Решение № 302 от 05.11.2024, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 302 гр. Шумен, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIV-И СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламена К. Недялкова при участието на секретаря Ц. В. К. като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно наказателно дело № 20243630201196 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №10/27.02.2024г. на Директора на РИОСВ, гр.Шумен, с което на основание чл.83 от ЗАНН и чл.166 т.3, във вр. с чл.165 ал.2 и чл.155 ал.2 от ЗООС на “Пиканини“ ЕАД с ЕИК 203657932, гр.Силистра е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лева. Жалбоподателят в жалбата моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Излага, че процесното НП не било връчено на дружеството, поради което било нарушено правото му на защита. Прави искане за присъждане на направените по делото разноски. За дружеството – жалбоподател, редовно призовано, се явява представител в първото съдебно заседание – Ц.И.Ц., който поддържа жалбата. В депозирани писмени бележки се излагат доводи, които касаят по същество даденото предписание, за неизпълнението на което дружеството е санкционирано, както и че неправилно дружеството е санкционирано по реда на чл.166 т.3, във вр. с чл.155 ал.2 от ЗООС, вместо по чл.135 от ЗУО.

Административно-наказващият орган, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като моли съда да потвърди наказателното постановление излагайки доводите си за това, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Жалбата е подадена от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 и сл. от НПК и е процесуално допустима по следните съображения:

При преглед на материалите приложени в административно наказателната преписка, съдът констатира, че върху НП е налице отбелязване от административно наказващия орган реализиращо хипотезата на чл. 58 ал. 2 от ЗАНН. Съгласно чл.58 ал.1 ЗАНН “Препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя и на поискалия обезщетение”. Разпоредбата на чл.58 ал.2 от ЗАНН регламентира като изключение от общото правило възможност за „неприсъствено“ връчване на наказателното постановление, когато нарушителят не е намерен на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен.

При наличието на регламентираните в нея предпоставки административнонаказващият орган отбелязва дата върху наказателното постановление, от която то се счита за връчено на нарушителя, без това действително да се е случило. Съдът намира, че в конкретният случай не са изпълнени предпоставките на цитираната ал.2.

1

Направен е опит за връчване на НП по пощата на 27.02.2024г. и на 22.03.2024г. на адреса на управление на дружеството. Пратката е била върната на наказващият орган невръчена като върху плика пощенският служител е отразил, че не била потърсена. Когато НП е връчено при условията на чл.58 ал.2 от ЗАНН, задължение на органа е да докаже, че са спазени изискванията на закона, т.е. че нарушителят не е намерен на посочения от него адрес, а новият е неизвестен. В конкретния казус липсват доказателства, че нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес, предвид обстоятелството, че пратката е върната като непотърсена, а не поради това, че лицето е непознато на адреса или се е преместило. Съдът намира, че не е спазена необходимата процедура по чл. 58 ал. 2 от ЗАНН и не е направено необходимото за връчване на НП, поради което обжалваното НП не е влязло в сила и депозираната срещу него жалба се явява допустима.

Съдът като провери законосъобразността на атакувания административен акт и обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери за установено следното :

На 23.08.2023г. св. З. П. В. и В.С.Г. – служители на РИОСВ – Шумен, извършили планова проверка в обект – автомивка „Тропик“, находяща се в гр.Шумен, ул.

„Индустриална“, стопанисвана от “Пиканини“ ЕАД с ЕИК 203657932, гр.Силистра. Обектът бил на самообслужване и на место нямало служители на дружеството. Преди да пристъпят към извършване на проверката, служителите на РИОСВ провели телефонен разговор с представляващият дружеството Ц.Ц., който ги уведомил, че е в гр.Силистра и не може да присъства, но ще изпрати представител. На место дошло лицето А.С. и в негово присъствие била извършена проверката. При извършения оглед на обекта проверяващите установили изградено съоръжение за събиране на производствените води /кало-масло уловител/ . Също така в помещение с ограничен достъп били установени около 20-30 туби с вместимост 20 литра от използваните препарати за почистване. В същото време дружеството не притежавало работни листи за класификация на отпадъците – утайки от маслоуловителни шахти и опаковки от препарати, утвърдени по реда на Наредба №2/2014г. за класификация на отпадъците.

Установеното при проверката било отразено в Констативен протокол №ЗВ 67/23.08.2023г. Със същият протокол на дружеството, на основание чл.155 ал.2 от ЗООС, било дадено предписание – „Да се подадат в РИОСВ – Шумен работни листи за класификация на отпадъците описани в констативната част на протокола, по реда на Наредба №2/2014г. за класификация на отпадъците“. Определен е срок за изпълнение 06.09.2023г. и отговорник за изпълнение на предписанието – Ц.Ц.. Констативният протокол е съставен в присъствието на А.С. като изрично в протокол е посочено, че е представител на дружеството, подписан е от него и е получил екземпляр от същия.

На 08.09.2023г. при извършена справка в деловодната програма на РИОСВ – Шумен, било констатирано, че няма постъпили документи от дружеството, удостоверяващи изпълнението на предписанието. Дружеството не било подало в РИОСВ – Шумен изготвени работни листи за утвърждаване.

