Решение № 14 от 06.04.2023, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Кърджали, 06.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Търговско дело № 20215100900072 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите.

В исковата си молба ищецът Ш. А. Р. твърди, че на 18.05.2021 г. на км.

358+350 м, на първокласния път, водещ до ГКПП „М.“, при разклона за с. С., водачът Р. Г. А., на лек автомобил марка и модел „Мерцедес Е 270“, с peг. № K **** АХ, нарушава правилата за движение и удря лек автомобил марка и модел „Опел Вектра“, с рег. № *******, управляван от Е. И. И., с което реализира ПТП. При инцидента сериозно е пострадал Ш. А. Р. — пътник в лек автомобил марка и модел „Опел Вектра“, с рег. № *******. За произшествието бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №

2020-1036-96/2020 г. Образувано било досъдебно производство № 71/2020 г. по описа на РУ – Момчилград. След злополуката пострадалият Ш.

А. Р. бил транспортиран до УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД-П. от екип на ЦСМП.

Приет е в Клиниката по Лицево-челюстна хирургия с оплаквания за силни болки в горната челюст и оток на лицето, кървене от устата, затруднения в отварянето на устата, както и болки в цялото тяло и главата. Нямал спомен за случилото се. Назначени му били различни изследвания и прегледи, от които били установени: лицева асиметрия, дължаща се на масивен оток и хематом 1 на лява лицева половина- горен и долен ляв клепач, затварящи очната цепка, ангажиращи и лява скулоза и букална област, следи от спряло кръвотечение от носа и устата, болезнено и затруднено отваряне на устата, разкъсно – контузна рана на долната устна с кръвотечение, патологична подвижност на горната челюст, множество фрактури на лицев череп – максиларни синуси, носна преграда с хемосинус, външно-задната стена с наличие на газови колекции във фоса птеригопалатина двустранно, пред и медиално в ляво, максиларис антериор в ляв, фрактура на лява зигоматична кост, хемосинуит двустранно и други. Поставена му била диагноза: Открито счупване на костите на скулите и горната челюст. След консултации било взето решение за извършване на оперативно лечение. На 18.05.2020 г. било направено закрито наместване на маларна или зигоматична фрактура. Поставена му била фиксация, а след това е имобилизиран. На 19.05.2020 г. под обща анестезия е извършена репозиция на фрактурата на зигоматичната кост по метода на Лотроп. На 22.05.2020 г. Ш. Р. е изписан, като са му дадени препоръки за спазването на хигиенно – хранителен режим, поради фиксацията на челюстите. Въпреки проведеното лечение, на 25.05.2020 г. ищецът отново постъпил в Клиниката по лицево – челюстна хирургия на УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД-П. по повод болки и оток около горната челюст. След диагностично – консултативни процедури били констатирани: оточна и хиперемирана лигавица в областта на фоса канина и данни за флуктулация. Диагностициран с Флегмон и абсцес в устната кухина, Абсцесус фосе канине синистре.

Подложен бил на оперативна интервенция, при която е извършена инцизия и е дрениран ексудата. Поставен му е гумен дрен, след което провежда антибиотично лечение в болнични условия. Изписан е на 29.05.2020 г., като са му дадени указания за дома. На 15.06.2020 г. Ш. Р. за пореден път постъпил за лечение в Клиниката по лицево – челюстна хирургия на УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД - Пловдив. Оплаква се от болки в устната кухина и разраняване на венците. Направени му били изследвания и прегледи, от които било установено: остър гингивостоматит на челюстите. На 16.06.2020 г. под местна анестезия била извършена дефиксация, като са премахнати фиксиращите устройства и челюстите на ищеца са деблокирани. Изписан е на 17.06.2020 г., като му е указано да продължи спазването на хигиенно – хранителен режим.

На 20.07.2021 г. Ш. Р. постъпил по спешност в клиниката за оперативно лечение. Два месеца след процесната злополука все още имал болки и 2 болезнен оток в лява под очна област. След изследвания било установено: в областта на горен устен вестибулум в зоната на оперативен цикатрикс е на налице екзофитно образувание, суспектно за пиогенен гранулом или гранулационна тъкан около хирургичните конци, с оскъдно кървене от единия полюс. На 21.07.2020 г. на ищеца била извършена поредна оперативна интервенция: ексцизио под местна анестезия, като е изписан на 22.07.2020 г.

