Решение № 6324 от 02.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6324 гр. София, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря СИМОНА В. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20241110143150 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба вх. №237129/19.07.2024 г., уточнена с молба вх. № 308243/01.10.2024 г. и с молба вх.№418758/23.12.2024 г., с която Г. Д. Г. е предявил срещу С. В. И. и С. В. Г. ревандикационни искове по чл.108 от ЗС за признаване за установено, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор ***********, находящ се в **********, с декларирана площ от 300кв.м. и с площ по скица 283 кв.м., с номер по предходен план 600, квартал 309, парцел XIII по плана на *******, ведно с построената в него еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***********.1, със застроена площ от 54 кв.м., брой етажи:един, състояща се от две стаи и коридор, и ответниците да бъдат осъдени да предадат на ищеца владението върху имота.

Като последица на уважаването на исковете по чл.108 от ЗС се претендира на осн. чл.537 ал.2 от ГПК да бъде отменен нотариален акт за собственост на основание давностно владение и наследство № 96, том I, рег. № 1822, дело № 70/2024 г. на нотариус с ***** на НК, с който ответниците са признати за собственици на процесния недвижим имот.

В исковата молба е изложено, че през 1951 г. лицето Ц.П.Ц. е придобил въз основа на нотариален акт за недвижим имот в замяна и регулация №2м том I, дело № 2/1951 г. дворно място, представляващо парцел I от кв.309 по плана на *****, с площ от 588 кв.м. и въз основа на нотариален акт за имот, придобит по регулация № 77, том VII, дело № 1232/1951 г. по регулационен ред празно място от 16 кв.м., находящо се в *****, което му се придава от парцел I в квартал 309. Със строителен протокол № 22/09.08.1952 г. на 1

Софийски градски народен съвет били определени регулационните граници на парцел I, квартал 309, местност ****, съгласно утвърдения регулачен план с данни, означени в окомерна скица, като на скицата са нанесен и данните на новопроектираната постройка в имота на Ц.П.Ц.. През 1953 г. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 197, том IX, дело № 1781/1953 г. Ц.П.Ц. е продал на В. И. Г., баща на ответниците, половин идеална неразделна част от дворно място, представляващо парцел I от квартал 309 по плана на *****, от 588 кв.м., като страните разпредели ползването на имота, като уговорили, че Ц.П.Ц. ще ползва западната половина от мястото, а купувачът ще използва останалата половина от парцела, който остава реално неподелен.

През 1991 г. ищецът Г. Д. Г. сключил с Ц.П.Ц. договор, обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 113, том LXXIX, дело № 15512/1991 г., по силата на който е станал собственик на 1/4 идеална част от дворно място в ****, съставляващо имот пл. № 600 в кв.309 по плана на Ботевградско шосе, местност ****, цялото от 588 кв.м., а по скица 600 кв.м., заедно с 1/2 идеална част от построената в западната част на мястото жилищна сграда от 54 кв.м.

През 1992 г. Ц.П.Ц. починал и оставил единствен наследник сина си И. Ц. П., който бил поставен под запрещение и ищецът бил негов настойник.

Твърди се, че след смъртта на Ц.П.Ц. е било открито саморъчно завещание, съставено от него на 13.11.1991 г., с което същият е завещал на ищеца Г. Д. Г. имота, който притежава, представляващ 1/2 идеална част от дворно място, съставляващо имот 600 в квартал 309 по плана на София, местност *****, от 588 кв.м. и построената в западната част къща-близнак от 54 кв.м.

При тези твърдения, ищецът счита, че по силата на нотариалния акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 113 том LXXIX дело №15512/1991 г. и на саморъчното завещание на Ц.П.Ц. от 1991г., е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот.

В условията на евентуалност, ищецът сочи, че е придобил имота въз основа на упражнявано от него давностно владение. Още от сключването на договора с нотариалния акт от 1991 г. ищецът поел грижата за целия имот и владял като своя не само придобитата по договора част, а имота изцяло и това било осъществявано до датата на сезиране на съда. Сам и с помощта на своя син, ищецът плащал всички данъци и такси за имота, поддържал постройката, грижил се за дърветата и насажденията, през 2023 г. ремонтирал покрИ. на сградата. През целия период от 2000 г. отдавал имота под наем.

