Решение № 142 от 26.03.2026, Районен съд - Дупница
- Съд
- Районен съд - Дупница
- Дело
- Гражданско дело 2283/2025
- Вид
- Решение № 142
- Подписан
- 26.03.2026
- В сила
- 04.05.2026
- Състав
- Светослав Атанасов Пиронев
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 200 · Кодекс на труда
- чл. 201, ал. 2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 142 гр. Дупница, 26.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Светослав Ат. Пиронев при участието на секретаря ЛИЛИ К. И.А като разгледа докладваното от Светослав Ат. Пиронев Гражданско дело № 20251510102283 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Б. В. Г. срещу „Билла България“ ЕООД.
Ищцата твърди, че въз основа трудов договор от 11.05.2023г. и допълнително споразумение към него от 28.11.2024г. e работила при ответника на длъжност „зам. ръководител сървис“ в гр. Дупница, като трудовото правоотношение между страните било прекратено по взаимно съгласие, считано от 29.08.2025г. Твърди, че на 19.04.2025г., около 10:00 часа е претърпяла трудова злополука (при отваряне на тенекия с маслини срязала артерия и скъсала съдови връзки на ляв горен крайник). Заявява, че процесният инцидент бил признат за трудова злополука с разпореждане на НОИ. Поддържа, че от злополуката претърпяла болки, страдания и неудобства, като и към настоящия момент не се е възстановила напълно от уврежданията. Намира, че за претърпените от нея неимуществени вреди ответникът като работодател дължи обезщетение. Моли ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 10000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени в резултат на трудовата злополука, ведно със законната лихва от 19.04.2025г. до окончателното плащане.
Ответникът е депозирал в срок отговор по реда на чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Признава наличието на трудово правоотношение между страните, настъпването на твърдяната от ищцата злополука, както и че същата е призната за трудова с разпореждане на НОИ. Намира претендирания размер на обезщетението за завишен. Поддържа, че ищцата се позовава на заболявания, които е имала преди злополуката (анемия, псориазис), като оспорва същата да е повлияла на развитието им. Въвежда възражение, че ищцата е действала при условията на груба небрежност, като е 1 отворила невнимателно металната кутия с маслини. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен, евентуално обезщетението да бъде намалено с оглед възражението за груба небрежност.
Третото лице-помагач „Застрахователно дружество Феникс Ре“ АД не изразява становище по предявения иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:
Между страните не е налице спор, а и от приложените писмени доказателства (л. 7-13) е видно, че между тях е имало трудово правоотношение, по което ищцата е заемала при ответното дружество длъжността „зам. ръководител сървис – филиал гр. Дупница“, като същото било прекратено по взаимно съгласие, считано от 29.08.2025г. (видно от приложената заповед № 2446/29.08.2025г. - л. 13).
Няма спор и по отношение на това, че на 19.04.2025г. ищцата е претърпяла злополука, която е призната за трудова с разпореждане № 36680 от 25.04.2025г. на ТП на НОИ-София град, което обстоятелство е видно и от приложените писмени доказателства (л. 15).
От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на злополуката ищцата е получила следните увреждания: порезна рана на лява предмишница – сравнително голяма с дължина около 8 см., като вещото лице не е установило убедителни медицински данни за нараняване (срязване) на по-голям магистрален кръвоносен съд, за нараняване на нерви, сухожилия или по-значимо засягане на мускули в областта на установената рана, както и за наличието на по-обилна кръвозагуба от нараняването. От заключението става ясно, че за лечението на ищцата е била извършена първична хирургична обработка на раната (почистване с антисептичен разтвор, стерилна превръзка), поставяне на турникет за спиране на кръвотечението, инжекционно прилагане на кортикостероидни препарати с противовъзпалително действие (метилпреднизолон, старо название Урбазон-кортикостероиден препарат с противовъзпалително действие), сутура/шев на раната и превръзка, а впоследствие са извършвани хирургични обработки и превръзки.
Приложено е било и медикаментозно лечение с желязосъдържащи препарати, витамини и симптоматично медикаментозно лечение, като според вещото лице предвид нараняванията вероятно са прилагани и обезболяващи и противовъзпалителни медикаменти, макар да не са посочени изрично в медицинската документация. По отношение на възстановителния процес, вещото лице е отбелязало, че при ищцата е било налице последващо възпалително усложнение (локална инфекция на кожа и меки тъкани около раната, възможно и на сухожилия и сухожилни влагалища на мускули в тази област), като нараняванията са повлияли неблагоприятно на предходни заболявания на ищцата, чието обостряне вероятно се дължи на процесната злополука (желязодефицитна анемия и „псориазис вулгарис“).
Според вещото лице възстановителният период при ищцата е бил около 4,5-5 месеца, като острото травматично увреждане и възпалителните усложнения от него са се възстановили за 2 около 1,5 месеца, а за преодоляване на последващите усложнения на хроничните заболявания (влошаване на анемията и рецидив на псориазиса) са били необходими около 4,5-5 месеца. Към момента не са налице медицински данни за значими неблагоприятни остатъчни последици за здравословното състояние на ищцата, като няма данни да се очаква настъпване на такива и в бъдеще. Според експерта наличният към момента цикатрикс от раната съставлява нормален завършек на възстановителния процес, той има постоянен характер, като с времето ще поизбледнява и ще се заличава, без да създава функционални нарушения, поради което може да се разглежда единствено като „козметичен дефект“.
Въпреки това не се изключва възможността при промяна на времето или физическо натоварване пострадалата да изпитва епизодични леки болки и лек дискомфорт в наранения крайник, но тази възможност не е задължителна, а и ако се прояви, не би довела до практически значимо неблагоприятно отражение върху здравословното състояние и нормалния начин на живот.
