Определение № 999 от 03.07.2025, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 999 гр. Велико Търново, 03.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно частно гражданско дело № 20254100500654 по описа за 2025 година

Производство по чл.278 от ГПК ввр. чл.407 ал.1 от ГПК.

Постъпила е частна жалба с вх.№13872/19.06.2025г. от страна на П. С. С. с ЕГН**********, с постоянен адрес: с.Джулюница ул.„ Oбщ.Лясковец, в качеството на майка и законнa представителka на С В.ов Б. с ЕГН********** и на В.а В.ова Б.а с ЕГН**********(чрез адв.М.

М.Б. от ВТАК - съдебен адрес гр.В.Търново *** ет.II офис№11; GSM:***, еmail: [email protected]) против Разпореждане№3013/09.06.2025г. на ВТРС, с което е отказано в полза на П. С. С. против В. Е. Б. издаване на изп.лист за сумата 422.88лв. разноски въз основа на Решение№1026/09.07.2024г. по гр.дело№2679/2023г. на

ВТРС. Счита, че

Решение№1026/09.07.2024г. по гр.дело№2679/2023г. на ВТРС е влязло в законна сила в частта му, с която са отхвърлени като неоснователни исковите претенции с правно основание чл.439 ввр. чл.124 ал.1 от ГПК на В. Е. Б. за разликата от 2.93лв. - дължима главница и лихви към 31.08.2023г. до пълния предявен размер от 2442.95лв. по изп.дело№789/2018г. по описа на ЧСИ Силвия Косева с per.№809, с район на действие ВТОС, и за разликата от 1877.11лв. - дължима главница, лихви и неолихвяеми вземания към 31.08.2023г. до пълния предявен размер от 2009.16лв. по изп.

№1225/2022г. по описа на ЧСИ Силвия Косева с per.№809, с район на действие ВТОС, както и в частта, с която В. Е. Б. е осъден да заплати на П. С. С. сумата 422.88лв. направени по делото разноски. Така обжалваното Разпореждане№3013/09.06.2025г. на ВТРС следвало да бъде отменено като неправилно, а молбата на П. С. С. за издаване на изп.лист в нейна полза за сумата 422.88лв. да бъде уважена, поради наличието на предпоставките по чл.404 т.1 от ГПК.

В срока по чл.276 ал.1 от ГПК В. Е. Б. не представя отговор на частната жалба.

Съдът, като взе пред вид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С Решение№1026/09.07.2024г. по гр.дело№2679/2023г. ВТРС е: -приел за установено по иск с правно основание чл.439 ввр. чл.124 ал.1 от ГПК, че В. Е. Б.не дължи на П. С. С. в качеството на 1 майка и законен представител на малолетните деца С В.ов Б. с ЕГН**********, и В.а В.ова Б.а с ЕГН**********, сумата 2440.02лв., представляваща главница за издръжка за минал период и лихви по изп.дело№789/2018г. по описа на ЧСИ Силвия Косева с per.№809, с район на действие ВТОС, като за разликата от 2.93лв., дължима главница и лихви към 31.08.2023г. до пълния предявен размер от 2442.95лв. е отхвърлил иска като неоснователен; -приел е за установено по иск с правно основание чл.439 ввр. чл.124 ал.1 от ГПК, че В. Е. Б.не дължи на П. С. С. в качеството на майка и законен представител на малолетните деца Стоян В.ов Б. с ЕГН**********, и В.а В.ова Б.а с ЕГН**********, сумата 132.05лв., представляваща главница за издръжка за минал период, лихви и неолихвяеми вземания по изп.дело№1225/2022г. по описа на ЧСИ Силвия Косева с per.№809, с район на действие ВТОС, като за разликата от 1877.11лв. - дължима главница, лихви и неолихвяеми вземания към 31.08.2023г. до пълния предявен размер от 2009.16лв. е отхвърлил иска като неоснователен; -осъдил е П. С. С. да заплати на В. Е. Б. сумата 882.80лв. направени по делото разноски; -осъдил В. Е. Б. да заплати на П. С. С. сумата 422.88лв. направени по делото разноски.