Дадени му били препоръки за хигиенно-хранителен режим и медикаментозно лечение. Твърди се, че в продължение на три месеца, ищецът бил неработоспособен. Пътният инцидент причинил на ищеца внезапно и неочаквано увреждане на здравето и множество болки и страдания.

Нараняванията в областта на лицето и челюстите значително затруднявали нормалното хранене, както и всички физически активности. Изпитвал дискомфорт и силна болка в травмите, както и бърза уморяемост при минимална физическа активност. Не можел да спи спокойно от болките и сънувал кошмари, свързани с преживения инцидент. Търпял е изключителни и постоянни болки. Оплаквал се от замайване, нестабилност в походката и постоянно главоболие. Налагало се близките му да се грижат за него и да му помагат с ежедневните дейности. Поради подутините, раните и синините изпитвал срам и неувереност. Изпитвал е трудности при хранене, дъвчене и приемал предимно течна храна. Значително била затруднена и речта му след произшествието – фъфлил и изпитвал болка при всяко движение на челюстите. Твърди се, че получените увреждания са затруднили значително ежедневието на ищеца и са повлияли отрицателно на психическото му състояние. Силният стрес, изживян както при самото ПТП, така и при лечението, което продължавало, се отразявало зле емоционално върху психиката му. Силните болки от фрактурите на челюстите и скулите създавали особен дискомфорт у него. Множеството фрактури на лицевия череп, съпроводено с дислокацията и болките, отока, хематомите и синините са загрозили значително външния вид на ищеца, като това предизвиквало несигурност, срам и неувереност в него. Непосредствено след произшествието поради подуването е било изцяло затворено лявото око на Ш.

Р. и това възпрепятствало и било ограничило зрението му. Ищецът след злополуката станал напрегнат, тревожен и раздразнителен. Затворил се в себе си, бил неуверен, особено когато трябвало да общува с други хора, заради уврежданията в областта на лицето. Много дълбоко била накърнена 3 самооценката му поради загрозения външен вид и белезите, които щели да останат завинаги. Изпитвал страх от автомобили. Травматичният шок и съпровождащите го – тревожност, депресивни състояние и напрегнатост, все още не били отминали. Разстройвал се всеки път, когато си спомнял за произшествието. Често избухвал без причина и се оплаквал от постоянно напрежение и безпокойство. Към настоящия момент страданията перистирали, като възстановяването му все още не било приключило. Едва на 23 години ищецът преживявал силен стрес, който е щял да повлияе върху живота му и занапред. Притеснявал се, че никога нямало да се възстанови напълно и че споменът от трагичния инцидент нямало да избледнее. Чувствал се непълноцен и обезпокоен дали ще може да се справя сам за в бъдеще.

Процесната злополука повлияла изключително тежко на психиката му като подрастващ. Съгласно представения Констативен протокол за ПТП, към момента на събитието, виновният водач, управлявал лек автомобил марка и модел „Мерцедес Е 270“, с peг. № *******, който е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със ответното дружество, с посочена полица, валидна от 23.12.2019 г. до 23.12.2020 г. Във връзка с това, на 24.06.2020 г. ищецът отправил молба до застрахователя на отговорния за ПТП водач, а именно- ответното дружество ЗАД „Д.Б.:: Ж.и З.“ ЕАД, с искане да бъде определено и изплатено застрахователно обезщетение – с посочени в исковата молба писма. Твърди се, че такова плащане било отказано, което пораждал правния му интерес от предявяване на настоящия иск. С оглед обстоятелството, че ответното дружество било уведомено на 24.06.2020 г. то от този момент върху претендираната сума следвало да бъдат начислени и законна лихва до окончателното й заплащане. Поради изложеното, моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 100 000 лева за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес по повод получените от него телесни увреждания, в резултат на ПТП-то, настъпило на 18.05.2020 г., както и законна лихва върху претендираната главница от датата на уведомяване на ответника, а именно – 24.06.2020 г. до датата на окончателното изплащане. Претендират се съдебни и деловодни разноски.