През 2024 г. ищецът узнал, че в полза на ответниците е съставен констативен нотариален акт № 96, том I, рег. № 1822, дело № 70/2024 г. на нотариус с ***** на НК, с който на основание давностно владение и наследство те били признати за собственици на процесния недвижим имот. Ищецът оспорва ответниците да са собственици на процесния поземлен имот и построената в него сграда въз основа на наследствено правоприемство, доколкото техният наследодател В. И. Г. притежавал единствено 1/2 идеална част от 2 придобития през 1951 г. от Ц.П.Ц. недвижим имот с площ от 588 кв.м., която част съставлява сега поземлен имот с идентификатор *****. Освен това ответниците никога не били владяли процесния имот, те нямали достъп и не били влизали в него. Имотът бил ограден и заключен, ключът се държал от ищеца и неговия син.

Така било до предявяване на исковата молба. В последствие достъпът на ищеца до имота бил отнет. Ответникът С. В. И. премахнал катинара на портата, който бил поставен от ищеца и поставил свой катинар. Отрязал и няколко овошки в двора.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците С. В. И. и С. В. Г. са подали отговор на исковата молба, с който са оспорили предявените срещу тях искове. Посочили са, че Ц.П.Ц. и В. И. Г. са притежавали по 1/2 идеална част, а не са притежавали съответната реална част по договореното разпределение ползването на съсобствения имот, както и че постигнатата между тях уговорка за разпределяне ползването на съсобственото дворно място не се разпростира спрямо техните правоприемници. Възразили са, че извършеното през 1991 г. от Ц.П.Ц. завещание не е породило действие в полза на ищеца. Завещанието не съдържало достатъчно идентифициращи данни и лицето, в полза на което е извършено завещанието, не било определяемо именно като ищеца. Завещанието било нищожно на основание чл.42 б.„в“ от ЗН, тъй като мотивът за извършването му бил ищецът Г. Д. Г. да има задължение за издръжка и гледане на завещателя. Завещанието не било прието от ищеца - не поискал обявяването му, не поискал вписването му, не извършил категорични действия по приемането му, не декларирал имота на свое име до 2019 г. Ответниците са възразили и срещу това ищецът да е установил владение върху имота още в края на 1991 г. - в нотариален акт №113 дело №15502/1991 г. не било отбелязано предаване на владението, както и ищецът се грижил за имота не от свое, а от името на сина на Ц.П.Ц. И. Ц. П., на когото ищецът бил настойник и когото ищецът считал за наследник на имота.

Плащането на данъци и такси не съставлявало действие, показващо намерение за своене и ищецът не е придобил имота въз основа на давностно владение.

От 1985 г. насам ответниците били тези, които владеели имота. Тогава между тях и Ц.П.Ц. възникнал спор по повод, че Ц.П.Ц. изоставил ползваната от него западна част от дворното място да обрасне с бурени, но настоявал ответниците да се ограничават само в източната част на дворното място. Тогава ответниците му заявили, че няма да се съобразяват с неговите искания, ще ползват целия имот и няма да допускат повече да обраства, а Ц.П.Ц. спрял да им се противопоставя. След неговата смърт през 1992 г. и до смъртта на сина му през 2004 г. в къщата рядко идвал някой, ответниците поддържали дворното място самостоятелно и за собствена сметка, изградили около двора телена мрежа. И след 2004 г. в западната къща-близнак не живял никой, къщата започнала да се руши, но ответниците осъществявали постоянен достъп и постепенно установили пълно владение върху нея. Тя стояла заключена, а те периодично я проверявали и поддържали в неопасно състояние. В средата на 2023 г. ответниците разбрали, че, докато отсъстват от имота, други лица влезли в него и започнали да събарят покрИ. на процесната къща.

Разговаряли с ищеца, когото видяли за първи път в последните 20 години. Той им заявил, 3 че иска да прави ремонт на покрИ., ответниците се противопоставили на това, ищецът си тръгнал доброволно, след което ответниците отново затворили дворното място и къщата.