За неизпълнение на даденото с Констативен протокол №ЗВ - 67/23.08.2023г. предписание, на 28.11.2023г. св.З. В. съставил срещу дружеството АУАН № ЗВ - 21 за нарушение на чл.166 т.3, във вр. с чл.155 ал.2 от ЗООС, в отсъствие на представител на дружеството, тъй като такъв не се явил за съставяне на акта, след изпратената покана за явяване на 27.11.2023г., която била получена на 15.11.2023г. от Ц.Ц.. Същият е връчен на Ц.Ц. на 08.12.2023г. При връчването му не са отразени обяснения или възражения.

Дружеството не се е възползвало правото си да депозира писмени възражения в законоустановения срок.

Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка, наказващият орган е издал обжалваното НП като възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.166 т.3, във вр. с чл.165 ал.2 и чл.155 ал.2 от ЗООС на “Пиканини“ ЕАД с ЕИК 203657932, гр.Силистра е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лева.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Подкрепя се от показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел З. П. В., както и приетите и приложени по делото писмени доказателства.Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания по делото свидетел З. П.

2

В., тъй като лично е извършил проверката и пресъздава това, което е възприел непосредствено и няма индиция за неговата заинтересованост.

При така установената фактическа обстановка, съдът констатира от правна страна следното: В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.

Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити. Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. В АУАН словесно и цифрово е описано нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, т. е. налице е описание на фактическа обстановка. Посочени са дата и място на извършване на проверката, при която са дадени предписания, съдържанието на предписанията, кога и по какъв начин е констатирано неизпълнението им. По идентичен начин описанието на нарушението е привнесено в НП.

Според съда всички индивидуализиращи признаци на нарушението са вписани в АУАН и НП - дата, място и описание на самото нарушение. Хронологически, по дати, са описани събитията развили се във връзка с процесния случай. Правото на нарушителя да узнае за какво нарушение му е съставен акта и да отстоява своята теза срещу това твърдение, не е нарушено. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Разпоредбата на чл.40 от ЗАНН урежда процедурата по съставянето на акта за установяване на административно нарушение и съгласно ал.1 от нея, акта се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Изключенията от това правило, даващи възможност за съставяне на акта в отсъствие на нарушителя са изчерпателно, точно и недвусмислено посочени в разпоредбата на чл.40 ал.2 от ЗАНН, а именно когато нарушителят е известен, но не може да бъде намерен или след покана не се яви за съставянето на акта. В процесният случай акта е съставен в отсъствие на нарушителя, тъй като да си били налице предпоставките за това.

Административно – наказателната отговорнаст на дружеството е ангажирана на основание чл.166 т.3, във вр. с чл.165 ал.2 и чл.155 ал.2 от ЗООС.

Разпоредбата на чл. 155 ал. 2 от ЗООС вменява задължение на длъжностните лица от контролните органи, да дават задължителни предписания с посочване на срокове и отговорници за изпълнението им. С тях се създават задължения за адресата и се предписва конкретно поведение. Административнонаказателна отговорност по чл.166 т.3 от ЗООС изисква наличие на неизпълнение на даденото предписание. Неизпълнение на задължително предписание представлява формално нарушение, за което отговорността на юридическото лица е обективна и безвиновна. Фактическият състав включва установяване на факта на неизпълнение на предписанието. Законосъобразността на дадено предписание не може да бъде предмет на съдебен контрол в настоящото съдебно производството, тъй като самите предписания, като индивидуален административен акт, подлежат на самостоятелно обжалване по реда на АПК. В това производството по установяване на вмененото нарушение, съдът преценява доколко е установен фактът на неизпълнение и не може да подлага на преценка съответствието на предписанието. От своя страна адресатът на тези задължителни предписания не може да предявява възражения в производството по ЗАНН, като се позовава на незаконосъобразност на предписанията, а следва да търси защита срещу тях по друг процесуален ред и в друго производство – това по АПК, в хода на което да се преценят редица обстоятелства, включително и дали са били налице материалноправните предпоставки за издаването им.

Неизпълнение на дадени задължителни предписания, които не са обжалвани, като влезли в законна сила, е следвало да бъдат изпълнени в посочения в тях срок. Неоспорването им по реда на АПК означава, че дружеството е било съгласно с тях, възприело е тяхното съдържание и е било наясно какво следва да изпълни за да избегне отговорността по чл.166 3 т.3 от ЗООС.

От събраните по делото гласни доказателства - показанията на св.З. П. В. се установява, че преди да пристъпят към извършване на проверка, е бил проведен телефонен разговор с Ц.Ц., който безспорно е представляващ дружеството и поради невъзможност същият да присъства, проверката била извършена в присъствието на изпратения представител - А.С.. В съставеният констативен протокол изрично е отразено, че лицето А.С. присъства като представител на дружеството. С. е подписал протокола и е получил копие от него именно като представител на дружеството, което също изрично е посочено и не е възразил, поради което съдът намира за неоснователно възражението, че доколкото лицето не било служител на дружеството и нямало никакви отношения с дружеството, до последното не достигнало известие за съставения протокол, което било и причината за неизпълнение на предписанието.