Решение е обжалвано и от двете страни, като първоначално въззивните жалби са оставени без движение, поради незаплащането на ДТ по сметка на ВТОС.

П. С. С. подала молба на 19.08.2024г. във връзка с изпълнение на указанията, дадени и от ВТРС с Разпореждане№3785/29.07.2024г., ведно с платежно нареждане за дължимата ДТ. С Разпореждане№3948/08.08.2024г. съдът е оставил без движение и въззивната жалба на В. Е. Б., като му е дал указания в едноседмичен срок от съобщението да внесе дължимата ДТ по сметка на ВТОС. С Разпореждане№4470/10.09.2024г. ВТРС е върнал въззивната жалба на В. Е. Б., поради неотстраняване на нередовностите в срок(разпореждането е получено от жалбоподателя на 25.09.2024г. и не е обжалвано).

С Решение№161/25.03.2025г. по в.гр.дело№947/2024г. ВТОС е: -обезсилил по реда на чл.270 ал.3 от ГПК Решение№1026/09.07.2024г. по гр.дело№2679/2023г. на ВТРС, в частта, с която спрямо П. С. С. е прието за установено, че В. Е. Б. не дължи на малолетните деца, чиято майка е ответницата, Стоян В.ов Б. и В.а В.ова Б.а сумата 2440.02лв., главница и лихви за минал период по изп.дело№789/2018г. на ЧСИ Силвия Косева и сумата 132.05лв. - главница и лихви за минал период по изп.дело№1225/ по описа на ЧСИ Силвия Косева, както и в частта за присъдените разноски; -върнал делото на ВТРС за изпълнение на процедура по чл.129 ал.2 от ГПК.

С Разпореждане№1861/02.04.2025г. по гр.дело№2679/2023г. на ВТРС новоопределеният съдия-докладчик е оставил исковата молба с предявените искове с правно основание чл.439 от ГПК, без движение, като е указал на ищеца в едноседмичен срок от получаване на писменото съобщение да уточни: -с описаните в исковата молба плащания кои вземания на всяко от малолетните деца поотделно и за кои месеци е погасено;-да посочи на каква стойност от общата сума възлиза твърдяното по исковата молба неправилно от страна на съдебния изпълнител погасяване и спрямо кои дължими за децата месечни вноски би следвало да бъде отнесено, в т.ч. са указани последиците от неотстраняване на посочените нередовности в срок, съгласно чл.129 ал.3 от ГПК. С молба от 23.04.2025г. ищецът(чрез адв.Р.Т. от САК) е поискал продължаване на срока за изправяне на нередовностите по реда на чл.63 ал.1 от ГПК с още две седмици.

С Определение№999/23.05.2025г. по гр.дело№2679/2023г. ВТРС е: -оставил без уважение молбата на ищеца В. Е. Б. за продължаване на срока за поправка на исковата му молба, като неоснователна; -върнал исковата молба с вх.№16993/13.09.2023г. на ВТРС на В. Е. Б., като нередовна; -прекратил производството по гр.дело№2679/2023г. на ВТРС. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВТОС в едноседмичен срок от получаване на преписа.

2

С Разпореждане№3013/02.04.2025г. по гр.дело№2679/2023г. ВТРС е оставил без уважение молбата на П. С. С.(чрез адв.М. М.Б. от ВТАК) за издаване на изп.лист по гр.дело№2679/2023г. на ВТРС, като неоснователна. Разпореждането може да се обжалва пред ВТОС в двуседмичен срок, считано от връчване на препис от него на молителя.