Съдът намира заключението за обективно, достоверно и убедително, поради което го кредитира напълно. Изводите на вещото лице не се опровергават по никакъв начин от останалите доказателства по делото, в т.ч. от приложената медицинска документация и показанията на изслушаните свидетели, като в съществената си част изводите на вещото лице се подкрепят и от показанията на свид. С.В. и свид. Гергана Л., от които също става ясно, че освен нараняването по ръката впоследствие ищцата се е оплаквала и от влошаване на състоянието й от заболяванията й (псориазис и анемия). Не следва да се кредитират обаче показанията на свид. Л. в частта, в която се твърди, че ищцата е срязала артериите си, каквито наранявания не са отразени в медицинската документация, а и настъпването им е изключено от вещото лице, включително с оглед проведеното лечение.
По отношение на емоционалното състояние на ищцата и последващите неблагоприятни преживявания, свързани със злополуката, следва да се кредитират показанията на разпитаните свидетели свид. В. и свид. Л., от които става ясно, че внезапният характер на увреждането е повлиял неблагоприятно на ищцата, което изглежда логично и с оглед обстоятелствата, при които е настъпила злополуката.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл. 200 КТ. В тежест на ищцата е да докаже верността на наведените от нея твърдения, както следва: че е работила при ответника, когато на 19.04.2025г. претърпяла злополука, която е призната за трудова по надлежния ред, че в резултат на злополуката са й причинени описаните в исковата молба неимуществени вреди в посочените от нея размери. В тежест на ответника е да докаже, че ищцата не е спазила конкретни изисквания за безопасност, което е допринесло за настъпване на злополуката и уврежданията от нея, както и че вредите се дължат на предходни заболявания на ищцата (при установяването им е в тежест на ищцата да докаже, че злополуката е повлияла неблагоприятно на развитието им).
3
От приетата по-горе фактическа обстановка е видно, че към 19.04.2025г. между страните е съществувало трудово правоотношение, по което ищцата е заемалa при ответника длъжността „зам. ръководител сървис – филиал гр. Дупница“, когато претърпяла злополука, призната за трудова въз основа разпореждане № 36680 от 25.04.2025г. на ТП на НОИ-София град.
Предвид изложеното, съдът намира, че се установяват всички елементи от фактическия състав на предявеното материално право, поради което на разглеждане подлежи въпроса за размера на претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се извърши при условията на чл. 52 ЗЗД, а именно „по справедливост”, като се отчетат редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда във всеки отделен случай. При наличието на телесни увреждания, тези обстоятелства са свързани с характера и тежестта на увредите, интензитета и продължителността на болките, психическите и физически последици, степента на възстановяване и пр.
В конкретния случай при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът отчита вида, характера и тежестта на телесните увреждания, които се изразяват в порезна рана на лява предмишница – сравнително голяма с дължина около 8 см. (без медицински данни за срязване на по-голям магистрален кръвоносен съд, за нараняване на нерви, сухожилия или по-значимо засягане на мускули в областта на установената рана, както и за по-обилна кръвозагуба). Настоящият състав взема предвид и начина, по който са осъществени уврежданията, а именно в резултат на внезапно порязване при изпълнение на рутинна трудова дейност, при което травмата е настъпила ненадейно и неочаквано за пострадалата. Следва да се съобрази и това, че за овладяване на уврежданията се е наложило пристигането на екип на спешна помощ, както и извършването на първична хирургична обработка на раната (почистване с антисептичен разтвор, стерилна превръзка), поставяне на турникет за спиране на кръвотечението, инжекционно прилагане на кортикостероидни препарати с противовъзпалително действие (метилпреднизолон, старо название Урбазон-кортикостероиден препарат с противовъзпалително действие), сутура/шев на раната и превръзка, а впоследствие са извършвани хирургични обработки и превръзки, които медицински интервенции сами по себе си също са съпроводени с неприятни преживявания за ищцата. Необходимо е да се отчете и това, че наред с горното по отношение на ищцата е прилагано и медикаментозно лечение с желязосъдържащи препарати, витамини и симптоматично медикаментозно лечение, както и прием на обезболяващи и противовъзпалителни медикаменти. Следва да се отчете и това, че ищцата е претърпяла и последващо възпалително усложнение (локална инфекция на кожа и меки тъкани около раната, възможно и на сухожилия и сухожилни влагалища на мускули в тази област), както и това, че нараняванията са повлияли неблагоприятно на предходни заболявания на ищцата (желязодефицитна анемия и „псориазис вулгарис“). Несъмнено важен за преценката по чл. 52 ЗЗД е и възстановителният период, който при ищцата е отнел около 4,5-5 месеца, като острото травматично увреждане и възпалителните усложнения от 4 него са се възстановили за около 1,5 месеца. Нужно е в тази връзка да се съобрази и това, че към момента няма медицински данни за значими неблагоприятни остатъчни последици за здравословното състояние на ищцата, като не се очаква такива да настъпят и в бъдеще (съществуващият цикатрикс следва да се преценява като „козметичен дефект“, а не не като функционално нарушение), освен възможни епизодични леки болки и лек дискомфорт в наранения крайник при промяна на времето или физическо натоварване (но последната възможност не е задължителна, а и не би довела до практически значимо неблагоприятно отражение върху здравословното състояние и нормалния начин на живот). От значение са и отчетените от съда вид, характер, тежест и интензитет на търпените от ищцата болки, страдания, неудобства и психически увреждания, които неизменно и житейски логично съпътстват описаните по-горе телесни увреждания и лечение.