Решение № 768 от 08.06.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 2209/2026
- Вид
- Решение № 768
- Подписан
- 08.06.2026
- В сила
- 25.06.2026
- Състав
- Габриел Росенов Русев
Цитирани разпоредби
- чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 3, предл. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.461 т.1 · Кодекс за застраховането
- чл.483 ал. 1 т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.638 ал.1 т.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 647, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 768 гр. Пловдив, 08.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Габриел Р. Русев при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно наказателно дело № 20265330202209 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена жалба от В. П. С., против наказателно постановление № 26-6207-000113/ 20.03.2026г. на Началник РУ Труд към ОД на МВР- Пловдив, с което на основание чл.638 ал.1 т.1 от КЗ вр. чл.461 т.1 от КЗ, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 127.82 евро, за извършено нарушение на чл.483 ал. 1 т. 1 от КЗ. В жалбата си сочи, че наказателното постановление било неправилно и незаконосъобразно. Моли съда да отмени наказателното постановление.
Въззиваемата страна в становището си оспорва подадената жалба.
Намира същата за неоснователна. Не били допуснати съществени процесуални нарушения. Фактическата обстановка била изяснена. Доказало се извършването на нарушението. Излага подробни съображения за неоснователност на подадената жалба. Моли съда да остави без уважение подадената жалба и да потвърди наказателното постановление. Прави възражение за прекомерност на адвокатски хонорар.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв. Т., който поддържа жалбата. Претендира разноски.
1
В открито съдебно заседание, въззиваемата страна не изпраща представител.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
В АУАН и издаденото наказателно постановление е приета за установено следната фактическа обстановка- на 28.02.2026г. в 12.38 часа в Община Марица, на път Трети клас № 565, жалбоподателят, като водач, управлява лек автомобил БМВ Х 3 Драйв 30 Д, с рег. № *****, като не е сключил валидна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите към момента на извършване на проверката. Нарушил е чл.483 ал.1 т.1 от КЗ.
От показанията на свид. С. Б.- актосъставител се установява времето, мястото и начинът на извършване на нарушението. Заяви изрично, че той е съставил АУАН и го е предявил надлежно на нарушителя. Свидетелят изрично посочи, че поддържа всички констатации в съставения от него акт. Съдът дава вяра на показанията на разпитания в качеството си на свидетел актосъставител. Това е така, тъй като показанията му са логични, последователни, обективно дадани, незаинтересовани от изхода на делото, и се подкрепят изцяло и са в синхрон с другите събрани по делото доказателства, в това число писмените такива. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното му качество – служител на въззиваемата страна, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от негова страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. И това е така предвид липсата на вътрешни противоречия (както вече бе посочено), от друга страна, те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници, както и с писмените 2 такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими в писмените доказателства от АНП. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие посочени гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето, мястото и начинът на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установените факти на извършената проверка. Съставянето на АУАН и предявяването му на нарушителя и подписването му без възражения. Описва с детайли приетата от съда, а и контатирана в АУАН и НП, фактическа обстановка по делото, която изяснява изцяло времето, мястото и начинът на изпълнение на административното деяние. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха тези свидетелски показания, които са вътрешно безпротиворечиви, логични и взаимно допълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетеля.
От приложената по делото справка и извлечение от гаранционен фонд се установява, че към процесната дата и час жалбоподателят е нямал сключена валидна застраховка гражданска отговорност.
От приложената по делото Заповед № 317з-7973-30.08.2021г се установява компетентността на административнонаказващият орган.
Компетентността на актосъставителя произтича директно от разпоредбата на чл. 647, ал. 1 КЗ.
В събраните по делото доказателствени материали не се наблюдава противоречие относно мястото, времето и начинът на извъшване на нарушението. Гореизложената фактическа обстановка в АУАН и НП съдът прие за съответна на осъществилото се в действителността въз основа на приложения по преписката АУАН и НП. В конкретния случай, констатациите в АУАН не се опровергават от събраните по делото доказателства. Всъщност, изцяло се потвърждават от показания на актосъставителя на АУАН, който в съдебно заседание изрично потвърди констатациите в АУАН. При непосредствения си разпит пред съда потвърди с детайли, отразената в АУАН фактическа обстановка, която е възприел лично и непосредствено. Поради 3 изложеното съдът намира, че са налице основания да се даде пълен кредит на доверие на показанията на актосъставителя при съставяне на АУАН.
Констатациите посочени в АУАН и НП съответстват изцяло и се подкрепят и от събраните по делото писмени доказателствени средства, които от своя страна са в пълен синхрон с гласните доказателствени средства.
Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка, намира за установено от правна страна следното:
Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно и активнолегитимирана страна, в преклузивния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, предвид което е породила присъщия си суспензивен спиращ изпълнението и деволутативен сезиращ съда ефект, и следва да бъде разгледана по същество.
Налице са основания за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон.
Съгласно чл.638 ал.1 т.1 от КЗ на лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага: глоба в размер 250.00 лева за физическо лице.
Съгласно чл.483 ал.1 т.1 от КЗ Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор;
Съгласно задължителните указания дадени с ППВС № 8/1982 г. в понятието управление на МПС се включват всички действия или бездействия с механизмите или приборите на МПС-а или машини, независимо, дали превозното средство или машина е в покой или движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици.
Понятието "управление" на автомобил включва всяко действие по упражняване на контрол върху същия, а не само привеждането му в движение.
Привеждането в действие на двигателя на автомобила не е задължителна предпоставка, за да е налице управление на МПС.
4
За да възникне за задълженото лице материалноправното задължение за сключване на договор за задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, в обективната действителност трябва кумулативно да са проявени и трите посочени предпоставки.
В процесния случай се установява, че към 28.02.2026 г. - датата на деянието, за което жалбоподателят е санкциониран лекият автомобил БМВ Х 3, с рег. № *****, е бил с прекратена регистрация. Прекратяването на регистрацията означава, че превозното средство не е регистрирано на територията на страната и не притежава административно разрешение да участва в пътното движение по смисъла на § 2, т. 4 от допълнителните разпоредби на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. От справката по делото от АИС КАТ-Регистрация се установява, че за процесния автомобил регистрацията е прекратена на 03.02.2026 г., след което е служебно възстановена на 28.02.2026 в 12.47 часа.
За инкриминирания час на деянието – 28.02.2026г. в 12.38 часа процесният автомобил не е бил регистриран на територията на Република България.
Липсата, на който и да е признак от фактическия състав на нарушението, означава, че конкретното деяние не се подвежда под състава на приложената правна норма, тоест деянието е несъставомерно. Това не означава, че жалбоподателят е поставен в по-благоприятно положение спрямо тези собственици на моторни превозни средства, чиито автомобили са регистрирани. Напротив, като притежаващ МПС, което не е регистрирано поради прекратена регистрация, за жалбоподателя е действало по-тежкото ограничение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП – забрана за придвижване с това МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, каквото наказателно постановление е било и издадено ( № 26- 6207 – 000250 от 18.05.2026г., вж. стр. 23, и свид. Д. – „написахме два акта……“ стр. 25). В тази връзка съдът приема, че управлявайки процесния лек автомобил жалбоподателят действително е извършил съставомерно административно нарушение, но то е съвсем различно от това, за което е наказан с обжалваното процесно наказателно постановление.
5
Установеното по делото деяние нарушава изискването по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и е обявено за наказуемо с разпоредбата на чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП. Фактите, които се включват в състава на нарушението по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, за което жалбоподателят е наказан и тези, включени в състава на нарушението по чл. 175, ал. 3 вр. с чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, което съдът приема, че в действителност е извършено, са различни и дори взаимно изключващи се.
Едно и също деяние не може едновременно да осъществи състава и на двете посочени административни нарушения. Това е така, защото за да бъде извършено нарушението по КЗ е необходимо управляваното МПС да е регистрирано на територията на страната, докато за нарушението по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП – точно обратното, автомобилът трябва да е управляван, когато не е регистриран. По тези съображения фактите, които се установяват в настоящия казус, не се подвеждат под състава на нарушението по чл. 483, ал.
1, т. 1 от КЗ във вр. с чл. 638, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 1 от КЗ. В този смисъл е и съдебната практика - така Решение от 17.08.2022 г. по к.а.н.д. № 305/2022 г. на Административен съд – Русе; Решение № 1553 от 23.07.2019 г. по к.а.н.д.
№ 1530/2019 г. на Административен съд – Варна; Решение № 43 от 25.02.2021 г. по к.а.н.д. № 18/2021 г. на Административен съд – Кюстендил;
Решение № 45 от 20.01.2020 г. по к.а.н.д. № 1099/2019 г. на Административен съд – Плевен.
По тези съображения съдът приема, че при издаването на наказателното постановление материалният закон е приложен неправилно. С липсата на регистрация на моторното превозно средство за движение на територията на страната фактическият състав на нарушението по чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. чл. 483 ал. 1, т. 1 от КЗ остава незавършен, а следователно деянието на жалбоподателя е несъставомерно. С прекратяването на регистрацията на автомобила застраховка вече не се е дължала, тъй като е влязла в действие общата и безусловна забрана превозното средство да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване. Евентуалното нарушаване на тази забрана е различно по вид административно нарушение.