В срока по чл. 367, ал.1 от ГПК ответникът „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.:: Ж.и З.“ АД гр.С. е подал писмен отговор, с 4 който е взел становище за неоснователност на предявения иск. Признава за установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение по отношение собствеността и ползването на лек автомобил „Мерцедес Е 270“ с peг. № ******* по силата на застрахователна полица № BG/30/119005519844, сключена с ответното дружество. Твърди, че за да възникне отговорността на ответното дружество е необходимо да съществуват кумулативно следните предпоставки от фактическия състав на отговорността: 1) валиден застрахователен договор; 2) застрахователно събитие; 3) противоправно поведение; 4) вреда; 5) причинна връзка между вредите и противоправното поведение и 6) вина. В случая, счита, че водачът Р. Г. А. не е нарушил императивните разпоредби на Закона за движение по пътищата и Правилника за неговото прилагане, съответно не е причинил процесното ПТП. Въз основа на това липсвал основният елемент от фактическия състав на деликта, а именно противоправно поведение. От там не били налице всички елементи на фактическия състав на отговорността на застрахователя, поради което не следвало да се ангажира отговорността на същия за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди на ищеца и предявените срещу ответното дружество искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. При условията на евентуалност счита, че претендираният размер на обезщетения за претърпените неимуществени вреди е необосновано прекомерно завишен. Съгласно съдебната практика понятието „справедливост” не било абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на обезщетението и обезщетението не можело да бъде източник на обогатяване на пострадалото лице. От значение били и редица други обстоятелства, които следва да се обсъдят и въз основа на тяхната комплексна оценка. В тази връзка счита искания размер на обезщетението за прекалено завишен. На следващо място твърди, че искът се явява неоснователен в пълния му предявен размер.

Същият не бил съобразен с реално понесените от ищеца болки и страдания в резултат на процесното ПТП и надвишава значително справедливото и достатъчно да компенсира вредите му обезщетение. Претендираният размер н е бил съобразен и с приноса на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат. Твърди, че липсват медицински документи, обвързани с проследяването на здравословното състояние на пострадалия, липсват 5 медицински документи относно възстановителните процеси, липсват контролни прегледи при травматолог, респективно неврохирург, които са необходими при твърдените увреждания на ищеца. Прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение, като несъответстващо на реално претърпените от ищеца болки и страдания, както и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Ш. А. Р., изразяващо се в нарушение на изискванията на чл. 137а ЗДвП за поставяне на обезопасителен колан. Твърди, че посоченото по-горе нарушение от страна на ищеца се намира в пряка причинно-следствена връзка с вредоносните последици от произшествието, поради което и при евентуална доказаност на исковата му претенция, определеното от съда за справедливо обезщетение следва да бъде намалено на половина заради наличието на принос в изложения по-горе аспект. Твърди, че причина за процесното произшествие е и пътното поведение на другия участник, а именно водачът на МПС марка „Опел Вектра“, с peг. № ******* - Е.О. И., който е управлявал автомобила с неразрешена и несъобразена скорост непосредствено преди настъпване на процесното произшествие и така при условията на независимо съизвършителство е съпричинил пътния инцидент. Оспорва и началната дата, от която се претендира лихва за забава при основателност и доказаност на главната претенция. В случая твърди, че дружеството е уведомено за пръв път за процесното събитие с получаване на доброволната претенция от ищеца 24.06.2020 г., с вх. № 2070. С писмо изх. № 2606/09.07.2020г. дружеството е изискало от увреденото лице да представи допълнителни документи, които са от значение за преценката за основателността на претенцията и определяне размера на претендираното обезщетение. Такива не били постъпили по така образуваната щета. Ето защо и при основателност на главната претенция лихва би могла да се претендира едва от датата на постановения отказ от изплащане на обезщетението, а именно – 15.07.2020 г. или от датата на входиране на исковата молба.