Притеснени, че ищецът може да предяви претеции, ответниците се снабдили с нотариален акт за собственост на основание давностно владение и наследство № 96, том I, рег. № 1822, дело №70/2024 г. на нотариус с ****** в НК.

По тези съображения ответниците настояват предявените срещу тях искове да бъдат отхвърлени.

След като обсъди съображенията на страните и събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното:

Съгласно нотариален акт № 2, том I, дело № 2/02.01.1951 г. на нотариус при Софийски околийски съд, лицето Ц.П.Ц. е придобил въз основа на замяна и регулация дворно място, представляващо парцел I от кв.309 по плана на *******, с площ от 588кв.м.. Съгласно нотариален акт за имот, придобит по регулация, № 77, том VII, дело № 1232/13.08.1951 г. на нотариус при Софийски околийски съд, Ц.П.Ц. придобил празно място от 16кв.м., придадено по регулация към собствения му парцел I в квартал 309 по плана на гр.София, местност *****. Със строителен протокол № 22/09.08.1952 г. на Софийски градски народен съвет са определени регулационните граници на парцел I в квартал 309, местност ****, като протоколът е съставен по повод разрешеното строителство на новопроектираната в парцела на Ц.П.Ц. постройка с площ от 52.39 кв.м., в западната част на парцела, както е показано в окомерната скица, нанесена в протокола.

С договор, сключен на 04.11.1953 г. с нотариален акт № 197, том IX, дело № 1781/1953 г. на нотариус при Софийски народен съд, Ц.П.Ц. е продал на В. И. Г. половин идеална неразделна част от дворно място, представляващо парцел I от квартал 309 по плана на *******, от 588 кв.м.. В договора страните са разпредели ползването на парцела – продавачът ще ползва западната половина, граничеща с улиците ******, а купувачът ще ползва останалата половина от парцела, който остава реално неподелен.

С договор, сключен на 11.12.1991 г. с нотариален акт № 113, том XXХХХХХIX, дело № 15512/1991 г. на нотариус при втори Софийски районен съд, Ц.П.Ц. е прехвърлил на Г. Д. Г., срещу поето от него задължение за издръжка и гледане на прехвърлителя, 1/4 идеална част от дворно място в ****, съставляващо имот пл. № 600 в кв.309 по плана на комплекс Ботевградско шосе, местност ****, цялото от 588 кв.м., а по скица 600 кв.м., заедно с 1/2 идеална част от построената в западната част на мястото жилищна сграда от 54 кв.м., състояща се от антре, стая, кухня и килер, и две зимнични помещения под сградата.

Представено е саморъчно завещание от 13.11.1991 г., извършено от Ц.П.Ц.. С него Ц.П.Ц. е заявил, че след смъртта си завещава на „Г. Д. Г. от гр.***** собствения си недвижим имот, „представляващ 1/2 идеална част от дворно място, съставляващо имот 600 в квартал 309 по плана на *****, същият състоящ се от 588 кв.м., както и построената в западната част на него къща близнак, застроена на 54 кв.м., състояща се от стая, кухня и 4 сервизни помещения”.

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници /л.13/, Ц.П.Ц. е починал на 02.02.1992 г. и е оставил син И. Ц. П.. С решение № 207/24.10.1985 г. по гр.д.

№ 962/1985 г. И. Ц. П. е бил поставен под пълно запрещение. Съгласно удостоверение от 20.11.1991 г. на органа по настойничество и попечителство при Общински народен съвет „Младост” /л.15/, за настойник на поставения под пълно запрещение И. Ц. П. е бил назначен Г. Д. Г. с ЕГН ********** от *********. Видно от препис извлечение от акт за смърт №01/13.01.2004 г., И. Ц. П. е починал на 13.01.2004 г.

По делото е прието заключение на техническа експертиза, извършена от специалист по геодезия и картография. Заключението е задълбочено, обосновано, изготвено въз основа на специалните знания на вещото лице и не е оспорено от страните, с оглед на които обстоятелства същото следва да се възприеме.