Против Определение№999/23.05.2025г. по гр.дело№2679/2023г. на ВТРС е подадена частна жалба с вх.№10812/13.05.2025г. от страна на В. Е. Б.(чрез адв.Р.Т. от САК). С Разпореждане№2812/29.05.2025г. ВТРС е указал да се изпрати препис от частната жалба на противната страна за отговор в едноседмичен срок. П. С. С.(чрез адв.М. М.Б. от ВТАК) е подала отговор на частната жалба с вх.№13036/09.06.2025г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба с вх.№13872/19.06.2025г. с вх.№1672/22.01.2024г. от страна на П. С. С. в качеството на майка и законнa представителka на Стоян В.ов Б. с ЕГН********** и на В.а В.ова Б.а с ЕГН**********(чрез адв.М. М.Б. от ВТАК) против Разпореждане№3013/09.06.2025г. на ВТРС, с което е отказано в полза на П. С. С. против В. Е. Б. издаване на изп.лист за сумата 422.88лв. разноски въз основа на Решение№1026/09.07.2024г. по гр.дело№2679/2023г. на ВТРС е с правно основание по чл.274 ал.1 т.2 от ГПК ввр. чл.407 ал.1 от ГПК. Частната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.407 ал.1 от ГПК(в двуседмичния срок, който тече от връчването на разпореждането – 18.06.2025г.), в т.ч. и с внесена ДТ от страна, която има правен интерес от обжалването му в атакуваната част. Жалбата отговаря на изискванията по чл.260 и чл.261 от ГПК и е допустима. Ето защо тя следва да се разгледа по същество.

Производството по издаване на изпълнителен лист е друго, различно от исковото производство. При произнасяне по молба по чл.405 ал.1 от ГПК, съответно при реализиране на предвидената в чл.407 ал.1 от ГПК въззивна проверка за законосъобразност на постановено разпореждане, не се дава разрешение на материалноправен спор, свързан с предмета на делото, а се разрешава процесуален въпрос за наличие на предпоставки за принудително изпълнение на акта, въз основа на който е поискано издаване на изпълнителния лист. Постановеният от съда акт, с характер на разпореждане, не се ползва със сила на присъдено нещо нито относно изпълняемото право, нито по отношение правото на принудително изпълнение.

Изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника – чл.406 ал.1 от ГПК.

В случая е безспорно, че съдебното решение е акт редовен от външна страна, който би удостоверил подлежащо на изпълнение вземане срещу частния жалбоподател като длъжник, ако този акт е влязъл в законна сила(попада единствено в хипотезата на чл.404 т.1 предл.I от ГПК). Установи се, че Решение№1026/09.07.2024г. по гр.дело№2679/2023г. на ВТРС не е влязло в законна сила, както и че не е разпоредено предварително изпълнение(чл.242 от ГПК) на самото решение. Нещо повече, с Решение№161/25.03.2025г. по в.гр.дело№947/2024г. ВТОС е обезсилил, по реда на чл.270 ал.3 от ГПК, Решение№1026/09.07.2024г. по гр.дело№2679/2023г. на ВТРС, в частта за присъдените разноски, т.е. в частта, по отношение на която се претендира издаването на изп.лист и е върнал делото на ВТРС за изпълнение на процедура по чл.129 ал.2 от ГПК. Ето защо, законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че невлязлото в сила решение не подлежи на принудително изпълнение в частта относно присъдени разноски и за него не може да бъде издаден изп.лист. По изложените съображения обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно, като следва да бъде потвърдено, а подадената частна жалба - неоснователна и следва да бъде оставена без 3 уважение.

В разпоредбата на чл.407 ал.1 от ГПК не е предвиден касационен контрол за разпореждания, постановени по чл.406 ал.1 от ГПК, въз основа на местни изпълнителни основания(Тълкувателно решение от 12.07.2018г. по тълк.дело№5/2015г. – ОСГК ВКС).

Водим от изложено и на основание чл.7 ал.2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане№3013/09.06.2025г. на ВТРС, с което е отказано в полза на П. С. С. с ЕГН**********, с постоянен адрес: с.Джулюница ул .„ Oбщ.Лясковец, против В. Е. Б. с ЕГН**********, с адрес: гр.В.Търново ул.“Ал.Константинов“№19, издаване на изп.лист за сумата 422.88лв. разноски въз основа на Решение№1026/09.07.2024г. по гр.дело№2679/2023г. на ВТРС.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се връчи на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4