с чл. 179, ал. 2, предл. първо от ЗДвП: водач на ППС, осъществяващ движение с 4 несъобразена скорост - несъобразена с атмосферните условия, релефа и пр., такава, че водачът да не може да спре пред предвидимо препятствие, в резултат на което да е настъпило ПТП, от което да са последвали нараняване или смърт на хора, повреда на ППС, път, пътно съоръжение или други материални щети.

От събраните по делото доказателства категорично се установява, че на посочените в АУАН и НП дата и място, жалбоподателят К. Г. Б. е управлявал лек автомобил „Мицубиши Спейс Стар“ лична собственост, с рег. № ******, с несъобразена с пътните условия скорост, при което автомобилът излязъл вдясно от пътя и се ударил в метално заградително колче, в резултата на което настъпило ПТП с материални щети по автомобила и металното колче. В случая тези факти се установяват от АУАН-а и протокола за ПТП, в които са описани и които са подписани от жалбоподателя без възражения. В подкрепа на установената фактическа обстановка се явява и приетото като писмено доказателство Искане от К. Б. с вх. № УРИ 317-000-5288/17.03.2023г. по описа на ОДМВР П., отправено до ***** на ОДМВР П., в което от името на жалбоподателя се излагат именно фактите че поради изскочила внезапно котка на уличното платно, жалбоподателя навил рязко волана на автомобила и се ударил в метално зарадително колче което по съществото си е потвърждение на установената фактическа обстановка. В нейна подкрепа се явява и описаното в

Постановление на РП П., за прекратяване на наказателното производство по ДП № 93/2023г. по описа на 02 РУ на ОДМВР П., което също не е било обжалвано от жалбоподателя и е влязло в сила.

Именно въз основа на това прокурорско постановление, наказващия орган издал и обжалваното наказателно постановление, като се ползвал от фактическата обстановка установена от наблюдаващия прокурор и останалите събрани по делото доказателства. След като не могъл да спре пред предвидимо препътствие, каквото според написаното от жалбоподателя била изскочила на пътя котка, то безспорно водача се е движил с несъобразеня с условията на пътя скорост. Именно това е довело и до настъпилото ПТП между автомобила и метално заградително колче. Дали при поставянето на колчето са били съобразени уредените за това правила е без никакво значение, тъй като така или иначе мястото на автомобилите не е върху тротоарите и е било истинско щастливо стечение на обстоятелствата за жалбоподателя че на пътя на автомобила му е било металното колче, а не някой пешеходец. В случай че го нямаше, автомобила би навлязъл още по – навътре на тротоара и би застрашил живота и здравето на минувачите.