Определение № 101 от 14.07.2023, Районен съд - Девня

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 101 гр. Девня, 14.07.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА Административно наказателно дело № 20233120200159 по описа за 2023 година Производство по делото е образувано въз основа на постъпила в съда жалба от „ЕН ЕС ЛОДЖИСТИК“ЕООД, ЕИК: 204990548, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Л. Р. М. срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата №8504491429, издаден от МРРБ, Агенция „Пътна инфраструктура“.

С обжалвания електронен фиш за нарушение по чл. 102 ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на въззивното дружество в качеството му на юридическо лице и собственик на процесното ППС, с което е извършено нарушението, е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева. Нарушението е извършено на територията на Община Девня, поради което и компетентен да се произнесе по допустимостта и основателността на жалбата е РС - Девня.

Постъпилата въззивна жалба е процесуално недопустима поради липса на предмет и правен интерес от обжалване.

Съображенията на съда за това са следните:

Видно от служебно изисканата и допълнително от АНО информация е, че обжалваният електронен фиш е бил анулиран на основание чл. 187а ал. 5 от ЗДВП с Решение за анулиране на ЕФ №8504491429 от 06.06.2023 г. във връзка с подадена декларация по чл. 187 ал. 4 от ЗДвП, с която законен представител на въззивното дружество е декларирал, че на посочената в ел. фиш дата процесното ППС е управлявано от друго лице.

Доколкото оспореният електронен фиш е бил анулиран от неговия 1 издател, липсва годен предмет на обжалване.

Съгласно разпоредбата на чл. 10 ал. 2 от Закона за пътищата при установено движение по платената пътна мрежа, когато за съответното пътно превозно средство не е заплатена съответната такса по ал. 1, водачът на пътното превозно средство, неговият собственик или трето лице може да заплати компенсаторна такса, в който случай същият се освобождава от административно - наказателна отговорност.

От друга страна, съгласно чл. 189е ал. 2 от Закона за движението по пътищата при установяване на нарушение по чл. 179 ал. 3 - 36 преди съставяне на акт за установяване на административно нарушение, контролните органи уведомяват нарушителя за възможността да заплати таксата по чл. 10 ал. 2 от Закона за пътищата, а ал. 6 от същата разпоредба постановява, че ако таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата е заплатена в срока и при условията на, ал. 3 и 4, акт за установяване на административно нарушение по чл. 179 ал. 3 - 36 не се съставя, а когато акт е съставен, не се издава наказателно постановление и производството се прекратява.

По силата на чл. 187а ал. 5 от ЗДвП издаденият електронен фиш се анулира, когато вписаният собственик, съответно ползвател в срок от 7 дни от връчването на електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство, както е процедирано в настоящия случай. С това отпада и всякаква административно - наказателна отговорност на наказаното с ел. фиш лице, поради което за него липсва правен интерес от обжалването му.

По изложените съображения настоящият състав приема, че жалбата, подадена на 25.05.2023 г. срещу анулирания на 06.06.2023 г. електронен фиш №8504491429 е процесуално недопустима и не следва да се разглежда по същество, а обосновава прекратяване на производството.

С постъпила на 07.07.2023 г. молба от проц. представител на АНО се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като в писмо вх. №4480/10.07.2023 г. по описа на ДРС се уточнява, че въззивникът е станал причина за завеждане на делото, като не е изчакал произнасянето на органа по подадената от него декларация, респ. изтичането на срока за произнасяне, и преждевременно е подал въззивната жалба преди анулирането на електронния фиш. На това основание АНО претендира разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за изготвеното по делото становище по жалбата и др. действия, извършени в изпълнение на указанията на съда след оставяне на делото без движение. Според разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН в производствата пред районния съд страните имат право на присъждане на 2 разноски страните имат право на разноски по реда на АПК, в който отговорността за разноски е уредена в чл. 143 от АПК. Съгласно чл. 143 ал. 3 от АПК „когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ.“ Съгласно, макар и несъвсем ясните разпоредби на чл. 189ж ал. 5 от ЗДвП в общите случаи ел. фиш подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаването му, а когато е направено искане за анулирането му, както е в настоящия случай – в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. Видно от недотам четливото копие на известието за доставяне на обжалвания ел. фиш, същия е връчен на 15.05.2023 г. на нарушителя – управителя на въззивното дружество. Два дни по – късно – на 17.05.2023 г. е подадена декларация по чл. 187а ал. 4 от ЗДвП с искане за анулирането му.

Преди да изчака 14 дневния срок за произнасяне по така подаденото искане, въззивникът е подал настоящата въззивна жалба – на 25.05.2023 г., при което АНО е имал задължението да я изпрати в съответния първоинстанционен съд, ведно с цялата АНП в 7 дневен срок от постъпването й /отново чл. 189ж ал. 5 изр. 2 от ЗДвП/. Сезиран с постъпила въззивна жалба пък, първоинстанционния съд е длъжен да образува АНД и да се произнесе по нея.

С оглед на това следва да се приеме, че „ответникът по жалбата“ - АНО с поведението си не е дал повод за завеждане на делото, поради което и разноски му се следват. В случая се претендира юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д ал. 4 от ЗАНН, чийто размер следва да бъде определен по реда на чл. 63д ал. 5 от ЗАНН в минимума по чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ предвид обема на извършената работа.

Воден от гореизложените съображения и на основани чл. 63 ал. 2 от ЗАНН, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ

БЕЗ

РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „ЕН ЕС

ЛОДЖИСТИК“ЕООД, ЕИК: 204990548, със седалище и адрес на управление:

***, представлявано от управителя Л. Р. М. срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата №8504491429, издаден от МРРБ, Агенция „Пътна инфраструктура“.

3

ОСЪЖДА „ЕН ЕС ЛОДЖИСТИК“ЕООД, ЕИК: 204990548, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Л. Р. М.

ДА ЗАПЛАТИ на Агенция „Пътна инфраструктура“ – София сумата от 80 лева /осемдесет лв., 00 ст./, представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63 ал. 5 вр. ал. 4 от ЗАНН.

ПРЕКРАТЯВА съдебното производството по АНД № 159/2023 г. по описа на Районен съд - Девня.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в седмодневен срок пред Административен съд - Варна, считано от датата на съобщението.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 4